Решение № 213 от 05.04.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Велико Търново, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Георги Драгoстинов

Димо Колев при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20234100500246 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 22 от 15.02.2023 година по гр. д. № 577/2022 год. РС – П. е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 92, ал.1 от ЗЗД от „Р-2“ ООД ЕИК .... гр. П. против „Г.П. 2017“ ЕООД ЕИК .... и солидарните длъжници Р. А. К. и И. М. Н. за заплащане на сумата 17800 лв. – неплатена част от договорна неустойка за неизпълнение на договор да покупка на царевица от 11.02.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, като неоснователен. Ищецът е осъден да заплати на ответниците сторените от него разноски по делото.

Против това решение е постъпила въззвина жалба от ищеца „Р-2“ ООД ЕИК .... гр. П. чрез пълномощник адв. Г. Н.. Считат решението за неправилно и необосновано. Районният съд е постановил решение като не е обсъдил доказателствата с оглед становищата на страните и направените от тях признания. Излага доводи в тази насока. Моли съда да постанови решение, с което да отмени това на районния съд като неправилно и да постанови ново, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски по делото.

В срока по чл. 263 ГПК е подаван писмен отговор от ответниците „Г.П. 2017“ ЕООД ЕИК .... и солидарните длъжници Р. А. К. и И. М. Н., подаден чрез адв. О. Н.. Оспорва 1 жалбата като неоснователна. Намира решението за правилно и законосъобразно. Излага подробни доводи и аргументи относно неоснователност на предявения иск.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа, че във връзка с неизпълнение по договора за доставка, на 05.10.2021 г. между него и ответника е подписан протокол с уговорена неустойка, различна от предвидената в договора, както и че ответникът е извършил частично плащане по тази неустойка, но първоинстанционният съд неправилно приема, че протоколът няма връзка с договора и не е анекс към същия.

Ответниците по жалбата в съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа отговора на въззивната жалба и сочи, че протоколът от 05.10.2021 г. касае договор от дата 11.02.2020 г., а не от 2021г. В договора няма уговорена неустойка, която да е аналогична на претендираната от ищеца.

Съдът, като съобрази направените оплаквания, изложените доводи и съображения и въз основа на доказателствата и закона, приема за установено следното:

След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – П. е иск по чл. 92 от ЗЗД за заплащане на неустойка, договорена в протокол към договор за доставка на царевица, имащ правното значение на анекс към договора, поради неизпълнение от страна на ответникадоставчик.

Ищецът твърди, че на 11.02.2021г. като купувач е сключил договор с ответника „Г.П.

2017“ ЕООД гр. П. като продавач и Р. К. и И. Н. като солидарни длъжници с предмет доставка на 500 метрични тона царевица със срок за доставка до 15.09.2021г. В деня на сключване на сделката „Г.П. 2017“ ЕООД издава фактура за авансово плащане на цялата продажна цена от 135 000лв., платена от ищеца. Тъй като не било доставено договореното количество, страните се споразумели да бъде върната стойността на заплатената, но недоставена стока - сумата от 43 200лв., както и продавачът да заплати на купувача неустойка за неизпълнения договор в размер на 25 800лв. Твърди, че част от тази сума от 8000 лв. била платена и се претендира остатъкът от 17 800лв. Излага, че уговорката за размера на неустойката и връщане на платеното недоставено количество е станало с анекс, оформен като протокол от 05.10.2021г., подписан от двете страни.

Ответниците признават твърденията на ищеца относно наличието на договорно правоотношение от 11.02.2021г., получаване на пълната авансово продажна цена и извършена доставка само на част от договореното количество царевица, за което излага обективни причини - занижени добиви. Твърди, че е върнал сумата, получена за недоставеното и предплатено количество царевица, като са издадени съответните счетоводни документи - кредитно известие. Не се оспорва подписването на протокола от 05.10.2021г., но заема становище, че посочената в него неустойка от 25 800лв. противоречи на договора, където т.9.4. препраща към т.10.3 от договора - неустойка при непредвидено и непредотвратимо събитие, каквото в случая няма, а ако ищецът се позовава същата точка, но 2 в частта, че получената от купувача сума има характер на задатък и че купувачът има право на годишна лихва в размер на 12% върху непогасената сума от датата на заплащането на продавача, то такава претенция от страна на купувача няма. Моли, ако се приеме, че е приложима т. 9.4 от договора за дължимост на лихва, то размерът й за периода 12.12.2021г06.10.2022г е 3351.85лв., а на неустойката по т.10.2 от договора е 10% от цената или 4320 лв., което сумарно е 7671.85 лв., не неустойката по протокола от 25 800 лв. С изплащането на 8000лв. от страна на ответника преди процеса, счита, че е заплатил дължимите неустойки, ако съдът счете, че има такива.

