Определение № 300 от 06.02.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 300 гр. Пловдив, 03.02.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. И.нова

Членове:

Радослав П. Радев

И.н Ал. Анастасов като разгледа докладваното от Анна Ив. И.нова Въззивно частно гражданско дело № 20225300503049 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.248 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ТИВОНИ-ЗДРАВЕ И КРАСОТА“ ООД, ЕИК:

115820546 чрез пълномощника адв.Т. И. за отмяна на определение №260496 от 14.06.2022 г. по гр.д.№19971/2018 г. на ПРС,10 гр.с., с което е изменено решение №2626636/16.12.2021 г. по гр.д.№19971/2018 Г. на ПРС, 10 гр.с. в частта за разноските като вместо 2757 лв. се присъждат 2102 лв. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново, с което да присъди в полза на ответника направените разноски пред ПРС в пълен размер.Претендира за разноски по ЧЖ.

Ответникът по молбата– „Н.И.ТИВОНИ“Лимитид, рег.№: 512323486 със седалище и АУ в гр.Йехуд-Моносон,Израел, ул.“Ремез“№33 чрез пълномощника си адв.И. П. от АКСофия, взема становище, че ЧЖ е неоснователна.

Съдът намира, че молбата е подадена в законоустановения срок от постановяване на обжалвания акт, поради което е допустима, а разгледана по същество - е основателна, поради следното:

ПРС е присъдил направените разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ответника в размер на 2655 лв. и 102 лв.- платени за ВЛ.

С обжалваното определение РС е редуцирал платения адв.хонорар до 2000 лв..

Оплакванията в ЧЖ са, че РС не е изложил мотиви за правната и фактическа сложност на делото; че делото е с висока правна и фактическа сложност, тъй като са предявени 4 обективно съединени искове с много оспорвани факти и остоятелства по делото, както и че нямало бизспорни такИ., а също и че изследвания период е почти 10 годичен /от 24.09.2007 г.- до 25.05.2017 г./.Излага доводи, че ищецът, който е направил възражение за прекомерност, е заплатил по-голямо адвокатско възнаграждение /3142,80лв./ от това, което е 1 заплатил ответникът /2655лв./.

Пълномощникът на „Н.И.ТИВОНИ“Лимитид е изложил доводи, че по предявените 4 ОСИ адвокатът на „ТИВОНИ-ЗДРАВЕ И КРАСОТА“ е направил едни и същи възражения, т.к. 4 ОСИ произтичат от 1 правно основание – чл.240 ЗЗД; доказателствата по делото сапредставени само от ищеца; че ответникът е поискал само назначаване на графологическа експертиза; че платеното от ищеца АВ без ДДС е 2619 лв.

В проверка на правилността на обжалваното определение, съдът констатира, че при материален интерес 24839,04лв.., съгласно чл.7, ал.2,т.4 от Наредба №1/9.07.2004 г., , за минималните адвокатски възнаграждения, абсолютният минимум, под който съдът не може да редуцира платения адв.хонорар, е 830 лв. +3% за горницата над 10000 лв., т.е. 830+ 3% от 14839,04=1275,17 лв. + 7 открити с.з. по 100 лв. = 1975,17 лв., от което следва, че е платен по-висок адвокатски хонорар с 679,83 лв. над минимума.

От представените доказателства пред РС е видно, че адвокатът на ищеца е регистриран по ЗДДС и страната е заплатила адв.хонорар ведно със дължимия ДДС в размер на 3142,80лв., поради което цялата сума би подлежала на възстановяване при уважаване на исковете. В т.см. и съд.практика – о.№782/12.12.2014 г. по ч.т.д.№3545/2014 г. на ВКС, във вр. с §2а на Нар.№1/2004 г. Видно е, че платения адвокатски хонорар на ищеца е с 1167,63 лв. над минимума.

