Решение № 1021 от 08.07.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1021 гр. Пловдив , 08.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20215330201005 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 4206947, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на М.С.М., ЕГН:

********** на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, в жалба си излага съображения за незаконосъобразно издаден ЕФ, в нарушение на материалния и процесуалния закони, и прави искане за неговата отмяна. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява и не изпраща представител. В писмено становище прави искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен.

При условията на евентуалност, прави възражение за намаляване размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до минимално предвидения такъв. Претендира присъждане на разноски за осъществена 1 юрисконсултска защита.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което същата е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На жалбоподателят е издаден електронен фиш за нарушение за скорост, извършено на 25.11.2020 год. в 10:46 часа в гр.Пловдив, кръстовището на ул.“Цар Симеон“ и ул.“Шипка“, посока Ягодовско шосе с МПС - лек автомобил, марка „Форд Торнео Конект С”, рег. № *****, установено и заснето с автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта ATCC TFR1-M № 546, като при въведено с пътен знак „В26“ ограничение на скоростта от 30 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от - 3 км/ч, била установена скорост от 55 км/ч или превишаване на разрешената скорост с 25 км/ч. Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик „Офис Лидер“ ЕООД и законен представител М.С.М., който не се възползвал от правото по чл.189, ал.5 от ЗДП и не подал декларация за лицето, което управлявало процесното МПС на въпросната дата и място. ЕФ бил издаден срещу М. за нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства – Електронен фиш, снимков материал, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, писмо на БИМ, Списък с намерени фишове, Справка за промяна на регистрация и собственици на превозното средство, Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, снимка на разположение на АТСС. Съдът кредитира цитираните писмени доказателства изцяло като относими към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната действителност.

Настоящият съдебен състав намира, че процесният електронен фиш следва да бъде потвърден като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН, поради следните съображения:

След анализ на всички събрани по делото доказателства, Съдът намира, че е налице състава на административно нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като на посочените в ЕФ дата и място при управление на МПС 2

„Форд Торнео Конект С”, рег. № ***** жалбоподателят е нарушил въведеното с пътен знак „В26“ ограничение на скоростта от 30 км/ч, като при установена с АТСС ТFR1-М №546 е превишил разрешената скорост с 25 км/ч.

По този начин с поведението си М. е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Доказа се и авторството на нарушението от страна на жалбоподателя М.С.М.. Тъй като съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този на който е предоставено МПС отговаря за извършеното нарушение. От друга страна разпоредбата на чл.189, ал. 5 от ЗДвП предвижда, че електронният фиш се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 от ЗДвП, като същото в 14-дневен срок, ако е управлявало друго лице, трябва да посочи кое е това лице. Видно от представената справка за собственост се установява, че процесното МПС се води на името на „Офис Лидер“ ЕООД.

Също така и в чл.188, ал.2 от ЗДвП изрично е посочено, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил. По делото няма ангажирани доказателства относно това въпросния автомобил да е управляван от трето лице на въпросната дата, поради което и правилно е определен субекта на административно – наказателната отговорност, а именно законния представител на дружеството.

Дадената от наказващия орган правна квалификация е коректна с оглед на приетите доказателства по делото и напълно съответна на текстовото описание на нарушението, относно въвеждането на ограничение на скоростта посредством сигнализирането със съответния пътен знак в отклонение от общите правила по чл.21, ал.1 от ЗДвП, съгласно който максималната скорост на движение на съответния тип МПС в населено място е ограничена до 50 км/час. Според правилото на чл.21, ал.2 от ЗДвП, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. Както става ясно от така цитираната погоре материални норми и от приложения по делото електронен фиш, жалбоподателят е извършил нарушение по чл.21, ал.2, вр. чл.21 ал.1 от ЗДвП, а направената правна връзка с ал.1 на чл.21 от ЗДвП е дотолкова, доколкото да обуслови, че в случая скоростта от 30 км/ч, въведена с пътен знак, е различна от така посочените в ал.1 на същия член на закона. Нещо повече в 3 самата алинея 2 на чл.21 от ЗДвП, видно от съдържанието й, е извършено препращане към ал.1 на същата разпоредба, така че дадената квалификация с препратката е още по-прецизна.

За така установеното нарушение е издаден обжалвания ЕФ, за която форма и съдържание следва да се приемат за задължителни само изброените в чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДП реквизити. От отразеното в електронния фиш се установява, че същият съдържа всички реквизити по утвърдения в посочената разпоредба образец - териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Не възниква никакво съмнение и неяснота в какво се състои нарушението, нито къде и кога е извършено движение от жалбоподателя в нарушение на установените правила, както и каква е разрешената с пътен знак „В26“ скорост, установената и превишената стойност на скоростта на лек автомобил „Форд Торнео Конект С”, рег. № *****. Предвид на това, съдът не споделя наведеното от жалбоподателя възражение за неясно описание на нарушението, дадено в обжалвания ЕФ.

Нарушението е заснето с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M № 546, за което е доказано, че отговаря на установените технически изисквания и е преминало съответната проверка.

Действително приложеното по административната преписка Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 е валидно до 24.02.2020г., съгласно отбелязаното в него, т. е. към датата на извършване на нарушението - 25.11.2020 г., срокът на валидност на одобрения тип конкретно АТСС TFR1M № 546 е бил изтекъл. Техническото средство, с което е измерена скоростта на процесния автомобил, не е невалидно. Съгласно чл. 30 ал. 5 от Закона за измерванията /ЗИ/, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Наред с това съгласно представения по делото Протокол № 4-32-20 от 13.03.2020г. за лабораторна проверка, процесната мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение - № TFR1-M е преминала последваща проверка в лабораторни 4 условия за точността на измерване, като периодичността на проверката на видео-радарните системи е една година, т.е. към датата на нарушението използваното АТСС е проверено и съгласно заключението на горепосочения протокол за лабораторна проверка, съответства на одобрения тип.

В приложения към преписката снимков материал е отразено, че е била измерена скорост на движение 58 км/ч. В горепосоченият Протокол от лабораторна проверка на използваното АТСС изрично е отбелязано, че грешката при измерване на скоростта при техническото средство е ±3 км/ч до 100 км/ч и ±3 % над 100 км/ч. С оглед на това в полза на нарушителя от измерената скорост - 58 км/ч, са били приспаднати 3 км/ч толеранс, поради което наказуемата скорост е 55 км/ч, която скорост е указаната в електронния фиш.

Изпълнено е и изискването на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., видно от съдържащият се в преписката Протокол за използване на АТСС, който е задължителен за мобилните устройства и системи. Същият по съдържание съответства на процесното време и място на извършеното нарушение, както и на техническото средство, което го е заснело. Изпълнено е и условието на ал.3 на чл.10 от Наредбата за снимка на разположение на използваното АТСС, приложена в административната преписка.

Правилно и законосъобразно за така установеното нарушение жалбоподателят е санкциониран на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, която норма предвижда наказание глоба в размер на 100 лв. за водач, който превиши разрешената скорост извън населено място от 21 до 30 km/h.

Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не може да намери и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Поради горните съображения, обжалваният електронен фиш се явява законосъобразен, обоснован и издаден в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде потвърден.

При този изход на спора и съобразно с чл.63, ал.3 и ал. 5 от ЗАНН, основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на 5 извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80 лева.

Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1 и ал.3 от ЗАНН Съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 4206947, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на М.С.М., ЕГН:

********** на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА М.С.М., ЕГН: ********** да заплати на ОД на МВР Пловдив сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева за осъществената по делото юрисконсултска защита.

Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.