Решение № 100 от 05.06.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Разлог, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Давид Люб. Сукалински при участието на секретаря Е. Г. Ч., разгледа докладваното от Давид Сукалински, Адм. нак. дело №

20251240200117 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба подадена от „Р..“ЕООД, с ЕИК*, с адрес: г.Р., у.„Ш.“№39, с управител Р.К.С., ч/з адв. М.П., съд. адрес: г.Р., у.„Я.С.“№34, о.5, с/у НП №*/29.11.2024 г. на Директора на Д„ИТ”-Б., с което на жалбоподателя за нарушение на чл.303, ал.3 от КТ, на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ, на дружеството е наложено адм. наказание - „имуществена санкция” от 2`000.00 лева.

В жалбата се посочва, чеНП е незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на обжалваното НП.

Жалбоподателят - редовно призован, се явява лично и с процесуален представител адв. П., която поддържа жалбата и излага подробни съображения, с които мотивира изложените в нея аргументи. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира разноски.

АНО в качеството му на въззиваема страна – Д„ИТ“-Б. - редовно призована съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, изпраща представител – ст. юрк. С., която оспорва жалбата и определя НП като правилно и законосъобразно, пледира същото да бъде потвърдено. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира присъждане на юрк. възнаграждение.

Съдът съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:

На 30.07.2024 г., около 10:13 ч., представители на Д„ИТ“-Б. са извършили проверка по раб. места относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство на обект: „К.“ пица, бар, в г.Р., у.„П.“№1, експлоатиран от „Р..“ЕООД, с ЕИК*, с адрес: г.Р., у.„Ш.“№39, с управител Р.К.С.

При проверката е констатирано, че „Р..“ЕООД, с ЕИК*, в качеството му на „работодател“, е допуснал на 30.07.2024 г. непълнолетното (към датата на проверката) лице В.И.П., с ЕГН*, да извършва трудова дейност в обекта на проверка на длъжност „сервитьор“, без предварително разрешение от ИТ.

АНО е счел, че описаното нарушение се потвърждава от попълнената в хода на проверката по раб. места писмена декларация от В.И.П., с ЕГН*, в която същата собственоръчно удостоверява извършване на трудова дейност от нея към момента на проверката при определено раб. място, длъжност, раб. време и трудово възнаграждение. В т.4 от същата декларация В.П. е извършила отбелязване, че не е сключила писмен трудов договор, като е отразил началната дата, от която е започнал да предоставя работната си сила на 1 дружеството: „а.24“.

След приключване на проверката по раб. места, по реда на чл.45 от АПК, търговеца е призован за извършване на проверка по документи в Д„ИТ“-Б., с призовка от 30.07.2024 г.

Изискана е също и по преписката е представена част от вътрешно-фирмената документация на дружеството-жалбоподател, с цел извършване на проверка по документи.

По реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН, дружеството „Р..“ЕООД е поканено за съставяне на АУАН с Покана с Изх. */19.08.2024 г. Поканата е изпратена до „Счетоводна къща П.“, която в качеството си на пълномощник на проверяваното дружество, на 20.08.2024 г. я е получило.

От приложения по преписката протокол от 17.09.2024 г. за неявяване по цитираната покана е видно, че управителя на поканеното дружеството не се явил в Д„ИТ“-Б. и не е изпратил законен или изрично упълномощен представител за съставяне на АУАН.

Констатирайки нарушението на трудовото законодателство ст. инспектор в о-л „БТКД“, при Д„ИТ”-Б. – В.К.Н., в присъствието на свидетелите Й.В.К. и Д.В.Х., съставила АУАН №*/17.09.2024 г. който е изпратен за връчване на нарушителя ч/з О.Р..

Актосъставителят приел, че деянието съставлявало нарушение по чл.303, ал.3 от КТ, която норма императивно разписва, че: „Лицата от 16 до 18 г. се приемат на работа с разрешение на ИТ за всеки отделен случай“.

Въз основа на съставения АУАН, на 29.11.2024 г. Директора на Д„ИТ“-Б. е издал атакуваното НП с №* от 29.11.2024 г., с което на жалбоподателя за нарушение по чл.303, ал.3 от КТ и на основание: чл.416, ал.5 от КТ, и вр. с чл.414, ал.1 от КТ, е наложена имуществена санкция от 2`000.00 лв.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства и от разпита на свидетелите в СЗ – служителите от Д„ИТ“-Б.: В.К.Н., Й.В.К., Д.В.Х., Б.Г.И., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Съдът намира, че изцяло следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите В. Н. и Благовест Илиев, които са участвали в извършената проверка и пряко са възприели фактите и обстоятелствата, за които свидетелстват. В същото време показанията им са последователни, еднопосочни и напълно кореспондират както помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен материал.

Съдът намира, че изцяло следва да бъдат кредитирани показанията и на свидетелите Й.К. и Д.Х., които пряко и непротиворечиво пресъздават факти и обстоятелства относно съставянето на горецитирания АУАН.

По делото от страна на жалбоподателя са разпитани свидетелите В.И.П. и Ж.Н.Б..

Показанията на същите са противоречиви и некореспондират с останалите писмени и гласни док-ва по делото. Защитната теза която се представя пред съда, е че лицето В.П. в конкретния момент на проверката не е извършвала трудова дейност за дружеството, а е била в проверявания обект за да пие кафе със свидетелката Ж.Б.

