Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 43 от 17.01.2026, Районен съд - Ловеч

Съд
Районен съд - Ловеч
Дело
Гражданско дело 1790/2025
Вид
Определение № 43
Подписан
17.01.2026
В сила
30.01.2026
Състав
ИВЕЛИНА ПЕТРОВА ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 413 ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 413 ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 43 гр. Ловеч, 17.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА П. Й.А ИГНАТОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. Й.А ИГНАТОВА Гражданско дело № 20254310101790 по описа за 2025 година

Производство по чл. 130 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод подадена искова молба от Т. Д. Й., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора – ***, с твърдения, че е осъден с влязла в сила присъда на Районен съд – *** на една година лишаване от свобода. Описва случая, заради който е постановена осъдителната присъда. Счита, че присъдата е несправедлива, от което търпи неимуществени вреди.

Съдът, след като се запозна с изложените обстоятелства в исковата молба и извърши проверка за допустимост на предявения иск съгласно разпоредбата на чл. 130 от ГПК, намира, че същият е недопустим, по следните съображения:

Изложените от ищеца обстоятелства са относно това дали постановената присъда на наказателен съд е правилна. Касе се за въпроси, които се проверяват по реда на обжалване на присъдата пред горната инстанция съгласно правилата на НПК.

В случая, след като присъдата е влязла в сила, тя е задължителна за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани, в който смисъл е разпоредбата на чл. 413 ал. 1 от НПК. Освен това, съгласно чл. 413 ал. 2 от НПК, влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът, наказуемо ли е деянието.

Твърденията на ищеца относно неправилността на влязлата в сила присъда не намират опора в нито една от хипотезите на чл. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, за ангажиране на отговорност от дейност на съответния правозащитен орган.

Поставените от ищеца въпроси са свързани с проверка правилността на влязла в сила 1 присъда, което е недопустимо по реда на исковия процес пред гражданския съд.

Ето защо, предявеният иск се явява недопустим, поради което исковата молба следва да бъде върната, на основание чл. 130 от ГПК, а производството по делото се прекрати.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА, на основание чл. 130 от ГПК, като недопустима, исковата молба на Т. Д. Й., ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора – *** и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 1790/2025 г. по описа на Ловешкия районен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Ловешкия окръжен съд в едноседмичен срок от съобщението до ищеца.

Препис от определението да се връчи на ищеца.

Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________

2