Решение № 194 от 01.11.2023, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. Габрово, 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ива Димова при участието на секретаря Ваня Д. Матеева като разгледа докладваното от Ива Димова Гражданско дело №

20224200100447 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, която е предявена от М. Г.

А., ЕГН **********, гр. Варна, чрез адв. П. В. от Варненска адвокатска колегия против Т. Р.

М., ЕГН **********, гр. Варна, Н. Г. М., ЕГН **********, гр. София и В. Р. Р., ЕГН ********** със същия адрес. Цената на иска е 27 033,09 лв. Исковата молба е вписана в Агенция по вписванията, Служба вписвания.

Предявен е иск за обявяване на нищожност на саморъчно завещание и в евентуалност предявява иск за възстановяване на запазена част. Прави доказателствени искания и претендира разноски. В исковата молба се излагат твърдения, че на 26.02.2020 г. А. Ц. нотариус с район на действие Габровски районен съд, per. № * на Нотариалната камара е съставила протокол за обявяване на саморъчно завещание, оставено от Р.В.Р.. Обявеното завещание е вписано в Служба по вписванията-Ловеч вх. № *** на 03.09.2020 г. Твърди се, че завещанието оставено от Р.В.Р. не отговаря на императивната правна норма за действителност, поради което е нищожно, тъй като видно от заверения от нотариуса препис на завещанието в него има изписан текст, който след това е зачеркнат - на редове 24 и 33.

Сочи, че в завещателните разпореждания по II, т. 1 е налице недопустимо от закона препращане към съдържанието на предишно завещание, а същевременно се разпорежда останалото движимо и недвижимо имущество. Формално завещанието съдържа дата, но датата е „1 октомври 1919 г. „ Тази дата е изписана и в началото на завещанието и след завещателните разпоредби. Не е възможно завещанието да е съставено на 01 октомври 1919 г., защото Р.Р. е роден на 13.12.1935 г. При това положение следва да се приеме, че процесното завещание не съдържа означение на дата.

Заявява, че е наследник с право на запазена част и ако завещанието е действително то би получил пълния размер на запазената си част. Наследниците на Р.Р. са четирима с равни квоти, като той е имал една разполагаема част. Неговата запазена част от наследството е в размер на 1/5 част. Не му е известно наследодателят им да е имал други имоти или вещи, 1 които да са включени в наследствената маса, освен описаните в завещанието му.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника Т. Р. М., с който взима становище, че предявеният иск е неоснователен и оспорва изложените фактически твърдения в исковата молба. Оспорва изложените твърдения за нищожност на саморъчното завещание от 01.10.1919 г. Твърди, че завещанието е написано четливо и възпроизвежда волята на завещателя. Счита, че не е налице недопустимо от закона препращане към съдържанието на предишното завещание. Сочи, че не е налице нищожност на завещанието, тъй като датата в него е 1919 г., а наследодателят е роден на 13.12.1935 г., тъй като сгрешената дата не е липса на дата. Ответницата е разбрала за оставеното завещание от нотариус Ц., за което е била уведомена писмено, че на 06.11.2019 г. при нея то е било депозирано. Твърди, че не са накърнени правата на ищеца, в качеството му на наследник на основание чл. 30 от ЗН, за да бъдат намалени завещателните разпореждания. Завещателят Р. не се е разпоредил с цялото си налично имущество. Оставил е отделни разпореждания с имот в с. Микре и авоари по банковата си сметка. Моли да се отхвърли иска, претендира разноски и прави доказателствени искания.

Постъпил е отговор на исковата молба от ответниците Н.М. – Р. и В. Р. Р., които излагат твърдения, че иска е вероятно допустим, а основателността и законосъобразността на завещанието е въпрос по същество. Прави възражение за местна подсъдност. Счита, че биха могли да постигнат спогодба, при спазване на законовите изисквания, с оглед запазване доброто име на общия наследодател – съпруг и баща. Прави доказателствени искания.

