Решение № 100 от 30.04.2025, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Тетевен, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20254330100076 по описа за 2025 година

Производство е с правно основание чл. 238-240 от ГПК.

Образувано е по искова молба „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адресна управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ 21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет. 2, чрез пълномощника З. Н. Д. - в качеството й на член на Съвета на Директорите, упълномощена от Мариуш Григлицки и Анджей Бак - в качеството им на представляващи дружеството, чрез от юрк. С. П., срещу Н. Д. П., ЕГН ********** с адрес: гр. Я., област Ловеч, ул. „хххххх“ № 7 с цена на иска: 583.47 лева.

В исковата молба се твърди, че на 29.12.2022 година длъжникът Н. Д. П., ЕГН **********, сключил Договор за потребителски кредит № ****** с „Креди Йес“ ООД, по силата на който е получил сумата от 400 лева, срещу което се съгласил да върне 15 броя вноски в по 39.00 лв. в срок до 13.04.2023 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.

Ищцовото дружество сочи, че длъжникът е заплатил по договора за кредит единствено сума, в размер на 39 лева.

Заявява се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 12.01.2024 г. г. „Креди Йес“ ООД като цедент прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адресна управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ 21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет. 2. Вземането срещу длъжника по настоящото производство било индидуализирано в Приложение № 1, към договора за прехвърляне на вземане.

Моли съда да осъди Н. Д. П., ЕГН **********, да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225 парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 1025/2024 г., а именно сумата в общ размер от 583.47 лв., формирана както следва:

1

1) непогасена главница в размер на 374.73.;

2) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 21.95 лв.

3) неустойка в размер на 186.79 лв.

4) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, както в заповедното, така и в исковото производство.

В указания от съда срок по реда на чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на Исковата молба.

Районен съд - Тетевен, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е процесуално допустим и основателен.

В съдебното заседание по делото с оглед на непредставянето в срок от ответника на отговор на исковата молба, неявяването на ответника и негов представител в първото съдебно заседание по делото, липсата на искане от ответника делото да бъде разгледано в негово отсъствие, указването на ответника на последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и вероятната основателност на исковете с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, с оглед на постъпилото искане от страна на ищеца по чл. 238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, РС - Тетевен е прекратил съдебното дирене за произнасяне с неприсъствено съдебно решение.

Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Според чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и когато исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като видно и от представените по делото писмени доказателства, предявеният иск е вероятно основателен.

С оглед на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение предявения иск е основателен и трябва да бъде уважен.

При този изход на процеса ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящия исков процес съдебно-деловодни разноски в размер общо на сумата 125.00 лева за настоящото исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, включващи 25 лева дължима по сметка на съда държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 26 от НЗПП.

Съгласно задължителната практика - т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство е този, който трябва да се произнесе по разноските, направени в заповедното производство, но тъй като видно от Разпореждане № 3172 от 20.11.2024 г. по Ч. гр. дело № 1025/2024 г. на РС - Тетевен е, че е отхвърлено заявлението на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225 против Н. Д. П., без да се присъждат разноски в полза на заявителя, то такива не се дължат и в настоящото исково производство. В този смисъл и претендираната в петитума на исковата 2 молба сума на обща стойност от 125.00 лева, направени по Ч. гр. дело № 1025/2024 г. по описа на РС - Тетевен се явява изцяло неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 239, във вр. с чл. 238 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 415, ал. 4, във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, Н. Д.

П., ЕГН ********** с адрес: гр. Я., област Ловеч, ул. „хххххх“ № 7, да заплати на дружеството ищец „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адресна управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ 21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет.

2, сумата в общ размер от 583.47 лева, формирана както следва: непогасена главница по договор за кредит, в размер на 374.73., договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 21.95 лв., неустойка в размер на 186.79 лв., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 16.10.2024 г. до окончателно изплащане на вземанията.

ОСЪЖДА Н. Д. П., ЕГН ********** с адрес: гр. Я., област Ловеч, ул. „хххххх“ № 7 да заплати на ищеца „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адресна управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ 21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет. 2, сумата в размер общо на 125.00 /сто двадесет и пет лева/, представляваща съдебноделоводни разноски, направени в настоящото исково производство, на основание чл. 78, ал.

1 от ГПК, включващи 25.00 лева дължима по сметка на съда държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 26 от НЗПП.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищеца „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адресна управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ 21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет. 2, срещу ответника Н. Д. П., ЕГН ********** с адрес: гр. Я., област Ловеч, ул. „хххххх“ № 7 за заплащане на направените в заповедното производство съдебно-деловодни разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.

Настоящото неприсъствено решение е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

Препис от него да се връчи на страните, както и да се приложи по Ч. гр. дело № 1025/2024 г. по описа на РС – Тетевен.

Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________

3