Решение № 42 от 16.02.2026, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. ****, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ****, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Р. Петрова при участието на секретаря Ваня Люб. Василева като разгледа докладваното от Гергана Р. Петрова Административно наказателно дело № 20251420200770 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. Н. Н. от гр.****, чрез адв. Д.Д., ВрАК, против Наказателно постановление №25-0967-000781/11.07.2025 г., издадено от началник група в ОДМВР ****, сектор ПП, с което на основание чл.175 А, ал.1, предл.3 ЗДвП, за нарушение по чл.104Б т.2 ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв., и е постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

В жалбата и в с.з. жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Д.Д. ВрАК, заявява позиция, че НП е неправилно и незаконосъобразно,издадено при допуснати груби процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, и при излагането на съображения в тази насока, прави искане за отмяната му, като претендира направените по делото разноски. Според жалбоподателя изложената в НП фактическа обстановка не отговаряла на обективната действителност. Той не бил извършил вмененото му нарушение. АУАН и НП не съдържали задължителни реквизити,визирани в ЗАНН,което нарушавало правото му на защита. НП било немотивирано, вкл. и по отношение на факта за неприложение на чл.28 ЗАНН.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. В съпроводителното писмо,с което изпраща преписката моли издаденото НП да бъде потвърдено.Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателя и искане за намаляването му под предвидения в НМРАВ минимум.Не претендира разноски.

Врачански районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените 1 доводи, приема за установено от фактическа страна следното:

Административно-наказателното производство е отпочнало със съставяне на АУАН с.

G A № 4030052/25.06.2025г., за това, че на 25.06.2025г., около 22.15 ч. в с.****, обл.****, движейки се по ул.“****“ жалбоподателят управлява собствения си лек автомобил м.**** с регистрационен номер **** , като използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели освен в тяхното съответсвие с тяхното предназначение - превоз на хора и товари,като движейки се по ул.“****“, при навлизане в кръстовището с ул.“****“ , и при извършване маневра десен завой умишлено форсира двигателя на автомобила, занася задната му част, като преминава последователно от негова дясна лента в тази за насрещно движение и обратно, с което си действие застрашава живота и здравето на останалите участници в движението,а именно група деца/малолетни и непълнолетни/,с което, според отразеното виновно е нарушил чл. 104 Б т.2 ЗДП, според който на водача на МПС е забранено да използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

АУАН е съставен в присъствие на жалбоподателя, връчен му е, като в графа „обяснения и възражения” е отразено, че изложеното не отговаря на истината,без друга конкретизация. В законоустановения срок по чл.44 ал.1 ЗААН други възражения не са постъпвали.

На 11.07.2025 г., въз основа на така съставения АУАН,при идентична фактическа обстановка, при посочване като нарушена разпоредбата на чл.104 Б т.2 ЗДвП, е издадено процесното НП от началник група в ОДМВР ****,с-р ПП, с което на жалбоподателя, на основание чл.175А, ал.1, пр.3 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв., и е постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото доказателства.

По делото са събрани и приложени следните относими и допустими доказателства:

Наказателно постановление № 25-0967-000781/11.07.2025г., АУАН серия GA №

4030052/25.06.2025г., писмо на ОДМВР **** изх.№ 967000-13207/09.10.2025г., писмо на ОДМВР **** изх.№ 967000-13612/20.10.2025г., писма от Кметство с.Г.****, обл.**** изх.№ 63/21.10.2025г. с приложение, справка за нарушител/ водач.

Приложените писмени доказателства не се оспорват от страните, с изключение на АУАН и НП по изложените по-горе съображения.

По делото са събирани и гласни доказателства.Разпитани са св.Др.Д.актосъставител, и св.Й.К. и М.И.- свидетели по акта и на нарушението-очевидци. Първият свидетел- актосъставител заявява, че АУАН е съставен по сигнал на хора от селото, които са очевидци на нарушението, като двама са вписани и като свидетели при съставяне на акта.

Свидетелят си спомня,че жалбоподателят бил казал,че не е извършил нищо умишлено, а се е поднесъл,т ъй като имало пясък. Бил тръгнал с л.а. по този начин, тъй като бързал.

Свидетелят бил проверил, но не установил да има пясък на местопроизшествието.

2

Следващите двама са очевидци на нарушението. Установяват отразеното в акта. Според тях жалбоподателят често управлявал л.а.по този начин – чрез дрифтиране. Според тях жалбоподателят при извършване маневра завой на дясно на процесното място форсирал мотора на автомобила и същият се поднесъл със задните си колела,оставяйки следи от гуми.Чул се звук от бързото каране.Имало доста хора,вкл.и деца.Жалбоподателят излизал от улицата на която живее и която не е асфалтирана, а чекалирана /калдаръмена/ пред дома му.

Според свидетелите жалб. често правел подобни неща. При разговор с присъстващите последните посъветвали нарушителя да не прави повече така, но същият заявил, че не може да им обещае подобно нещо, или, че те не могат да му казват как да кара.

По искане на жалбоподателя е изслушан и св.А.Т.. Според св.А.Т. въпросната вечер свидетелят се намирал при къщата на нарушителя. Разговаряли по работа. Пътят покрай къщата му излизал в центъра на селото и бил стар, каменлив и засипан с трошен асфалт.

Изведнъж жалбоподателят се бил сетил, че е забравил да приключи тахографа на т.автомобил, който управлявал, и който се намирал в гр.****. Казал,че незабавно трябва да се върне до гр.****. Качил се бързо в лекия си автомобил и тръгнал. Бързал според свидетеля, дал газ, вдигнала се „пепел“ и това било. Не е въртял гуми и не е имало влачене /на гуми/.