Това твърдение според съда се опровергава от показанията на свидетелите В.Н. и Б.И, длъжностни лица при Д„ИТ“-Б., които в показанията си дадени пред съда заявиха, че след като са седнали като клиенти на една от масите във проверявания обект, лицето В.П. е дошла при тях за да им вземе поръчката. Свидетеля П. в своите показания отбелязва, „..аз отидох да ги попитам какво желаят“. Свидетелите Н. и И. поискали да си поръчат сандвичи, но В.П. им казала, че кухнята не работи. След което проверяващите органи се легитимирали и започнали проверка. В хода на проверката В.И.П. и Ж.Н.Б. – собственоръчно попълнили декларации по чл.399, вр. чл.402 и сл. от КТ, и чл.39 и чл.40 от АПК, от които се установило, че и двете работят в дружеството-жалбоподател.

Свидетелката В.П. изрично е отбелязала в своята декларация, работодателят, работното си място, длъжността, раб. време, сменен режим, уговореното трудово възнаграждение и последното получено трудово възнаграждение.

Видно от чл.21, ал.4 от УП на ИА„ГИТ“, служителите в Д„ИТ“ имат компетентност на контролен орган в териториалния обхват на съответната дирекция в случая о.Б., в който безспорно се включва територията на проверявания обект, поради което съдът приема, че актосъставителят е действал в рамките на така определената териториална компетентност.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена с/у санкционен акт по ЗАНН – НП, подлежащ на законов съд. контрол 2 от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН.

Депозирана е от лице притежаващо активна процесуална легитимация и правен интерес.

Жалбата се определя като редовна и процесуално допустима.

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съставът на нарушението, за което дружеството е санкционирано е установен в чл.303, ал.3 от КТ, съгласно който лицата от 16 до 18 год. възраст се приемат за работа с разрешение на ИТ за всеки отделен случай.

В КТ е предвидена специална закрила на непълнолетните в глава ХV, раздел първи, като съгласно чл.301, ал.1 от КТ, миним. възраст за приемане на работа е 16 г., като е забранено приемането на работа на лица, ненавършили 16 г. В чл.303, ал.3 от КТ, е предвиден редът по който, по изключение, се приемат на работа лицата навършили 16 г., но ненавършили 18 г., като това става след обстоен предварителен мед. преглед и мед. заключение, което установява годността им да извършват съответната работа и разрешение на ИТ за всеки отделен случай. Така посочените норми имат за цел опазване на живота, псих. и физ. здраве на непълнолетните лица, отчитайки тяхната физическа и психическа незрялост.

Доколкото в хода на съд. следствие се установи това че В.И.П. е била непълнолетна към датата на проверката 30.07.2024 г. и ненавършила 18 год. възраст, както и това, че по делото са налични данни, че същата е била към момента на проверката на работа като сервитьор в проверявания обект „К.“, пица, бар, в г.Р., у.„П.“№1, експлоатиран от „Р..“ЕООД-Р., без надлежното за това разрешение, което да е издадено от Д„ИТ“, може да се приеме, че са налице признаци за реализиран състава на престъпление по чл.192а, ал.1 от НК и предвид разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗАНН, съгласно която „при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление адм. нак. производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор“. В действителност, както се установи по делото, поради несъобразяване АНО е пропуснал да приложи разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗАНН, но пък това обстоятелство не пречка за съда да прекрати производството и изпрати материалите на РП-Б., ТО-Р.

Констатираната процесуална незаконосъобразност на НП прави безпредметно обсъждането на неговата материална законосъобразност, поради което не е необходимо изследването на въпроса дали е извършено вмененото адм. нарушение.

Предвид горното и на основание чл.63, ал.6 от ЗАНН, обжалваното НП следва да се отмени, а образуваното адм. нак. производство да се прекрати. Предвид основанието на което отменя обжалваното НП съдът намира, че не следва да се произнася по останалите възражения изложени в жалбата.

При този изход на делото отмяна на НП, неоснователна се явява претенцията на процесуалния представител на АНО за присъждане на юрк. възнаграждение за процесуално представителство, поради което същото следва да се отхвърли.

Пак с оглед изхода на делото, основателна е претенцията на пълномощника на жалбоподателя за присъждане на разноски в негова полза, сторени за заплащане на адв. възнаграждение за правна помощ и защита. Искането е направено своевременно и надлежно, преди обявяване на делото за решаване. Представен е договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е от страна на жалбоподателя е заплатена сумата от 500.00 лева в брой - възнаграждение за един адвокат. Това възнаграждение не е прекомерно, предвид санкцията която е наложена на дружеството-жалбоподател, както и предвид обстоятелството, че се проведоха 2 ОСЗ, с разпит на свидетели, на които присъстваше процесуалния представител на дружеството. Ето защо с оглед изхода на делото, следва да му се присъдят направените разноски.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ НП №*/29.11.2024 г. на Директора на Д„ИТ”-Б., с което на „Р..“ЕООД, с ЕИК*, с адрес: г.Р., у.„Ш.“№39, с управител Р.К.С., за нарушение на чл.303, ал.3 от КТ, на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ, на дружеството е наложено адм. наказание „имуществена санкция” от 2`000.00 лева.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна претенцията на процесуалния представител на 3 въззиваемата страна за присъждане на юрк. възнаграждение за процесуално представителство.

ОСЪЖДА Д„ИТ“-Б. да заплати на „Р..“ЕООД, с ЕИК*, с адрес: г.Р., у.„Ш.“№39, с управител Р.К.С. разноски от 500.00 лева за заплатено адв. възнаграждение.

ПРЕКРАТЯВА образуваното адм. нак. пр-во, като ИЗПРАЩА материалите на РП-Б., ТО-Р.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Бл.АС.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

4