Решение № 3231 от 22.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3231 гр. Пловдив, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20265330100063 по описа за 2026 година

Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. чл.

22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Ищец Н. Ю. И. чрез адв. Р.Р. твърди, че на 26.04.2022г. е сключил с ответник „Кредит Инс“ АД Договор за потребителски кредит № *********/26.04.2022г., по силата на който му е отпуснат кредит в размер на 1800 лв., при лихвен процент по заема 36 %, със срок за погасяване от 6 месеца, платим на 6 равни месечни вноски.

По договора са извършени плащания в общ размер на сумата от 3235,28 лева за периода от 01.08.2022г. – 14.01.2023г.

Ищецът твърди, че горепосоченият договор за кредит е нищожен на осн. чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и ответникът дължи връщане на всички платени разходи над главницата в размер на 1 435,28 лв. (3235,28 лв. – 1800 лв.) като получени без основание.

Иска се осъждането на ответника да върне на ищеца на основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД сумата от 1435,28 лева по нищожен договор за кредит от 26.04.2022г. ведно със законната лихва считано от датата на подаването на исковата молба – 06.01.2026г. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Ответник „Кредит Инс“ АД счита предявения иск за основателен и иска постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК.

На основание чл. 78, ал. 2 ГПК, моли да не бъдат възлагани разноски, тъй като с поведението си ответното дружество не е дало повод за завеждане на делото.

1

Съдът след като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира следното.

Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е. претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на насрещните позиции на страните. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237 ал. 3 от ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда, като изявлението за това изхожда лично от нея, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки го на това основание.

С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявеният иск да се уважи изцяло в която насока е постъпило искане от ищеца с молба вх. № 52005/22.05.2026г. за постановяване на Решение при признание на иска.

На основание чл.78ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в настоящата инстанция в размер на 29,35 евро и адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА в минимален размер от 245,42 евро с ДДС в полза на адв. Р. Р. като сумата над този размер до пълния претендиран от 272,13 евро се явява прекомерна.

Макар и с отговора ответникът да признава иска, той не може да се освободи от разноски според нормата на чл. 78 ал. 2 от ГПК. Същата предвижда, че ако с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, страната се освобождава от разноски. В случая е необходимо да са налице и двете предпоставки, но съдът намира, че това не е така. Кредиторът ще е дал повод за завеждане на подобно дело, след като е сключил договор с нищожни клаузи, които засягат интереса на потребителя и последният търси защита на правата си. Даването на повод за завеждане на делото не следва да се разбира единствено като предприети от кредитора активни действия по търсене на длъжника, за да изпълни точно договора си, а и в по- широк смисъл- когато неблагоприятно се засягат права на длъжника, за които законодателят му е гарантирал защита, осъществима по съдебен ред. Не може да се приеме и тезата, че дори и да била нищожна една клауза в договор, то само, ако по нея се търсело плащане от кредитора, само тогава той бил дал повод за завеждане на делото. Подобна постановка не само, че не признава правото на ищеца да търси защита на правата си, а точно обратното- отрича възможността му да реализира такава.

Горните съображения в тяхната съвкупност обуславят извода на настоящия състав, че в случая ответникът не може да ползва привилегията на чл. 78 ал. 2 от ГПК и да се освободи от разноските по делото, а напротив- същите следва да бъдат възложени в негова тежест.

По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищцата е 2 посочено, че тя се представлява безплатно от адв. Р. Р., поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде съобразено с цената на иска, вече трайно установената съдебна практика по потребителските спорове, липсата на фактическа и правна сложност на делото и решение на СЕС по дело С-438/ 22, както и с нормата на чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, използвана в случая като ориентир, като то възлиза на сумата от 245,42 евро/ 480 лева с ДДС, вр. параграф 2а (доколкото са представени данни, че адвокатът е регистриран по ДДС), платимо директно на адвоката, доколкото страната не е направила тези разноски

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Кредит Инс“ АД с ЕИК 205997727 със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Лъвски рид“ № 3, ет. 1, офис 2, представлявано от **************** М. А. да заплати в полза на Н. Ю. И. с ЕГН ********** на основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД сумата от 733,85 евро/1435,28 лева по нищожен договор за кредит № ********* от 26.04.2022г. ведно със законната лихва считано от датата на подаването на исковата молба – 06.01.2026г. до окончателното й изплащане КАКТО и разноските по делото в размер на сумата от 29,35 евро за държавна такса;

ОСЪЖДА „Кредит Инс“ АД с ЕИК 205997727 със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Лъвски рид“ № 3, ет. 1, офис 2, представлявано от **************** М. А. да заплати в полза на адв. Р. Р. от АК – Пловдив с адрес: гр. Пловдив, **************** сумата от 245,42 евро/ 480 лева с ДДС, която представлява адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА за осъществено безплатно процесуално представителство и защита на Н. Ю.

И. с ЕГН ********** по гр.д. № 63/2026г. по описа на РС – Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3