Решение № 295 от 23.12.2025, Районен съд - Севлиево
- Съд
- Районен съд - Севлиево
- Дело
- Гражданско дело 673/2024
- Вид
- Решение № 295
- Подписан
- 23.12.2025
- Състав
- Диана Розалинова Хубенова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 295 гр. Севлиево, 23.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Диана Р. Хубенова при участието на секретаря Станислава М. Ц.а като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело № 20244230100673 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ищцата А. И. С., насочена срещу Етажна собственост на жилищна сграда, с адрес: гр. Севлиево, ***, с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на 2108 лева – имуществени вреди и неимуществени вреди в размер на 2000 лева - частичен иск от общо 20 000 лева, ведно със законната лихва от датата на настъпване на увреждането 27.07.2023 г. до окончателното плащане на дължимите суми, претърпени от ищцата от настъпило на 27.07.2023 г. травматично увреждане на ищцата, в резултат от падането й на неподдържани в нормално състояние стълби на ул.
„Стефан Пешев” № 1 в гр. Севлиево. В случай, че искът не бъде уважен срещу горепосочения ответник, то се иска осъждане на Община Севлиево /евентуален ответник/ - при същите условия.
В исковата молба ищцата твърди, че на 27.07.2023 г. посетила офис на „Булсатком”, находящ се в жилищна сграда в гр. Севлиево, ул. „Стефан Пешев” № 1, като при слизане по изградените 4 стъпала пред фризьорския салон на партерния етаж, с които завършвала пътеката около блока, поради неравност на последното стъпало, което било повдигнато на около 5 см от повърхността на тротоара, ищцата контузила десния си глезен и паднала на 1 земята, като твърди, че изпитала много силна болка и невъзможност да стъпи на дясното си стъпало, което наложило намиращите се в близост до нея хора да й помогнат да се изправи и да седне на стълбите пред фризьорския салон, за да се обади на съпруга си, който да дойде да й помогне да се придвижи до спешния център. Ищцата твърди, че докато чакала съпруга си, усетила, че десният й глезен се подува, движението му станало невъзможно и болката й чувствително се усилила.
Ищцата посетила МБАЛ „Д-Р Стойчо Христов” ЕООД в гр. Севлиево, където през спешния кабинет била насочена към „Ортопедотравматологично” отделение за консултация, където лекарите установили „силна болка, оток и деформация на дясна глезенна става; палпаторни данни за спонтанна болкова симптоматика; активни и пасивни движения в глезенната става са ограничени и болезнени”. Като резултат от направените ренгенови изследвания се установили „фрактура на външния малеол на дясна глезенна става” и това наложило приемане на ищцата по спешност за наместване на счупеното, чрез операция, в условията на локална анастезия, била извършена репозиция и поставяне на гипсова имобилизация. На следващият ден - 28.07.2023 г. ищцата била изписана с указания 35 дни да бъде с гипс, да се придвижва с помощни средства и при необходимост да потърси консултация отново с ортопедтравматолог.
В исковата молба се твърди, че въпреки направената на 27.07.2023 г. операция, при която бил поставен метален имплант, който да фиксира счупването, на 02.08.2023 г. поради много силни болки и влошаване на състоянието ищцата направила повторна консултация с ортопедтравматолози от МБАЛ „Сърце и Мозък” ЕАД в гр. Плевен, като при прегледа било констатирано, че следвало да се извърши повторна операция с цел „открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула, която била извършена на 03.08.2023 г. в отделението по „Ортопедия и травматология” в МБАЛ „Сърце и мозък”. При операцията била извършена фиксация с помощта на интерфрагментарен винт и неутрализация с помощта на 1/ 3 тубуларна плака със 7 слота. Ищцата била изписана на 08.08.2023 г. с гипсова имобилизация и препоръки за придвижване с помощни средства за още 2 месеца.
Ищцата твърди, че вследствие на претърпения инцидент на 27.07.2023 2 г. се е наложило същата да претърпи силни болки и страдания за некратък период от повече от 2 месеца, като освен горното й се наложило да бъде в отпуск поради временна неработоспособност за период от 27.07.2023 г. до 22.01.2024 г. През посоченото време освен, че изпитвала физически дискомфорт от невъзможността да се придвижва без помощни средства и с гипсова лонгета на крака си, ищцата била принудена да живее с пò ограничени финансови средства предвид факта че е била в болничен и че голяма част от интервенциите били доплащани от нея и семейството й.
Вследствие на претърпения инцидент на ищцата заплатила 529 лева за избор на лекар, който да извърши оперативната процедура, 1080 лева - за вложените при операцията импланти, както и повече от 300 лева - за лекарства. В исковата молба се твърди, че общо претърпените имуществени вреди от ищцата, съставлващи разходи за медицински консултации и манипулации, както и такива за проведеното медикаментозно лечение били в размер на 2108 лева.
Ищцата твърди, че наред с горното преживените негативни емоции предизвикали у нея пристъпи на страх - да излиза сама извън дома си, да стъпва на краката си без помощни средства. Ищцата потърсила професионална психологическа помощ, с която да се опита да преодолее възникналите в нея страхове и притеснения, като било изготвено психологично заключение.
В исковата молба се твърди, че претърпените имуществени и неимуществени вреди - болки, страдания и негативни изживявания, свързани с преживения инцидент са пряка и непосредствена последица от бездействието на етажната собственост на жилищната сграда, находяща се на ул. „Стефан Пешев” № 1, гр. Севлиево и евентуален иск на това проявено от общинските служители в община Севлиево, натоварени със задължението да поддържат и ремонтират междублоковите пространства, тротоара и стълбите пред жилищната сграда на ***, гр. Севлиево.
В о.с.з. ищцата е направила уточнение, че твърди единствено, че е контузила десния си крак, вследствие на слизане от 4 броя стъпала на партерния етаж, с който завършва пътеката около блока на адрес: гр. Севлиево на ***.
Иска се от съда да осъди ответника - Етажна собственост на жилищна 3 сграда с адрес: гр. Севлиево, ***, да заплати на ищцата сумата от 2108 лева – имуществени вреди и неимуществени вреди в размер на 2000 лева - частичен иск от общо 20 000 лева, ведно със законната лихва от датата на настъпване на увреждането - 27.07.2023 г. до окончателното плащане на дължимите суми, претърпени от ищцата от настъпило на 27.07.2023 г. травматично увреждане на ищцата, в резултат от падането й на неподдържани в нормално състояние стълби на *** в гр. Севлиево. В случай, че искът не бъде уважен срещу горепосочения ответник, то се иска осъждане на Община Севлиево /евентуален ответник/ - при същите условия.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника Етажна собственост на жилищна сграда с адрес: гр. Севлиево, ул. „Стефан Пешев” № 1, с който предявеният иск се оспорва като недопустим, неоснователен и недоказан. Ответникът, чрез процесуалния си представител, твърди, че поземлен имот, с кадастрален идентификатор ***, на *** в град Севлиево, върху който е построена сградата, чиито собственици на самостоятелни обекти в нея са членовете на етажната собственост, бил частна собственост на И.П.П., като този поземлен имот граничел с имот, който е общинска собственост. Ответникът - Етажната собственост не бил нито собственик на имота, върху който са изградени процесните стълби - вещта, от която произлезли вредите за ищцата, нито този имот по надлежния начин бил определен като прилежащ такъв за Етажната собственост. Процесните стълби - вещта, от която произлезли вредите за ищцата, не се намирали под надзора на етажната собственост. Твърди се още, че ответникът нямал нито задължения за действие, нито такива за бездействие по отношение на процесната вещ — стълби, от които се претендира да е произлязла вреда за ищцата. Иска се от съда да прекрати производството по делото спрямо този ответник, респ. да се отхвърли така предявеният иск.
Претендират се разноски.
В срока за отговор на исковата молба е получен такъв от евентуалния ответник - Община Севлиево, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен и недоказан. Излагат се съображения, че инцидентът, който е претърпяла ищцата, се осъществил в рамките на поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от 559 кв. м. и административен адрес: гр. Севлиево, ***, в който е изградена жилищна сграда, като имотът бил частна собственост, поради което Община Севлиево 4 не носела отговорност за поддръжката му. В отговора са изложени доводи, че не били установени времето, механизмът на инцидента и точно къде е възникнал. Навеждат се твърдения за съпричиняване от страна на ищцата, доколкото същата страдала от глаукома /съгласно представени медицински документи по делото/ - същата била с нарушени зрителни функции, което било фактор, който е допринесъл за нарушаването на баланса и падането й. От съда се иска да отхвърли предявения иск, както и се претендират разноски.
Конституираното като трето лице помагач на страната на ответника Етажна собственост на жилищна сграда с адрес: гр. Севлиево, ул. „Стефан Пешев” № 1, Й. П. Ц., представя отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен.
В о.с.з. ищцовата страна моли за уважаване на предявения иск и претендира разноски.
В о.с.з. ответниците, всеки чрез своя процесуален представител, молят за отхвърляне на иска и претендират разноски.
В о.с.з. третото лице помагач, чрез процесуалния си представител, също моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Правното основание на предявените главни искове е по чл. 49 във вр. чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД, която разпоредба предвижда възможност за увредения да иска заплащане на обезщетение от ответника. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, за уважаване на исковата претенция ищцовата страна следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, противоправно действие или бездействие /допуснати нарушения на предписани или общоприети правила/ от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа от етажната собственост /съответно от община Севлиево/, причиняване на вреда - при или по повод изпълнението на възложената работа, както и причинна връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат, включително размер на твърдените имуществени и неимуществени вреди. Вината се предполага - чл.
45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
5
От представената медицинска документация по делото се установява, че към 08.08.2023 г. като водеща диагноза на ищцата й е поставена „счупвания на други части на подбедрицата, закрито”. В гр. Плевен – МБАЛ „Сърце и мозък” й било извършено оперативно лечение – метална остеосинтеза на дисталната част на фибулата на десен глезен, като е имала и продължителни болки. Установява се по делото, че ищцата е постъпила в Ортопедотравматологично отделение и е направена по спешност операция за наместване на счупеното. В условията на локална анестезия е извършена репозиция и поставяне на гипсова имобилизация с указания 35 дни да бъде с гипса и да се придвижва с помощни средства. Поради много силни болки и влошаване на състоянието е направена повторна консултация с ортопедотравматолози от МБАЛ „Сърце и мозък” - гр. Плевен, извършена е повторна операция с наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула. При операцията е извършена фиксация с помощта на интерфрагментарен винт и неутрализация с помощта на 1/3 тубуларна плака със 7 слота. От представените болнични листове е видно, че ищцата е била в болничен отпуск общо 180 календарни дни.
По делото са представени фискални бонове, фактури и рецептурни бланки, касаещи извършени разходи от ищцата за лекарства, потребителска такса, такса за избор на лекар за оперативни процедури с голям обем и сложност на таза и долния крайник, такса за меню за хранене АйфФарма GPC стандартни плакови комплекти, такса за извършени изследвания, за сумата в общ размер на 2117,03 лева.