Решение № 174 от 14.04.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. София, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира Медарова

Членове:

Невена Грозева

Владимир Астарджиев при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Сийка Милева като разгледа докладваното от Красимира Медарова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200027 по описа за 2025 година Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационна жалба на подсъдимия С. Г. А. срещу въззивно решение № 138/27.11.2024 г. на Апелативен съд-Варна, постановено по в.н.о.х.д. № 330/2024 г.

В жалбата на подсъдимия се навеждат касационните основания по чл.348, ал.1, т.2 и 3 от НПК и се прави искане за изменяване на решението на апелативния съд в частта относно наложеното наказание, което да се намали по размер, позволяващ приложението на чл.66, ал.1 от НК.

Релевираните касационни основания се мотивират, съответно това по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК, с доводи за небезпристрастен съдебен състав на въззивния съд по съображения за използване в мотивите на решението изрази, показващи внушения и предположения.

Изразява се становище, че в решението на съда се използва недопустим подход при обсъждане на искането за прилагане на разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК относно отлагане изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода, като се сочи, че процесуалният закон не забранява приложението му за престъпления по транспорта след употреба на алкохол, каквато забрана съдържа разпоредбата на чл. 78а, ал.7 от НК. Излагат се доводи за противоположен подход за оценка на същите обстоятелства за решение по друго дело по аналогичен казус на същия съдебен състав на АС – Варна, в което е приложен 1 чл.66, ал.1 от НК, което също се определя като предубеденост.

Явната несправедливост на наказанието, според подсъдимия се изразява в приетото от съда несъответствие между отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и обществената опасност на деянието и дееца, което е довело до отказ за приложението на чл. 66, ал.1 от НК. Твърди се неправилна оценка на отегчаващите обстоятелства, при което съставомерни елементи са отчетени във вреда на дееца, както и такива, които не са в причинна връзка с процесното деяние като високата скорост и мястото на престъплението, както и времето на настъпването му. Според подсъдимия смекчаващите обстоятелства не са били отчетени с необходимата тежест, което е довело до завишено по размер наказание, несъответно на тежестта на деянието.

Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от частните обвинители чрез упълномощения им повереник, в която е наведено касационното основание по чл.348, чл.1, т.3 от НПК и се прави искане за увеличаване на наказанието на подсъдимия като несъответно на обществената опасност на извършеното деяние и на тежестта на отегчаващите обстоятелства. Частните обвинители считат, че въззивният съд е игнорирал тежестта на деянието, която се извежда от наличието на две квалифициращи обстоятелства и предходните нарушения на подсъдимия по ЗДвП, които макар и не многобройни са свързани с управление на МПС без съответна правоспособност и след употреба на алкохол. Отделно се акцентира върху величината на скоростта, която е била значително по-висока от разрешената за съответния пътен участък, на обстоятелството, че по време на пътния инцидент деецът е превозвал на задната седалка собственото си дете, на несъставомерните телесни повреди, причинени на останалите лица, както и на неоказаната помощ на пострадалия. В същата насока се оценява и поведението на подсъдимия след произшествието по заблуждаване на полицейските служители относно лицето, което е управлявало автомобила чрез посочване на свидетеля Ю., който е бил в тежко състояние. В насока тежестта на деянието се отчита и обстоятелството, че с причиняване на смъртта на пострадалия, подсъдимият е лишил двете му малолетни деца от техния баща.

По изложените съображения за значителен превес на отегчаващите обстоятелства се прави искане за увеличаване на наказанието на подсъдимия на девет години лишаване от свобода.

Пред касационната инстанция упълномощеният защитник на подсъдимия адв. Д. поддържа изцяло касационната жалба на подзащитния си по посочените касационни основания и с направеното искане за намаляване на наказанието и прилагането на института на условното осъждане. Застъпва становището, че с въззивното решение са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в нарушаване на принципите на безпристрастност и непредубеденост от страна на въззивния съд; чрез възприемане на факти, които не са залегнали в обвинителния акт по делото, респективно не са били признати от подсъдимия в производството по чл. 372, т.2 от НПК, както и на различната правна оценка на едни и същи обстоятелства по извършване на деянието в сравнение с други съдебни актове на същия състав. Явната несправедливост на наказанието се извежда и от неправилната оценка на съставомерни елементи от фактическия състав на деянието като 2 отегчаващи факти и чрез определяне на наказание в рамките на средния законов размер, без съдът да посочи аргументи за това.

Подсъдимият А. в последната си дума пред ВКС изразява съжаление и моли да се уважи касационната му жалба.

Пред ВКС частният обвинител Ш. Т. се явява лично. Представлява се от адв. Б., преупълномощен от повереника на всички частни обвинители адв. М., който представлява и частните обвинители Т. Ш. Т. чрез законния му представител С. А. и Т. Ш. Т., който се представлява от Ш. Т. И. като негов настойник /съгласно заповед на органа на настойничеството/, поради настъпила смърт на законния му представител Е. Н..

