Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 204 от 25.09.2024, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно наказателно дело 273/2024
Вид
Определение № 204
Подписан
25.09.2024
В сила
25.09.2024
Състав
Янко Димитров Янков, Светослава Николаева Колева, Даниела Петрова Костова

Цитирани разпоредби

  • чл.89 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.1 · Закон за държавния бюджет на Република България за 2024 г.
  • чл.220 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.243 ал.8 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.2 · Устройствен правилник на областните администрации

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 204 гр. Варна, 25.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Въззивно частно наказателно дело № 20243000600273 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.243 ал.8 НПК.

Образувано е по жалба на юрисконсулт Г. П., подадена в качеството й на пълномощник на Областен управител на област с административен центърВарна, срещу определение №394/17.07.2024г. по чнд №866/24г. на Варненски окръжен съд , с което постановлението на Варненска окръжна прокуратура от 07.06.2024г. за прекратяване на наказателното производство по дп №3/2023г. по описа на ОСлО при ОП-Варна е потвърдено. Изразява се недоволство от постановения съдебен акт - твърди се, че той е неправилен и незаконосъобразен, поради което и се настоява за отмяната му и връщане делото на прокуратурата за допълнително разследване.

Въззивният съдебен състав след като се запозна с жалбата, както и с материалите по делото, установи следното :

Подадената жалба е процесуално допустима – като подадена в срок и от процесуално легитимирано Л.. Разгледана по същество се явява и основателна.

Фактическата обстановка е детайлно изложена от първостепенния съд, и тук няма да бъде повтаряна, още повече, че по фактите от страните спор не се повдига – съществуващият е такъв на правото. И в тази връзка следва да се отбележи, че този съд намира възприетата от окръжния съд и прокуратурата теза за размера на вредата за несъстоятелна, т.е. изложените от жалбоподателя 1 съображения имат своите основания. Съобразно разпоредбата на чл.57 от Закона за администрацията областната администрация подпомага областния управител в осъществяване на неговите правомощия и е юридическо Л. на бюджетна издръжка, а според текста на чл.2 от Устройствения правилник на областните администрации областният управител е второстепенен разпоредител с бюджет към първостепенния разпоредител с бюджет по бюджета на Министерския съвет. Вредата, щетата за юридическото Л. е равна на имуществото, което е напуснало неговия патримониум. В конкретния случай това е сумата, която е договорена с адвокатското дружество по сключения договор и анекса към него – 23 256лв. (предвид съображенията, изложени по-нататък). Щетата при плащането по първата фактура е в размер на 11 808лв. - това е имуществото напуснало патримониума на Областна администрация-гр.Варна. Неведомо защо прокуратурата и първият съд приспадат от него начисленото от доставчика по сделката ДДС. Приходи от данъци постъпват единствено в държавния бюджет (което е видно от текстовете на чл.1 от Закона за държавния бюджет за 2024, а и за всяка предходна година). Внесеният в държавния бюджет данък би следвало да бъде приспаднат от размера на обвинението единствено и само ако целево бъде върнат обратно в бюджета на Министерски съвет и той го насочи към Областна администрация-Варна. Това обаче категорично не е така.

Дължимият по ЗДДС данък съобразно текста на чл.89 ЗДДС се внася в държавния бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Приходите от данъци са основно перо в държавния бюджет, те се разпределят съобразно закона за държавния бюджет за текущата година. В същия този закон се определя и бюджета на Министерски съвет, на който бюджет е на издръжка областната администрация. Или казано накратко съобразно устройството и организацията на финансовата система в държавата, основаващи се на Закона за публичните финанси, не е възможно сумата от 1968лв., представляваща начислен от доставчика по посочената сделка с областна администрация данък добавена стойност, да бъде върната обратно в бюджета на областна администрация.

Поради което и щетата за това юридическо Л. се явява именно договорената и заплатена сума като цяло – ведно с начисления ДДС.

Не могат да бъдат споделени от този състав и допълнителните съображения на окръжния съд, които по принцип са издържани, но не държат 2 сметка на събраните по конкретния казус доказателства. Предмет на договор №5/01.04.2022г. е оказването от Правния консултант на специализирана правна помощ на Възложителя. По-насетне е конкретизирано в какво точно се изразява тази специализирана правна помощ : извършване на проучване по конкретни казуси, изготвяне на различни документи, устни консултации, процесуално представителство. По скромното мнение на този състав в голямата си част това са рутинни правни действия, което биха могли да бъдат извършени и от юрисконсултите на щат в областна администрация. Че е така, се установява и от отчетите, представени от адвокатско дружество „Иванов и съдружници“, където са посочени извършените от кантората в изпълнение на договора дейности, а и от разпитите на свидетелите. Една част от тях представляват елементарна дейност – напр. запитване или информация за акт за държавна собственост за определени недвижими имоти, искане на заверени копия, преглед на отчета на дейността, бюджета и правната уредба на ВиК асоциация и ред други. Друга част се изразяват в преглед на преписки, дейности по щатното разписание на Областна администрация-Варна и т.н., т.е. все дейности, които съгласно длъжностните характеристики на юристите по щат, биха могли и следва да се извършат от тях. В тази насока обосновано е съждението на прокуратурата, че се касае за дублиране на дейности.

