Решение № 43 от 25.05.2026, Районен съд - Нови пазар
- Съд
- Районен съд - Нови пазар
- Дело
- Административно наказателно дело 72/2026
- Вид
- Решение № 43
- Подписан
- 25.05.2026
- В сила
- 17.09.2026
- Състав
- ВЛАДИМИР ТОДОРОВ КАРАГЬОЗОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 140, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 7, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 145, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3 пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 25 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл.343б, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.345, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 43 гр. Н., 25.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ Административно наказателно дело № 20263620200072 по описа за 2026 година
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба депозирана от Д. Р. Д., ЕГН: **********, с адрес град Н., улица „***“ № 63, чрез адв. М. Д. при АК - Варна против Наказателно постановление № 26 – 0307 – 000009 от 27.01.2026 год. на Началника на РУ – Н., с което на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 102,26 евро (сто и два евро и двадесет и шест евроцента) и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, както и са му отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Із - 2539 от 17.12.2012 г. на МВР.
В жалбата се излага становище, че атакуваното НП е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Обективира се твърдение, че в хода на административнонаказателното производство в обжалваното НП е допусната липса на реквизити, които препятстват възможността жалбоподателят да узнае в какво е обвинен и да се защити. Описаните факти са объркващи и се вменява неясно нарушение, обуславящи невъзможност за жалбоподателя да упражни правото си на защита. Прави се искане НП да бъде отменено и да се присъдят в полза на въззивника сторените от същия разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Д., който поддържа жалбата с наведените в нея основания. По същество пледира отмяна на обжалваното НП с оглед изложените в жалбата доводи. Намира, че липсата на издаден АУАН е пречка пред жалбоподателя да се защити. Не е спазен и едногодишният давностен срок за издаване на процесното наказателно постановление, като не са налице твърдения и данни за прекъсването й. Иска се НП да бъде отменено и да се присъдят на въззивника сторените от същия разноски по делото.
1
В хода на съдебното производство въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява, не се представлява. Постъпили са писмени бележки от юрк. В. Д. със становище по същество на делото. В същите се излага твърдение, че НП е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, като правилно е ангажирана административно - наказателната отговорност на въззивника. Прави се искане на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН да бъде присъдено в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение.
След преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Н а 18.06.2024 год. около 13:40 часа в град Н. на улица „***“ въззивникът Д. управлявал л. а. „***“, с немски рег. № R HO 153, собственост на майка му Ш. Н. Д.. Жалбоподателят бил спрян за проверка от служители на полицията и бил тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества. Поради отчетения положителен резултат било образувано досъдебно производство № ***/2024 г. на РУ – Н. за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. В рамките на разследването било установено, че процесният автомобил не бил регистриран по надлежния ред, обуславящо извършването на престъпление по чл.345, ал.2 от НК. Поради явната незначителност на двете деяния наказателното производство е прекратено с постановление на прокурор при РП – Шумен от 08.12.2025 год., потвърдено с постановление на прокурор при ОП – Шумен от 29.12.2025 год. В хода на досъдебното производство е установено от получено писмо № В – *** от 18.07.2024 год. от ДМОС, че процесният лек автомобил с немски рег. № R HO 153, бил дерегистриран от своя собственик на 15.04.2024 год. Последното обстоятелство се установява и от приложеното копие от регистрационния талон на автомобила, на който е отбелязана датата на дерегистрацията му – 15.04.2024 год.
С прекратителното постановление на РП – Шумен от 08.12.2025 год. е постановено материалите по преписката да се изпратят на Началника на РУ – Н. с оглед извършване на проверка за преценка дали възз. Д. е осъществил административно нарушение по чл. 175, ал. 3, предл.1 от ЗДвП.
Впоследствие в рамките на 6 месечния преклузивен срок въз основа на постановлението на РП - Шумен Началникът на РУ – Н. издал обжалваното НП, с което за описаното деяние е ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП, като му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 102,26 евро и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел Р. В. Т.. Приобщени са материалите по АНП, както и материалите по ДП № ***/2024 г. по описа на РУ – Н. и заверено за вярност копие от справка за лице – Ш. Н. Д. – майка на жалбоподателя.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства по АНП, които съдът кредитира като непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното 2 административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане.
