Решение № 1494 от 21.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1494 гр. Варна, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря С. М. Г.ева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20253110112823 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от ЗАД „А.” АД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: ****** чрез процесуалния му представител – юрк. Н.К., срещу Община Варна, БУЛСТАТ ******, с адрес: ********** иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 750.05 евро /1466.98 лв./, включваща изплатено на увреденото лице застрахователно обезщетение по щета № ****** в размер на 744.94 евро /1456.98 лв./ и ликвидационни разноски в размер на 5.11 евро /10 лв./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – ****** до окончателното й изплащане.

В исковата си молба ищецът ЗАД „А.” АД твърди, че на ******, л.а.

„БМВ ***“ с ДК № ******, движейки се от магистрала ****** през изхода на град В. към бензиностанция „Л.“, на бул. “******“, в локалното платно пред бензиностанцията, преминал през необезопасено препятствие, представляващо дълбока дупка, при което настъпило ПТП и във връзка с което настъпили увреждания по превозното средство - увреждане на ****** Предвид наличието на валидно сключена между ищцовото дружество и водача на автомобила застраховка „К.“, обективирана в полица № ****** със срок на действие ******., от последния била заведена щета № ******. Посочва, че при извършения оглед от експерти на застрахователното дружество са описани причинените имуществени вреди по процесния лек автомобил, за отстраняването на които на ****** застрахователят изплатил обезщетение в размер на 1456.98 лева, като допълнително за ликвидацията на щетата били сторени и ликвидационни разноски от 10 лв. Ищцовото дружество счита, че причина за настъпилия инцидент е липсата на обозначение за намиращото се на пътя препятствие, което е следвало да бъде извършено от ответника 1

Община Варна. Излага, че като собственик на пътя, Община Варна е имала задълженията по чл. 167 ЗДвП и следвало да поддържа в изправно състояние същия, както и своевременното да отстранява констатирани препятствия.

Намира, че по горните съображения, следва да бъде ангажирана отговорността на насрещната страна, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ. По изложените съображения моли за уважаване на заявената претенция.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответника Община Варна е постъпил отговор на исковата молба, в който се поддържа становище за нейната неоснователност. Излагат се доводи за неспазване от страна на водача на увредения автомобил на изискванията на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, което е довело до настъпването на застрахователното събитие, доколкото от негова страна не е съобразена пътната обстановка и не са предприети адекватни действия за избягване на твърдяната необезопасена дупка, с което е допринесъл за вредоносния резултат. Твърди, че от страна на водача на МПС е налице съпричиняване, което следва да намали отговорността на ответника. Допълва се, че няма данни по делото вредите да са настъпили по изложения в исковата молба начин и щетите по процесното МПС да са в пряка причинно-следствена връзка с поведението на ответника. Оспорва твърдения механизъм на ПТП.

Намира, че претендираните суми са силно завишени, още повече, че е налице съпричиняване от страна на водача на автомобила. Моли се за отхвърляне на заявената осъдителна претенция, в условията на евентуалност за намаляването й и присъждане на съдебно-деловодни разноски по делото.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът депозира нарочна молба, чрез процесуалния му представител – адв. Н.К., в която поддържа становището си и моли предявеният иск да бъде уважен.

Ответникът се представлява от юрк. Б.Б., който поддържа становище за неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.

За основателността на същия е необходимо ищецът при условията на пълно и главно доказване да установи, че е налице валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице към датата на застрахователното събитие; настъпване на твърдяното застрахователно събитие – ПТП и неговия механизъм; настъпилите вреди вследствие на твърдяното ПТП и техния размер; заплащане на застрахователно обезщетение и размера му, както и претенцията за ликвидационни разноски; фактическия състав на чл. 49 ЗЗД – възлагане на работа от ответника на негови служители; противоправно бездействие на служителите да извършат възложените действия при изпълнението на работата (в случая, че не са изпълнили задължението си да поддържат пътя обезопасен, както и че този участък е общински път, който Общината е длъжна да поддържа); настъпилите за увреденото лице вреди по основание и размер; причинна връзка между бездействието на служителите и настъпилите вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, 2 направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.

От представената комбинирана застрахователна полица ****** за застраховки К. и З. /******/ се установява, че лек автомобил „ВМW ****”, с рег. № ****** е застрахован по застраховка „К.”, при застрахователя „ЗАД А.” АД, със срок на действие ******

На ****** лицето П. И. Т. в качеството си на водач на процесния автомобил е подало уведомление за щета по застраховка „К.“ за това, че на ******, около 13:00 часа, на влизане от магистралата посока С. към бензиностанция „Л.“ на изхода на В. колата се ударила в дупка, след което установил ******

При застрахователя е образувана съответна щета, направен е снимков материал и е изготвен опис-заключение по претенцията, съгласно която сумата, която следва да се заплати на застрахования във връзка с реализираното ПТП възлиза на сумата 1456.98 лв. без ДДС.