Отделно от изложеното въззивният съд намира за необходимо да отбележи и следното: По договор №5/01.04.2022г. за директно възлагане на правни услуги, сключен между Б.К. като Областен управител и адвокатско дружество „Иванов и съдружници“, е издадена и втора фактура №1394/18.07.2022г. на стойност 11 448лв. с ДДС. Който въпрос е останал незасегнат както в съдебния, така и в прокурорския акт. Т.е. в изпълнение на посочения договор (и анекса към него) от страна на областна администрация са издадени две фактури :

1. Фактура №1365/16.05.2022г. на стойност 11 808лв. – данъчна основа 9840лв. и начислен ДДС 1968лв. Към нея е приложен клиентски отчет от страна на адвокатско дружество „Иванов и съдружници“. Издадено е от Главния счетоводител на областна администрация искане за извършване на разход №98/22.06.2022г. и контролен лист №98 от същата дата, с който разходът е одобрен (л.12-19 т.2). Сумата е изплатена на адвокатско дружество „Иванов и съдружници“ с платежно нареждане от 28.06.2022г. като плащането е включено в дневния отчет на ЦКБ АД Клон-Варна – 3 л.93 и 94 т.1.

2. Фактура №1394/18.07.2022г. на стойност 11 448лв. – данъчна основа 9540лв. и начислен ДДС 1908лв. (л.25 т.2). Към нея също е приложен клиентски отчет. Издадено е от Главния счетоводител на областна администрация искане за извършване на разход №115/04.08.2022г. и контролен лист №115 от същата дата, с който разходът е одобрен (л.24 т.2). С решение на Министерски съвет от 04.08.2022г. Б.К. е бил освободен от длъжност областен управител, и за такъв е бил назначен св.М.С. От разпита на последния става ясно, че след встъпването си в длъжност той е разпоредил плащането по тази фактура да не се извърши.

Престъплението по чл.220 ал.1 НК е резултатно и е довършено с настъпване на вредоносния резултат – произтичането на значителни вреди. От субективна страна това престъпление изисква наличието на пряк умисъл.

Поради което на общо основание опитът към него е възможен. Ако сделките бяха две то би било наЛ. продължавано престъпление, при което второто от деянията би квалифицирано като опит. Тя обаче е една, като по нея са издадени две фактури, от които сумата по първата е заплатена. По отношение на втората фактура се касае за довършен опит, тъй като деецът е сторил всичко възможно за постигане на общественоопасните последици, които обаче не са настъпили по причини извън неговата воля – плащането не е било извършено по разпореждане на новия областен управител. Поради това и предвид невъзможността в случая престъплението да е продължавано, то настоящият съдебен състав смята, че деянието е останало в стадия на опита, поради независещи от волята на дееца причини – касае се за опит към престъпление по чл.220 ал.1 НК, при което общият размер на вредата е 23 256лв., от които е платена сумата по първата фактура – 11 808лв. Тази стойност значително надхвърля „значителните вреди“, които според възприетите от практиката на ВКС на РБ критерии (Тълкувателно решение № 1/ 30.10.1998 г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/98 г., ОСНК, и Решение № 312/27.06.2008 г. на ВКС по н. д. № 273/2008 г., III н. о.), възлизат в случая на 9 940лв. Всъщност дори само и платената сума от 11 808лв. надхвърля въпросния критерий – при съобразяване с изложеното по отношение размера на вредата.

В резюме – въззивният съд, изразявайки пълно съгласие с възприетата от прокуратура и съд фактология по делото, частично несъгласие с 4 направените въз основа на нея правни изводи, касаещи размера на обвинението - по съображения вече изложени, счита, че както прокурорският акт, така и потвърждаващият го съдебен, следва в рамките на настоящата проверка да бъдат отменени и делото върнато на прокурора за допълнително разследване, при което да се съобрази изложеното до момента.

На последно място – не става ясно и защо плащането по фактура №1395/19.07.2022г. не е включено в настъпилата за администрацията щета.

Фактурата е издадена с основание извършена услуга по договор №11/15.07.2022г. и е изплатена на 22.07.2022г. Събрани са доказателства, че по този договор адвокатско дружество „Иванов и съдружници“ не е извършило никаква дейност. Това е дало основание и на следващия областен управител да претендира възстановяване на въпросната сума.

Поради всичко това и на основание чл.243 ал.8 НПК Варненският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №394/17.07.2024г. по чнд №866/24г. на Варненски окръжен съд, както и постановлението на Варненска окръжна прокуратура от 07.06.2024г. за прекратяване на наказателното производство по дп №3/2023г. по описа на ОСлО при ОП-Варна.

ВРЪЩА делото за допълнително разследване на Варненска окръжна прокуратура, при което да се съобрази посоченото по-напред в мотивите.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5