Решение № 162 от 07.06.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Бургас, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събчо Ат. Събев

Членове:

Петя Г. Георгиева Стоянова

Радослава Н. Маждракова при участието на секретаря Карина Г. Трендафилова като разгледа докладваното от Събчо Ат. Събев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20232100600405 по описа за 2023 година защитник адв. Паскалев, против присъда 26 от 25.05.2022 год. по НЧХД 460/2021 г. на Районен съд Несебър, с която е признат за виновен в това, че около 23ч. на 19.08.2019 год. в комплекс „***“ в гр. Несебър, причинил на Д.

Г. Н. лека телесна повреда – кръвонасядания, охлузвания и травматични отоци по главата, тялото и крайниците, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК - престъпление по чл. 130 ал.1 и вр. чл. 78а ал.1 НК го освободил от наказателна отговорност и наложил административно наказание глоба в размер 1000 лева.

Осъдил Е. да заплати на пострадалия Н. сумата от 1250 лева ведно с законната лихва като обезщетение за причинените неимуществени вреди от непозволеното увреждане, като отхвърлил гражданския иск в останалата част до претендирания размер от 5000 лв.

В тежест на подсъдимия са присъдени да заплати направените от частния тъжител Н. съдебни разноски в размер на 1334.50 лв., както и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

1

Чрез жалбата подсъдимият и защитникът оспорват присъдата като неправилна и искат да бъде отменена. Налице е порок в постановения съдебен акт – липсва доказателствен анализ на събраните в процеса източници, което по същество представлява липса на мотиви. Съдът декларативно е приел, че обвинението против подсъдимия е доказано. Решаващият орган неправилно е достигнал до извод, че не е налице неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12 НК и отказал приложението й. От заключението на приетия по делото видеозапис е установено, че тъжителят е нанесъл удар на Е., с което е налице нападение от негова страна против личността на подзащитния. Н. е отправил и многократни обиди към подсъдимия и семейството му, съдържащи се в показанията на съпругата му свид. К., но останали необсъдени от съда.

Въззивникът разсъждава над мотивите, че вероятно първостепенният съд приема превишаване пределите на неизбежната отбрана от установените по делото факти, от което е следвало да прецени възможността от приложението на чл.12 ал.4 НК.

В мотивите липсва задълбочено изследване на представените по делото съдебно-медицинско удостоверение и експертиза. Вещото лице не е отговорило по какъв начин е квалифицирала телесните повреди на пострадалия и подсъдимия. Неоснователно съдът не е допуснал повторно или допълнително медицинско изследване.

Отправяйки искането си за отмяна или изменение на присъдата чрез намаляване на наложеното наказание, което оценят като несправедливо, настояват за назначаване на допълнителна или повторна медицинска експертиза, при което да бъде изяснен критерият за определяне на различните по вид телесни увреждания – болка и страдание, временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Има ли връзка между броя на телесните увреждания и възстановителния период или са свързани с местата на поражения по тялото и/или има други признаци.

Частното обвинение не се е възползвало от правото си да изложи писмени възражения по жалбата.

Пред настоящата инстанция не се проведе съдебно следствие.

Частният тъжител и повереникът оспориха жалбата и поискаха присъдата да бъде потвърдена. Първоинстанционният съд направил правилни и обосновани изводи, съобразени с гласните и писмените доказателства.

2

Доказано е виновното поведение на подсъдимия, действията му и причинените от него телесни увреждания, причинно-следствената връзка между действия и телесни увреждания. Според тях съдът е събрал достатъчно доказателства, доказващи вината на подсъдимия. Поискаха присъждане на направените пред настоящата инстанция разходи.

Тъжителят подкрепи процесуалния си представител.

Защитата затвърди позицията си в искането за оправдаване на подсъдимия. Според тях съдът неправилно е оценил доказателствата, което са изложили в жалбата си. По изготвената техническа експертиза категорично е установен механизма на протичане на конфликта. Пострадалото лице пръв е нанесъл удар, с което конфликта е отключен. Този безспорен факт е превратно тълкуван от съда, намерило израз в присъдата и мотивите. Изцяло поддържат жалбата и наведените в нея мотиви и основания за отмяна на присъдата. Не потвърдиха искането си за назначаване на ново или допълнително експертно изследване.

Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на присъдата, независимо от посочените от подсъдимия и защитата му основания и оплаквания в жалбата и пред съда, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Производството е образувано по тъжба на Д. Г. Н. против Н. Е., в която е описана фактическа обстановка на извършено против личността му посегателство. Двете семейства експлоатират магазини и са съседи в комплекс в гр. Несебър. Пострадалият работи като *** в транспортна фирма, а съпругата му стопанисвала търговския обект от около година, отнесено към датата на процесните събития от август 2019 година. Е. е гражданин на ***, но живее със семейството си – съпруга и две деца – момче и момиче, в България. От 2015 година са собственици на магазин в Несебър, в който работят и е ангажирано цялото семейство. Двата съседни търговски обекта, намиращи се в **********, били и конкуренти помежду си – предлагали и продавали сходни стоки. Ползвали пространството отпред за излагане на стоките. Отношенията между търговците за времето на познанството им преминавало през призмата на конкуренцията в упражняваната дейност.

Поради това не поддържали отношения в личен план. Н. наели магазина през 3 декември 2018 година и работели през зимата, докато обекта на съседите им почивал и отворил през април- май следващата година, от когато са и първите им взаимни контакти.

По делото е извършена техническа експертиза на записи от видеокамери, в които се съдържат кадри на разследваното събитие. Няма спор за автентичността на записите, които намират потвърждение и в показанията на разпитаните по делото свидетели. Записите са визуални, а чрез гласните доказателствени средства се възпроизвеждат и вербалните отношения между двете семейства.

На 19 август 2019 година двата магазина работели до късно вечерта.

Около 23 ч. тъжителят, както обикновено, посетил съпругата си в магазина и заедно прибрали стоката и затворили, след което се насочили към автомобила си, паркиран наблизо. В това време и съседния магазин все още работел. След като го обезопасили за вечерта, тъжителят първи напуснал магазина, а след него и съпругата му и насочили към паркираната наблизо кола. Били облечени в светли дрехи – тъжителя с панталон и риза и в дясната си ръка носел тъмна торбичка, а жена му в светла блуза и къси панталони. Докато вървят покрай витрините на магазини един след друг, от лявата им страна по тротоара преминава лице, облечено в тъмни дрехи, дълъг панталон – свид. К., и с препасана през кръста чанта и с малък светещ предмет в ръка, наподобяващ цигара. В процесната вечер подсъдимият и съпругата му били облечени в тъмни дрехи. Тя хвърлила цигарата по тъжителя и съпругата му, и междувременно към тях се приближава и друго лице облечено в тъмни дрехи – подсъдимият Е.. Тъжителят в светли дрехи удря с ръка в лицето дошлия отстрани мъж- подсъдимият, след което двамата се сбиват. Към тях тичайки се отправят още две лица – мъж и жена – децата на подсъдимия. Всички те – мъжа и жената с тъмни дрехи и дотичалите впоследствие две лица, нанасят удари по тялото на мъжа със светли дрехи, събарят го на земята. Побоя продължава около минута и половина, след което нападателите се отдалечават.

Поради ниското качество на записа, вещото лице не е било в състояние да извърши лицево разпознаване на участниците в описаното събитие. Но от показанията на свидетелите, както и другите доказателства по делото – експертни заключения, следва да се заключи, че тъжителят и съпругата му са 4 лицата, облечени в светли дрехи, а подсъдимият и съпругата му, са облечени в тъмни дрехи. Притеклите се впоследствие две лица, са техните деца момче и момиче, също участвали в побоя над тъжителя.

Съпругата на пострадалия уведомила полицията и на място пристигнали свид. Й. с колега. Подсъдимият не е бил на място, а заварил до магазина съпругата му и децата, които се държали грубо. Поради отказа на майката да представи документ за самоличност, е отведена в полицията и задържана в 23.30ч. Подсъдимият се явил в полицията час по късно и бил задържан в 0,30ч.

На 20 август 2019 год. пострадалият бил прегледан по негово искане от съдебен лекар, който в издаденото удостоверение подробно описал установените от него телесни увреждания. Следващия ден съдебен лекар посетил и подсъдимият, който бил прегледан, установени и описани телесни увреждания.

