Решение № 131 от 04.11.2021, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. гр. Добрич, 03.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Галатея П. Ханджиева Милева

Членове:

Десислава Б. Николова

Галина Д. Жечева при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20213200500644 по описа за 2021 година намира следното:

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивната жалба с вх.№ 6681/18.08.2021 г. ( по регистратурата на ДРС) на ответника „ Водоснабдяване и канализация “ АД, град Добрич срещу Решение № 314 от 4.08.2021 г. на Добричкия районен съд по гр.д.№ 1648/ 2021 г., уважаващо предявени срещу него искове по член 344,ал.1,т.1 и т.2 от КТ.

В жалбата по оплаквания за съобразяване на неотносими факти

( функционирането на предприятието през този период и липсата на други освободени на същото основание работници и служители ), за допуснато нарушение на материалния закон – член 120в и член 328,ал.1,т.4 от КТ – и необоснованост на фактическите изводи се иска отмяна на обжалвания съдебен акт, отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

В отговор въззиваемият П. СТ. ХР. оспорва жалбата като бланкетна, несъдържаща конкретни доводи за порочност на решението и по съображения, че преценката на районния съд за незаконност на уволнението по член 328,ал.1,т.4 от КТ е правилна с оглед липсата на реално спиране на работата на ищеца като помпиер чрез представяне на косвени доказателства за спиране на помпената станция или запечатването й или за спиране на водоснабдяването. Позоваването на въззивника на действието на ЗМДВИП е неоснователно, до колкото исковият период не се обхваща от времето на обявено извънредно положение, а е част от срока на обявената епидимична обстановка. Настоява за потвърждаване на решението и присъждане на разноски .

1

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно .

Ищецът е оспорил уволнението си от длъжността „ помпиер в район Добрич- 1“ , извършено на основание член 328,ал.1,т.4 от КТ със заповед № ЛС- 25-1/26.03.2021 г., с твърдения за следните факти : няма реално спиране на работата за повече от 15 работни дни ( предвид денонощния режим на работа на всички помпени станции и непрекъсваемостта на работата на помпиерите по обслужването им ); извършена от работодателя злоупотреба с правото на уволнение, вкл. с възможността да нареди престой по член 120в,ал.1 от КТ на ищеца с оглед липса на епидимичен риск в изпълняваната от него работа ( в място със забранен за външни лица достъп и без контакти с тях ) и чрез поставянето му в по – неблагоприятно положение спрямо други работници и служители , чиято работата ( макар свързана с осъществяване на контакти с абонати на дружеството ) не е преустановена и чиито трудови договори не са прекратени поради престой над 15 работни дни ; извършване на уволнението много близко по време до явяването на ищеца на дата 1.03.2021 г. за заемане на длъжността въз основа на съдебно потвърдено право на отмяна на предходно уволнение и на възстановяване на същата работа – с решение по гр.д.№ 600/2020 г. по описа на ДРС. без да има изисквания ( с оглед избраното основание ) за подбор и получаване на съгласие от синдикална организация.

За да уважи заявените искове по член 344,ал.1,т.1 и т.2 от КТ, първоинстанционния съд е приел, че условия за законосъобразност на извършеното на основание член 328,ал.1,т.4 от КТ прекратяване на трудовия договор са продължилият над 15 работни дни престой на уволнения работник ; спирането на работата както на този работник, така и на цялото предприятие или на част от него и причинно – следствената връзка между тези два факта.

Съдът е приел, че уволнителната заповед не съдържа информация за крайната дата на престоя и следователно няма яснота за продължителността на престоя и обхванатия от него период . Установил е ,че по делото не е доказано спиране на работата на ищеца при данни ,че предприятието е функционирало с оглед предмета си на дейност и че не е спирало дейността си по текущо отстраняване на аварии, на течове , на смяна на водомери, монтаж и демонтаж и дейности, осъществявани от ищеца .

Заповедта за уволнение не е била оспорена с твърдение, че не съдържа срок на престоя.

Районният съд се е произнесъл по иска по член 344, ал.1,т.1 от КТ въз основа на невъведен в основанието му факт . Освен това той не обуславя незаконност на уволнението, тъй като извън основанието за уволнение, работодателят не е длъжен да посочва изрично продължителността на престоя ( решение № 145от 1.07.2019 г. по гр.д.№ 4442/2018 г. на ІV,г.о. на ВКС ).

С оглед предшестващата уволнителната заповед друга заповед № РД- 03-42/ 2.03.2021 г. на основание член 120в ,ал.1 от КТ и обявената извънредна епидемична обстановка , с която работодателят е преустановил работата на ищеца – помпиер в район Добрич - 1, считано от 4.03.2021 г., правно значение за законосъобразността на уволнението имат само фактите за :

2 спиране на неговата работа и за извършването на спирането в срока на обявената епидемична обстановка. В нарушение на закона първоинстанционният съд е приел, че е необходимо да има преустановяване на дейността и на цялото предприятие или на част от него, кумулативно с преустановяване на работата на ищеца. Но правилно е приел, че спирането на работата следва да е реално осъществено и престоят на работника да е резултат от него. А в случая, носещият тежестта за доказване ответник не е установил наличие на реално спиране на работата ( например, чрез доказването на факти за спиране експлоатацията на помпената станция ; въвеждане на различен от постоянния режим на експлоатация ; извършване на водоснабдяването на абонатите от друг източник ; извършването от ищеца на друга работа, различна от тази на помпиера и др. ). Изведеният в обжалваното решение извод за липса на реално спиране на работата на ищеца е обоснован .

По твърденията на ищеца – въззиваем - за упражняване на правото на уволнение в нарушение на член 8,ал.1 от КТ и при дискриминация въззивният съд намира следното : преценката на работодателя за спиране работата на ищеца само не подлежи на съдебен контрол. Липсата на извършено от работодателя в близко време спиране на работата на други работници на длъжност – помпиер - не сочи непременно на по – неблагоприятно третиране на ищеца . Но по делото е установено, че предходният трудов спор между същите страни по гр.д.№ 600/2020 г. по описа на ДРС е бил за незаконност на уволнението на П.Х. на друго основание. Разрешен е в негова полза с влязло в сила на 31.12.2020 г. съдебно решение . При явяване на работа в срока по член 345,ал.1 от КТ е възстановен на заеманата длъжност, считано от 1.03.2021 г. ( съгласно справката от „ В и К- Добрич“ АД на л. 118 – 119 от делото на ДРС ). Заповедта по член 120а,ал.1 от КТ е издадена на следващия ден , за да породи правно действие след два дни. В действителност заради наредения на работника престой , считан от 4.03.2021 г., той е бил на работа само два дни и не е работил до уволнението си на дата 30.03.2021 г. Това обосновава извод, че предприетите от работодателя действия целят единствено прекратяване на трудовото правоотношение с този работник .

Следователно уволнението на ищеца е незаконосъобразно и уважаването на исковете по член 344,ал.1,т.1 и т.2 от КТ е законосъобразен резултат . Въззивният съд потвърждава решението и присъжда на въззиваемия разноски за настоящото производство в размер от 780 лева – платено възнаграждение за адвокат .

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 314 от 4.08.2021 г. на Добричкия районен съд по гр.д.№ 1648/ 2021 г.

ОСЪЖДА „ Водоснабдяване и канализация “ АД, град Добрич, бул. „ Трети март“ № 59 да заплати на П. СТ. ХР. , ЕГН: ********** от град Д. разноски в размер от 780 ( седемстотин и осемдесет ) лева от заплатено адвокатско възнаграждение.

3

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от посочения ден за обявяването му – 3.11.2021 г.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4