Определение № 696 от 27.08.2025, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 570/2025
- Вид
- Определение № 696
- Подписан
- 27.08.2025
- В сила
- 10.09.2025
- Състав
- Деница Красимирова Петрова, Анна Великова, Павлина Нейчева Паскалева
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, пр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 3, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 355, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 696 гр. гр. Добрич, 27.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Деница Кр. П.
Членове:
П. Н. Паскалева
Анна Великова като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно частно гражданско дело № 20253200500570 по описа за 2025 година и, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 248, ал. 3 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба с вх.№ 1202/16.05.2025г. по регистратурата на Районен съд – Генерал Тошево, подадена от З. З. К. ЕГН ********** от с. С., ул. ***, чрез адвокат П. П., срещу определение № 100 от 22.04.2025г. по гр. дело № 385/2022г. по описа на Районен съд – Генерал Тошево, с което е изменено постановеното по делото решение № 10/09.02.2024г. в частта на разноските.
Според изложеното в жалбата, определението е незаконосъобразно, тъй като съдът е разпределил отговорността за разноските на З. К., които насрещната страна Н. И. да му заплати, съразмерно със стойността на дела на жалбоподателя в съсобствеността, а не като вземе предвид уважените искове по сметки. З. К. претендирал платеното от него адвокатско възнаграждение във връзка с предявените искове по сметки, а не за защита по иска за делба и същото следва да бъде понесено от ответницата по тези искове, предвид уважаването им. В първата фаза на делбата З. К. направил разноски за експертиза в размер на 300 лв. във връзка с иска за делба на пристройка- лятна кухня (заявена от Н. И.), който иск бил отхвърлен и поради това в негова полза се следвала и сумата от 300 лв. Във втората фаза на делбата З. К. направил разноски в размер на 400 лв. за експертиза във връзка с предявените от него искове по сметки, които били частично уважени и поради това тази сума също следвало да му бъде възстановена от ответницата. Настоява за отмяна на определението и присъждане на всички разноски.
Насрещната страна Н. И. И. не е представила писмен отговор.
Като постави на разглеждане частната жалба, Окръжен съд - Добрич установи следното:
1
При данни, че обжалваното определение е съобщено на жалбоподателя на 02.05.2025г., частната жалба, изпратена по пощата на 16.05.2025г., е подадена в двуседмичния срок по чл. 248, ал. 3 вр. чл. 259, ал. 1 от ГПК.
Жалбата е подадена от страна по делото, чрез упълномощен адвокат, с правен интерес от оспорване на неизгодното за нея обжалваемо определение и е допустима.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Н.
И. И. за делба на недвижим имот. По делото е постановено решение № 67/20.06.2023г. по допускане на делбата и решение № 10/09.02.2024г. по извършване на делбата.
С решение № 67/20.06.2023г. е допусната съдебна делба на следния поземлени имот с административен адрес с. С., ул. „Двадесет и четвърта“ №12, общ. Генерал Тошево и представляващ дворно място с площ от 1 000 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот VII-367 в квартал 61 по подробния устройствен план на с. С., общ. Генерал Тошево при граници и съседи: УПИ VI-366; УПИ VIII-368; улица „Двадесет и четвърта“ и улица „ Тридесет и втора“, ведно с построените в това дворно място полумасивна едноетажна жилищна сграда, състояща се от три стаи, салон и изба със застроена площ от 72.50 кв.м., полумасивна пристройка-лятна кухня със застроена площ от 22 км. и полумасивна стопанска постройка със застроена площ от 27 кв.м. между Н. И. И. с квота от ½ идеални част и З. З.ев К. с квота от ½ идеални части.
С решение № 10/09.02.2024г., допълнено и поправено за очевидна грешка с решение № 70/14.06.2024г., съдът се е произнесъл и по заявени от страните искания за сметки. По претенциите на З. З.ев К. съдът е осъдил Н. И.
И. да му заплати, както следва: сумата от 9 430,57 лв. представляваща направени разходи в размер на ½ идеална част за неотложен ремонт на покрив на къща в с. С., общ. Генерал Тошево, ул. „Двадесет и четвърта“ №12, ведно със законната лихва от 24.03.2023г.; сумата от 1 842,50 лв. представляваща направени разходи за неотложен ремонт на покрив на лятна пристройка в размер на ½ идеална част на покрива на лятната пристройка, ведно със законната лихва от датата на поканата - 1.09.2023г., като е отхвърлил иска в частта на разликата над уважения размер до претендирания паричен размер от 3 000 лв. и сумата от 12 861 лв., представляваща ½ идеална част от сумата за извършен ремонт на къща, лятна кухня, килер, стряха, външни бетонни пътеки, ведно със законната лихва от датата на поканата - 1.09.2023г., като е отхвърлил иска в частта на разликата над уважения размер до претендирания размер от 16 250 лв.
Или, съдът е разгледал искове за сметки, предявени от З. З.ев К., с цена 9 430,57 лв., 3 000 лв. и 16 250 лв. (общо 28 680,57 лв.), които е уважил до размерите от 9 430,57 лв., 1 842,50 лв. и 12 861 лв. (общо 24 134,07 лв.).
С оспореното определение № 100 от 22.04.2025г. Районен съд – Генерал Тошево е изменил решение № 10/09.02.2024г. по гр. дело № 385/2022г. в 2 частта на разноските, по повод молба на З. З. К. с вх.№. №553/20.02.2024г., след като с решение № 64/19.03.2025г. по в.гр.д.№ 695/2024г. по описа на Окръжен съд – Добрич е било отменено определение № 94 от 14.03.2024г. по гр.д.№ 385/2022г. по описа на ГТРС в частта, в която е оставена без разглеждане (отхвърлена като недопустима) молбата на З. З. К. с вх.№.
