Решение № 65 от 31.03.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Ловеч, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ Г. като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско дело № 20254300500599 по описа за 2025 година

Производство с правно основание чл.258 и сл. във вр. с чл.310 от ГПК.

Постановено е съдебно решение №332/10.07.25 г. по гр.д.№357/25 г. по описа на ЛРС, с което е признато за незаконно уволнението на Г. Л. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, извършено на основание чл. 330 ал. 2, т. 6 от КТ, със Заповед № 643/07.01.2025 г. на представляващ „ЛУКОЙЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. София, и ОТМЕНЯ посочената Заповед, като незаконосъобразна, възстановява Г. Л. Г., с горните данни, на предишната работа при „ЛУКОЙЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – „продавач-касиер“ в бензиностанция ***, като следва да се яви за заемане на длъжността в 2-седмичен срок от получаване на съобщението, че е възстановена, осъдено е „ЛУКОЙЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 121699202, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 69, Офис Кула - Инфинити Тауър, ет. 17, представлявано от управителя И. Г. Х., на основание чл. 344 ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225 ал. 1 и 2 от КТ да заплати на Г. Л. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 1094.46 лв, представляваща обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение за период от 11.01.2025 г. до 26.01.2025 г., както и сумата 1906.13 лв. представляваща обезщетение от разликата в заплатите, предвид постъпването й на по-ниско платена работа за периода от 27.01.2025 г. до 11.07.2025 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на исковата молба /25.02.2025 г./ до окончателното изплащане; осъден е „ЛУКОЙЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с горните данни, да заплати на Г. Л. Г., с горните данни, сумата 1500.00 лв. представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение; отхвърля искането на „ЛУКОЙЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за присъждане на 1 направените разноски по делото, както и юрисконсултско възнаграждение; осъден е „ЛУКОЙЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с горните данни, да заплати по сметката на Ловешкия районен съд сумата 260.02 лв., представляваща държавна такса върху уважените искове, както и сумата 200.00 лв. /двеста лева/ - възнаграждение за вещо лице.

Постъпила е въззивна жалба вх.№9526/14.08.25 г. ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, град София 1404, бул. "България" № 69, Инфинити тауър, ет. 17, ЕИК 121699202, представлявано от А. В., действащ чрез пълномощника си юрисконсулт А. С. Решение № 332/10.07.25 по гр.д № 357/2025, на РC Ловеч, с искане то да бъде отменено като неправилно поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Изтъква, че процесното нарушение на трудовата дисциплина на ищцата е установено от работодателя й „ЛУКОЙЛ България" ЕООД чрез преглед на видеозаписи, направени на обекта, в който е работила ищцата като касиер, от камерите, насочени към касовата зона и този факт е изложен още в първия документ от процесното дисциплинарно производство — Поканата за даванe на обяснения, преповторен е в заповедта за уволнение, заявен е и в отговора на исковата молба и неколкократно е упоменат в хода на съдебното производство. Твърди, че видеозаписите са основното доказателство на ответника в този процес, като съответно ответникът е направил доказателствено искане за оглед на тези видеозаписи още в отговора на исковата молба, като в доклада си съдът е отложил произнасяне по този въпрос и в последствие, във второто съдебно заседание, след разпит на свидетелите, отказал да допусне огледа на видеозаписите (Протокол от с.з. 20.06.2025, стр.15).

