Решение № 884 от 19.11.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 884 гр. Бургас, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Донка Янк. Русинова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20252100501203 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№22027/20.05.2025г., подадена от

Община

Бургас,

ЕИК

000056814 с адрес: ул.,,Александровска“№26, чрез юрисконсулт Станимир Димитров, срещу Решение №934/28.04.2025г., постановено по гр.д.№1923/2024г. по описа на Районен съд- Бургас.

С горецитираното решение, съдът е осъдил на основание чл. 410, ал.

1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД ответната Община Бургас да заплати на „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, сумата в размер на 5943,67 лв., представляваща заплатено в полза на трето лице - „Уникредит Лизинг“ ЕАД застрахователно обезщетение по щета № 210826655 за причинени на собствения му лек автомобил „Т**“ с ДК № ***, вреди от ПТП, настъпило на 07.04.2021г., около 18:30 часа, по време на движение в Парк „Езерото“ в гр. Бургас, до Областен диспансер за психични заболявания, вследствие преминаване на застрахованото МПС през неравност на пътя – пропаднал асфалт, пред шахта, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 26.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 1686,24 лв, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 02.10.2021г. до 25.03.2024г.

С горецитираното решение, съдът е осъдил, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Община Бургас, да заплати на „Дженерали Застраховане” АД, сумата от 1

873,40 лв., представляваща сторените съдебно-деловодни разноски.

Със същото решение, съдът е осъдил на основание чл. 79, ал. 1, предл. второ вр. чл. 82 ЗЗД „ПЪТСТРОЙ“ ООД, да заплати на Община Бургас, сумата от 5943,67 лв., регресно вземане, представляващо изплатено в полза на „Уникредит Лизинг“ ЕАД, застрахователно обезщетение по щета № 210826655 за причинени на собствения му лек автомобил „Т**“ с ДК № *** вреди от ПТП, настъпило на 07.04.2021г., около 18:30 часа, по време на движение в Парк „Езерото“ в гр. Бургас, до Областен диспансер за психични заболявания, вследствие преминаване на застрахованото МПС през неравност на пътя – пропаднал асфалт, пред шахта, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска - 26.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 1686,24 лв, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 02.10.2021г. до 25.03.2024г., при условие, че Община Бургас, заплати на Дженерали Застраховане” АД, посочените в решението суми.

Съдът е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ПЪТСТРОЙ“ ООД, да заплати на Община Бургас, сумата от 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и 247,74 лв, за заплатената държавна такса.

Решението е постановено при участието на „ПЪТСТРОЙ“ ООД, в качеството му на трето лице – помагач на страната на ответника Община Бургас.

С жалбата се изразява недоволство от първоинстанционния съдебен акт, като се излагат съображения за неговата неправилност.

Твърди се, че при постановяване на обжалваното решение, съдът изцяло възприел доказателствата на ищцовата страна. Развиват се съображения в тази насока.

Изразява се несъгласие с изводите на съда за наличие на пряка причинна връзка между описаните от ищеца увреждания по процесния автомобил с механизма на произшествието. Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез разпит на свидетели и извършената по делото експертиза. Посочва се, че ищцовата страна не провела пълно и главно доказване на предявения иск, поради което същият следвало да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, съответно – редуциран размерът на претендираното застрахователно обезщетение.

Отправя се искане, в случай, че настоящата инстанция намери фактическата обстановка по делото за неизяснена, да бъде назначена експертиза, вещото лице по която да установи колко шахти са разположени в района на произшествието.

Иска се отмяна на постановеното решение и постановяване съдебен акт на настоящата инстанция, с който бъдат отхвърлени изцяло предявените искови претенции. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски за двете инстанции, вкючително юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.231 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемото дружество „Дженерали Застраховане” АД, с който същата се оспорва изцяло. На първо място се твърди, че обжалваното решение не страда от твърдените от въззивника пороци. Навеждат се доводи, че съдът правилно приложил материалния и процесуален закон и оценил тежестта на всяко от представените по делото доказателства. Направено е подробно изложение на 2 фактическата обстановка по делото. Посочва се, че на 07.04.2021г., около 18.30 часа, по време на движение в Парк ,,Езерото“ в гр.Бургас, до ОДПЗ, водачът на застрахованото МПС – Х. С. преминал през неравност на пътя – пропаднал асфалт, пред шахта, вследствие на което възникнали материални щети по автомобила. Излага се становище, че от събраните по делото доказателства(свидетелски показания и заключение на вещото лице по извършената експертиза), се установило, че процесният участък не е бил обезопасен – сигнализиран с табела или пътни знаци. Подчертава се, че ответната страна в първоинстанционното производство не оспорила заключението на вещото лице по назначената експертиза. Във връзка с изложеното, че експертът не установил местоположението на процесната шахта, се отбелязва, че произшествието възникнало на 07.04.2021г., като се допускала възможност за извършване на последващи ремонтни дейности, вследствие на които, изразената неравност да е заличена. Излагат се аргументи в тази насока.

Цитира се съдебна практика

(Решение№168/13.07.2023г. по в.гр.д.№13.07.2023г. по в.гр.д.№226/2023г. по описа на ОС – Сливен; Решение№268/09.04.2025г. по в.гр.д.№305/2025г. по описа на БОС. Развиват се подробни съображения във връзка с направеното от въззивната страна доказателствено искане.