№553/20.02.2024г. за изменение на решение № 10 от 09.02.2024г. по гр.д.№ 385/2022 по описа на ГТРС в частта за разноските и делото е върнато на ГТРС за разглеждане и произнасяне по молбата на З. З. К. с вх.№ .№553/20.02.2024г. по заявените две искания: 1. за изменение на решение № 10 от 09.02.2024г. по гр.д.№ 385/2022г. по описа на ГТРС в частта за държавните такси по предявените от него искове за сметки (по чл. 248, ал. 1, пр. второ от ГПК) и 2. за допълване на решение № 10 от 09.02.2024г. по гр.д.№ 385/2022г. в частта за разноските и адвокатското възнаграждение на молителя във връзка с исковете за сметки (по чл. 248, ал. 1, пр. първо от ГПК). Произнасянето с обжалваното определение е по молбата за допълване на решение № 10 от 09.02.2024г. по гр.д.№ 385/2022г. в частта за разноските и адвокатското възнаграждение на молителя във връзка с исковете за сметки. По другата част от искането - за изменение на решение № 10 от 09.02.2024г. по гр.д.№ 385/2022г. по описа на ГТРС в частта за държавните такси по предявените от него искове за сметки, съдът се е произнесъл с друго определение № 88/11.04.2025г., което не е предмет на обжалване.
Районният съд е бил своевременно сезиран с искане от З. З. К. - в последното съдебно заседание процесуалният му представител е представил списък на разноските си във връзка с исковете за сметки и е поискал присъждането им в тежест на другата страна, т.е. искането е заявено до приключване на устните състезания пред първата инстанция. В решението не се съдържа произнасяне по отговорността за разноските на ищеца З. З. К., поради което районният съд правилно е приел, че същото следва да бъде допълнено, макар и непрецизно да е постановил изменението му в частта за разноските.
Касае се за претендирани разноски в размер 3 645 лв., в т.ч. депозити за вещо лице от 400 лв. (л. 93 – в първата фаза) и 300 лв. (л. 179 – във втората фаза) и платено адвокатско възнаграждение от 2945 лв. по исковете за сметки (платени в брой, съгласно договор за правна защита и съдействие на л. 253).
Районният съд е приел, че в полза на З. З. К. се следват разноски в размер на 1 822,50 лв. – половината от направените разноски в общ размер 3 645 лв., с което е приложил неправилно разпоредбата на чл. 355, изр. второ от ГПК - по присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 78 от ГПК, т.е. съобразно изхода от спора по тези искове.
При уважаване на исковете за сметки до размера от 24 134,07 лв. и отхвърляне за разликата до 28 680,57 лв., ищецът има право на разноски, съразмерно само на уважената част от предявените от него искове. Във втората фаза на делбата З. З. К. е претърпял разноски във връзка с исковете му за сметки в размер на 300 лв. внесен депозит за вещо лице и 2945 лв. платено 3 адвокатско възнаграждение (общо 3 245 лв.). От тях, по съразмерност на уважената част от исковете за сметки, му се следват 2 730,60 лв. Сумата от 400 лв. – платен депозит за вещо лице в първата фаза на делбата, не съставлява разноска във връзка с исканията за сметки и отговорността за тях не може да бъде разпредЕ. съобразно изхода на спора по тези искове; те не са направени и във връзка с уважения иск за делба, поради което отговорността за тях не подлежи на уреждане с решението по извършване на делбата. При отхвърляне на иск за делба отговорността за разноски във връзка с него се разпределя с решението по допускането на делбата. При твърдение на жалбоподателя, че искът за делба на пристройката – лятна кухня, е отхвърлен с решението по допускане на делбата и при липсата на отхвърлителен диспозитив в решение № 67/20.06.2023г. за тази сграда, ответникът по делото е имал правната възможност да поиска от съда да допълни решението си по реда на чл. 250 от ГПК, в т.ч. и за присъждане на разноските, направени във връзка с този иск по реда на чл. 248 от ГПК. Процесуални действия в тази посока в преклузивния срок З. К. не е предприел.
С оглед изложеното З. З. К. има право на разноски по исковете за сметки в размер на 2 730,60 лв. Обжалваното определение, съдържащо непрецизно формулиран диспозитив за изменение на решението в частта за разноските, следва да бъде отменено и вместо него въззивният съд следва да допълни решение № 10/09.02.2024г. в частта за разноските, като осъди Н. И. И. да плати на З. З. К. разноски по исковете за сметки в размер на 2 730,60 лв.
В производството по чл. 248 от ГПК разноски не се дължат, тъй като същото няма самостоятелен характер, в него само се изменя или допълва решението/определението в частта за разноските и неговият изход не обосновава отговорност за нови разноски така определение № 74/25.04.2018г. по ч. гр. д. № 1103/2018г., ІІ г. о., ГК на ВКС и цитирана в него съдебна практика).
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 100 от 22.04.2025г. по гр. дело № 385/2022г. по описа на Районен съд – Генерал Тошево и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА решение № 10/09.02.2024г. по гр. дело № 385/2022г. по описа на Районен съд – Генерал Тошево в частта за разноските, като ОСЪЖДА Н. И. И. ЕГН ********** да плати на З. З. К. ЕГН ********** от с. С., ул. ***, сумата от 2 730,60 лв., съставляваща разноски във връзка с предявените от З.
З. К. искове за сметки.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страните.
4
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5