Изтъква, че както е казано и в отговора на исковата молба ищцата маркирала карта за отстъпка, която не й е предоставена от клиента, който обслужва в съответния момент, и не е предоставяла касова бележка на клиента за извършената от него покупка на горива, стоки и/ или услуги, управителката е установила нарушенията като е разглеждала видеозаписи на обекта и е съпоставила времето на съмнителните действия на ищцата с направените по същото време транзакции по данни от ЕСФП. Сочи, че установяването и доказването на конкретните твърдени от работодателя противоправни действия на ищцата е възможно само като се разгледат записите, на които се вижда, че ищцата в момента на покупката маркира карта, която не й е подадена от клиента, и като се съпостави датата и времето на видеозаписа с данните от ЕСФП, от които се вижда самата транзакция, номера на използваната карта, размера на реализирана при покупката отстъпка и бонус-точките, като фактът на установяването на нарушенията чрез преглед на видеозаписи е посочен в отговора на исковата молба и е препотвърден от свидетелите и въпреки това съдът не допуснал огледа на видеозаписите, с мотив — подробните свидетелски показания. Изтъква, че тримата свидетели са описали механизма на установяването на нарушенията от тях и механизма на извършването на самите нарушения, но те не са в състояние да посочат нито точните дати на конкретните нарушения, нито времето на извършването на конкретните нарушения, нито конкретните разигралите се сцени на подаване или неподаване от клиента на карта, минаването на картата през карточетеца от касиера, момента на излизането на касовата бележка от касовия апарат — дали преди, дали след като си е тръгнал клиентът, нито могат 2 да посочат точния номер на използваната в конкретния случай карта, по простата причина, че това е голям масив от данни, които човешко същество не може да запомни. Твърди, че свидетелите са прегледали записите към момента на проверката, съпоставили са ги с данните от ЕСФП, установили са нарушенията, описали са ги в докладните си до работодателя и съвсем естествено са забравили подробностите и именно по тази причина ответникът е поискал разглеждане на видеозаписите от съда (при това в присъствие на един от тези свидетели) - за да може съдът и страните да възприемат същата визуална информация, да имат възможност да я интерпретират съобразно житейския си опит и логичните правила, да я съпоставят с другите доказателства — данните от ЕСФП и справките и да направят съответните изводи за наличие или отсъствие на твърдените от ответника нарушения.

Излага, че процесиите дисциплинарни нарушения са изключително специфични, нови в практиката на работодателите, дължат се на постоянно развиващи се технологически нови начини за пазаруване и получаване на отстъпки и са изключително трудно доказуеми с класически доказателствени средства. Твърди, че в практиката на Дружеството вече се е налагало да се доказват дисциплинарни нарушения с оглед на видеозаписи, в този смисъл са например следните решения на ВКС, копия от които прилага към жалбата: реш. № 50192/19.06.23 по гр. д. № 4325/21 ВКС и реш. № 50211/15.11.22 по гр.д. №4352/21.

Счита, че решението на съда да не допусне огледа на видеозаписите е повлякло след себе си и незаинтересуваността му от свързаните със записите доказателства, а именно разпечатките от ЕСФП (доказателства №№ 4, 5, 6 и 8 към ОИМ), както и невъзможността да се изясни по какъв начин данните от последните допълват данните, съдържащи се във видеозаписите и с това съдът окончателно пресякъл възможността ответника да развие и докаже тезите си.

Смята, че недопускайки огледа на видеозаписите — основното доказателствено средство на ответника, съдът е осуетил възможността на ответника да защити тезите си, с което е извършил сериозно процесуално нарушение, обусловило и решаващите му изводи.

Твърди, че първоинстанционният съд не е анализирал доказателствата, представени от ответника с ОИМ и показанията на свидетелите, в резултат на което прави неправилни изводи относно фактите по делото и оттам относно процесните дисциплинарни нарушения.

Смята за неправилни разсъжденията на районния съд за това, че работодателят не е изяснил достатъчно фактическата обстановка и според съда работодателят е трябвало да изясни „дали действително се касае за забравени карти от клиенти, колко на брой са тези карти, къде се намират, имат ли до тях свободен достъп продавач-касиерите" (стр. 9 от Решението)и тези разсъждения на съда показват, че той неправилно е разбрал изпълнителното деяние на процесното дисциплинарно нарушение.

Изтъква, че както следва от уволнителната заповед, фактическите основания, довели до налагане на дисциплинарното наказание, се състоят в неправомерно използване от ищцата на клиентски карти за отстъпка, които не са й предоставени от клиента, който обслужва в момента, както и в непредоставяне на касова бележка на клиента за извършената 3 от него покупка. Сочи, че в съдебното решение съдът твърди, че в заповедта фактическите основания са описани като „неправомерно използване от ищцата на забравени от клиенти карти за отстъпка Лукойл-клуб, които не са й били предоставени от клиента, който обслужва в момента"".

