Определение № 1216 от 13.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1216 гр. София, 13.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20238002105389 по описа за 2023 година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от „Зов 92 Комерс“ ЕООД чрез пълномощник адв.К. Д. и от Е. Г. М. чрез пълномощник адв.С. К. срещу решение № 141 от 29.06.2023г. по в.гр.д. № 131/2022г. на ОС – Силистра.

С обжалваното въззивно решение е прогласена неистинността на удоостоверение за наследници № АО-08-1095/10.11.2021 г. и удостоверение за наследници № АО-081096/10.11.2021 г., издадени от [община], и е потвърдено първоинстанционното решение № 91 от 25.11.2021 г. по гр. д. №384/2021 г. на Тутраканския районен съд, в частта, с която съдът е признал за установено спрямо ответниците М. А. Г., В. Й. Г., „Адванс терафонд“ АДСИЦ, „Голд кроун“ ЕООД и „Зов 92 Комерс“ ЕООД, че Т. Г. С. е собственик по наследство на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор № *** и местонахождение в землището на [населено място], общ. Т., местност „Г.“, начин на трайно ползване „Нива“, с площ 250,093 дка, ІV категория, при посочени съседи по КККР, и е осъден само ответника „Зов 92 Комерс“ ЕООД да предаде на Т. Г. С. владението върху същата нива до размера на неговата 1/2 ид.ч. от нея, както и в частта относно присъдените разноски. В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.

И в двете касационни жалби се навеждат оплаквания за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и 3 от ГПК. Поддържат се сходни правни съображения по същество.

Касаторът „Зов 92 Комерс“ ЕООД счита решението за недопустимо поради обстоятелството, 1 че ищецът е признат за собственик въз основа на актове по нищожна делба. Сочи за изцяло противоречащи с разпоредбата на чл. 75, ал.2 ЗН изводите на въззивния съд, че е налице само материално-правна нищожност на делбата, запазвайки останалите материални ефекти на производството, тъй като нищожната делба не поражда никакви правни последици.

Позовава се на необоснованост и на изводите на въззивния съд относно течението на придобивната давност в негова полза.

Касаторът Е. Г. М. обосновава недопустимостта на въззивното решение, с аргумент, че ако делбата по по гр.д. №133/2005г. е нищожна поради неучастието на всички наследници, то ищецът следва да предяви нов иск за делба на наследство, а не отделни искове по чл. 108 ЗС спрямо отделни имоти от наследствената маса, както и с доводи, че направеният от него отказ от наследство е валиден и обвързва всички трети лица вкл. и съда, а оспорването на отказа не е заявено своевременно с исковата молба. Оспорва и другите изводи на въззивния съд по същество на спора и тези, касаещи приетата неистинност на двете удостоверения за наследници.

Приложени са към всяка касационна жалба и изложения по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.

Претендират се разноски и от двамата касатори за всички съдебни инстанции.

В срока по чл.287, ал.1 от ГПК ответникът по касация Т. Г. С. чрез пълномощника си адв. Д.

А. изразява становище само по касационната жалба на Е. Г. М. за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за нейната неоснователност.

От страна на Е. М. е подадено становище, с което счита касационната жалба на „Зов 92 Комерс“ ЕООД за основателна. Останалите страни по делото не са депозират отговори по касационните жалби.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид данните по делото намира следното:

И двете касационни жалби са процесуално допустими.

Делото пред Районен съд-Тутракан като първа инстанция е образувано по искова молба от ищеца Т. Г. С. срещу ответниците, М. А. Г., В. Й. Г., „Адванс терафонд“ АДСИЦ, „Голд кроун“ ЕООД и „Зов 92 комерс“ ЕООД, с е предявен иск за собственост за признаване на установено, че ищецът е изключителен собственик на поземлен имот с идентификатор № *** и местонахождение в землището на [населено място], общ. Т., местност „Г.“, начин на трайно ползване „Нива“, площ 250,093 дка (съобразно последното изменени на КККР, засягащо поземления имот от 14.07.2021), четвърта категория, при съседи: ***, ***, *** и ***, с номер по предходен план * (част от *) и осъждане на ответника „Зов 92 Комерс“ ЕООД да му предаде владението върху същия. В условията на евентуалност ищецът е претендирал да бъде установено спрямо всички ответници, в т.ч. и спрямо Е. Г. М., че е собственик по наследство на 1/2 ид.ч. от имота, като иска осъждането единствено на „Зов 92 комерс“ ЕООД за предаване на владението на тази 1/2 ид.ч.