По инициатива на страните са разпитани свидетели – Д. Й. л. 28 ЧХ – полицай, който по нареждане от управлението на полицията посетил произшествието по сигнал, свид. Н. – л. 29 ЧХ – съпруга на тъжителя, В. Д. – л. 30 ЧХ- работодател на тъжителя, Г. Д. - л.31 ЧХ – живущ в блока, в който на приземния етаж се намират двата търговски обекта, стопанисвани от страните по делото, свид. К. – съпруга на подсъдимия – л. 105 ЧХ, Станислав Белчинов – полицай, л.115 ЧХ. По делото е била назначена съдебномедицинска експертиза 558 – л. 56-57 ЧХ, а вещото лице изслушано в с.з. л.

89, за телесните увреждания на тъжителя Д. Н., съдебно-медицинска експертиза 88 за телесните увреждания на подсъдимия Е. – л. 95-96 ЧХ, по която вещото лице е било изслушано в с.з. – л. 104 гърба ЧХ. Изготвена е техническа експертиза на записи от видеокамери, съдържащи обследваното процесно събитие – л. 76-88, а вещото лице защитило заключението си в с.з. л. 90 ЧХ. Приобщени писмени доказателства, събрани по инициатива на страните, сред които и копия от полицейски заповеди за задържане на Н. Е.л. 112 и л. 113 за К., съответно издадени от свид. Белчинов и свид. Й.

Към делото е приобщено и ДП 304 ЗМ 1385/2019 год. на РПУ Несебър, което е разследвало процесното събитие за извършено престъпление от общ характер. След изчерпване на доказателствените искания, съдът изслушал съдебните прения и постановил присъдата.

5

От фактическа страна мотивите са обстоятелствени и подробни и е ненужно тяхното преповтаряне. Настоящата инстанция приема, че доказателствените източници правилно са оценени като допустими, ценени обективно в тяхната взаимовръзка и действително съдържание, няма пренебрегнати или превратно тълкувани. Мотивите отговарят на правните стандарти и изисквания на чл. 13, чл.14 и 107 НПК. В анализа на гласните доказателствени средства – обяснения на подсъдимия и показанията на свидетелите, са анализирани тяхното съдържание, както и процесуалната позиция на лицата, разпитани в тези качества, връзката им с подсъдимия и тъжителя. Във взаимовръкза с тях са оценени и експертните заключения по делото. Установени са телесните поражения на тъжителя и подсъдимия и последиците за здравето им и връзката им с техните лични действия в обследваното събитие. Заключението по техническата експертиза – видеозаписи, напълно съвпадат с показанията на свидетелите за инцидента, личното поведение на всеки от участващите и действията му в достигането на крайния резултат. Изводите за фактическата страна на процесното събитие се основават на безспорно установени факти и събития, съдържащи се във всички тях, както и анализирани несъответствията. От фактическа страна няма спор у страните за мястото, ролята и действията на всеки един от участниците, спора е за тълкуването на доказателствената маса и правните изводи на тази основа, съответно приложението на закона. Но успоредно с това съдът установи известна непоследователност в мотивите от фактическа страна. Съдът е приел за доказано, че пръв удар нанася тъжителят в анализа на гласните доказателствени източници. Това намира потвърждение и от словесното съдържание на представеното от вещото лице заключение по техническата експертиза. При разпита му в с.з. л. 90 ЧХ, последен абзац, в.л. изразява колебливост относно съдържащия се в писменото заключение факт, че тъжителят нанесъл пръв удар на подсъдимия, като обосновава това с разстоянието, качеството на записа, бързината на развитие на конфликта. Но достига до извод, че потвърждава констатациите си в заключението, по конкретно на л.11 от него. А на последното място е изписано ясно и недвусмислено, че тъжителят нанася пръв удар по подсъдимия – л.87, ЧХ, последните осем реда. Затова в анализа си относно наличието на неизбежна отбрана на стр. 8 от мотивите, за наличие на неяснота на протеклия конфликт, е неточна изходната позиция и противоречаща на установеното и прието от 6 обективна страна преди това.