Решение № 211 от 23.05.2025, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Габрово, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Ина П. Георгиева като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20254210100036 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е искова молба, вх. № 110/07.01.2025 г. предявена от “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ГАБРОВО” ЕАД, ЕИК 107009273, с адрес: гр. Габрово, ул.

“Индустриална” № 6 срещу Р. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.

„**********” № 6, ап. 22.

Ищецът твърди, че на 21.11.2024 г. депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за сумата 732.52 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода от м.11.2021 г. до м.02.2022 г. и сумата 177.02 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от датата, следваща падежа на всяка от фактурите до 04.11.2024 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и за направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. По предявеното заявление било образувано ч. гр. дело № 1976/2024 год. по описа на ГРС и била издадена заповед за изпълнение. В срока по чл.414 ГПК ответникът депозирал възражение срещу заповедта, поради което и в законоустановения едномесечен срок ищецът предявил искова молба за установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител на правата на вземания за посочените суми.

Ищецът излага, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди, партида № 13722, доставяна в топлоснабден имот, находящ се в гр.

Габрово, ул. „**********” № 6, ап. 22. Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца. Според клаузите на тези Общи условия купувачите на топлинна енергия, какъвто бил и ответникът, били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Ответникът използвал доставената топлинна енергия през исковия период, но 1 до момента не бил погасил задълженията си. Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи процесните суми – главница и лихви, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.11.2024 год. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното и изплащане.

В срока по чл.131 ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата молба, в който исковете се оспорват по основание и размер, с възражението, че в процесния имот не била доставена топлинна енергия на претендираната стойност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят и с определение от 12.02.2025 г. за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията им са отделени фактите, че за процесния период – м.11.2021 г. до м.02.2022 г. помежду им е съществувал договор за продажба на топлинна енергия, доставяна в топлоснабден имот, находящ се в гр. Габрово, ул.

„**********” № 6, ап. 22, което обстоятелство се установява и от представеното заявление-декларация от 13.10.2015 г., в която ответникът обективирал волеизявление за промяна на партидата въз основа на договор за заем за послужване от 13.10.2015 г.

Няма спор между страните, а се установява и от представените писмени доказателства и съдебно-техническата експертиза, че сградата, в която се намира имотът на ответника е топлоснабдена, съответно в нея е въведена система за дялово разпределение. Следователно, имотът на ответника се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, същият има качеството на потребител на топлинна енергия, съответно на основание чл. 150, ал. 2 от същия закон, е обвързан от общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане, като следва да се посочи, че сключването на договор, като източник на облигационно правоотношение между страните, не изисква спазването на някаква форма, вкл. и писмена. Волеизявленията на страните могат да бъдат обективирани и чрез действия, изразени в извършване на доставка на топлоенергия /фактическо изпълнение на задължението на страната-доставчик/ и приемане на престацията без възражения от страна на потребителя.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че през процесния период количеството потребена топлинна енергия е определено при стриктно спазване на нормативната уредба – Закона за енергетиката, Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, като дяловото разпределение е извършено в съответствие с нормативните правила. Топлината, отдадена от сградната инсталация - ТСИ се разпределя по имотите процентно на основа техния отопляем проектен обем, който за имота е 127 куб.м., независимо дали има монтирани отоплителни тела или не.

Топлинната енергия за процесния период в имота на ответника е използвана за отопление на имота чрез отдавана от отоплителните тела с и без топлоразпределители и отдадена от сградна инсталация. Размерът на ползваната топлоенергия за периода от м.11.2021 г. до м.02.2022 год. е както следва: сезон 2021/11-2022/04 за отопление от отоплителни тела с уреди (30.32 деления) 4,586 МВт.ч, сума 594.62 лв.; от отоплителни тела по мощност (приравнени 10,29 деления) 1,556 МВт.ч, сума 201.80 лв.; от сградната инсталация 1,663 МВт.ч., сума 215,69 лв.; общо топлоенергия 7,805 МВт.ч; общо за сезона сума 1012.11 лв. + 10 лв. (аб.такса) и 3,60 лв. (такса уреди) = 1025.71 лв. Прогнозната начислена сметка заедно с таксите възлиза на 1128,65 лв.