Иска се отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване решението на районния съд като правилно и обосновано.

Претендира се присъждане на строените по делото разноски пред въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

С определение №1874/22.07.2025г. доказателствените искания на въззивника не са допуснати.

В открито съдебно заседание, за въззивника се явява юрисконсулт Станимир Димитров, а за въззиваемата страна и третото лице-помагач, редовно и своевременно уведомени не се явява процесуален представител, но е депозирано писмено становище. Въззивникът поддържа депозираната въззивна жалба, а въззиваемата страна я оспорва, като се отправят съответни искания за отмяна, респ. за потвърждаване на постановеното първоинстанционно решение. Страните претендират претендира разноски.

За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази следното:

Първоинстанционното производство пред РС –Бургас е образувано по предявен от „Дженерали Застраховане” АД срещу Община Бургас иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 5943,67 лв. /първоначално за 1000 лв. като частичен иск от сумата от 5943.67 лв./ за заплатено в полза на трето лице „Уникредит Лизинг“ ЕАД застрахователно обезщетение по щета № 210826655 за причинени на собствения му лек автомобил „Т**“ с ДК № ***, вреди от ПТП, настъпило на 07.04.2021г., около 18:30 часа, по време на движение в Парк „Езерото“ в гр. Бургас, до Областен диспансер за психични заболявания, вследствие преминаване на застрахованото МПС през неравност на пътя – пропаднал асфалт, пред шахта, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 26.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 1686,24 лв, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 02.10.2021г. до 25.03.2024г. /първоначално за 283.70 лв като частичен иск/ начислена за периода 02.10.2021г до 25.03.2024г.

3

В исковата молба се твърди, че по отношение на лек автомобил "Т**", с ДК № *** е сключен договор за застраховка "Каско на МПС", при уговорено покритие „Пълно каско“, офоромена с полица № 0320200855023947 от 16.12.2020г., със срок на валидност 03.01.2021 г. – 02.01.2022 г. Излага се, че на 07.04.2021 г., около 18: 30ч., по време на движение в парк „Езерото“ застрахованият автомобил преминал през неравност на пътя –пропаднал асфалт, пред шахта, вследствие от което са настъпили материални щети по автомобила.

За настъпилото пътнотранспортното произшествие се излага да е подадено искане за оценка на причинените вреди по застрахованото МПС и е образувана ликвидационна преписка по щета №2108266558. Ремонтът е възложен на автосервиз „Спекта Ауто“ ООД, съставен е опис за увредените елементи, а разходите за отремонтирането възлизат в размер на 5928.67 лв. Претендира и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Община Бургас депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Прави възражение за изтекла давност. Оспорва механизма на настъпване на твърдяното пътнотранспортно произшествие. Развива подробни съображение, че ответникът не следва да отговаря за щетите по МПС, тъй като не е налице причинно-следствена връзка. Отделно се поддържа, че Община Бургас не е собственик и не носи отговорност за стопанисването и поддръжката на посоченото в исковата молба съоръжение, което е част от канализационната система. Посочва се, че собственик на тези съоръжения е „ВиК Бургас“ ЕАД, чието е задължението да се грижи за безопасното му експлоатиране и поддържане. Освен изложеното счита, че отговорност за настъпилия вредоносен резултат следва да носи водачът на МПС, който виновно е нарушил правилата за движение по пътищата и по-конкретно нормата на чл.20, ал.2 ЗДвП.

С отговора на исковата молба ответната Община Бургас е направила искане за конституиране като трето лице помагач по делото „ПЪТСТРОЙ“ ООД, водещ съдружник в ДЗЗД „ПЪТСТОЙ П“ като при условията на евентуалност, в случай на уважаване на главния иск, е предявен обратен иск по реда на чл.219, ал.ГПК с правна квалификация чл.79, ал.1, предл. второ, вр. чл.82 ЗЗД – в случай на постановяване на осъдително решение спрямо Община Бургас да бъде осъден ответника по обратния иск "ПЪТСТРОЙ“ ООД, съдружник в консорциум „ПЪТСТРОЙ П“ ДЗЗД след изпълнение на постановеното осъдително решение /плащане/ от страна на Община Бургас, да заплати на последната сумата, присъдена по главния иск. Като основание на предявения обратен иск, Община Бургас сочи, че между нея и консорциум „ПЪТСТРОЙ П“ ДЗЗД, включващ дружествата „СМК-монтажи“ АД и „ПЪТСТРОЙ“ ООД е сключен договор с рег. №93-ОП-19-96 /62/6.6.2019, с който на ответника по обратния иск, в качеството му на участник в консорциума е възложено да извършва дейности по строителство, основен ремонт, рехабилитация и текущо поддържане на улиците, общинските пътища и техническите съоръжения на територията на Община Бургас, в частта по обособена позиция 7 „Изгрев“, в която попада и процесния участък, в който е настъпил инцидента.

В срока за отговор ответникът по обратния иск не е представил отговор.

Страните ангажират доказателства съобразно разпределената им 4 доказателствена тежест.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, намира обжалваното решение за валидно и допустимо.