Решение № 1719 от 03.12.2025, Административен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1719

Шумен, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - II състав, в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

КРЕМЕНА БОРИСОВА

При секретар ВИЛИАНА РУСЕВА като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА БОРИСОВА административно дело № 20257270700415 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 68,ал.6 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР),във вр. с чл.21, ал.1 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация (НРИСПР).

Образувано е по жалба на В. Д. Ж. от [населено място] пазар, срещу Заповед № 3286з-3409 от 20.08.2025 г. на ВПД Директор-Главен комисар на ГД “Национална полиция“, с която е постановен отказ за снемане на полицейска регистрация № 6067/11.06.2004 г. по описа на РУ-Нови пазар при ОДМВР - Шумен на В. Д. Ж. с [ЕГН].

В жалбата се релевират доводи за материална незаконосъобразност на обжалваната заповед. Оспорващият излага, че е имал условна присъда, във връзка с която по силата на закона е реабилитиран по право. От постановяване на присъдата до настоящия момент няма извършено друго престъпление, а от свидетелството за съдимост е видно, че същият се води неосъждан. В тази връзка и по изложените съображения, моли да бъде отменена заповедта, с която е постановен отказ за снемане на полицейската му регистрация.

Ответникът – Директорът на Главна дирекция "Национална полиция" към Министерството на вътрешните работи – [населено място] , редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител. С рег. № ДА-01-2959 от 14.11.2025 г. по описа на ШАдмС ответникът, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Г. Р. представя писмена защита, в която изразява становището си за неоснователност на депозираната жалба по подробно изложени в писмената защита съображения по съществото на спора, обосноваващи искането на ответника да се отхвърли жалбата като неоснователна и да се остави в сила обжалваната заповед като законосъобразна.Сочи, че обжалваната заповед е законосъобразна, като постановена от компетентен орган, при наличие на материалноправните предпоставки и при спазване на процесуалните правила, в съответствие с целта на закона. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Административното производство по издаването на оспорената заповед е било образувано по подадено от жалбоподателя мотивирано искане за снемане на полицейската му регистрация извършена през 2004 г. поради настъпила реабилитация с вх. рег.№ УРИ 372000-11259 от 20.05.2025 г. по описа на ОДМВР-Шумен (л. 30).

По искането е извършена проверка, въз основа на данните от която е изготвено Предложение рег. № 372р-13162/19.06.2025 г. на директора на ОДМВР-[населено място] до директора на Главна дирекция "Национална полиция" за издаване на заповед за отказ за снемане на полицейската регистрация.

В предложението са обобщени резултатите от проверката. Установено е, че процесната полицейска регистрация № 6067/11.06.2004 г. извършена в РУ-Нови пазар е за престъпление от общ характер, квалифицирано като деяние по смисъла на чл.149,ал.1 от НК по образувано ДП№328/2004 г. на РУ Нови пазар.

Посочено е, че производството е приключило с протоколно определение по НОХД № 455/2004 г. по описа на Районен съд-Нови пазар, с което е одобрено споразумение№81/27.20.2004 г. между лицето и прокуратурата, като определението е влязло в сила на 27.10.2004 г. Направен е извод, че не са налице основания по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР и в тази връзка е предложено да не се снема полицейската регистрация № 6067/11.06.2004 г. Към предложението е приложен заверен препис от протоколното определение на НПРС по НОХД 455/2004 г., от който е видно, че с определение№81 е одобрено споразумение, с което НОХД№455/2004 г. на НПРС е било прекратено, като на лицето е наложено наказание "лишаване от свобода за срок от седем месеца", отложено на основание чл.66,ал.1 от НК за срок от три години.Определението е влязло в законна сила на 27.10.2004 г..Приложено е и свидетелство за съдимост, видно от което за извършеното престъпление по чл.149,ал.1 от НК, считано от 28.10.2007 г. В. Д. Ж. е реабилитиран по право, на основание чл.86,ал.1,т.1 от НК.

С оспорената Заповед №3286з-3409 от 20.08.2025 г. ВПД Директорът-Главен комисар на ГД “Национална полиция“ е отказал снемането на полицейска регистрация № 6067/11.06.2004 г. на РУ – Нови пазар, извършена на жалбоподателя, поради липсата на визираните в чл. 68, ал. 6 ЗМВР основания. В мотивите на заповедта е посочено, че прекратяване на делото при сключване на споразумение, с което е приключило производството по НОХД 455/2004 г. по описа на НПРС, не е сред лимитативно изброените в чл. 68, ал. 6 ЗМВР основания за снемане на полицейска регистрация, включително при настъпила реабилитация. Изтъкнато е още, че от директора на ОДМВР-Шумен е постъпило мотивирано предложение за отказ за снемане на полицейската регистрация на заявителя, както и че в случая била налице необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, вкл. и при извършване на оперативно-издирвателна дейност, осъществявана на осн.чл.6,ал.1,т.1 от ЗМВР.Посочено е още, че данните били необходими за установяване на връзки между разкрити престъпения и за превенция на опасни за обществото деяния. По изложените съображения и на осн. чл. 21, ал. 1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация (приета с ПМС № 336/24.10.2014 г., с последно изменение ДВ бр. *** г.) е постановен отказ по заявлението.

