Решение № 123 от 22.12.2021, Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 123

Гр. Видин,

22.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин, шести административен състав състав в публично заседание на

Двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:

Борис Борисов при секретаря

В. Шутилова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия

Борисов

Административно дело №

224 по описа за

2021 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба на М.Й.Х. *** против Решение № 1040-05-24/08.10.2021г. на Директора на ТП на НОИ-Видин, с което е потвърдено Разпореждане № 051-00-502-3/27.08.2021г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Видин.

Твърди се от жалбоподателя , че незаконосъобразно е отказано правото му на обезщетение. Иска се от съда да отмени оспореното решение .

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, оспорва същата и моли да се потвърди оспореното решение като законосъобразно.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят е депозирал заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ с вх. № 051-00-502/19.04.2021 г. В заявлението жалбоподателят е декларирал, че трудовото правоотношение, в което се е намирал на територията на друга държава - Великобритания, е прекратено.

Видно от Справка за приети, върнати и липсващи документи с вх. № 051-00-502- 1/20.04.2021 г., към горепосоченото заявление, жалбоподателят е приложил заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава-членка на ЕС със структуриран електронен документ /СЕД/ U002 и U004 - Великобритания, заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава-членка на ЕС със структуриран електронен документ /СЕД/ U002 и U004 - Германия и декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004. С Разпореждане № 051-00-502-1/23.04.2021 г., издадено на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО, Ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Видин, е постановил спиране на административното производство във връзка с произнасяне по депозираното от жалбоподателя заявление, до получаване на структуриран електронен документ /СЕД/ U002 от компетентните институции на Великобритания и Германия с данни за осигурителен стаж, които следва да се вземат в предвид при преценка на правото на парично обезщетение по чл. 54а от КСО. В резултат на постъпил СЕД U017 от компетентната институция на Германия и СЕД U017 от компетентната институция на Великобритания чрез Системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС, с Разпореждане № 051-00-502- 2/26.08.2021 г., издадено на основание чл. 55 от АПК, Ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Видин е възобновил производството по подаденото от жалбоподателя заявление за отпускане на ПОБ, а в обжалваното разпореждане, жалбоподателят е получил отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица с мотив, че със завръщането си в България на лицето е прекъсната трансграничната ситуация в която се е намирало то и не попада в хипотезите на чл. 30 от Споразумението за оттегляне.

С обжалваното решение въз основа на горната фактическа обстановка и доказателства , директорът на ТП на НОИ-Видин е потвърдил горното разпореждане.

Приел е, че считано от 31.01.2020 г. е в сила

Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (Споразумението за оттегляне). Разпоредбите на Споразумението за оттегляне уреждат пълно или частично прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 в зависимост от обстоятелството в коя разпоредба от Споразумението за оттегляне попадат заинтересованите лица и че жалбоподателя не попада в чл. 30 от Споразумението.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения

14-дневен срок за оспорване и от лице, за което е налице правен интерес да обжалва подлежащия на оспорване административен акт-решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ/чл.118,ал.1 КСО/-директора на ТП на НОИ-Видин.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Обжалваното решение е издадено от компетентен по материя, място и степен орган и в предписаната от закона форма. Установените факти не са спорни.Осигурителните периоди са правилно определени времево.

Спорно по делото е попада ли жалбоподателя в хипотезите на чл. чл. 30 от Споразумението или не, за да може да се ползва от правото на обезщетение съобразно координацията на правни норми между националното законодателство и регламенти и договори по които България е страна.

Съобразно чл.126 от Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия е предвиден преходен период или период на изпълнение, който започва да тече от датата на влизане в сила на споразумението/31.01.2020г./ и приключва на 31 декември 2020 г., като съобразно чл.127, §.1 от Споразумението за оттегляне по време на преходния период правото на Съюза е приложимо по отношение на и в Обединеното кралство освен ако не е предвидено друго в споразумението. Съобразно чл.127,§.3 от Споразумението, по време на преходния период правото на Съюза, приложимо съгласно §.1, поражда по отношение на Обединеното кралство и в него същите правни последици като тези, които поражда в Съюза и неговите държави членки, и се тълкува и прилага в съответствие със същите методи и общи принципи като тези, приложими в Съюза, а съобразно §.6 освен ако в споразумението не е предвидено друго, по време на преходния период всяко позоваване на държавите членки в правото на Съюза, приложимо съгласно §.1, включително както то е въведено и приложено от държавите членки, се разбира като включващо Обединеното кралство. В този смисъл е и Споразумение за търговия и сътрудничество между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, от една страна, и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, от друга страна,/обн. в публикувано в Официалния вестник на ЕС на 31.12.2020г./, съобразно което в Четвърта позиция, дял I: координация на социалната сигурност е прието , че държавите членки и Обединеното кралство координират своите системи за социална сигурност в съответствие с Протокола за координация на социалната сигурност, за да гарантират социално-осигурителните права на лицата, обхванати в тях. Протоколът за координация на социалната сигурност се прилага за лицата, законно пребиваващи в държава членка или в Обединеното кралство/§.1/ , като съобразно §.2 параграф 1 от настоящия член не засяга правото на парични обезщетения, свързани с предходни периоди на законно пребиваване на лицата, обхванати от член SSC.2 [Персонален обхват] от Протокола за координация на социалната сигурност.

