Решение № 4 от 12.01.2026, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Ямбол, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Светла Р. Д.а

Галина Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря В.Д.Д. като разгледа докладваното от Светла Р. Д.а Въззивно гражданско дело № 20252300500215 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба подадена от И. Б. Б., чрез пълномощника му адв.Ж. К. от АК-Ямбол против Решение №209/30.04.2025г. постановено по гр.д. № 976/2024г. на Районен съд – Ямбол, с което съдът е отхвърлил предявените от И.

Б. Б. срещу С. И. Д.а искове с правно основание чл.109 от ЗС – да бъде осъден ответникът да преустанови неправомерните си действия, с които му пречи да упражнява правото си на собственост, като възстанови премахнатите димоотводни тела/комини в апартамента си в гр.Ямбол, ж.к. „Васил Левски“ №4, вх.А, ет.1, ап.2 и премахне монтирания навес – слънцезащитно съоръжение над терасата си, на южната фасада.

С въззивната жалба първоинстанционното решение се оспорва, като неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалноправните норми, и като необосновано, тъй като изводите на съда не кореспондират със събраните ппо делото доказателства. Молят обжалваното решение да бъде отменено и се постанови друго, с което ответникът да бъде оседн да преустанови неправомерните си действия, с които пречи на упражняване правото на собственост на жалбоподателя, като възстанови премахнатите димоотводни тела/комини в апартамент №2, находящ се в гр.Ямбол, ул.“В.Левски“ бл.4, вх.А, ет.2 и премахне монтирания навес – слънцезащитно съоръжение над терасата си, изграден на външната южна фасадна стена.

Оспорва изводите на първоинстанционния съд, че по делото не се установява с 1 пълно доказване по реда на чл.154, ал.1 от ГПК първата предпоставка за уважаване на негаторния иск, а именно неоснователно действие на ответника. Сочи, че всички ценени от съда писмени доказателства, а именно Проектно решение-част конструкции на инж. Т.Г. с възложител С. Д. без дата, Разрешение за поставяне №РПЧИ-000001 от 07.02.2024г. на арх.Я., протокол от ОС на етажна собственост от 22.12.2023г., становище за монтаж на преместваема дървена конструкция на арх. С.Ж. от 17.02.2025г. са писмени документи, изготвени след изграждане на съоръжението. Счита, че основният въпрос, който не е съобразен от първоинстанционния съд, е въпросът за начина на закрепване на съоръжението към фасадата, като счита че в случая той е компрометиран. Излага аргументи, че техническият проект не отговаря на техническите правила, защото предвиждал анкер за закрепване в бетон, а не в тухла. Сочи, че на място закрепването е осъществено в тухлена стена, която съгласно описанието на механизма на сцепление на болта, смола и вида на тухлите, които са с дупки и представляват кухини, компрометират сигурността на конструкцията от гледна точка на закрепването й към фасадата. Излага подробни съждения, за това че съдът не е изследвал въпроса създадена ли е опасност от вредно въздействие върху собствеността на ищеца.

На следващо място счита, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че не е установена и втората предпоставка за уважаване на негаторния иск, а именно, че дървената козирка-навес създава пречки за използването на имота на ищеца, по-големи от обикновените. Оспорва извода на съда, че не са събрани в производството доказателства относно твърденията за събиране на боклуци върху козирката, които ищецът не може да почисти и не може да си отвори прозореца, защото боклукът влизал вкъщи, че стената е компрометирана и може да падне, че ще прониква влага в жилището му в следствие от неправилното захващане към фасадата, като излага подробни аргументи за това. Твърди, че освен, че нормативно не са спазени изискванията за техническите условия за изграждане и закрепване на съоръжението, независимо от издаденото разрешение и проект, то обективно създава пречки за нормалното ползване на собствения на ищеца имот.

На следващо място оспорва решението, в частна в която съдът след като е приел, че са премахнати димоотводите в апартамента на ответника, неправилно е приел, че не са установени пречки за ползването на имота на втория етаж, надхвърлящи допустимите съгласно чл.50 от ЗС. Оспорва приетото от съда, че премахнатите коминни тела са се намирали на първия етаж и ползването на жилището на ищеца, находящо се на втория етаж, не е нарушено и не зависи от това обстоятелство. Сочи, че това е в нарушение на разпоредбата на чл.32 т.6 от Наредба №8121з от 1.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, съдържаща изрична забрана за нарушаване на целостта и промяна на конструкцията на димоотводи, въздухопроводи и комини, както и използването им за други цели, несвързани с предназначението им, незаконосъобразно е установено противното от конструктивното становище на инж.Т.Г..

Сочи за липса на взето решение на общо събрание на етажната собственост за премахване на процесните димоотводи, както и изрично съгласие на преките засегнати от промяната 2 страни-съседи, в т.ч. и становище за пожарна безопасност. Позовава се на заключените на в.л.Ф.Д., допълнително, според което при извършения повторен оглед на мястото на коминните тела са монтирани метални рамки, от метални профили, а отворите на комините са затворени. При това затваряне, предвиденото с проектното решение почистване през отвори е нарушено, поради което жалбоподателят счита, че са налице неоснователни действия от страна на собственика на апартамент 2, които да създават пречки за ползването на собствените димоотводи в жилището на жалбоподателя, изразяващи се в почистване на тела.

