Решение № 114 от 14.03.2022, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Благоевград, 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Лозена Димитрова като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20221200500025 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК във връзка с чл. 317 от ГПК.

Срещу Решение № 309/06.12.2021г., постановено по гр.д. № 2243/2021г. по описа на РС Благоевград, е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от ИВ. В. Г., ЕГН **********, от гр. Благоевград, чрез пълномощника и адв. И.Д.-Н., с която се иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение в частта в която е отхвърлен предявения иск по чл. 144 от СК, както и в частта, в която съдът е определил крайния срок, до който се дължи определената с решението издръжка, като неправилно и постановено при съществени процесуални нарушения.

Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, като необосновано от събраните доказателства, доколкото съдът не е съобразил обстоятелства, които са доказани и са от съществено значение за изхода на делото. Поддържа се, че атакувания съдебен акт и постановен в нарушение на материалния закон. Оплакванията на жалбоподателят са за неправилна оценка на събраните доказателства от решаващия съд.

Оспорват се изводите на първоинстанционния съд в частта им, в която същият е приел че плащане на поисканата с ИМ месечна издръжка в размер на 400лв., би било непосилно за дължащия издръжката В. СЛ. Г.. Поддържа се с жалбата, че с оглед на установеното имуществено положение на ответника/собственик на недвижим имот и няколко МПС/, същият може да плаща на дъщеря си поисканата месечна издръжка, без особени 1 затруднения, като извърши разпоредителни действия с притежаваното от него имущество.

Поддържа се с жалбата, че от събраните пред първоинстанционния съд доказателства е установено, че въззиваемия е монтьор по професия, което предполага месечен доход от около 1 000- 2 000лв., а освен това той осъществява и препродажба на леки автомобили. Ето защо оспорва се като неправилен извода, че определената от съда месечна издръжка в размер на 160лв. изпълва баланса между бащата и неговата дъщеря, като излагат се съображения че въззивемия има възможност без особени затруднения, да изплаща много повисока издръжка от определената от първоинстанционния съд с обжалваното съдебно решение.

С въззивната жалба са наведени доводи, че съдът не се е съобразил с размера на минималната заплата за страната, който е в размер на 650лв. и съставлява минималния размер на средствата, необходими за задоволяването на нуждите на едно лице, като присъждайки издръжка в размер само на 160лв., е прехвърлил тежестта на издръжката на дъщерята И.Г., която е на 20 годишна възраст, учаща се, без доходи и имущество, върху нейната майка, на която са предоставени правата за нейното отглеждане, без да съобрази че майката следва да се грижи за издръжката и на други две малолетни деца.

С въззивната жалба са изложени съображения за необоснованост на обжалваното решение и поради това, че съдът не е съобразил че дъщерята И.Г., е в 12 клас и завършва средното си образование, като и предстоят кандидатстудентски изпити, за подготовката на които са необходими допълнителни средства. В този смисъл определения от съда размер на издръжката, не може да удовлетвори порасналите нужди на дъщерята на въззиваемия, още повече при положение че бащата би могъл да заплаща по- висок размер на издръжка без особени трудности.

С въззивната жалба се представя предходното разглеждано между страните гражданско дело за промяна на размера на дължимата издръжка- гр.д. № 1748/2021г. по описа на РС Благоевград, с което съдът е увеличил размера на същата от 150 на 250лв., до навършване на пълнолетие на детето. Навадени са съображения, че макар времето при което е бил разглеждан предходния иск да е различно, от това по настоящото съдебно производство, все пак обстоятелствата относно възможността на бащата да заплаща дължимата издръжка не са се съществено променили, като променено е само обстоятелството, че детето И.Г., е навършила пълнолетие. В този смисъл при преценката между нарасналите нужди на детето и възможностите на бащата да заплаща месечна издръжка, без особени затруднения, съдът не би могъл да присъди по – ниска издръжка от тази който е била определена с предходното съдебно решение.

С въззивната жалба поддържа се и оплакването за неправилност на обжалваното съдебно решение, досежно определения от съда краен срок за изплащане на определената месечна издръжка- не по- късно от навършване на 20 годишна възраст, като се иска от въззивния съд атакуваното решение на РС Благоевград, да се отмени и в тази му част. Акцентира се, че съгласно чл. 144 от СК, родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни или висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение- до 2 навършване на 20 години при обучение в средно и на двадесет и пет години, при обучение във висше учебно заведение. Възразява се, че без да мотивира решението в тази си част, съдът необосновано е определил като краен срок на заплащане на определената с решението месечна издръжка- до навършване на 20 години от дъщерята на ответника И.Г..

При изложените съображения иска се от въззивния съд, да отмени Решение № 309/06.12.2021г., постановено по гр.д. № 2243/2021г. по описа на РС Благоевград, в частта в която е отхвърлен предявения иск по чл. 144 от СК, като постанови друго решение, с което да уважи предявения иск за целия претендират с ИМ размер от 400лв., както и да отмени обжалваното решение в частта, в която съдът е определил крайния срок, до който се дължи определената с решението издръжка, като постанови определената издръжка да се изплаща считано от датата на депозираната ИМ, до настъпването на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.

В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор по подадената въззивна жалба от насрещната страна по жалбата– В. СЛ. Г., чрез пълномощника му адв. А.Б.. С писмения отговор въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се иска от въззивния съд да я остави без уважение.

Възразява се с писмения отговор, че е предявен иск за заплащане на месечна издръжка по чл.

144 от СК, която не се дължи от родителя на навършилите пълнолетие деца безусловно, а само ако родителят който следва да я заплаща, може да стори това без особени затруднения.