Жалбоподателя е лице-български гражданин, а България е страна членка на ЕС, и е лице , което е упражнявало трудова дейност в друга държава-членка / с оглед преходния период на оттегляне на

Великобритания/, поради което същия попада в персоналния обхват на Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване ,съгласно чл. 2, § 1 от същия, приложим съобразно посочените по-горе споразумения . Съгласно чл. 3, § 1, б. "з" от същия законодателствата по отношение обезщетенията за безработица попадат в материалния му обхват.

Съгласно чл. 11, §. 1 от Регламент (EО) № 883/2004, лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството само на една държава-членка. Това законодателство се определя в съответствие с настоящия дял от регламента-дял II . Съобразно чл. 11, §.3, б."а" от регламента , спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка, се прилага законодателството на тази държава-членка, а съобразно чл. 11, § 3, б. "в" спрямо лице, получаващо обезщетения за безработица в съответствие с чл.65 съгласно законодателството на държавата-членка по пребиваване, се прилага законодателството на тази държава-членка. Съобразно чл.1,б.“т“ от Регламент (EО) № 883/2004 „компетентна държава-членка" е държавата-членка, в която се намира компетентната институция.

Съгласно чл.1,б.р от Регламент (EО) № 883/2004 "компетентна институция" е: i) институцията, в която заинтересованото лице е осигурено към момента на искането за обезщетение; или ii) институцията, от която заинтересованото лице има или би имало право на обезщетения, ако то, член или членове на неговото семейство пребиваваха в държавата-членка, в която се намира институцията; или iii) институцията, определена от компетентния орган на съответната държава; или iv) в случая на схема, свързана със задълженията на работодателя във връзка с обезщетенията, определени в член 3, параграф 1 - или съответния работодател или осигурител, или вместо него, орган или институция, определен от компетентния орган на съответната държава-членка. Съгласно чл.1,б.“с“ от Регламент (EО) № 883/2004 "институция по място на пребиваване" и "институция по място на престой" е съответно институцията, която е компетентна да предоставя обезщетения в мястото, където пребивава заинтересованото лице, и съответно институцията, която е компетентна да предоставя обезщетения в мястото, където съответното лице има престой съгласно законодателството, прилагано от тази институция, или ако не съществува такава институция - институцията, определена от компетентния орган на съответната държава-членка.

В случая, съобразно горната разпоредба, компетентна институция може да бъде както институцията в държавата, в която заинтересованото лице е осигурено към момента на искането за обезщетение; така и институцията, от която заинтересованото лице има или би имало право на обезщетения, ако то, член или членове на неговото семейство пребиваваха в държавата-членка, в която се намира институцията,т.е или държавата по последното осигуряване – в случая Великобритания, или държавата, в която лицето пребивава. Съгласно чл. 65,§.2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице, е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка, и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване.

В случая жалбоподателя не е продължил престоя си във Великобритания, а след като е останал безработен, се е върнал в България и се е поставил на разположение на службите по заетостта в България. Видно е , че с посочените регламенти се цели пълна координация на системите за социална сигурност съгласно и според чл. 30 от Споразумението идентификацията на засегнатите лица, спрямо които ще се прилагат правилата съгласно дял III от част втора на Споразумението, ще се извърши в съответствие с описаните ситуации в чл. 30 от Споразумението. Персоналният обхват условно може да бъде разделен на два вида: основен и „субсидиарен". В основния персонален обхват - чл. 30, § 1-2 от Споразумението са бенефициентите (носителите на основните права) и членовете на техните семейства, които се намират в непрекъсната трансгранична ситуация между ОК и държава-членка в края на преходния период. Бенефициентите и техните фамилни членове ще продължат да черпят права по Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009 и след края на преходния период в съответствие със „защитата през целия живот" съгласно чл. 39 от Споразумението, при изричното условие че изпълняват предписанието на чл. 30, § 2 от Споразумението: да продължават да се намират без прекъсване в една от трансграничните ситуации между ОК и държава-членка. описани в чл. 30, § 1 от Споразумението. В чл. 30, § 1 от Споразумението са посочени следните категории лица: