Решение № 13726 от 30.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13726 гр. София, 30.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело № 20221110131243 по описа за 2022 година искове с пр.осн. чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 430 от ТЗ; чл. 86 от ЗЗД:

Ищецът - ..., твърди, че страните били обвързани от договор от 02.12.2019г. (банката и И. П.

Д.). Ответницата била в неизпълнение.

Моли да се признае за установено по отношение на потребителя, че дължи:

- сумата от 1 994,55 лева - главница по Договор за кредитна карта на физическо лице № CCIR-209-00262-2019 от 02.12.2019г., заедно със законна лихва върху главницата, считано от 31.11.2021г. до окончателно изплащане на вземането,

- сумата от 258,46 лева - договорна/възнаградителна лихва по договора за кредит за периода от 16.04.2020г. до 20.03.2021г.; и

- сумата от 184,90 лева - лихва върху просрочена главница по договора за кредит за периода от 20.03.2021г. до 12.10.2021г.

Претендира разноски.

Ответникът - И. П. Д., реално признава иска и навежда доводи за форсмажор и такива по допустимостта на иска.

- навежда довод за липса на осъществен фактически състав за настъпила изискуемост и неравноправна клауза;

- не били ангажирани доказателства, че сумата е получена / съответно и за предоставянето на карта;

1

- навежда и други правни доводи.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:

Не се спори, че е сключен Договор № CCIR-209-00262-2019 от 02.12.2019г., за кредитна карта за физически лица, като е предоставена сумата от 2 000 лева, която е усвоена.

Лихвите са уредени в чл. 7 от Договора. Няма данни за надхвърляне на лимита (чл.

7.1). Мораторната лихва е уредена в чл. 7.1.1, а възнаградителната – в титулната част.

Бащата на ответницата е починал на 13.04.2020г. (Акт за смърт). Тя е останала без работа след м.8.2022г. (разпореждане на НОИ от 05.10.2022г.).

По делото е представен допълнителен лист към лист за преглед – ръкописното му съдържание е абсолютно нечетимо – не е ясно кой е преглежданият, кога се е случило изследването и как това би се отразило на ответницата, ако става въпрос за нея. Ако все пак това има отношение към болничния лист, приложен на л. 67, ответницата е била в отпуск по болест за периода от 16.11.2021г. до 25.11.2021г.

Депозирано е заключение на ССчЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като компетентно изготвено. От него се установява, че:

Заемодателят е предоставил на ответника заемната сума от 2 000 лева под формата на разрешен кредитен лимит по кредитна карта. Посочена е картовата сметка по която се усвоява лимитът и по която ще се погасява задължението с ...

Определен е месечен лихвен процент за всеки отделен месец през срока на договора, в размер на 1,35%. В т. 5.3.1 е посочено че се прилага 0% месечен лихвен процент за всички ПОС транзакции за покупки на стоки и услуги в търговски обекти и интернет в България и чужбина до 30.03.2020г. Определена е и минимална изискуема погасителна вноска в размер на 60,00 лв. (3 % от кредитния лимит), съгл. т. 3.1. от договора.

Договорът за кредит е обявен за предсрочно изискуем на 20.03.2021г.

По въпросите поставени в исковата молба, експертизата констатира:

С оглед представени извлечение от карта на клиент и движение по картова сметка с .., видно от представената вътрешнобанкова документация на ищецана ответника е предоставена банкова карта MasterCard Standard с разрешен лимит 2 000 лв., и номер на картата 5189 **** **** 4726, като сметката от която се погасява картата е с .., идентичен с номера на картовата сметка посочен в процесния договор.

Изискан за целите на експертизата е и приемо-предавателния протокол за предоставяне на кредитната карта със съответния ПИН към нея. В отговор на оставеното искане от експертизата, с имейл от 11.10.2022г. от ишцовото дружество, чрез 2 упълномощеният служител С. ... съобщава: „Протокола, с който е получена кредитната карта, със съответния ПИН към нея не е наличен в досието. Колегите от филиала предполагат, че е в унищожения архив на филиала“.

Съгласно представеното извлечение на движението по картовата сметка, по усвояването на кредитния лимит експертизата констатира следните транзакции по дата, сума и вид на усвояването – 2 119,25 лева.

Не са представени данни от банката каква част от лихвата по перо „Начислена лихва“ са за договорна/възнаградителна лихва и каква част са лихва върху просрочена главница. На изрично представено искане от експертизата за максимално подробен лихвен лист е представен само лихвен лист за периода от 01.03.2021г. до 27.05.2022г.

На подновеното искане на експертизата да се предостави информация за начислените редовни и наказателни лихви за периода преди предсрочната изискуемост на кредита, т.е. преди датата 20.03.2021г., или евентуално месечните извлечения по кредитната карта, издавани на клиента, с имейл от 11.10.2022 г. от ишцовото дружество, чрез упълномощеният служител С.... съобщава: „Нямаме достъп до ежемесечните извлечения, които са изпращани на длъжника и не можем да ги предоставим, а не разполагаме със справка, в която да е видна информацията конкретизирана по-долу касаеща начислението на лихвите“.

С оглед изложеното, експертизата потвърждава факта на начисленията представени с основание „начислена лихва“ по дата и размер на сумите, но не е в състояние (поради това че и ищеца при изрично поставено искане не е в състояние да направи това) да разграничи редовна договорна лихва от наказателна такава в така представените данни, нито пък приложените лихвени проценти в тези начисления.