В този случай заплащането на месечна издръжка се дължи само за свободните на родителя средства, след като същият е задоволил собствените си екзистенциални нужди определение от доходите му, имуществото му и неговата работа и квалификация.

Възразява се с писмения отговор на въззивната жалба, че въз основа на доказателствата, събрани пред първоинстанционния съд, не се установява при пълно и главно доказване, бащата с оглед на получаваните от него доходи, имущественото му положение и приходите от работата му, да може да заплаща претендираната издръжка в размер на 400лв. месечно.

Възразява се, че месечните доходи на родителя който следва да плаща издръжката следва да се установяват с писмени, а не с гласни доказателства, както и че свидетелските показания по- скоро почиват на предположение, отколкото да установяват по безспорен и несъмнен начин определени факти/например че В. СЛ. Г. получава средно месечни доходи от работата си като монтьор в размер на 1000- 2000лв./Възразява се, че недопустимо се правят предположения за доходи от имущество, което е запорирано във връзка с образувано изпълнително дело,т.е. с което собственика не може да се разпорежда. Недоказано е и твърдението, че ответника получава доходи от препродажбата на МПС, тъй като в тази насока продажбата на едно МПС през 2021г., само по себе си не може да бъде основание да се приеме, че ответникът реализира доходи чрез препродажбата на МПС.

Възрязава се, че при предявен иск по чл. 144 от СК, за разлика от този по чл. 143 от СК, задължението за плащане на издръжка на навършилото пълнолетие дете не е безусловно и такава издръжка се дължи, само ако ищецът докаже при пълно и главно доказване, че родителят може да плаща такава издръжка на детето си, без особени затруднения, каквото 3 доказване в производството по настоящото дело пред първоинстанционния съд, не е било успешно извършено.

Оспорва се с писмения отговор на въззивната жалба, че ищцата е доказала в производството пред РС Разлог, че дъщерята И.Г. има нужда от заплащането на месечна издръжка в претендирания с ИМ размер. Възразява се, че посещението на частни уроци и школи по рисуване, се доказват с писмени доказателства за заплащането на суми за такава дейност, а не с гласни доказателства или с представени по делото разпечатки от сайтовете за предлагани такива уроци, т.е. по делото не са събрани убедителни доказателства, че И.Г. действително посещава такива курсове или частни уроци.

Отделно възразява се с писмения отговор на въззивната жалба, че пред първоинстанционния съд не са събрани никакви доказателства за възможностите на майката да отделя средства за отглеждането на своята дъщеря и така останало е недоказано каква е тежестта от издръжката, която майката може да поеме месечно за И.Г., която живее при нея. При липсата на убедителни доказателства за всички предпоставки, обуславящи уважаването на иска по чл. 144 от СК, правилно съдът не го е уважил в пълния претендират от ищцовата страна размер.

Оспорва се съпоставянето на дело, което е образувано по иска с правно основание чл. 144 от СК, с предходно дело между същите страни, образувано по предявен иск по чл. 143 от СК, поради разликата във времето, както и поради различния характер на двата иска и предвидените в закона предпоставки за тяхното уважаване от съда като основателни.

Оспорва се с отговора на въззивната жалба и наведеното с жалбата оплакване за неправилност на решението на РС Благоевград, в частта му в която съдът е определил крайния срок на плащане на дължимата издръжка. В разпоредбата на чл. 144 от СК, предвидено е като условия за изменение или прекратяване на издръжката- срока на обучение на ищцата. Доколкото в настоящия случай установява се че И.Г. учи в училище за средно образование, като е в последния 12 клас, то същата ще завърши обучението си когато е на 20 години, поради което съдът правилно е определил крайния срок- не по- късно от навършването на 20 година възраст на ищцата по делото. За продължаване на заплащането на издръжката, изисква се продължаване на обучението без прекъсване във висше училище, което не може предварително да се предвиди дали ще се сбъдне.

При изложените съображения, с писмения отговор иска се от въззиваемия, чрез неговия пълномощник адв. Б., съдът да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователна подадената въззивна жалба и остави в сила атакуваното решение на първоинстанционния съд.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес за това. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна, като съдът дължи произнасяне по същество.

Писменият отговор на въззивната жалба съдът намира за редовен с оглед на неговото 4 съдържание, депозиран от въззиваемата страна в законно установения срок и в този смисъл с доводи релевантни за преценката на въззивния съд при произнасянето му с решението пред настоящата съдебна инстанция.

В пледоариите си пред въззивния съд, както и в писмени бележки, представени по делото, пълномощникът на жалбоподателката- адв. Димова Николова поддържа въззивната жалба, като моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваните му части.

Излага съображения, че от доказателствата по делото безспорно се установява и доказва, че ответника В. СЛ. Г. разполага със средства, достатъчни за да заплаща месечна издръжка на своята дъщеря в претендирания с исковата молба размер, без това да съставлява за него особени затруднения. Доказано е от обективна страна наличието и на другата предпоставка от обективна страна за уважаването на предявения иск по чл. 144 от СК- нуждата на въззивницата ИВ. В. Г. от издръжка от нейния баща, с оглед на това че е в 12 клас и кандидат студентка, посещава курсове и частни уроци за подготовка за кандидатстудентски изпити, което безпорно изисква повече парични средства от обичайните необходи за разноските за нейното обучение. Поддържа се, че издръжката претендирана от въззивницата не би могла да бъде по размер по- малка от тази определена със съдебно решение по реда на чл. 143 от СК, тъй като нуждите на детето безспорно са се увеличили. Поддържа се и искането, заплащането на издръжка от ответника В. СЛ. Г. в полза на неговата дъщеря- ИВ.