След събиране на всички относими и допустими по делото доказателства и техния анализ районният съд е отхвърлил предявения иск като неоснователен и недоказан.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първостепенния съд, като същия е съобразил и анализирал всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи, относно какви факти се установяват с тях.

По тези съображения въззивният съд възприема изцяло фактическата обстановка по делото и не смята за нужно да я пресъздава. Страните не спорят че по между има сключен договор от 11.02.2021 година по който ищецът е купувач, а първият ответник „Г.П. 2014“ ЕООД е продавач/доставчик/, а другите двама ответници са солидарни длъжници, по силата на който продавачът е следвало да достави 500 МТ при цена на тон 270 лв. или обща цена по договора 130 000 лв. Цената по този договора била платена авансово при издадена още преди извършване на доставката фактура. Продавачът изпълнил частично своето задължение да достави договореното количество, като била доставена царевица на стойност 91800 лв. Остатъкът от авансово платената цена в размер на 43200 лв. била върната и били издадени съответните счетоводни документи и кредитно известие от продавача. Причината за неизпълнението на договора според ответника е занижените добиви, което ищецът не е оспорил.

В договорът от 11.02.2021г. в т. 10.2 е уговорено, че при неизпълнение на задължението на продавача за доставка на посоченото в договора количество и в периода на доставка, продавачът заплаща неустойка от 10% от цената за всеки метричен тон недоставена стока. В случая недоставената стока е 160метрични това на стойност 270лв./т или 43200лв, а 10% от тази сума е 4320лв. В т.9.4 от договора страните са уговорили, че платената авансова сума има характер на задатък и че при неизпълнение на продавача да достави стоката в периода на доставка в количеството и качеството съгласно договора освен правото на неустойка в размер на т.10.3 от договора, купувачът има право на годишна лихва в размер на 12% върху непогасената сума от авансовото плащане, както и да развали договора и да претендира връщането на авансово платената сума в двоен размер.

Представен е протокол от 05.10.2021 година подписан между доставчик Р-2 ООД и получател „Г.П. 2017“ ЕООД в който е отразено наименование на услугата – неустойка по договор от 11.02.2020 г. съгласно т.9.4 цена 25800,00 лв. Страните не спорят, че са подписали такъв протокол. На 12.10.2021г. ответникът „Г.П. 2017“ ЕООД е платил на ищеца сумата от 8000 лв., като било посочено частично неустойка по протокол 05.10.2021г.

3

При анализа на установената фактическа обстановка единствения възможен извод е, че между страните няма уговорена неустойка в посочения договор от 11.02.2021 година, а протоколът на който се позовава ищеца няма правната характеристика на анекс, чрез който да се изменя този договор. Още повече, че в самия посочен друг договор и друга клауза. От съдържанието на протокола не може да бъде направен извод, че със същия се изменя съдържанието и клаузите на договор от 11.02.2021 година по отношение на неустойката.

Обстоятелството, че ответникът „Г.П. 2017“ ЕООД е извършил плащане по този протокол не води автоматично до извод, че същото е било дължимо платено и възникнало на валидно правно основание, та от това действие на ответника да се прави извод за дължимост и на остатъка по този протокол.

Поради изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Неоснователно е оплакването в жалбата, че решението на първоинстанционния е порочно, тъй като съдът е изложил противоречиви мотиви относно процесния протокол и дали същият има връзка с договора за доставка. Спорният въпрос е дали този размер е приет за дължим от ответника и подписаният протокол има ли действието на анекс към процесния договор, променящ клаузата за неустойка в полза на купувача в по-висок размер. Въззивната инстанция при разглеждане спора по същество и извършения анализ достигна до същите изводи относно правната характеристика и значение на сочения протокол от 05.10.2021г. Изложените съображения се поддържат и от настоящия състав, но най-вече поради липсата на съдържание в протокола, което да му придава действие на анекс към договора от 11.02.2021г., съдът намира предявения иск за неоснователен.

Ето защо по изложените съображения жалбата е неоснователна, а постановеното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Според изхода на делото следва да се присъдят и направените разноски, адвокатско възнаграждение за възивната инстанция в размера на 2000 лева.

Водим от изложените съображения и на основание на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 22 от 15.02.2023 година по гр. дело № 577/2022 година по описа на Районен съд – П..

ОСЪЖДА „Р-2“ ООД ЕИК ...., със седалище и адрес на управление град П., ул.

„А.С.“ № ... представлявано от Х.Б. Р ДА ЗАПЛАТИ на „Г.П. 2017“ ЕООД ЕИК ...., гр. П., ул. „В.“ № ..., ет. .., ап. .. и на И. М. Н. ЕГН ********** гр. П., ул. „В.“ № ... ет. ... ап. ...

СУМАТА от 200,00 лв. /две хиляди лева/, представляваща направени разноски по делото адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в месечен срок от 4 връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5