Решение № 384 от 23.12.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 384 гр. Варна, 16.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Магдалена Кр. Недева при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20213001000572 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Подадена e въззивна жалба от И. Р. И., чрез адв. Н. Д. против решение № 260038 от 02.07.2021 г., постановено по т. д. № 23/2020 г. по описа на Шуменския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете предявени от жалбоподателя за осъждане на Застрахователна компания „Уника“ АД с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД за следните суми:

-70 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди причинени, вследствие получените от него травматични увреждания, в резултат на ПТП, станало на 05.04.2019 г., причинено от Г. П. Г., който е нарушил правилата за движение при управление на тежкотоварен автомобил марка „ДАФ“, модел „CF85“ с рег. № А 0516 МТ с прикачено към него полуремарке „Вилтон“ с рег. № А 0774 ЕМ, на основание застрахователна полица № BG/05/118001679606 за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за горепосоченото МПС, ведно със законната лихва върху сумата, съгласно чл. 429 от КЗ от датата на деликта 05.04.2019 г. до окончателното й изплащане и законната лихва от изтичане на петнадесетдневния срок по чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ на 31.10.2019 г. до окончателното изплащане;

-599.10 лв., от която сума главница - 549.49 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди причинени, вследствие получените от него травматични 1 увреждания, в резултат на ПТП, станало на 05.04.2019 г., причинено от Г. П. Г., който е нарушил правилата за движение при управление на тежкотоварен автомобил марка „ДАФ“, модел „CF85“ с рег. № А 0516 МТ с прикачено към него полуремарке „Вилтон“ с рег. № А 0774 ЕМ, на основание застрахователна полица № BG/05/118001679606 за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за горепосоченото МПС и 49.61 лв., представляваща мораторна лихва върху претендираното обезщетение за имуществени вреди за периода от датата на извършеното плащане - 09.04.2019 г. до датата на подаване на исковата молба в съда 22.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 22.02.2020 г. до окончателното й изплащане.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон, същестевно нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че съдът е разгледал едностранно част от събраните по делото доказателства по делото и неправилно е ценил доводите на страните. Излагат се твърдения, че причина за настъпването на процесното ПТП са действията на водача на товарния автомобил-влекач „ДАФ“ и че същият е можел да предотврати настъпването му, в случай, че не е предприемал изпреварване на велосипедиста и се е движил с по-ниска скорост от 26,3 км/ч, при която би могъл да спре без сблъсък с велосипедиста. Навеждат се доводи, че водачът е имал видимост и е можел да осигури необходимото странично разстояние в процес на предприетото изпреварване. В жалбата са развити подробни съображения с оглед наличието на всички елементи на фактическия състав субсумиран в нормата на чл. 45 от ЗЗД, както и тези на прекия иск срещу застрахователя по чл. 432 от КЗ. Въззивникът не намира пряка причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия, употребения от него алкохол и настъпилия вредоносен резултат. Сочи, че от допуснатата КСМАТЕ се установява, че причините за ПТП са единствено субективните действия на водача на товарния автомобил и несъобразената му скорост на движение.

В тази насока за недоказано намира твърдението за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат. Развива подробни доводи за пълно и главно доказване на предявените пред окръжния съд искове за неимуществени и имуществени вреди. Моли за отмяна на решението.

Не прави доказателствено искане.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от Застрахователна компания „Уника“ АД.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В о. с. з. въззивникът, редовно призован на 08.07.2022 г. чрез адв.Н. Д., не се 2 явява и не се представлява. С молба вх. № 6563/26.10.2022 г. от процесуалният му представител адв. Н. Д., моли да се даде ход на делото при липса на процесуални пречки. Поддържа депозираната въззивна жалба и изразява становище по съществото на спора. Моли да се присъди адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък, както и оспорва претендираното юрисконсултско възнаграждение, като прекомерно при условията на евентуалност.

В същото о. с. з. застрахователното дружество, редовно призовано на 12.07.22 г. чрез В. К. - технически сътрудник на адв. Г. П., не се явява представител.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема следната фактическа установеност:

Първоинстанционния съд е отхвърлил предявените искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като неоснователни и недоказани, без да е преценил елементите на фактическия състав на деликта, като неправилно е приел, че не са били налице предпоставките на чл. 124, ал. 5 от ГПК, при наличието на които гражданският съд да установи обстоятелствата от значение за конкретното гражданско правоотношение. Действително съобразно приложеното по делото ДП № 107/2019 г. по описа на РУ В. Преслав, преди постановяване на обжалваното съдебно решение от 02.07.2021 г., по образуваното досъдебно производство с Постановление № 8221/25.05.2021 г. на гл. разследващ полицай А. В. е било обявено за общодържавно издирване лицето Г. П. Г., тъй като същият не е открит за привличането му в качеството на обвиняем. Още повече, на 02.06.2021 г. е изготвено мнение за спиране на наказателното производство на осн. чл. 244, ал. 1, т. 1, вр. чл. 25, т. 2 от НПК. Преди постановяване на обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е спрял производството по делото с определение № 260041 / 8.10 202г., който акт е отменен от настоящата съдебна инстанция с определение № 260200 / 16.12.2020г.тъй като ОС – Шумен не е преценил, че към момента на спиране на производството има единствено твърдения за осъществено престъпление от третото лице Г. П. Г.. От материалите по делото, приложени към процесния момент е нямало привлечено лице в качеството му на обвиняем. Производството по настоящото въззивно дело е спряно от АпС – Варна с определение № 458 / 18.11.2021г. след направена служебна справка, от която е видно, че ДП № 107 / 2019г. е приключило и че във вр.с извършеното деяние от Г. П. Г. , касаещо процесното ПТП е образувано АНД № 286/21г.по описа на РС – Велики Преслав.