Повереникът на частните обвинители пред касационната инстанция поддържа в цялост касационните им жалби по изложените в тях съображения и с направеното искане за увеличаване на наложеното на подсъдимия наказание. Намира, че наличието на две квалифициращи деянието обстоятелства винаги следва да се отчита като отегчаващ факт и разгледано в съвкупност с предходните административни наказания на подсъдимия и характера на допуснатите нарушения изисква завишаване на определеното от въззивния съд наказание. В същата насока оценява и управлението на автомобила от подсъдимия преди произшествието, което представлява опасно поведение на пътя, високата му скорост на движение, както и несъставомерните телесни увреждания на останалите лица, едно от които е неговият син. В заключение сочи, че адекватното наказание, което следва да се определи е в рамките на средния и над него законов размер, като определеното от въззивния съд не отговаря на критериите за справедливост на завишената лична опасност на самия деец и тази на извършеното деяние.

Жалбата на подсъдимия счита за неоснователна, поради липса на допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд в доказателствената му и аналитична дейност, поради което намира, че следва да се остави без уважение.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура пред касационната инстанция застъпва становище за неоснователност на касационната жалба на подсъдимия, поради определяне на справедливо по размер и тежест наказание, при отчитане на всички индивидуализиращи личността на дееца обстоятелства, което намира и за съответно на целите на наказанието по чл. 36 от НК. Счита, че не се констатира предубеденост на съдебния състав на АС – Варна като при индивидуализацията на наказанието правилно е била отчетена завишената степен на обществена опасност на дееца, която изисква съответна по тежест санкция и налагането й е мотивирано със законосъобразни мотиви при съобразяване със задължителната съдебна практика.

Жалбата на частните обвинители с направеното в нея искане за увеличаване на наказанието счита, че не може да бъде уважена от съда, поради липса на правомощия от страна на касационната инстанция в тази насока.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационните жалби на подсъдимия и частните обвинители основания и като съобрази 3 становищата на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

С присъда № 5/04.07.2024 г., постановена по н.о.х.д. № 197/2024 г., по описа на Окръжен съд-гр. Силистра подсъдимият С. А. е признат за виновен в това, че на 09.12.2022 г. в /населено място/ по ул. /улица/ в посока към /населено място/ при управление на моторно превозно средство – лек автомобил /марка/, с рег. № /рег. номер/ без да има необходимата правоспособност за управление на МПС и в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 0,84 на хиляда е нарушил правилата за движение по пътищата, чл.16, ал.1, т.1; чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на Ш. Т.

С., като смъртта е настъпила на 21.12.2022 г., поради което и на осн. чл. чл.343, ал.3, б. ”б“, вр. ал.1, б.“в“, чл.342, ал.1, пр.3 от НК и чл.58а, ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години, като на осн. чл. 66, ал.1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено с изпитателен срок от пет години. Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски и съдът се е произнесъл по веществените доказателства по делото.

С решение № 138/27.11.2024 г. на Апелативен съд – гр. Варна, 2-ри състав, постановено по в.н.о.х.д. № 20243000600330/2024 г. присъдата на Силистренския окръжен съд е изменена в частта относно наказанието лишаване от свобода, което е увеличено на четири години и осем месеца при определен първоначален общ режим на изтърпяване и подсъдимият е оправдан за нарушенията по чл. 16, ал.1 и чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като в останалата част присъдата е потвърдена изцяло.

Касационните жалби на подсъдимия и на частните обвинители са подадени в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирани страни срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което са допустими и подлежат на разглеждане, като разгледани по същество се явяват неоснователни.

По жалбата на подсъдимия:

Първо по ред следва да се разгледа оплакването по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК, поради законовите последици в случай на установяване на неговата основателност – отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд /доколкото оплакването е мотивирано с незаконен състав на въззивния съд, делото би могло да се върне само на този съд/. Както и поради това, че проверката за правилното приложение на материалния закон е допустима само при липса на допуснати съществени процесуални нарушения от контролирания съд.

Наведеното касационно основание се поддържа с доводи за незаконен съдебен състав на апелативния съд, поради предубеденост на неговите членове при постановяване на решението по делото. Подсъдимият счита, че това се извежда от съдържанието на мотивите към същото решение в частта, в която се прави ретроспекция на пътните произшествия в страната, при които са настъпили смъртни случаи и направеният извод за неприложимостта на разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК спрямо дееца, както и поради постановяване на съдебен акт по друго дело, в което е възприет противоречив подход при оценката на 4 аналогични обстоятелства. Навежда се и довод за това, че съдът си е послужил с предположения при формирането на изводите си по обстановката, в която е настъпило произшествието и в частност, „предполагане движение на пешеходци“.

Оплакването за незаконен съдебен състав се намери за неоснователно. В решението си въззивният съд е посочил, че наложеното от него наказание е съобразено с постигане целите на генералната превенция и е определено при съобразяване с актуалната транспортна престъпност, в частност след употреба на алкохол и неправоспособност, които изискват адекватна строгост на санкциите. Цитираните мотиви не сочат на предубеденост от състава на въззивния съд и не представляват основание за неговата незаконност. Съгласно разпоредбата на чл.36 от НК наказанието се налага за постигане на две превантивни цели – едната е индивидуална превенция и е насочена към личността на дееца. Втората цел е постигане на генерална превенция, която е насочена спрямо останалите членове на обществото и се определя за да формира у тях възпитателно отношение и като превенция срещу извършването на подобен род престъпления. В този контекст генералната превенция изисква отчитане на ръста на престъпленията, за които се налага съответното наказание, за да се прецени и неговата тежест, с която адекватно може да бъде постигната нейната цел.