Първоинстанционният съд, като е отхвърлил главния иск на ищеца, е разгледал и уважил евентуалния иск. Едновременно с това поради нововъведени обстоятелства в хода на въззивното обжалване, е открито производство по чл. 193 ГПК във връзка, с което въззивният съд е прогласил неистинността на удоостоверение за наследници № АО-082 1095/10.11.2021г. и удостоверение за наследници № АО-08-1096/10.11.2021 г., издадени от Община Тутракан.

За да потвърди резултата по евентуалния иск като единствен предмет на въззивната проверка и да се произнесе по оспорените официални свидетелстващи документи, второстепенният съд, макар да е препратил на основание чл.272 ГПК към подробните фактически констатации на първата инстанция, също е изложил хронологията на поредицата релевантни факти, установени от събраните по делото доказателства. Установено е, че на 11.04.2005г. Г. Т. С. - наследодател на ищеца, предявява иск срещу Д. М. – наследодател на ответника по евентуалния иск Е. М., за делба на наследство, в чиято маса влиза нива в землището на [населено място], общ. Т., в местността „Г.“, с площ 450 дка, представляваща имот № *. Исковата молба е вписана същият ден в СВ Т. с вх.рег.№ 956, акт 157, т. II. В хода на делбения процес и преди да е постановено решение по допускане на делбата Д. М. осъществява следните разпоредителни действия със спорния имот:

На 21.06.2006г. Д. М. сключва договор за покупко- продажба във формата на нотариален акт и като продавач се разпорежда с 50 дка в идеални части от нивата с площ 450 дка в полза на купувача по сделката – ответникът М. Г.. С няколко последователни продажби, както и договор за доброволна делба между Д. М. и М. Г., и съответните правни действия по обособяване на имотите в индивидуални парцели, в крайна сметка последният се сдобива с 250 дка от първоначалния парцел от 450 дка, които, заедно със съпругата си В. Г., с която е в брак от 26.05.1990 г., продават на „Адванс терафонд“ с нотариалния акт, вписан с вх.№ 4827/13.11.2007, акт № 62, том XV, дело № 2991/2007, като имотът е с номер *. Всички тези сделки и кадастрални промени спрямо първоначалния имот от 450 дка са осъществени след завеждане на исковата молба за делба по гр.д.№ 133/05 г. на ТРС, и преди постановяване на решението по допускането й. С решение № 3 от 30.03.2010 г. по делбеното гр.д. № 133/2005 г. на РС-Тутракан, е допусната делба на част от имотите по иска, за които е прието да са съсобствени на ищеца и Д. М., сред които и процесната нива 450 дка, при квоти по 1/ 4 ид. ч за М. С. и Т. С. (като наследници на първоначалния ищец починал в хода на процеса Г. С.) и 1/ 2 ид. ч за Д. М.. Цитираното решение влиза в сила на 17.07.2013 г.

След това, на 13.10.2011 г. с НА, вписан с вх.рег.№ 3259, акт № 195, том XI, дело 2142/2011 на СВ Т., „Адванс терафонд“ АДСИЦ продава процесната нива с площ 250 дка (№ *) на „Голд кроун“ ЕООД, чийто управител е М. Г..

Д. М. умира на10.04.2012 г.- акт за смърт № 461/2012 на Община Столична, и оставя наследници синовете си Е. М. и И. Г. М., вторият починал на 03.08.2012 г. неженен и без деца -удостоверение за наследници с изх.№ 9400- 84/22.01.2015 на Община Столична.

На 20.06.2012, т.е. след смъртта на Д. М., но преди тази на И. М., ответникът Е. М. е изтеглил от три банкови сметки: едната в „Банка Д.“, а другите две в „Уникредит булбанк“, общо 4984,61 лева. На 12.11.2012 с молба до Софийския районен съд отв. М. е направил отказ от наследството на майка си Д. М., като отказът е вписан в особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗН под № 708 от същата дата.

Е. М. е конституиран като ответник на мястото на починалата си майка по делото за делба № 133/05 ТнРС. В с.з. от 20.11.2013 г. от него, чрез участвалия негов процесуален 3 представител, е направено искане делото да бъде прекратено спрямо него въз основа на представено удостоверение за вписания отказ от наследство на майка му, и на 13.01.2014 Тутраканският районен съд, който прекратява производството по делба по отношение на Е.