Предвид предходното, в настоящото въззивно производство следва да бъдат разгледани спорните по делото въпроси касаещи размерът на претърпените имуществени вреди, предпоставките за възникване отговорността на застрахователя, наличието на хипотезата на чл. 300 от ГПК, правилното приложение на принципа за 3 справедливост по см. на чл. 52 от ЗЗД, дължимите лихви, както и размера, съответно наличието или липсата на съпричиняване от страна на пострадалия. В този предметен обхват следва да се произнесе въззивния съд и съобразно правилото на чл. 269, изр. 2 от ГПК.

Установява се от приетите по настоящото дело писмени доказателства – Решение № 33 от 27.04.2022 г., по АНХД № 286/2021 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, че Г. П. Г. е признат за виновен за това, че на 05.04.2019 г. при управление на т. а. „ДАФ ЦФ“, с рег. № А 0516 МТ с прикачено към него полуремарке марка „Вилтон ФТ ЦФ“ с рег. № А 0774 ЕМ, собственост на „Севан“ ООД, гр. Бургас, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал. 2 и чл. 42, ал. 2, т.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на И. Р. И. от с.

Златар, общ. Велики Преслав, изразяваща се в трайно затруднение на движението на снагата, вследствие на фрактура на четири леви ребрени дъги по задна мишнична линия и средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движението на левия горен крайник, вследствие на фрактура на лявата ключица в средна трета, без дислокация – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, деецът е освободен от наказателна отговорност като му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лв. Решението е влязло в законна сила на 13.05.2022 г.

Предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК е изключена преценката на доказателства относно факти, чието осъществяване е установено с влязлата в сила присъда, елементите от фактическия състав на престъплението, за което е наложено наказание на виновния водач. Следователно влязлото в сила в хода на настоящото производство решение, се зачита при разглеждането на спора относно гражданските последици от престъпното деяние – установени са противоправността, причиняването на вредата и вината на водача като елементи от престъпния фактически състав. Със същото съдът е приел, че е налице и причинно-следствена връзка между травматичните увреждания, получени при ПТП и настъпилите увреждания. В конкретния случай вредата е елемент от състава на деянието, има сила на присъдено нещо и съответно гражданския съд е длъжен да се съобрази с нея.

По делото е безспорно установено между страните, че към датата на процесното ПТП - 05.04.2019 г., по отношение на т. а. с прикачено полуремарке , управляван от Г. П. Г. е налице валидно сключен договор за застраховка по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ЗК „Уника“ АД.

Съобразно разпоредбата на чл. 477, ал. 2 от КЗ при задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят, държателят на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управление или ползване на МПС на законно 4 основание. Респективно в настоящия случай са налице основания за ангажиране от страна на пострадалия, на отговорността на застрахователя.

В първоинстанционното производство е назначена КСМАТЕ, заключени eтo по която съдът кредитира като обективно, компетентно даден o и съответстващо на останалия събран доказателствен материал.

От експертизата и от допълнителните разяснения на вещите лица в съдебно заседание се установява, че ударът се е осъществил в дясната лента на ул. „Ал.

Стамболийски“, с. Златар по посока към гр. В. Преслав, в крайна дясна част на пътното платно и на разстояние от 0.3 м от десния бордюр. Прието е, че движението в района е двупосочно с две ленти, разделени с надлъжна маркировка тип М1 – „Единична непрекъсната линия“ (забранено застъпването и пресичането й) с бял цвят, силно изтрита и слабо видима. Широчината на пътното платно е 7.76 м. Установено е, че видимостта на водача на МПС в посока към велосипедиста е била ограничена от геометричните характеристики на десен завой – до 10 метра. Изложено е, че в момента на инцидента, водачът на т.а. с прикачено полуремарке - Г. П. Г. е предприел едновременно изпреварване на велосипеда и разминаване със срещуположно движещ се т. а. „Мерцедес“. Сочи се, че процесното ПТП е предизвикано от удар на крайната дясна задна част на полуремаркето (трапецовидна планка) с лявата задна част на гърба на велосипедиста, при движение на превозните средства в една посока, вследствие на което велосипедът е отхвърлен напред – вдясно, като след удар на предната му гума в бордюра, И. Р. И. пада върху настилката на лявата си страна и получава средна телесна повреда. Скоростта на велосипедиста е изчислена на около 5 км/ч., а тази на т. а. в момента на ПТП на 34 км/ч. Прието е, че техничекси съобразената скорост, при която водачът на т. а. „ДАФ“ би могъл да забележи и спре без да удари велосипедиста (да предотврати ПТП) при посочената видимост е изчислена на 26.3 км/ч. Предвид заключението, произшествието е било предотвратимо от водача на товарния автомобил в случай, че не е предприемал изпреварване на велосипеда и се е движел със скорост по-ниска от 26.3 км./ч. Твърди се, че водачът на т. а. е имал възможност непрекъснато да наблюдава пътя вдясно от автомобила през десните странични външни огледала и да осигури необходимото странично разстояние в процеса на предприетото изпреварване.