Определение № 1322 от 22.04.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1322 гр. София, 22.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно частно гражданско дело № 20261000500955 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, т. 2 вр. с чл. 130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от ищеца – „Страбаг АГ“, регистирано в Република Австрия, чрез адв. Е. и адв. Н. срещу определение № 20596 от 22.10.2025 г. по гр.д. № 20221100109671 по описа на Софийски градски съд, в частта, с която на основание чл. 130 от ГПК е върната като недопустима исковата му молба по установителни искове по чл.124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 363, б. „а“, пр. първо и б. „б“ от ЗЗД.

Частният жалбоподател/ищецът - „Страбаг АГ“, Австрия, счита, че в обжалваната част определението е незаконосъобразно и предявените искове са допустими. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че прекратяването на договора за гражданско дружество на определена дата не представлявало право, нито правоотношение, а бил факт с правно значение. Според частния жалбоподател, предявеният иск е за установяване със сила на пресъдено нещо, че гражданското дружество като облигационно правоотношение не съществува и не обвързва съдружниците. Ищецът не цели да установи факта на настъпване на прекратителното основание, а цели да установи несъществуването на правоотношението между съдружниците. Предявен е отрицателен установителен иск за несъществуването на правоотношението по договора за гражданско дружество, който е допустим на основание чл.

124 от ГПК. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна – ответникът „Евиданс Инженеринг“ ООД, който е подал в срок писмен отговор, чрез адв. Н.. Счита, че частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Определението в обжалваната част било законосъобразно и правилно и следва да се потвърди.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна – ответникът „МСМ Проектстрой“ 1

ООД, който не е подал писмен отговор.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на СГС и в законоустановения срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е възприел правните изводи изложени в мотивите на определение № 1987 от 17.06.2027г. по в.ч.гр.д. № 1167/2019 г. по описа на САС: „Прекратяването на договора, настъпило на определена дата обаче, не представлява нито право, нито правоотношение, а факт с правно значение, включително и когато установяването му се претендира от съконтрахент по договора по отношение на насрещна страна по същия договор. Ето защо допустимостта на иска с такъв предмет следва да се преценява съобразно нормата на чл.124, ал.4, изр. второ от ГПК, която ограничава допустимостта на исковете за установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение до изрично предвидените в закона случаи (numerus clausus). Възможността за установяване със сила на пресъдено нещо на факта на прекратяване на договор, настъпило към определена дата не е изрично предвидена в закона.

При липсата на изрична законова регламентация, която да предвижда самостоятелно установяване на този факт по исков ред, предявеният по делото като евентуален установителен иск правилно е преценен от състава на Софийския градски съд като недопустим, като в съответствие с нормата на чл.130 от ГПК, исковата молба в частта по този иск е върната, а производството по него- прекратено“. Приел за неоснователни твърденията на ищеца, че гражданското дружество било правоотношение, а форма за обединение на две или повече лица за постигане на стопанска цел с общи усилия и общи средства, което било многостранна сделка.

Според настоящия съдебен състав, липсва правен интерес от процесните искове за установяване несъществуване на гражданското дружество поради постигане на целта, за която е създадено или поради изтичането на срока на договора.

В решение № 119 от 20.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 711/2010 г., I т. о. е прието, че с осъществяване на някое от основанията по чл. 363 ЗЗД се преустановява действието на договора за дружество в смисъл, че се погасяват правата и задълженията, произтичащи от реализирането на общата стопанска дейност. Погасяват се напр. задълженията за вноска, за грижа по общата дейност, по непрехвърляне правото на участие и някои права на управление /право на глас, на контрол, на вето и др./. Не се погасяват, а могат да бъдат претендирани, но само по очертания в чл. 357 и сл. ЗЗД ред правото на дял от печалбата, правото на обезщетение за вреди от общата дейност, правото на разноски във връзка с тази дейност, тъй като тези права, както и задълженията /за участие в загубите, включително и в задълженията спрямо трети лица, произтичащи от общата стопанска дейност/ са резултат на създадената имуществена общност, пряка последица от сключване на договор за дружество.

При гражданското дружество сделките с третите лица се сключват от съдружниците, а не от дружеството. Правата и задълженията по сключваните сделки от ДЗЗД възникват за отделните съдружници, а не за самото дружество. Ето защо, правните последици от факта на прекратяване на договора има значение единствено и само за вътрешните отношения между 2 съдружниците, относно уреждане на правата и задълженията между тях. От установяването на правните последици на факта на прекратяване няма да се прекрати правната връзка между съдружниците, а само правните последици на факта на сдружаването между членовете в ДЗЗД. Ето защо, предявяването на иск за установяване несъществуването на гражданско дружество, представлява опит за заобикаляне на забраната за установяване на други факти с правно значение, по смисъла на чл. 124, ал. 4, изр. второ от ГПК.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 20596 от 22.10.2025 г. по гр.д. № 20221100109671 по описа на Софийски градски съд, в частта, с която на основание чл. 130 от ГПК е върната като недопустима исковата молба от „Страбаг АГ“, регистирано в Република Австрия по установителни искове за установяване прекратяване на „Крам Щрабаг Еви МСМ“ ДЗЗД, ЕИК 176163360, поради постигане на целта или по право, на основание чл. 363, б. „а“, пр. първо и б. „б“ от ЗЗД.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3