Плащанията са в общ размер на 313 лева, както следва:

- по главница в общ размер на 124,80 лева;

- по „начислени лихви“ в общ размер на 106,71 лева

- по начислени такси в общ размер на 81,49 лева. от правна страна:

Искът е допустим – няма правна причина, която да предопрределя прекратяване.

Доколкото не се твърди, че всичко дължимо е заплатено, обезпеченията са без значение. Дори и да е налице свръх обезпечаване, то се атакува самостоятелно - арг. от чл.

420 от ГПК.

Недоброто познаване на закона, а изложеното важи и за всички изводи на решаващия орган по-долу, не извинява (ignorantia legis neminem exusat) - арг. от чл. 5, ал. 5 от КРБ.

Предмет на това производство е само наличието на дълг, като не се взема предвид евентуално принудително събраното от ЧСИ (т. 9 от ТР по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС). Последното се отнася и до калкулираните такси от ЧСИ.

Терминът „случайно събитие“ е легален (196, ал. 1 от ЗЗД). Законът не е определил 3 елементите на случайното събитие. Доктрината и съдебната практика обаче приемат следното: непреодолимо (непредотвратимо), непредвидено и непредвидимо събитие или действие, при което липсва виновно поведение на длъжника - Р. 1138-1953-II ГО и Р. 8791986-I ГО, невъзможност за изпълнение, причинна връзка между събитието или действието и невъзможността. Фактите, които причиняват невъзможността, могат да бъдат различни природно събитие - буря, поведение на трето лице - кражба, стачка - Р. 1441-1956-IV ГО, и други. Непредвидеността и непредвидимостта се констатират с оглед на длъжника, който трябва да положи грижата на добрия стопанин. Те трябва да съществуват към момента на възникването на задължението. Ако събитието е предвидимо или извършителят е бил виновен, не е налице случайно събитие - Р. 1330-1959-II ГО, р. 1039-1961-IV ГО, също: Р.

326-1971-III ГО, и Р. 255-2002-V ГО.

Терминът „непреодолима сила“ (force majeure) също е легален - чл. 306 и чл. 373 от ТЗ, а е възприет и в други закони.

Двете понятия не следва да се идентифицират. Непреодолимата сила е вид случайно събитие, което е непреодолимо за даденото равнище на развитие на обществото. Ако случайното събитие може да се предвиди достатъчно конкретно, срещу неговото въздействие могат да се вземат ефективни мерки. Непредотвратимостта на случайното събитие е функция от неговата непредвидимост. За разлика от случайното събитие, непреодолимата сила е непредотвратима, дори и да е предвидена. Непредотвратимостта на непреодолимата сила е самостоятелна характеристика по отношение на предвидимостта.

Непреодолимостта обаче не е абсолютна. Както непреодолимостта, така и невъзможността имат относителен характер и се изменят с развитието на науката, техниката и обществените отношения. Непреодолимата сила е такова случайно събитие, в чието съдържание не са включени рисковите фактори на упражняваната от отговорното лице дейност. В този смисъл непреодолимата сила е квалифициран случай на случайното събитие. Непреодолимата сила може да бъде природно явление - например земетресение, тежка суша - Р. по ВАД 9/1998г., дъждове, които с повече от 300 на сто превишават месечната норма на валежите за същия район за съответния период. Актовете на държавни и общински органи - например решение на общински съвет - р. 388-1961-I ГО, и нормативните актове - закон - Р. 1779-1998-V ГО, постановление на Министерския съвет - Р. 1790-А-1955-IV ГО, нормативен акт за налагане на ембарго и мораториум - Р. по МАД 45/1998г., нормативен акт за установяване на митническа забрана за внос или износ - Р. 68-2000-V ГО, следва да се квалифицират поскоро като непреодолима сила (fait du prince), отколкото като случайно събитие, освен ако са предотвратими - Р. по МАД 12/2006г.

Непреодолимата сила има място при отговорностите, които не почиват на вина. В тези случаи не е достатъчно да се докаже наличието на случайно събитие, т.е. липсата на вина, за да се освободи от отговорност длъжникът, защото отговорността му по силата на закона или договора е обективна. Длъжникът трябва да докаже непреодолимост, характерна за нИ.то на развитие на обществото - р. по ВАД 16/2004г.

Доказателствената тежест за наличието на елементите на случайното събитие или 4 непреодолимата сила е върху длъжника - Р. по ВАД 38/1999г.

Смъртта на родител е трагично събитие, което обикновено води до негативни емоционални преживявания. То обаче е ирелевантно. Същото се отнася и за липсата на средства – оставането без работа, което се е случило едва през 2022г. Ответницата не е останала без средства през 2021г. (около 10 дена, когато е била в болнични), тъй като е била обществено осигурена. Отделен е въпросът, че финансовият недоимък не е извинителен.

Нито един от доводите ѝ, доколкото въобще бе установен, не доказва непреодолима сила.

В договора за кредитна карта са предвидени месечни срокове. Те не са спазени, което означава, че сумите се дължат и без каквото и да е допълнително уведомяване – арг. от 84, ал. 1 от ЗЗД.

Не е много ясно какво точно е приела банката, но, ако все пак може да се говори за предсрочна изискуемост, приложими са две ТР. От една страна, според т. 18 от ТР по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. От друга обаче – според т. 1 от ТР № 8/2017г. от 02 април 2019г., допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.