Видно от представената фактура от ****** е извършен ремонт на задната джанта на автомобила.

Съгласно доклад по щета № ******, застрахователят е приел, че следва да изплати на собственика на процесното МПС сумата 1456.98 лв., представляваща обезщетение по застраховка К. за отстраняване на щетите, която сума действително е заплатена в полза на правоимащия по банков път, видно от представеното платежно нареждане от ****** /л. 24 от делото/.

Съгласно показанията на разпитания по делото свидетел П. И. Т., същият е претърпял вреди в резултат на произшествие поради пътно препятствие – дълбока дупка, управлявайки лек автомобил „БМВ ***“, с ДК № ****** през м. януари **** г. при движение от автомагистрала „******“ на изхода за гр. В.

Според свидетеля, докато си карал и изведнъж се появила дупка, която не могъл да избегне и паднал в нея. ****** Колата влязла в авариен режим, което наложило да се прибере с пътна помощ до Варна. Обадил се на кол центъра на „А.“, след което на Пътна помощ, което му е към К.то. Те му съдействали.

Обезщетили му гумите. Изчислили какъв процент са изразходени и тези, които закупил, след което му платили някаква част от сумата. Посочва, че е било тъмно и е нямало как да види дупката.

Съгласно заключението на вещото лице Г. Д. по приетата без възражения от страните САТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, механизмът на настъпване на произшествието е увреждане на ******при преминаване/съприкосновение с налично необозначено препятствие на пътното платно – дупка в асфалта от движещия се лек автомобил „БМВ ****Д“, с рег. № ****** по път от магистрала „******“ от изхода на гр. В. към бензиностанция „Л.“ на бул. „******“ в локалното платно пред бензиностанцията. От съприкосновението щетите за процесния лек автомобил са понесени от задно ляво колело – за подмяна на джантата поради получените увреждания. Стойността на щетите възлиза на сумата 1456.98 лв.

Размерът на заплатеното от застрахователя обезщетение, равняващо се на същата тази сума, съответства на нужните средства за отстраняване на причинените щети в съответствие с договорните условия, възраст на МПС и състояние на увреждане, при което са приложени корекции – приспаднато ДДС.

3

Според експертизата, е налице причинно-следствена връзка между настъпилото събитие и получените увреждания по автомобила. Размерът на претендираните разходи за оглед и експертиза /ликвидационните разноски/ от 10 лв. съответстват на обичайните такива за този вид дейност и не е налична прекомерност в завишение.

От съвкупния анализ на ангажираните в производството писмени доказателства, гласни доказателствени средства и заключението на вещото лице съдът приема, че в случая може да се направи обоснован извод, че твърденият в исковата молба механизъм на ПТП е доказан от ищеца.

Установена по категоричен начин е и пряката причинно-следствена връзка между събитието /настъпилото ПТП/ и вредоносния резултат /уврежданията по автомобила, заявени в исковата молба/.

Не е спорно по делото, че пътят на изхода на гр. В. в посока – гр. С., около бензиностанция „Л.“, в локалното платно преди бензиностанцията, преди автомагистрала ******, на който е настъпил пътният инцидент, представлява публична общинска собственост по аргумент от чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост и § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация, според който с влизане в сила на закона /ЗМСМА/ преминават в собственост на общините следните държавни имоти: общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване.

Според чл. 31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините.

Разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от Закона за движението по пътищата предвижда задължение за лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Контролът относно изправността и състоянието на пътната настилка и пътните съоръжения в населените места се осъществява от служби за контрол, определени от кметовете на общините, на основание чл. 167, ал. 2 ЗДвП.

С оглед на посочената нормативна уредба и установеното по делото наличие на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, съдът намира за доказано противоправното поведение (бездействие) на лицата, на които Община Варна е възложила поддържането на пътното платно в изправно състояние. Същото е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие и неговия вредоносен резултат, която връзка се установява от заключението на съдебно-автотехническата експертиза и събраните свидетелски показания. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на съответното длъжностно лице се предполага до доказване на противното, като обратно доказване не е проведено по делото.

Недоказано остана в производството възражението на ответника, че водачът на процесното МПС е съпричинил вредите, като не се е съобразил с императивна правна норма, а именно чл. 20, ал. 2 ЗДвП, съгласно която водачите на ППС са длъжни да съобразяват скоростта си на движение с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия и видимост, за да бъдат в състояние да спрат при всяко предвидимо препятствие, съответно, че това е довело до настъпване на ПТП и нанасянето на вреди по автомобила. Въпреки дадените от съда ясни указания, че ответникът не сочи доказателства за установяване на 4 това си възражение, такива не бяха ангажирани от него в производството.