Наказателно постановление № 26 – 0307 – 000009 от 27.01.2026 год. на Началника на РУ – Н. е издадено от компетентен орган, видно от приложеното по делото копие на Заповед № 8121з - 1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушението са индивидуализирани.
Съдът не споделя доводите на въззивника за липсата на реквизити в обжалвания акт, които да представляват пречка пред узнаване за повдигнатото обвинение и упражняване на правото на защита. Нарушението е описано достатъчно ясно, указани са нарушената и санкциониращата правни норми и съдът намира, че не е ограничено правото на защита на наказаното лице.
Не е опорочено административнонаказателното производство и с оглед издаване на НП въз основа на постановлението на РП - Шумен за прекратяване на досъдебното производство. В случая са налице предпоставките на хипотезата, уредена в чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, тълкуването на която сочи, че административното производство не се образува въз основа на АУАН в случаите, когато прокурорът е прекратил образувано наказателно производство и материалите са препратени на наказващия орган.
Извън минимално необходимото и императивно съдържание на НП е правното основание, с оглед на което НП е издадено въз основа на постановлението на РП - Шумен за отказ да се образува досъдебно производство и което има характер на процесуална норма. Това е така, доколкото въззивникът се защитава срещу фактите, на които се основава обвинението и конкретните материални норми, които се твърди, че е нарушил с поведението си. В случая посочените обстоятелства и разпоредби се съдържат в обжалваното НП, с оглед на което в хода на административнонаказателното производство е гарантирано правото му на защита.
Като разгледа жалбата по същество, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът установи от правна страна следното:
С нормата на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП (изм. ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба № I - 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните 3 пътни превозни средства, издадена на основание чл. 140, ал. 2 и чл. 142 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП вменява задължение към приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. В аналогичен смисъл са и разпоредбите на Наредба № I - 45 от 24.03.2000 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от наредбата, при промяна в регистрацията, собственикът представя документ за самоличност и подава заявление, което се попълва служебно и се подписва от него, като към заявлението собственикът представя редица изброени в нормата документи, а според чл. 14, ал. 1 от същата наредба, промяна в регистрацията се извършва при изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер, продължаване срока на валидност при временна регистрация, регистриране на ПС като „историческо“. Цитираната нормативна уредба указва, че при промяна в собствеността на МПС, лицето, което го е закупило, т. е. новият собственик, е длъжно да регистрира превозното средство на свое име и в съответното звено „Пътна полиция“ при ОДМВР, като това следва и от разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от наредбата, според която, собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията, а нормата на чл. 3, ал. 1 регламентира, че моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически орган.
Анализът и тълкуването на цитираните по-горе разпоредби, относими към настоящия казус, обосновават извод, че след валидно осъществена промяна на собствеността върху превозното средство, неговата дерегистрация в Германия и непредприемане на действия от страна на новия собственик в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в съответната служба за регистрация, същото следва да бъде квалифицирано като моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, по смисъла на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Т. е. състоянието на превозното средство „нерегистрирано по надлежния ред моторно превозно средство“ е пряка последица от неизпълнение в срок на задължението по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП.
Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство.
По делото безспорно са установени обстоятелствата, че на посочените в НП дата и място (18.06.2024 год.), жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил, собственост на майка му, при което е имал качеството „водач“ на МПС, превозното средство е управлявано по път отворен за обществено ползване и същото към процесната дата е било с прекратена регистрация в Германия, където процесният автомобил е бил придобит. Прекратяването на регистрацията на описания лек автомобил в държавата, където е придобит, е извършено на 15.04.2024 год. от самия собственик и в срок от повече от два месеца същият не е бил надлежно регистриран на територията на България.
4
Поради изложеното, с описаното в НП деяние възз. Д. безспорно е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.