Решение № 19 от 15.01.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Б., 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: К.В.Н. при участието на секретаря И.С.Т. като разгледа докладваното от К.В.Н. Гражданско дело № 20241810100929 по описа за 2024 година

С исковата молба от В. С. П. срещу „****“ ЕАД са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. с чл. 143, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП, вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД, за прогласяване на нищожността на клаузата по чл. 3, изречение последно от Общите условия към застрахователен сертификат № **** на застраховка „Живот“ на кредитополучателите на „****“ ООД, съгласно групов застрахователен договор ****., както и частичен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 (един) лв. от общата сума от 38,50 лв., представляваща платена без основание застрахователна премия по атакуваната клауза.

Ищцата на 30.12.2021 г. сключила договор за кредит № **** с „****“ ООД. На същата дата сключила и застраховка „Живот“ на кредитополучателите на „****“ ООД, удостоверена със сертификат. Застрахователният договор бил неразривно свързан с договора за кредит, тъй като застрахователната сума се определяла от остатъчния баланс по кредита. На практика застраховката служела като обезпечение по кредита – застрахователната сума било предвидено да покрие задължението за главница и лихви по кредита, ако кредитополучателят не можел да ги погаси. На 14.03.2022г. ищцата направила пълно предсрочно погасяване на кредита. С това отпадала необходимостта от осигуряване на застрахователно покритие, тъй като покритият риск вече не съществувал. Атакуваната клауза на чл. 3 от ОУ към застрахователния сертификат била уговорена в полза само на застрахователя, имала неравноправен характер и поради това била нищожна. Същата заобикаляла чл. 370 КЗ. По същество се иска уважаване на исковете. Претендират се и разноски.

1

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок е депозирал отговор. Оспорва исковете като неоснователни. Ответното дружество и застраховащият „****“ ООД имали сключен помежду си групов застрахователен договор ****. за застраховка „Живот“ на кредитополучателите на „****“ ООД.

Ищцата дала съгласието си за застраховане, за което й бил издаден съответният сертификат. Процесната клауза предвиждала, че при предсрочно погасяване на кредита, индивидуалното застрахователно покритие оставало в сила, като застрахованият заменял кредитната институция като ползващо лице. В такъв случай застрахованият можел да прекрати застраховката с едностранно писмено изявление до застрахователя на основание чл. 443, ал. 2 КЗ. Застрахователят от своя страна можел да задържи само онази част от премията, която съответствала на застрахователния период, за който е осигурявал покритие. В конкретния случай ответното дружество нямало информация за предсрочното погасяване на кредита, нито пък било получило едностранно заявление за прекратяване на застрахователния договор. Сочи се още, че платената от ищцата застрахователна премия за целия срок на застрахователното покритие била в размер на 38,50 лв. Ответникът счита, че за периода от сключване на договора за кредит до неговото предсрочно прекратяване (30.12.2021 г. – 14.03.2022 г.) съразмерната част от платената премия възлиза на 9 лв. Размерът от предсрочното погасяване до крайния срок на застрахователната полица възлизал на 29,50 лв. По същество иска отхвърляне на исковете. Претендира и разноски.

В откритото съдебно заседание страните редовно призовани, не се представляват, но в предварително депозирани становища поотделно заявяват, че поддържат доводите и исканията си.

На основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение на частичния иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1,00 лв., като същият се счита предявен изцяло за сумата от 29,50 лв.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Ответникът „****“ ЕАД (застраховател) и кредиторът „****“ ООД са сключили помежду си Групов застрахователен договор № **** г. от **** г. за предоставяне на застрахователни покрития на клинетите на „****“ ООД (кредитополучатели). Съгласно груповия договор (л. 35-42 от делото), застрахователят предоставя застрахователно покритие на кредитополучателите на „****“ ООД за рисковете по чл. 5.1 от договора, а именно: смърт на застрахования вследствие на злополука или заболяване, временна загуба на работоспособност вследствие на злополука и/или заболяване, нежелана безработица в резултат на уволнение, боличен престой в резултат на злополука. Съгл. дефинициите в чл. 2 от груповия договор, „застрахован“ е физическо лице, което е 2 сключило договор с „****“ ООД и е дало съгласие да бъде застраховано чрез подписване на застрахователен сертификат; „ползващо се лице“ е „****“ ООД, „застрахователна премия“ е сумата, която се заплаща от застрахования и срещу която застрахователят носи рисковете съгл. груповия договор; „застрахователно плащане“ е паричната сума, която застрахователят изплаща на ползващото се лице при настъпване на застрахователно събитие по покрит от застраховката риск. В чл. 2.9 се сочи, че срокът на индивидуалното застрахователно покритие е периодъът от време, през който е ангажирана отговорността на застраховатея по отношение на всеки застрахован и зависи от срока на кредита, като за срок на кредта се счита периодът от време от датата на усвояване на кредита до датата на последната вноска по погасителен план. В чл. 8.2 е уговорено, че застраховатеното покритие се преустановява с погасяването на кредита.

