Определение № 9682 от 21.07.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9682 гр. Варна, 21.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Стоилова като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело № 20253110109330 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 38077/14.05.2026 г. от *** чрез юрк.

Е.К., за изменение на постановеното по делото решение № 1621/28.04.2026 г., като бъдат присъдени в полза дружеството разноски, оглед частичното уважаване предявения установителен иск, по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 79 ЗЗД.

В законоустановения срок насрещната страна – ответник в производството Я. С. Я. не е депозирала отговор на молбата по чл. 248 ГПК, в който да изразява становище.

Съдът, след като съобрази доводите на молителя, намира от фактическа и правна страна следното:

Подадената молба е допустима – същата е подадена от надлежно упълномощен процесуален представител на ищците в установения от закона срок.

Разгледана по същество, молбата се явява неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството е образувано по искова молба от *** срещу Я. С. Я., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК, в условията на обективно кумулативно съединяване, искове с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.5433/2025г. на РС Варна в размер на 763.07 евро - неплатена главница, от които 334,86 евро - неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 05.09.2020 г. до 03.09.2021 г., 76,92 евро - лихва за забава от 06.04.2020 г.- дата на изпадане на длъжника в забава до 03.09.2021 г.- дата на предсрочна изискуемост, 885,79 евро - законна лихва, дължима от 03.09.2021 г. - датата на предсрочната изискуемост до 28.04.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 28.04.2025 г., до изплащане на вземането по Договор за потребителски кредит № 30042615593/17.02.2020г.

1

С постановеното решение, съдът е уважил частично претенцията за сумата от 550,75 евро, представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 30042615593/17.02.2020г., сключен между страните ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 28.04.2025 г., като отхвърлил за разликата от предявения размер от 763.07 евро до уважения размер от 550.75 евро. С мотивите, че процесния договор е сключен при нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за дължимото съдържание на ГПР, в който не са включени възнагражденията по закупените услуги „Фаст“ и „Флекси“, поради което следва, че е дължима единствено чистата стойност по кредита. Също така съдът е приел, с оглед доказателствата по делото, че ответната страна е извършвала плащания, които следва да бъдат приспаднати от размера на дължимата главница.

Следва да се посочи, че ответникът по предявения иск е потребител, а спорът е за съществуването на задълженията му към дружеството, произтичащи от признатия от съда за изцяло недействителен, на осн. чл.22 ЗПК, договор за потребителски кредит при приложение на разпоредбата на чл.23 ЗПК. Присъждането в тежест на ответника на процесуалните разноски, съобразно уважената част на иска по чл.422 ГПК, при прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, в случая би било в противоречие с целта на Директива 2008/48/ЕО, тъй като би било пречка за потребителя да упражни предоставеното му от директивата право на ефективен съдебен контрол.

Ето защо, в случая не следва да бъдат присъждани разноски в тежест на ответника. Горното е съобразно практиката на ВКС, обективирана в решение № 129/30.07.2024 г., по т.д. № 630/2023 г. на ВКС, II т.о.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 38077/14.05.2026 г. от *** чрез юрк. Е.К. за изменение на постановеното по делото Решение № 1621/28.04.2026 г., постановено по гр.д. № 9330/2025 г. описа на ВРС, 51 с-в, в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, на основание чл.

248, ал. 3 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 2