Решение № 446 от 18.11.2022, Административен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 446 18.11.2022 год. гр. Стара

Загора

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Старозагорски административен съд, шести състав на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година, в открито съдебно заседание, в състав Председател: Михаил Русев секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №495 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба от М.Г.М.

*** против Заповед УРИ 1228з-38/28.06.2022 год. на Началника група в сектор „ПП” при ОД на МВР - Стара Загора за налагане на дисциплинарно наказание. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена в нарушение на процесуалния и материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че в заповедта не става ясно в какво точно се изразява нарушението му.

Оспореният административен акт е лишен от мотиви, както и не е ясно въз основа на кои доказателства наказващият орган е приел, че именно жалбоподателят е извършил действия или е бездействал по закриването на камерата. Изложени са съображения, че заповедта е издадена в противоречие на материалния закон и не съответства на целта на закона. Налице са противоречиви мотиви, тъй като веднъж е прието, че е бил разположен на предна дясна седалка на автомобила, а по-късно, че бил заел предна лява седалка. По тези съображения моли за отмяна на заповедта, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът - Началника група в сектор „ПП” при ОД на МВР - Стара Загора, не изразява становище по така подадената жалба.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, намира за установено следното:

С оспорената заповед УРИ №1228з-38/28.06.2022 год. Началника група в сектор „ПП” при ОД на МВР - Стара Загора е наложил на младши инспектор М.Г.М., дисциплинарно наказание “мъмрене” за срок от един месец, считано от датата на връчване на заповедта.

От фактическа страна се е мотивирал с обстоятелството, че на 11.03.2022 год. за времето от 08.00 ч. – 20.00 ч., жалбоподателят е бил назначен в наряд с мл. инспектор А.Я.П. и двамата младши автоконтрольори в група КПДГПА на сектор „ПП” към отдел „ОП” при ОД на МВР – Стара Загора, съгласно утвърдения часови график с рег.№1156/09.03.2022 год. и са ползвали служебен автомобил ***. При извършена проверка е установено, че за времето от 01:35 до 03:54 и от 05:21 до 06:10 на 11.03.2022 год. служителят е заел предна дясна седалка до водача на служебния автомобил, като не изпълнява служебните си задължения произтичащи от ЗМВР и по контрола по ЗДвП. От предоставените файлове се вижда, че в посочения интервал служителят е отпуснат със затворени очи, като не изпълнява служебните си задължения. С тези си действия служителят е нарушил чл.80, ал.1 и ал.2, т.4 от Инструкция №8121з-749/2014 год. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрола на пътното движение на Министъра на вътрешните работи, а именно да наблюдава движението и взема мерки, свързани с недопускане нарушения на правилата за движение, а при създаване на пречки или препятствия по платното за движение да предприема мерки, свързани с тяхното отстраняване. Жалбоподателят е дал писмени обяснения на 29.05.2022 год., заведени с рег.№1228р-5325 от същата дата.

При тази фактическа обстановка дисциплинарно наказващият орган приел, че е налице дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал.2, т.1 и чл.199, ал.1, т.6, предложение последно от ЗМВР – „неуплътняване на работното време“, за което се предвижда наказание „писмено предупреждение”. След оценка обстоятелствата по извършването на нарушението, както и цялостното поведение на държавния служител по време на службата и поради това, че не са настъпили вредни последици, а отклонението от изискванията е незначително, ответника е наложил дисциплинарно наказание мъмрене за срок от един месец. За установяването на фактическата обстановка ответникът изцяло се е позовал на данните, съдържащи се в справка №7924/24.06.2022 год. по описа на ОД на МВР – Стара Загора.

От така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес, за което административният акт е неблагоприятен.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Процесната Заповед УРИ 1228з-38/28.06.2022 год. на Началника група в сектор „ПП” на ОД на МВР - Стара Загора е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.204, т.4 от ЗМВР в изискуемата писмена форма. Министърът на вътрешните работи е издал Заповед №8121з-140 от 24.01.2017 год. относно утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл.

142, ал.1, т.1 и 3 и ал.3 от ЗМВР. В Приложение №1 към Класификатора се посочени длъжностите на държавните служители с висше образование, като в раздел ІХ., т.9 е предвидена длъжността Началник група, която е ръководна длъжност. Следователно в правомощието на заемащите я служители да налагат дисциплинарни наказания от вида на наложеното в случая.

Фактическа обстановка, отразена в заповедта се оспорва от жалбоподателят. Същият оспорва установените в хода на проверката обстоятелства, което е надлежно отразено в подадените от негова страна възражения с рег.№1228р-5325/29.04.2022 год. /лист 10 от делото/.

Всъщност не съществува спор между страните, че на процесната дата 11.03.2022 год., жалбоподателят е бил назначен в наряд със свидетеля А.Я.П., като са изпълнявали служебните си задължения със служебен автомобил „Киа Сийд“ с рег. №***.

Твърди, че видно от записите в този часови интервал автомобилът се е движил, видно от мантинелите и се извършвали обход.