Отбелязва, че Лукойл не твърди в заповедта, че ищцата е използвала „забравени" от клиента карти и това че картите са забравени е твърдение на самата ищца, не на работодателя, като в отговор на нейните обяснения, работодателят заявява, че ако картите са били забравени е следвало да бъдат унищожени, а не ползвани от нея при покупки на други клиенти.

Изтъква, че за установяване на нарушенията няма никакво значение дали картите са забравени или са лични на касиера, колко са на брой, къде се намират и имат ли до тях свободен достъп продавач-касиерите, а е важното, че в момента на дадена покупка, при наличие на клиент пред касата, клиентът не подава никаква карта на касиерката, а касиерката вади от джоба си карта, която минава през карточетеца и именно в това със състои неправомерното действие — касиерът използва някаква карта — няма значение как попаднала във владението му - по време на покупка от клиент, при условие че тази карта не й е подадена от клиента, който обслужва. Счита, че при така описано неправомерно действие няма значение дали картите са забравени от други клиенти, дали са предоставени на касиера от нейни познати или дори са нейни лични карти, няма никакво значение колко точно са на брой и има ли някой достъп до тях, достатъчен е фактът, че касиерът използва карта непредоставена й от конкретния клиент, който в този момент осъществява покупка на касата й. Сочи, че това действие е неправомерно съгласно т.3.2.1.1. и от Процедурата за контрол при работа с карти „ЛУКОЙЛ-Клуб", издаване на фискални фактури, отмаркиране и немаркиране на стоки и действия при забравени карти „ЛУКОИЛ-Клуб" на бензиностанциите на „ЛУКОЙЛ България" ЕООД (Процедурата)(Доказателство № 10 към ОИМ) - не може при покупка да се използват лични на служителите карти или карти на трети лица, като същото е потвърдено и от показанията на свидетелите Л. М.и и И. Ш., които цитира. В този смисъл счита за неправилно твърдението на съда, че работодателят не е изяснил фактическата обстановка, като не е уточнил отбелязаните от съда като важни факти, защото изтъкнатите от съда факти (дали са забравени картите, колко са на брой и къде се намират) не са важни за случая. Сочи, че работодателят обаче е установил други факти, които са необходими за доказване на тезата му, които са изложени в заповедта за уволнение и в отговора на исковата молба, които са потвърдени с писмените доказателства по делото, преповторени от свидетелите, в писмената защита и които са напълно пренебрегнати от първоинстанционния съд, а именно, че след като от видеозаписите са били установени случаи на минаване от касиер Г. Г. през карточетеца на карта неподадена от клиент, осъществяващ покупката, работодателят е сверил датите и времето на видеозаписите с данните от ЕСФП за същите дати и часове и е установил за всеки един от случаите номера на използваната по време на конкретната покупка карта, каква отстъпка е реализирана и колко бонус-точки са натрупани (доказателства №№ 4, 5, 7 и 8 от ОИМ), но 4 на тези доказателства първоинстанционният съд не обърнал никакво внимание и не ги анализирал.

Счита, че ако в конкретния случай касовата операция приключва докато клиентът е на касата и той взима касовата бележка — отстъпката, реализирана при дадена транзакция, устава в негова полза, но по картата, която остава в джоба на касиерката, се трупат бонусточките. които тя може да използва в своя полза и в случаите, когато клиентът не изчаква касовата бележка, оставя точни пари и си тръгва и касиерката чак тогава минава извадената от джоба й карта през карточетеца - и отстъпката и бонус-точките остават в полза на касиера. Изтъква, че за да докаже факта, че отстъпката в тези случаи остава за ищцата, а не за Лукойл, както твърди Г. Г. в обясненията си, ответникът е поставил въпрос на ССЕ дали в дните, когато са използвани изброените в заповедта карти, има излишъци в дневните отчети на обекта, като ССЕ установила, че няма, но ЛРС не обсъдил по никакъв начин заключението на ССЕ.