На 30.12.2021 г. ищцата е подписала изрично писмено Съгласие за застраховане за застраховка „Живот“ на кредитополучателите на „****“ ООД съгласно групов договор № **** г., с което е приела да бъде застрахована в полза на своя кредитор ****“ ООД, както и е приела Общите условия на застрахователя, неразделна част от издадения й и двустранно подписан Застрахователен сертификат № **** от 30.12.2021 г. Според клаузата на чл. 3 от Общите условия на застрахователя крайният срок на застраховката по всички покрити рискове е датата на падежа на последната погасителна вноска по кредита. Посочени са основанията за прекратяване на застраховката, като в последното изречение на чл. 3 изрично се сочи, че в случай на предсрочно погасяване на кредита, индивидуалното застрахователно покритие остава в сила, съгласно първоначалния погасителен план на кредита, като ползващото лице се променя от кредитната институция на застрахованото лице, респективно неговите законни наследници.

Според Отчет от **** г. за издадени застрахователни сертификати за м. декември 2021 г. на ответното дружество по кредит № max_**** на ищцата, застрахователната премия възлиза на 38,50 лв.

По делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че частта от платената застрахователна премия от процесния договор за застраховка, относима за периода от 14.03.2022 година /датата на предсрочното погасяване/ до изтичане срока на застрахователната полица, е в размер на 29.50 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на следните факти: наличие на свои договорни правоотношения с ответника с потребителски характер; противоречие на атакуваната клауза с добрите нрави, целящо да заобиколи закона, нарушаване на изискването за добросъвестност от 3 ответника, водещо до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика на услугата и потребителя. По иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже и, че е платил неследваща се на ответника сума в конкретен размер.

Между страните е възникнало правоотношение по застрахователен договор, като правоотношението има потребителски характер – едната страна е физическо лице, а другата - търговец.

Сключената между страните по делото застраховка „Живот“ обезпечава погасяването на кредита, изтеглен от ищцата, в случай че последната изпадне в обективна невъзможност да извършва погашения. Атакуваната клауза (чл. 3, изр. последно на ОУ към застрахователния договор) на практика регламентира, че дори при предсрочно погасяване на кредита от страна на потребителя кредитополучател, застрахователното покритие се запазва, като единствено се променя ползващото лице.

Следователно, клаузата оставя недвусмислено убеждение у потребителя, че същият не може едностранно да прекрати застрахователното правоотношение, каквато възможност законът изрично му предоставя – чл. 443, ал. 2 от Кодекса на застраховането.

Клаузата на чл. 3, изр. последно от ОУ към застрахователния сертификат има неравноправен характер, тъй като води до осезаемо неравновесие между правата на търговеца и на потребителя, по – конкретно за потребителя не е предвидена равна възможност да се освободи от задълженията си по застрахователния договор, въпреки че е изпълнил предсрочно и изцяло задълженията си по обезпечения договор за кредит, с което е преустановено наличието на застрахователен риск. Така застрахователят няма основание и необходимост да осигурява застрахователно покритие по вече несъществуващ риск, т. е. застрахователят не предоставя услуга за целия уговорен период на застраховката, за който е получил плащане на застрахователната премия, платима еднократно от застрахования съгл. чл. 5 от ОУ.

Затова процесната клауза е неравноправна съгл. чл. 143, ал. 2, т. 15 и т. 20 ЗЗП, за което съдът следи служебно.

Наред с изложеното, атакуваната клауза заобикаля законовата разпоредба на чл.

370 от Кодекса на застраховането (КЗ), според която в случай на прекратяване на застрахователния договор преди изтичане на застрахователния период застрахователят има право на съответната премия само за частта от застрахователния период, през който е носил покритие.

Налице е накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, тъй като е нарушен принципът на добросъвестност в гражданските и търговски взаимоотношения, предотвратяващ несправедливо облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.

4

По изложените по – горе съображения, установителният иск за прогласяване на нищожността на чл. чл. 3, изр. последно на ОУ към застрахователния договор е основателен и следва да бъде уважен.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД

Предвид нищожността на клаузата, въз основа на която е платена част застрахователната премия, ищецът има право съгл. чл. 370 КЗ да получи връщане на съответната част от заплатената премия за периода, за който застрахователят фактически не е осигурявал покритие и не е носил риск.

По делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че частта от платената застрахователна премия от процесния договор за застраховка, относима за периода от 14.03.2022 година /датата на предсрочното погасяване/ до изтичане срока на застрахователната полица, е в размер на 29.50 лева.

Възраженията на ответника по този иск се свеждат до факта, че застрахованият ищец не го е уведомил, че е погасил задълженията си по кредита и във връзка с това желае прекратяване на застрахователния договор и възстановяване на съответната част от заплатената застрахователна премия.

Ответното дружество застраховател обаче именно с нищожната поради неравноправност клауза на чл. 3, изр. последно от ОУ е вменил на потребителя ищец убеждението, че при предсрочно погасяване на кредита, застрахователното правоотношение се запазва и не може да бъде прекратено. Следователно, застрахователят не може да черпи права за себе си от липсата на надлежно уведомяване, при условие, че недобросъвестно чрез клаузата на чл. 3, изр. последно от ОУ е направил опит изначално да лиши застрахования от гарантираната му по закон възможност за едностранно прекратяване на застрахователния договор.

Поради изложеното, основателен се явява и осъдителният иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на недължимо платената застрахователна премия от процесния договор за застраховка, относима за периода от 14.03.2022 година /датата на предсрочното погасяване/ до изтичане срока на застрахователната полица, в размер на 29.50 лева, ведно със законната лихва.