Исковата молба е подадена пред РС – Варна и е образувано гр.д. № 4049/2022 г., като с определение № 5292 от 18.05.2022 г. производството по делото е прекратено и изпратено по подсъдност на Окръжен съд – Варна. С определение № 2637 от 13.07.2022 г., постановено по гр.д. № 1269/2022 г. по описа на Варненски окръжен съд, ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски и е задължен да впише исковата молба. С молба от 02.08.2022 г. по делото е била представена вписаната искова молба. С молба № 32666 от 17.05.2022 г. е уточнена цената на иска, като се претендира сумата от 27 033,09 лв.

Постъпили са отговори на ответниците по реда на чл. 131 от ГПК.

С Определение № 3859 от 15.10.2022 г. по гр.д. № 1269/2022 г., Варненски окръжен съд е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на Окръжен съд – Габрово.

От представените по делото доказателства се очертава следната фактическа обстановка:

След смъртта на Р.В.Р., починал на 18.01.2020 г., негови наследници по закон са Н.М.

– Р. – съпруга, Т. Р. М. – дъщеря, В. Р. Р. – син, М.Р.А. – дъщеря, починала на 16.07.2016 г. и оставила наследник – сина си М. Г. А., който е настоящия ищец, видно от удостоверение за наследници и акт за смърт.

Приживе наследодателя е оставил саморъчно завещание в нотариалната кантора на Нотариус А. Ц.. С протокол за обявяване на саморъчно завещание предадено за пазене в кантората на нотариуса от 26.02.2020 г., нотариус А. Ц., в присъствието на Т. Р. М. го е отворила, като в плика са намерили завещанието на Р.В.Р., написано на чисто бял лист, голям формат, една страница, датирано и подписано от него. Със саморъчното завещание, наследодателят е направил завещатели разпореждания с движими и недвижими вещи за след смъртта си в полза на съпругата си Н.М. – Р., сина си В. Р. Р. и дъщеря си Т.Р.М.. Подписал е завещанието с дата 1.октомври 1919 г.

С Телепоща от 19.11.2019 г., до Т. Р. М. е изпратена покана от М. Г. А. за изплащане на ¼ от наличността на банковите сметки към момента на смъртта на дядо му и да му бъдат изплатени в пари дела му от всички движими имущества. С отговор от 30.11.2021 г., ответницата М. е посочила, че следва да бъде извършена делба на наличното имущество, 2 квотите и начина на разпределението му.

По делото е представен договор за доброволна делба от 07.04.2015 г., сключен между Р.В.Р. и В.В.Р., по силата на който наследодателя Р.Р. е получил в дял поземлен имот с идентификатор *** в село Микре, община Угърчин, област Ловеч с площ от 569 кв.м, ведно с построената сграда в него с проектен идентификатор *** със застроена площ от 82 кв.м.

Този имот е обект на завещателните разпореждания на саморъчното завещание. Същият е завещан на дъщеря му Т. Р. М..

В представената справка от Агенция по вписванията за лицето Р.В.Р. е записано, че наследодателят е собственик на нива от 5,115 дка в м. Чотолука, имот № ***, находящ се в с. Родина.

Извършена е съдебно почеркова експертиза, според заключението на която ръкописният и цифров текст, с който е изписано саморъчното завещание на Р.В.Р. от 01.10.1919 г. е писан от Р.В.Р.. Подписът положен след „завещател“ в саморъчното завещание на Р.В.Р. от 01.10.1919 г. е изпълнен от Р.В.Р. с ЕГН **********.

От заключението на съдебно оценителната експертиза се установява, че пазарната стойност на ПИ с идентификатор *** в село Микре, община Угърчин, област Ловеч с площ от 569 кв.м, ведно с построената сграда в него с проектен идентификатор *** със застроена площ от 82 кв.м., на два етажа с предназначение: селскостопанска сграда, към датата на откриване на наследството – 18.01.2020 г. е 7 800,00 лв. Пазарната стойност на лек автомобил Фолксваген Пасат с рег. № *** към датата на откриване на наследството е 1 970,00 лв., а на лек автомобил Дожд Калибер с рег. № *** е 5 050,00 лв. Вещото лице е изчислило, че общата пазарна стойност на процесите имоти и вещи към датата на отриване на наследството е в размер на 14 820,00 лв., а пазарната стойност на 1/5 част от процесите имоти и вещи е 2 964,00 лв.