Съдът дава вяра изцяло на показанията на актосъставителя и свидетелите очевидци.

Същите са незаинтересовани от изхода на делото и добросъвестно депозираха показания.Показанията им са последователни, безпротиворечиви и взаимно се допълват.

Съдът дава вяра и на показанията на посочения от жалбоподателя свидетел – А.Т.. В частта относно потегляне на л.а.и навлизане в кръстовището показанията на този свидетел се подкрепят и от показанията на останалите свидетели.

По искане на жалбоподателя по делото е назначена и изслушана и специализирана автотехническа експертиза, която е отговорила на поставените и въпроси..Експертът И. Т. в заключението си на първо място е дал идентификация и справка за техническите данни на процесния л.а. Посочил е,че същият л.а. е оборудван заводски със системи за стабилизация – DSC/САП/динамичен контрол на сцеплението/, ASP/ССЕ/автоматичен контрол на стабилността/ ,ABS//антиблокираща спирачна система/, които са свързани и работят съвместно с помощта на общ електронен блок за управление,и се включват автоматично ,когато се завърти ключа в стартера,като е конкретизирал коя от системите за какво служи.Посочил е при какви условия се стига до поднасяне на л.а.и кога до т.н.“дрифт“, като е конкретизирал какво представлява и в какво се изразява поднасянето и т.н. дрифтиране.

Поднасянето, приплъзването и пробуксуването според в.л.е непреднамерена и неконтролируема загуба на сцепление,докато дрифтът според в.л. е умишлено, преднамерено умишлено и контролирано поднасяне на л.а.,при което водачът съзнателно въвежда автомобила в режим на частична загуба на сцепление ,като едновременно с това поддържа управлението и стабилността на движението.При потегляне и движение процесният л.а.може да се поднесе или пробуксува при преминаване от един вид настилка върху друг, наличие на замърсявания по платното,само за кратко време докато се задействат стабилизиращите системи.За предизвикване на приплъзване липсват предварителни

3 умишлени действия, налице са внезапни реакции като рязко потегляне,рязко спиране,рязко завИ.е,често с коригиращи действия на водача. Процесният л.а.според в.л.бил снабден заводски и с бутон,който позволява изключване частично или временно системите за сигурност. Натискането на бутона временно изключва системата,при което задните колела могат да пробуксуват и автомобилът да се движи напред.Ако усети,че автомобилът губи напречна устойчивост системите за сигурност автоматично се рестартират.От техническа гледна точка според в.л. процесният автомобил при стандартна експлоатация не е възможно да осъществи отразеното като нарушение „дрифт“ ,тъй като ел.системи за сигурност автоматично предотвратяват пробуксуване и стабилизират автомобила още в начална фаза на загуба на сцепление.Настилката и скоростта на движение имат решаващо значение при дрифтирането, тъй като определят нивата на триене и инерцията,необходими за преодоляване сцеплението на гумите.Различните повърхности имат различен коефициент на сцепление,което пряко влие върху възможността за иницииране и поддържане на дрифтинг.

Заключението не се оспорва от страните.Възприема се и от съда, с излючение на частта от него, в която в.л.сочи, че не е възможно извършване на описаното в АУАН и НП нарушение/стр.5,последен абзац/, имайки предвид, че описаното нарушение е „дрифт“. От АУАН и НП е видно, че вмененото нарушение не е дрифтиране, а „използване на пътищата отворени за обществено ползване за други цели,освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Съдът не възприема заключението и в частта,в която в.л.сочи,че поднасяне на л.а.е възможно единствено при случайно събитие,свързано с пътните условия/настилка/, атмосферни условия или допусната грешка при шофиране,като приема,което е и обществено известен факт,че до поднасяне на л.а.може да се стигне и при форсиране на двигателя/подаване на повече газ/,несъобразена/висока/ скорост,натискане на бутона за изключване системите за сигурност според в.л./стр.5 от заключението/.

По искане на жалбоподателя от ОДМВР **** и от РУП **** са били изискани видеозаписите от бодикамерите на проверяващите и от тази монтирана в проверяващия автомибил, на което писмо ОДМВР **** е отговорило, че не е възможно представянето им,тъй като същите се съхраняват за срок от 30 дена. Според съда непредставянето или липсата на тези видеозаписи не влияе върху правилното установяване на фактическата обстановка,тъй като същата е установена преди всичко от свидетелските показания,на които съдът дава вяра.

Изискан е видеозапис и от камерата,монтирана пред Кметството на с.Г.Пещене, където е станало процесното деяние, на което искане Кметството е отговорило,че не е възможно представянето на такъв за искания времеви диапазон,поради липса на такъв, поради автоматично изтрИ.е на информацията след законоустановения срок. С друго писмо Кметството е уведомило съда за разположението на улиците в кръстовището,където е станало нарушението с приложена скица от рег.план.С трето писмо Кметството уведомява съда,че ул.“****,където се намира къщата на нарушителя е в добро състояние. Пътната настилка е чакълена .Труднопроходима е при валежи.Уличното осветление е налично.Къщата на нарушителя не е единствена на тази улица.Липсата на записи и от тази 4 камера според настоящия състав също не повлиява по никакъв начин при установяване на фактическата обстановка,тъй като същата се установява,както се изложи по категоричен начин от показанията на всички изслущани свидетели и от теоретичната част на заключението на в.л.,в частта в която се възприема от съда.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е депозирани от легитимирана страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок, и срещу акт от категорията на обжалваемите/НП/, поради което се явява процесуално допустима.