По-високият платен хонорар ищеца обосновава с по-голямата му доказателствена тежест в процеса. Въззивният съд не споделя този довод, тъй като счита, че на голямото количество доказателства, представени по делото / в т.ч. и такИ. на чужд език/, ответникът е депозирал е писмени становища и е противопоставил своевременно адекватни възражения, в т.ч. е оспорил представените по делото писмени доказателства и е направил доказателствени искания. При разпределяне на доказателствената тежест РС е указал, че ищецът следва да докаже сключването на договора за заем и предоставянето на средствата по сметка на ответника, а в тежест на ответника е да докаже, че получените суми са на друго основание, различно от договор за заем, от което следва, че доказателствената тежест на ответника в случая е не по-малка от тази на ищеца.

Относно правна и фактическа сложност на делото и действието на процесуалния представител: Предявени пред РС са четири ОСИ с пр. осн.422 ГПК, във вр. с чл.240 ЗЗД; пълномощникът на ответника е депозирал отговор по чл.131 ГПК, направил е възражения, за нередовност на ИМ- неясно формулирани фактически твърдения и петитум, навел е правоизключващо възражение -оспорил е твърдението, че между страните е сключен устен договор за заем от 24.09.2007 г., както и фактическите твърдения в ИМ; навел е друго основание на извършените плащания от ищеца; във връзка с направеното оспорване на документи, представени от ищеца, пълномощникът на ответника е направил доказателствено искане за назначаване на графологическа експертиза.

По делото са проведени са проведени 7 съдебни заседания /12.2..2020, 21.05.2020, 06.07.2020, 08.09.2020, 19.10.2020, 10.12.2020 и 01.02.2021г./, приети са 3 заключения на 2 вещи лица -1 ССЕ, 1 СГЕ;1 СТЕ; по делото са приети множество писмени доказателства, приложена е прокурорска преписка, протоколи от с.з. на ПОС, търговско отделение, протоколи от разпит на свидетели по ч.н.д.№1748/2020 г. на ПОС; представена е писмена защита като делото съдържа общо 449 листа, а изследвания период на иска е почти 10 години, поради което ОС счита, че е налице голяма фактическа и правна сложност.

С оглед на обема на извършената правна работа ПОС счита, че е налице правна и фактическа сложност на делото, което дава право да бъде уговорен по-висок адвокатски хонорар с 679 лв. над минимума.

Ето защо съдът намира, че молбата за изменение на определението на РС в частта за разноските, е неоснователна, поради което следва да се отмени определението за редуциране на АВ на ответника, а молбата на ищеца по чл.248 ГПК - следва да се остави без уважение, съобразно изложените по-горе мотиви.

С оглед уважаване на частната жалба, ответникът по ЧЖ има право на разноски по жалбата, които са в размер на 15лв.- платена ДТ.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №260496 от 14.06.2022 г. по гр.д.№19971/2018 г. на ПРС,10 гр.с., с което е изменено решение №2626636/16.12.2021 г. по гр.д.№19971/2018 г. на ПРС, 10 гр.с. в частта за разноските като са редуцирани присъдените в полза на „ТИВОНИЗДРАВЕ И КРАСОТА“ ООД, ЕИК: 115820546 2757 лв. разноски по делото от 2757 лв. на 2102 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.248 ГПК на „Н.И.ТИВОНИ“Лимитид, рег.

№: 512323486 за намаление на присъдените съдебно деловодни разноски в полза на „ТИВОНИ-ЗДРАВЕ И КРАСОТА“ ООД, ЕИК: 115820546, присъдени с решение №2626636/16.12.2021 г. по гр.д.№19971/2018 Г. на ПРС, 10 гр.с.

ОСЪЖДА „Н.И.ТИВОНИ“Лимитид, рег.№: 512323486 да заплати на „ТИВОНИЗДРАВЕ И КРАСОТА“ ООД, ЕИК: 115820546 сумата 15 лв.- разноски по частната жалба за ДТ.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4