Поради изложеното моли да се приема, че жалбата му е основатерлна, като същата бъде уважена със съответните законни послеци, като му бъдат присъдени разноските по делото.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от С. И.

Д. , чрез неговия пълномощник адв. М. Х. от АК[1]Ямбол, в който е заявено становище за неоснователнаст на жалбата и са изложени съображения за правилност, законосъобразност и обоснованост на решението. Сочи за неправилно и невярно твърдението във въззивната жалба, че разрешението за поставяне на конструкция на арх.Я., становище за монтаж на преместваема дървена конструкция на арх.С.Ж. са писмени документи, изготвени след изграждане на съоръжението, като се позовава на казаното в с.з. от вещото лице И.Б., че изготвянето на проект не е необходимо съгласно Наредба №7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, по-конкретно чл.93, ал.1, уреждаща, че не се счита за издатини по смисъла на тази наредба и се поставят, без да се иска разрешение, леки слънцезащитни устройства на прозорците, балконите, лоджите и терасите по фасади и покриви. Твърди, че за построяването на слънцезащитно съоръжение не са необходими строителни книжа – разрешение за строеж и конструктивно становище. Според въззиваемия монтажа на процесната дървена слънцезащитна конструкция, извършено със съгласието на етажната собственост, не нарушава ползването на общи части – фасада от всички собственици; и в етажна собственост, нито е пречка относно упражняването на правото на собственост на ищеца. В тази връзка сочи са невярно и недоказано твърдението на ищеца, че същият не може да си отвори прозореца и има коришници и боклуци. Оспорва всички възражения изложени в жалбата като неоснователни, като излага подробни съображения за това. Позовава се на съдебна практика, според която по иска по чл.109 от ЗС е необходимо да е налице конкретно смущаване, накърняване или ограничаване на правото на собственост на ищеца върху притежавания от него недвижим имот, тъй като негаторния иск не съдържа презумпция, че всяко неоснователно действие неминуемо довежда до накърняване, засягане, застрашаване или увреждане на притежаваното от него вещно право. На следващо място излага становище за правилност и законосъобразност на решението, с което съдът е приел че не са налице предпоставките за уважаване на иска относно коминните тела. Счита обжалваното решение на ЯРС за правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон, поради което счита, че следва да бъде оставено в сила. Моли за неговото потвърждаване като в негова полза бъдат 3 присъдени направените пред въззивната инстанция разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът И. Б. Б., редовно и своевременно призован не се явява, като се представлява от адв.К. от АК-Ямбол, редовно упълномощен.

В проведеното открито съдебно заседание въззиваемият С. И. Д. редовно и своевременно призован не се явява и не се представлява. От пълномощника на въззиваемия – адв.М. Х. от АК-Ямбол по делото е постъпила писмена молба-становище, в която се излага че поради служебни ангажименти не може да се яви в с.з., но моли съда да даде ход на делото и е заявено, че оспорва жалбата и излага становище по същество на спора като моли за потвърждаване на обжалваното решение, с присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Съдът като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира въззивната жалба за неоснователна.

В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания.

Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните и правилно е установено от първостепенния съд.

Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с чл.235 от ГПК, въззивния съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря.

В отговор на доводите на въззивника, наведени във въззивната жалба, въззивният съд излага следното:

Предмет на исковото производство пред първата инстанция са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.109 от ЗС.

Основава се на фактите, че страните са собственици на закупени от всеки от тях съседни недвижими имоти в гр.Ямбол- апартаменти в един вход на жилищен блок, като този на ищеца е №4 на 2-ри етаж, а на ответника-№ 2 на 1 ет., намиращ се непосредствено под ищцовия. След закупуването на своя имот ответникът е започнал ремонт и извършил незаконни действия без съгласието на етажните собственици и без разрешение от Община 4

Ямбол, а именно премахнал е всички димоотводни тела/комини и е монтирал навес над терасата си, закрепен за външната фасада с 6 анкерни болта, на 60-70 см под прозореца на ищеца, като по този начин му пречи да ползва пълноценно имота си с неоснователните си действия. Твърдял е, че в по-късен момент общината е издала разрешение за слънцезащитно устройство, но последното не отговаря на въпроса, дали изграденото е в съответствие с действащите правила и норми. Поради това е претендирал да се осъди ответникът да премахне монтирания навес над терасата си, закрепен за външната южна фасада с 6 анкерни болта, на 60-70 см. под прозореца на ищеца, с претенция за присъждане на разноските. В съдебно заседание ищецът допълнително е заявил, че за ползването на имота му пречи това, че равизионните шахти на коминните тела са на първия етаж, а ако някой реши да почиства комина си, не може да го направи и той става неизползваем. Твърдял е, че слънцезащитното съоръжение е на 70 см. от прозореца на ищеца, било пълно с куришници, боклуци, листа, които той не можел да почисти, не може да си отвори прозореца, защото боклукът влизал в къщи. Болтовете на съоръжението пък били захванати за стената на ищеца, която е пробита и може да падне, ще прониква влага в жилището. Посочил е, че болтовете на съоръжението били по-дълги – поне 200мм.