Решение № 9756 от 08.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9756 гр. София, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20231110109549 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на ФИРМА” ЕАД, ЕИК 1111111, представлявано от АА- Изпълнителен директор срещу Т. М. Л. с ЕГН:**********, с адрес:

АДРЕС и срещу К. И. Г. с ЕГН:**********, с адрес: гАДРЕС с която се иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат разделно при квоти по ¾ за Т. М. Л. и ¼ за К. И. Г. сумите: 4394,28 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 28.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и 675,80 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 10.10.2022г., както и суми за дялово разпределение 45,64 лева главница за периода от м.09.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 28.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и 10,04 лева - лихва за периода от 31.10.2019г. до 10.10.2022г.,за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№58849/2022 г. на СРС, 46 състав.

Посочен е адрес на топлоснабдения имот: АДРЕС, Аб. №: 111111, ID номер: 222222.

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ФИРМА“ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите, като ответниците не са упражнили правата си по чл. 150, 1 ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „ФИРМА“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.

Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.

2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия Твърди се, че ответниците са използвали доставяната от дружеството- ищец ТЕ през процесния период и към настоящия момент не са погасили задължението си.

Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ФДР” ЕООД.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като недопустими и неоснователни по основание и размер. Оспорва се ответниците да се клиенти на ТЕ за битови нужди, обвързани от Общи условия, собственици на топлсонабдения имот, както и реални ползватели на ТЕ за процесния период.

Прави се възражение за изтекла погасителна давност.

Оспорва се годността на средствата за измерване, реалното отчитане на количеството топлинна енергия. Прави се възражение за нищожност на клауза от ОУ на ищеца, като и се сочи, че същите не са обвързали страните, доколкото от страна на ответниците липсва воля за открИ.не на партида.

Оспорва се изискуемостта на претенциите за лихва за забава.

Оспорва се годността на представените от ищеца доказателства да обслужат доказателствената му теза.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.

На 28.10.2022 г. „ФИРМА“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Т. М. Л. и К. И. Г. за дължими суми за доставена, но неизплатена топлинна енергия: 4394,28. - главница за периода от 5.2019г. до 4.2021г., 675,80 лв. - лихва за периода 15.09.2020г. до 10.10.2022г., а за дялово разпределение - 45,64 лв. - главница за периода от 9.2019г. до 4.2021 г., 10.04 лв. - лихва за периода 31.10.2019г. до 10.10.2022г. - задължение за доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се на адрес: АДРЕС, аб. № 2

111111.

С разпореждане от 17.11.2022 г. по ч. гр. д. № 58849/2022 г. по описа на СРС, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 102.52 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение

Заповедта е връчена на длъжниците. Те са депозирали в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК писмено възражение, намирайки вземането – предмет на заповедта, за недължимо и на основание чл. 415, ал. 1, т.1 на ищеца са дадени указания за предявяване на установителен иск. В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Приложен по делото е Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на наредбата за държавните имоти от 18.12.1990 г., по силата на който ИПЛ и ТМЛ са закупили апартамент АДРЕС

Видно от приложеното удостоверение за наследници ИПЛ е починал на 25.10.2000 г., като е оставил за наследници Т. М. Л.- съпруга и НИГ- дъщеря. НИГ е починала на 18.05.2018 г. и е оставила за наследник К. И. Г.- син.

Видно от представения протокол от проведено Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в АДРЕС етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „ФДР“ ЕООД, което дружество да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.

Ангажиран е договор, сключен между „ФИРМА“ ЕАД – възложител и „ФДР“ ЕООД , при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр.

София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че процесния имот се топлозахранва от две абонатни станции /за долна и горна зони/ с общ топломер.

Общия топломер се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.

„терминал” се снема показанието на ТЕ в 0.0часа на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители: за отопление /имот и сградна инсталация/ и БГВ. Същите са изчислявани за всеки месец по реда на чл.58, ал.2 от Наредба №16-334 одобрена от МИЕ и обнародвана в ДВ бр.34/24.04.2007г. Изчисленията са направени съгласно методика и формули в приложение към чл.61, ал.1, т.4.1. приложени в Наредба№ 16-334. В процесния имот е имало 3 броя радиатори с монтирани ИРРО /индивидуален разпределител на разход за отопление/ в помещения: 2стаи и кухня. Показанията на уредите са отчетени на 14.06.2020г. и 22.05.2021г., като отчетните формуляри с подпис на потребител са представени на в.л. През процесния период ТЕ за отопление отдадена от сградната инсталация е изчислена по формула приложена в Наредба №16-334/06.04.2007г. на база пълната отопляема кубатура 162куб.м, съгл. акт за разпределение на кубатурата, представен на в.л. Към изчислената стойност по формулата се прибавя ТЕ на отоплителни тела надхвърлили инсталираната топлинна мощност. За двата периода 19/20г. и 20/21г. процента на отопление от сградна инсталация надхвърля 50% и съгл. Наредба №16-334/2007г т.6.6. от методиката за дялово разпределение на ТЕ, следва да се направи подробно обследване на сградата в присъствие 3 на ЕС и ФДР. По данни на ФДР в сградата е извършено обследване на 14.02.2020г. За процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части. В процесния имот има монтиран един брой водомер за топла вода. Водомера е отчетен на 14.06.2020г. и 22.05.2021г., като отчетните формуляри са представени на в.л. Отчетеното количество топла вода е намалено за 19/20г. с -14.382куб.м., тъй като отчета е извършен през м.юни. През процесния период във фактурите изготвени от „Топлофикация –София”ЕАД няма начислявана такса мощност, тъй като същата отпада след 06.2006г. СТЕ счита, че изчисленията извършени от ФДР са в съответствие с действащата Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г

Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за потребена ТЕ за сградна инсталация и имот и БГВ е общо 4447.63лв.

По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че няма извършвани плащания по партидата с аб. №111111.

Няма основание да не бъдат кредитирани експертизите поради това, че вещите лица са използвали документи, неналични по делото или такИ., осчетоводени в счетоводството на ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация, съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.

Отделение/ Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почИ. на база на странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.