Решение № 1015 от 17.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1015 гр. Варна, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Н. при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Н. Гражданско дело № 20253110106516 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.422 от ГПК.

Образувано е по искова молба вх. №44795/20.05.2025 г. от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул.

„България“ № 81 В, представлявано от управителите Христо Маринов и Петр Валента срещу К. Н. Н., ЕГН **********, адрес: гр. В., подадена след провеждане на производство по чл. 410 от ГПК, с искане да бъде признато за установено, че К. Н. Н. дължи на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133, сумите както следва:

1 / сумата от 285.69 евро (двеста осемдесет и пет евро и шестдесет и девет цента), превалутирани 558.76 лв. (петстотин петдесет и осем лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща главница по Договор за потребителски кредит №1244905 на 07.03.2019 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, в качеството си на кредитодател, и К. Н. Н., ЕГН **********, в качеството на заемател и което вземане е прехвърлено на „АПС Бета България“ ЕООД с договор за цесия от 02.03.2021 г. от „Ай Тръст“ ЕООД, в качеството си на поръчител, платил дълга на ответницата, ведно със законната лихва от 18.02.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

2/ сумата от 62.22 евро (шестдесет и две евро и двадесет и два цента), превалутирани 121.70 лв. (сто двадесет и един лева и седемдесет стотинки), представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договора за потребителски кредит за периода от 07.03.2019 г. до 10.03.2020 г., ведно със законната лихва от 18.02.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, 3/ сумата от 173.22 евро (сто седемдесет и три евро и двадесет и два цента), превалутирани 338.79 лв. (триста тридесет и осем лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща законна лихва за забава върху главницата по Договора за потребителски кредит за периода от 07.03.2019 г. до 29.01.2024 г.;

1

И за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1114/04.03.2025 г. по ч.гр.д.№ 2050/2025 г. на ВРС.

Претендира се заплащане на сторените в разноски заповедното и в настоящото производство.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

Между „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, в качеството му на кредитодател, и К. Н. Н., ЕГН **********, в качеството и на кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит №1244905 на 07.03.2019 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, по силата на който ответницата получила сумата от 600 лв., срещу което се съгласила да върне на 12 броя вноски по 61.86 лева в срок до 10.03.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит, съдържащ Погасителен план, неразделна част от Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24%, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%.

В Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит, страните са се съгласили, че при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането, направени от „КРЕДИСИМО“ АД.

В Раздел VI, чл. 8 и Раздел Х, чл. 5 от ОУ страните са постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението му.

В Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 от ОУ, неразделна част от Договора за кредит страните постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие на Кредисимо да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери.

На 07.03.2019, ответникът К. Н. Н., ЕГН ********** сключила Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „Ай Тръст“ ЕООД. Последното по силата на Договора за предоставяне на поръчителство се задължило да сключи договор с трето за процеса лице - Кредисимо и да отговаря пред Кредисимо солидарно с К. Н. Н., ЕГН ********** за всички задължения по Договора за кредит с Кредисимо така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от Кредисимо.

На 07.03.2019 година „Ай Тръст“ ЕООД и Кредисимо сключили договор за поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се е задължило спрямо Кредисимо за всички задължения на К. Н. Н., ЕГН **********: по Договора за кредит.

Ответникът К. Н. Н., ЕГН ********** не е изпълнила в срок задълженията си по Договора за кредит. Кредисимо е поканило „Ай Тръст“ ЕООД да плати всички изискуеми задължения на К. Н. Н., ЕГН: ********** по Договора за кредит на 18.02.2021 г. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство „Ай Тръст“ ЕООД изпратило уведомление 2 до Длъжника на 18.02.2021 г., в което било посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от „Ай Тръст“ ЕООД.

На 23.02.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД погасило дължимите от К. Н. Н., ЕГН:

********** на Кредисимо суми, както следва: 558.76 лeвa - главница по Договор за кредит; 121.70 лeвa - договорна лихва за период 07.03.2019 г до 10.03.2020 година и сумата от 91.92 лeвa - обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава;

С извършване на посоченото плащане „Ай Тръст“ ЕООД, в качеството си на изпълнил задължението поръчител, на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД се е суброгирало в правата на удовлетворения кредитор.

На 23.02.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД уведомило по електронна поща Длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на „Ай Тръст“ ЕООД в правата на кредитора Кредисимо, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 485.62 лева, ведно със сумата от 65.60 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД, като цедент прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3, индивидуализирани в Приложение № 1 към дата 18.02.2021 г., неразделна част от договора

Ищецът излага, че длъжникът бил уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща. Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането.

Ответникът К. Н. Н., ЕГН ********** не е изпълнила в срок задълженията си по Договор за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не е погасено.

Ответникът, чрез назначения му от съда особен представител, в срока за отговор е депозирал такъв по делото.

Счита предявеният иск за недопустим, т.к. ищецът не е активно материално легитимиран да води иска по чл. 422, ал.1 ГПК, понеже ответникът не е надлежно уведомен за цесията, тъй като ответникът не е открит на адреса нито в хода на заповедното, нито в хода на исковото производство. Особеният представител, макар и назначен с акт на съда по реда на чл.47, ал.6 ГПК, не упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която представлява - в този смисъл т.7 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №6/2012 г., ОСГТК. Счита, че процесуалното представителство може да произтича от закона (в случаите на изрично уредено законно представителство) или от договор, а представителството чрез особен представител, макар и регламентирано от специална правна норма, не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при осъществяване на определените за това предпоставки. Поради това особеният представител не може да приема адресирани до представляваното лице /в случая ответник/ материално-правни изявления на трети лица, каквото безспорно е уведомяването на длъжника от стария кредитор за сключен договор за цесия - чл.99, ал.3 от ЗЗД. Излага, че уведомлението за цесията в рамките 3 на исковото производство с връчване на изходящо от цедента или неговия пълномощник съобщение по чл.99, ал.3 от ЗЗД, е валидно и има действие спрямо длъжника, но само ако последният го е получил лично или чрез законен, или негов договорен представител, тъй като целта на уведомяването е защита на длъжника при изпълнение на неговото задължение на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането.

Оспорва иска по основание и размер като излага следните съображения:

Твърди, че няма никакви доказателства, че процесният договор е бил сключен между ответника и „Кредисимо“ ЕАД, нито дали и как ответникът е получил кредита.

Твърди, че уговорката за договорна възнаградителна лихва в размер на 41.24% в представения договор за кредит от 07.03.2019 г. е нищожна, предвид обстоятелството, че възнаградителна лихва представлява цената, която се дължи за ползването на предоставените от заемодателя парични средства за определено време, но същата не следва да води до свръхпечалба на кредитора, каквато е налице в случая. Счита, че подобна клауза създава неравновесие в правата и задълженията на страните в полза на кредитора и накърнява добрите нрави.

Оспорва иска и по размер, доколкото е възможно към настоящия момент изискуемите суми да са били платени изцяло или частично. Освен това, оспорва и размера на лихвата за забава, предвид обстоятелството че изчисляването на същата, в който и да било наличен онлайн ресурс, дава сума различна от посочената в ИМ 338.79 лв.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, във вр. с чл.

9 от ЗПК и чл.86 от ЗЗД, вр. чл.143 ЗЗД, вр. чл.92 ЗЗД.

Същите са предявени от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. „България“ № 81 В, представлявано от управителите Христо Маринов и Петр Валента, в качеството му на цедент по договор за цесия от 02.03.2021 г. сключен с „Ай Тръст“ ЕООД – л. 31, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД е прехвърлил на ищеца регресните си права във връзка със заплащане на задължения по Договор за потребителски кредит №1244905 на 07.03.2019 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, в качеството си на кредитодател, и К. Н. Н., ЕГН **********, и договор за поръчителство то същата дата.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен установителен иск след успешно проведено заповедно производство ищецът да докаже възникването и съществуването на вземането, предмет на заповедта за изпълнение; че между кредитодателя и ответника е сключен процесният договор за кредит, с посочените в исковата молба условия; че кредитодателя е изправна страна по него, изискуемостта на процесните вземания, вкл., прехвърляне на процесните вземания в полза на ищеца.