М. и одобрява спогодбата между М. С. и Т. С., според което М. С. става изключителен собственик на нивата в [населено място] с площ 450 дка и пл.№ *, което споразумение е отразено в справката по имотната партида на нивата с площ 450 дка, представляваща поземлен имот пл.№ *, но не е отразено по личната партида на Д. М..

На 15.01.2015 г. е починала М. С. и оставила за единствен наследник ищецът по делото Т.

С..

С нотариален акт, вписан с вх.№ 2911, акт № 74, том X, дело 1854/17 на СВ-Тутракан, ответникът „Голд кроун“ ЕООД продава на ответника „Зов 92 Комерс“ ЕООД процесната нива с № * с площ 250 дка на 24.11.2017 г.

При тези данни, от правна страна въззивният съд приел за неоснователно възражението на „Зов 92 Комерс“ ЕООД за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че въпреки нищожността на делбата по гр. дело № 133/2005 г. на ТРС, има три материално правни последици, които не са засегнати от този порок и се отнасят до това, че предявяването на исковата молба по гр.д. №133/05г. на ТРС на 11.05.2005 г. спрямо Д. М. и нейните правоприемници прекъсва течението на придобивната давност, както и че във фазата по допускане на делбата Д. М. е следвало да предяви своите възражения за изключителна собственост върху спорната нива, а също и че от образуване на гр.д.

№133/05г. на PC Т. до приключването му на 13.01.2014 г. придобивна давност не е текла в ничия полза. Правейки ясно разграничение между нищожност на съдебна спогодба и нищожност на делбата по смисъла на чл. 75, ал. 2 от ЗН, въззивният съд посочил, че в случая, по гр. дело № 133/2005 г. на ТРС нищожен съдебен акт няма, защото не са налице предпоставките на чл. 270 ГПК, а разпоредбата на чл. 116, б.“ б“ ЗЗД във всичките й хипотези не прави изключение в случаите на нищожна делба. Като счел също така, че от страна на ответниците е допуснато смесване между процесуалните последици от един съдебен акт и материално правните от една нищожна делба, достигнал до извод, че в случая действието на чл. 116 б.“б“ ЗЗД не може да бъде елиминирано, респ. заведеното дело за делба е прекъснало давността, дори и такава да е започнала да тече преди това за Д. М., а и владенията на нейните правоприемници не могат да се присъединяват едно към друго до 13.01.2014 г., а от тогава до завеждане на настоящия иск на 16.07.2021 г. не е изтекла в полза на „Зов 92 комерс“ ЕООД необходимата придобивна давност. Въззивният съд отрекъл и възможността за присъединяване на владението на Д. М. към това на правоприемниците й по съображения, че наследодателката не е претендирала изключителна собственост върху процесния имот по давност и тези й претенции са преклудирани или ако са били заявени в него, същите очевидно са отречени от делбения съд предвид изхода на делото. Въззивният съд отрекъл също всякакви доводи за изтекла придобивна давност в полза на Д. М. или нейните правоприемници до датата на приключване на гр. дело № 133/2005 г. на ТРС със спогодба- 13.01.2014 г., тъй като от образуване на делбеното дело давността е била прекъсната, а и Д. М. не е могла да придобие имота по давност преди делбеното дело.

4

Развити са съображения, че тъй като процесният имот като част от нива от 450 дка, е закупен от Д. М. от държавата с компенсационни бонове, по наследство то трима наследодатели с договор№ ОД-7-Т/19.07.2001 г., за покупко-продажба на недвижим имот по чл. 24, ал. 1 от ЗСПЗЗ Г., Г. и Т. К., от където произтича и наследствения характер на имота за настоящия ищец, то до завеждане на делото на 11.04.2005 г. не е изтекла кратката петгодишна давност. Необезпокоявано владение не се установява предвид наличието на множество дела между същите страни за наследствени права и спорни имоти, включително и за процесния, като се е позовал за последния извод на влязлото в сила въззивното решение № 35/28.03.2008 г. по въззивното гр. дело № 284/2006 г. на СОС, с което като частично е отменено решение №176/1.08.06 г. по гр.д. № 69/06г. на ТРС въззивният съд-СОС е приел, че процесният имот е съсобствен между Д. М. и наследниците на Г. С. при равни квоти и което е послужило като титул за собственост в делбеното производство по гр.д.№ 133/2005 г. на ТРС.