Изравнителната сметка с „-89.34" лв. Съгласно заключението като се отчете процесния период и приемайки, че изчислената енергия е консумирана равномерно през 2 отоплителния сезон дължимата сума се получава равна на 674.54 лева. Съгласно проведените измервания и резултатите от тях топломерът съответства на одобрения тип и е годно СТИ. Въз основа на заключението, съдът приема, че стойността на доставената в имота за периода от м. 11.2021 г. до м. 02.2022 год. топлинна енергия възлиза на сумата 674.54 лева.

Представени са общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация - Габрово" ЕАД на потребители от гр. Габрово.

От приложеното за послужване частно гр. дело № 1976/2024 год. по описа на ГРС, се установява, че ищецът "Топлофикация - Габрово" ЕАД се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми.

Съдът не обсъжда останалите представени доказателства по делото, тъй като не установяват релевантни за правния спор факти, с оглед предмета на обективно съединените установителни искове.

По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

На първо място следва да се посочи, че предявените установителни искове са допустими, тъй като в производство по чл.410 ГПК, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение за посочените суми, поради което разполага с изпълнително основание.

При подадено възражение срещу издадената заповед, заявителят следва да предяви иск за установяване на вземането си в 1-месечен срок от получаване на съобщението с указанията на съда, който срок в случая е спазен.

Основателността на предявения установителен иск се обуславя от осъществен фактически състав, пораждащ съдебно предявеното субективно право, включващ елементите: съществуване на търговско отношение между страните, изпълнение от страна на ищеца на задължението да достави топлинна енергия за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност 732.52 лева и неизпълнение на задължението на ответника да заплати, като насрещна престация паричната стойност на доставеното му благо.

Страните не спорят относно съществуването помежду им на договорно правоотношение със съдържание задължение на "Топлофикация - Габрово" ЕАД да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия и задължение на ответника да заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ (обн. ДВ 107/2003 г.) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение № ОУ-017/28.07.2008 г. на ДКЕВР. По аргумент от чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ, следва да се има предвид, че чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ предвижда общите условия да влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, която норма е специална по отношение на общата, съдържаща се в ТЗ и я дерогира, което означава, че писмено съгласие на потребителя не е необходимо, за да бъде обвързан от общите условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата за процесния период Наредба № Е-РД-04-1 от 3

12.03.2020 г. за топлоснабдяването. /Обн. ДВ. бр.25 от 20.03.2020 г./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ /, като според чл. 145, ал.

1 от закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Въз основа на кредитираното заключение на съдебно - техническата експертиза, съдът прие за установено, че за процесния период на ответника е доставена топлоенергия на стойност 674.54 лева. Ответникът не доказва факта да е заплатил стойността на доставената топлоенергия, поради което и в патримониума на ищеца е възникнало правото на парично вземане за тази сума – 674.54 лева, представляваща стойност на доставена топлоенергия за периода от м.11.2021 г. до м.02.2022 год., което право не е погасено чрез плащане. Представените извлечения от сметка за топлоенергия касаят трето за спора лице - Дона Генчева И., на което впоследствие е била прехвърлена партидата на имота и от същите не може да се направи извод за липса на задължения на ответника Р. И. К. за доставена топлоенергия за процесния период.

Ето защо съдът намира, че ответникът е останал задължен за стойността на доставената топлоенергия за периода от м.11.2021 г. до м.02.2022 год. в размер на 674.54 лв., до който размер главният иск е основателен и следва да бъде уважен, като за разликата до предявения размер от 732.52 лева следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Неоснователни са доводите на ответника, че не е установено точното количество доставена топлинна енергия. Задължението на ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост, което се отчита от общ топломер, като доводи за неправилно отчитане от същия не са изложени. Това количество се разпределя между отделните потребители, като възражения срещу разпределението не са релевирани. Следва да се отбележи, че съгласно решение №507/22.01.2013 г. по гр. дело №1557/2011 г. на ВКС, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК, в тежест на ответника по иска е да докаже твърденията, че извършеното вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на дружеството – топлинен счетоводител е неточно. По отношение на количеството на доставената топлоенергия потребителят разполага с възможност за рекламация при условията на Общите условия, която рекламация е обвързана от определени срокове, каквато не се твърди и не се доказва да е била направена във връзка с количеството и качеството на доставената топлоенергия, поради което и съдът приема, че е налице приемане на услугата от страна на потребителя, съответно същата е била с необходимото качество.