Заповедта е издадена в законоустановения срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР до 2 месеца от откриването на дисциплинарното нарушение и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно разпоредбата на чл.196, ал.2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Видно от приложената преписка, справка рег.№1228р-7924/24.06.2022 год., ответникът по делото е уведомен за установеното дисциплинарно нарушение на 27.06.2022 год. От този момент започва да тече и двумесечния срок и изтича на 27.08.2022 год., като заповедта е издадена на 28.06.2022 год., на денят следващ запознаването му със справката. В заповедта е посочена, че е получена справка от дирекция „Вътрешна сигурност” с рег.№7855р-2877/01.04.2022 год., която справка обаче не е приложена към административната преписка. Видно от заповедта за образуване на дисциплинарното производство, в справката се съдържат данни за извършено дисциплинарно нарушение от страна на М., изразяващо се в това, че за времето от 01:35 до 03:54 и от 05:21 до 06:10 на 11.03.2022 год. служителят е заел предна дясна седалка до водача на служебен автомобил с рег.№*** е отпуснат и със затворени очи, като не изпълнява служебните си задължения произтичащи от ЗМВР и по контрола по ЗДвП. Едва след получаването им и тяхното разглеждане и проверка на всички обстоятелства по случая, обективирани в справка от 24.06.2022 год., са налице достатъчно данни за извършеното от М. дисциплинарно нарушение. При така установеното, съдът намира, че дисциплинарното нарушение е установено по безспорен начин със справката с рег.№1228р-7924 от 24.06.2022 год. на дисциплинарно разследващия орган. Следователно заповедта е издадена в предвидените от закона срокове.

Съгласно чл.206, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения.

Смисълът на разпоредбата е да се даде възможност на служителя да се защити пред административния орган като даде обяснения относно всички вменени му дисциплинарни нарушения, за които наказващият орган има правомощието да му наложи дисциплинарно наказание. В случая това е направено, възражението е регистрирано с №1228р-8036/28.06.2022 год. и е прието преди издаването на заповедта. Процесната заповед е издадена на 28.06.2022 год., т.е. по делото има данни, че дисциплинарно-наказващият орган е приел писмените обяснения преди да наложи дисциплинарното наказание, запознал се е с тях и ги е обсъдил в оспорената заповед.

Обжалваната заповед е постановена при правилно приложение с материалния закон, като деянието правилно е квалифицирано такова по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР във връзка с чл.199, ал.1, т.6, предложение последно от ЗМВР.

Деянието, за което е наказан жалбоподателят, според ответника по делото представлява нарушение, изразяващо се в неизпълнение на разпореденото в чл.80, ал.1 и ал.2, т.4 от Инструкция №8121з-749/2014 год. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрола на пътното движение. Съгласно така цитираните разпоредби, основната задача на служителя, осъществяващ дейност по контрол на пътното движение, е да следи за спазването на правилата за движението, сигурността и безопасността на движението по пътищата, предотвратяването на нарушенията и опазването на обществения ред, като е длъжен да наблюдава движението и взема мерки, свързани с недопускане нарушения на правилата за движение, а при създаване на пречки или препятствия по платното за движението да предприема мерки, свързани с тяхното отстраняване. В конкретния случай за посоченият в заповедта часови диапазон, М. не изпълнява така вменените му задължения. В тази връзка са и събраните доказателства и в частност надлежно приобщените видеофайлове. При прегледа на същите се установява, че фактическата обстановка напълно кореспондира с описаното в обобщената справка и становище и в последствие възприета и от ДНО в процесната заповед – за времето от 01:35 до 03:54 и от 05:21 до 06:10 на 11.03.2022 год. служителят е заел предна дясна седалка до водача на служебния автомобил, като не изпълнява служебните си задължения произтичащи от ЗМВР и по контрола по ЗДвП.

Действително видно от записа – приложеният диск по делото, същият е в отпуснато състояние, със затворени очи, като в 02:46 се обръща странично на седалката /с лице към страничното предно стъкло/ и се разкопчава най горното копче на униформата си, в 03:17 се обръща отново с лице към камерата, като едва в 03:54 отваря предната врата на автомобила. Отпуснатото му състояние и затворените очи се наблюдават и в периода от 05:21 до 06:10 часа. По време на сън е обективно невъзможно да се осъществява превенция на нарушенията на правилата за движение по пътищата чрез видимо наблюдение, осъществяване на контрол и регулиране на движението в съответната територия, нито да следи за спазването на правилата за движението, сигурността и безопасността на движението по пътищата, предотвратяването на нарушенията и осигуряването на обществения ред чрез наблюдение на движението.

Безспорно установената част от работното време, прекарана в сън от жалбоподателя, с оглед специфичните задачи на автоконтрольорите по време на наряд е напълно достатъчна да бъде квалифицирана като неизпълнение на правилата при провеждане на наряд за пътен контрол. Съставомерността на деянието е доказана, както от обективна, така и от субективна страна, тъй като дисциплинарната отговорност на служителите от МВР е отговорността, която те носят при извършване на нарушение на служебната дисциплина – за противоправно деяние, което е извършено умишлено или по непредпазливост от служител на МВР и е обявено за наказуемо от ЗМВР. В случая нито се твърдят, нито се доказват обстоятелства, изключващи вината.

По отношение на наведените в жалбата оплаквания:

Не е налице неясното относно деянието за което е наказан жалбоподателя, като същото е описано в достатъчна степен – отпуснатото положение на тялото на М. и затворени му очи, посочена е също така нарушената разпоредба, която задължава полицейските служители да осъществяват – чл.80, ал.1 и ал.2, т.4 от Инструкция №8121з-749/2014 год., издадена от Министъра на вътрешните работи. Тези разпоредби предполагат активно поведение от страна на служителя, включително визуален контрол за спазването на правилата за движението и наблюдение на движението. Очевидно, е че след като е установено обстоятелството, че очите на М. са затворени, то е невъзможно изпълнението на гореописаните служебни задължения.