Определение № 30441 от 21.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30441 гр. София, 21.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20261110108767 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Н. Ч., чрез адв. А. Д., срещу „Сити Кеш“ ООД, с която е предявен главен установителен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит № ../29.04.2024 г., поради противоречието му със закона, при условията на евентуалност искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на клаузите по чл.11, ал. 1 и чл.3.7 от Договор за потребителски кредит № ../29.04.2024 г. и както и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 458,63 евро, представляващи получена без основание от ответника плащания по договор за потребителски кредит № ../29.04.2024 г.

Ищецът твърди, че на 29.04.2024 г. сключил с ответника договор за потребителски кредит № .., по силата на който му била предоставена в заем сумата от 1300 лв., която следвало да върне в срок до 30.09.2024 г., при уговорен ГЛП от 50% и ГПР в размер на 65,22%. В чл. 5 от договора било предвидено задължение за предоставяне на обезпечение по кредита чрез банкова гаранция или поръчител, който да отговаря на определени от кредитодателя условия. Според чл. 11, в случай на непредоставяне на обезпечение в тридневен срок от датата на сключване на договора, кредитополучателят дължи заплащането на неустойка в размер на 617,55 лв.

Посочената неустойка била начислена от дружеството с подписването на договора и изготвянето на приложимия погасителен план. Ищецът твърди, че е погасил изцяло задълженията си по кредита. Счита, че процесният договор е недействителен. Излага доводи относно нарушаване на изискванията по чл. 11, ал. 1, т, 10 ЗПК, доколкото посоченият в договора ГПР не отразявал действително приложимия, както и с оглед липсата на яснота относно начина на формирането му. Твърди, че уговорената неустойка е неравноправна, накърнява добрите нрави и има за цел заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че недействителността на процесния договор обуславя връщането на получените плащания над чистата стойност на кредита. С оглед изложеното, моли съда да прогласи нищожността на процесния договор за потребителски кредит и да осъди ответника да му възстанови сумата от 458,63 евро, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Оспорва 1 правния интерес на ищеца от предявяване на установителен иск. Излага съображения относно злоупотреба с право. Прави искане по чл. 213 ГПК. Твърди, че процесният договор за потребителски кредит е действителен. Счита, че уговорената неустойка не следва да бъде съобразена при изчисляване на ГПР по кредита. Твърди наличието на индивидуално уговаряне на договорните клаузи с ищеца. Отбеляза, че са налице валидни основания за задържане на получените плащания от ищеца. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва:

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, обуславящи недействителност на процесния договор за потребителски кредит.

По осъдителните искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че е сключил с ответника процесния договор за потребителски кредит, при посочените параметри в исковата молба, че е заплатил твърдените суми по договора, които са постъпили в патримониума на ответника, както и че това разминаване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника е без правно основание, т. е. без да е било налице годен юридически факт.

При доказване на горните обстоятелства в доказателствена тежест на ответника е да докаже валидно основание за получаване на процесните вземания.

Съдът отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че помежду им е сключен договор за потребителски кредит № ../29.04.2024 гг., по силата на който ищецът е усвоил предоставената в заем сума от 1300 лв.

Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

С исковата молба и отговора на исковата молба са представени писмени документи, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото. Без уважение следва да бъде оставено искането на ищеца по чл. 190 ГПК.

Следва да бъде уважено искането на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза по делото.

Искането на ответника по чл. 213 ГПК следва да бъде оставено без уважение, доколкото присъединяването към настоящото производство на цитирани в отговора на исковата молба дела по описа на СРС, които са на различен етап, е нецелесъобразно.

На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 02.10.2026 г. от 10.40 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че на основание чл.146, ал.3 ГПК им предоставя едноседмичен срок от уведомяването да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка, като в случай, че не направят доказателствени искания, ще загубят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ НА СТРАНИТЕ препис от настоящото определение, а на ищеца – 2 и препис от отговора на ответника.

ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за събиране на писмени доказателства по реда на чл. 186 ГПК.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори въпросите, формулирани в исковата молба.

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300 лв., платим от ищцата в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице В. П., която да се призове след представяне на доказателства за внесения депозит.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 213 ГПК.

УКАЗВА на ответника, че на основание чл. 102з, ал. 3 ГПК следва да внесе по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 2,05евро за изготвянето на препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него, за връчване на ищеца.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.

78, ал. 9 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3