От представените отчети по банковите сметки в „Първа инвестиционна банка“ АД с титуляр Р.В.Р. се установява, че към 18.01.2020 г. общата сума по тях е в размер на 106 643,59 лв. /л.14-17 от гр.д. № 4049/2022 г.по описа на РС – Варна/, а не както е посочено в молбата от 10.05.2022 г. - 106 592,65 лв. Към тази сума претендира да се прибави данъчната оценка на имота в с. Микре в размер на 1 539,70 лв. и според ищеца разполагаемата сума е 108 132,35 лв. Сумата от 27 033,09 лв. е претендирана от ищеца като ¼ ид.ч. от наследството на дядо му Р., като цена на иска. В същото време в исковата молба се претендира 1/5 от част от безвъзмездно оставеното имущество.

Допусната е допълнителна задача към съдебно-оценителната експертиза за определяне на стойността на поземления имот, находящ се в местността Чотолука, с.

Родина, община Златарица, обл. Велико Търново, с площ от 5,114 дка. Вещото лице е определило пазарната стойност на ПИ с идентификатор *** в размер на 4 550,00 лв. На поставени въпроси от страните, вещото лице отговаря в съдебно заседание, че документ за собственост не е търсила на имота, видяла го е в имотния регистър номера на имота и е заявила скица и характеристики.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на св. А. С. Ц., която установява, че пред нея Р.В.Р. е представил саморъчно завещание. При представянето пред нея е съставила протокол, в който е отбелязала кой го е донесъл, на коя дата и подпис.

Изпълнила е задълженията си по закон. На плика е сложила неин печат, подписали са тя и завещателя. Обявила го е по молба на дъщеря му, която се е легитимирала с удостоверение за наследници. Издала е препис и го е вписала в регистъра. Не знае какво е било съдържанието на завещанието, когато е било оставено при нея. Узнава го при обявяването.

Съхранявано е при свидетелката в специална каса и не е излизало от кантората.

В последното съдебно заседание, проведено на 10.10.2023 г., процесуалните представител на ищеца заявяват становище, че следва да изследват имотите по документ за 3 собственост, а не по предполагаеми данъчни декларации и извадки от Служба по вписванията. Уточнява, че доколкото е направил справка, приживе общият наследодател се е разпоредил с дяловете си в търговските дружества и няма оставено наследство от тях. Към последното се присъединява и процесуалния представител на ответниците М. - Р. и Р..

Допълва, че приживе общият наследодател се е разпоредил с акциите, които е имал, тъй като „***“ е било акционерно дружество и в него не са останали имоти, които да бъдат наследствени и относими към настоящия процес.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на представените по делото писмени и гласни доказателства.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Правната квалификация на предявения иск е по чл. 42, б. „б“ от ЗН за прогласяване на нищожността на саморъчно завещание от 01.10.1919 г., оставено от Р,В.Р., вписано в Служба по вписванията – Ловеч вх. № *** от 03.09.2020 г. В условията на евентуалност е предявен иск по чл. 30, ал. 1 от ЗН за възстановяване на запазена част на ищеца от наследството на неговия дядо Р.В.Р., накърнено със саморъчното завещание от 01.10.1919 г.

Съгласно нормата на чл. 25, ал. 1 от Закона за наследството, за да е валидно едно саморъчно завещание и да породи то правни последици завещанието трябва да е написано, подписано и датирано лично от завещателя. Това са задължителни законови реквизити на саморъчното завещание и отсъствието на който и да било от тях прави завещанието нищожно /чл. 42, б. "б" ЗН/. Датата е задължителен реквизит на саморъчното завещание.

В решение № 176 от 14.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1512/2011 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК е прието, че изискването на закона за датиране на саморъчното завещание е изпълнено, ако завещателят е посочил деня, месеца и годината на съставянето на завещанието. Когато в саморъчното завещание е посочена една дата, а то в действителност е съставено на друга дата, актът е нищожен. Хипотезата се приравнява на липса на дата, защото законът изисква да е поставена датата на съставяне на завещанието.