Оспорването на посочената заповед е повод за инициирането на настоящото производство, в което съгласно чл. 168 АПК съдът следва да провери законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Заповед №3286з-3409 от 20.08.2025 г. е издадена от компетентен административен орган –ВПД директор на Главна дирекция "Национална полиция". Съгласно чл. 68, ал. 6 във вр. с чл. 29, ал. 1 ЗМВР полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на министъра на вътрешните работи като администратор на лични данни или оправомощени от него длъжностни лица. Така предвидената възможност за делегиране на правомощия е осъществена със Заповед № 8121з-267/10.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи (л. 27), с която на основание чл. 68, ал. 6 във връзка с чл. 29, ал. 1 и чл. 33, т. 9 ЗМВР са оправомощени директорът и заместник директорите на Главна дирекция "Национална полиция" да издават заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация.

Спазена е предписаната от закона форма. Заповедта съдържа задължителните реквизити - наименование на органа-издател, име и длъжност на издателя, подпис на издателя; съдържа и мотиви – фактическите и правни основания, обосноваващи волята на ответния орган и даващи възможност за проверка на материалната й законосъобразност.

При издаване на акта не са допуснати и съществени нарушения на административно производствените правила. Изпълнено е изискването на чл. 19, ал. 4, т. 2 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, като е изготвено предложение от структурата, извършила полицейската регистрация, с изразени мотиви за отказ за снемане на регистрацията.

Актът обаче е издаден в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта му.

По съществото си полицейската регистрация представлява обработване на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления, или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване и попада в приложното поле на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни. Съображение 26 от Директива 2016/680 изисква гаранции, че събраните данни не надхвърлят необходимото и не се съхраняват за период, по-дълъг от необходимото за целите, за които се обработват и определя, че администраторът следва да установи срокове за тяхното изтриване или периодичен преглед. Според съображение 34 обработването за целите, посочени в член 1, параграф 1 от директивата, следва да включва операции по ограничаване на обработването, заличаване или унищожаване на данните. Тези принципни положения намират израз в член 5 и член 13, параграфи 2 и 3 от директивата, съгласно които се предвижват срокове за съхранение и периодична проверка, на необходимостта от съхранение на лични данни.

Националното право урежда изчерпателно предпоставките за снемане на полицейска регистрация в разпоредбата на чл. 68, ал. 6 ЗМВ и сред тях не е предвидена възможност за снемането й, в случай като настоящия – при настъпила реабилитация по право. Националната уредба дава на практика неограничено право на обработване на данни от компетентните органи за целите, посочени в член 1, параграф 1 от Директива 2016/680, и регистрираното лице няма право да поиска да бъде ограничено обработването, заличаване или унищожаване на данните му, в конкретната хипотеза, извън изброените в закона.

В случая няма спор, че на жалбоподателя е била извършена полицейска регистрация съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗМВР, заради привличането му като обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер. Жалбоподателят е извършил престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК през 2004 г., за което е било образувано НОХД № 455/2004 г. по описа на НПРС, приключило със споразумение, влязло в законна сила на 27.10.2004 г. По данни от електронната справка за съдимост от 28.05.2025 г.,за наложеното на В. Д. Ж. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 7 месеца, отложено за срок от 3 години на осн.чл.66,ал.1 от НК е настъпила реабилитация на основание чл.86,ал.1,т.1 от НК по право на 28.10.2007 г.

Безспорно е, че нито едно от сочените в чл.68,ал.6 от ЗМВР основания за изтриване на лични данни от полицейския регистър не е приложимо в разглежданата хипотеза на лице, осъдено с влязла в сила присъда, дори и след като е било реабилитирано, поради което тези данни се съхраняват в съответния регистър и могат да бъдат обработвани от имащите достъп до тях органи без никакви ограничения във времето, до смъртта на лицето.

Предпоставките за снемане са изчерпателно изброени в чл. 68, ал. 6 ЗМВР и между тях действително не фигурира настъпила реабилитация, нито възможност за заличаване на полицейската регистрация в случаите, в които наказателното производство за извършено престъпление от общ характер е приключило със споразумение. Тоест, прилагайки националния закон, ответникът достига до извод, че не е имал правна възможност за различен извод, водещ до снемане на регистрацията, нито е могло да бъде приложена друга от изброените в чл. 68, ал. 6 хипотези.

При съпоставка между Правото на ЕС и българското право в областта на полицейската регистрация и обработката на лични данни за целите й обаче, СЕС достига до извод, че не е допустима подобна национална правна уредба и че тя противоречи на принципите на Директива (ЕС) 2016/680. С решение от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г., образувано по повод преюдициално запитване на ВАС на РБ по дело, с предмет оспорване на отказ за полицейска регистрация, обоснован именно с това, че случаят не попада сред основанията за снемане на полицейска регистрация, изчерпателно изброени в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР е дадено задължително тълкуване, че член 4, параграф 1, букви в) и д) от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, разглеждан във връзка с членове 5 и 10, член 13, параграф 2, буква б) и член 16, параграфи 2 и 3 от тази директива и в светлината на членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване.