Решение № 4955 от 29.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4955 гр. София, 28.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Георги Стоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Георги Стоев Въззивно гражданско дело № 20211100511090 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20152713/07.07.2021 г., постановено по гр.д. № 6723/2021 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 180 състав, е частично уважен предявения по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД. Признато е за установено, че Агенция „Пътна инфраструктура“ с ЕИК: ******* дължи на ЗАД „Б.В.И.Г.“ ЕИК: ******* на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД сумата от 10 563.00 лв., представляваща регресно вземане по изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № 470415161613785, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 25.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 46219/2020 г. по описа на СРС, ГО, 180-ти състав, като за разликата над уважената част от 10 563.00 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.

Производството е образувано по въззивна жалба, вх. 25121899/22.07.2021 г., подадена от ответника, с която обжалва решението в частта, с която е уважена исковата претенция. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон. Моли решението в обжалвана част да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постави акт, с който да се отхвърлят предявените от ищцата искове. Претендира сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, с който изразява становище за нейната неоснователност по съображения, подробно изложени в отговора.

Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

1

Решението в необжалваната част е влязло в сила и не е предмет на проверка от настоящата инстанция.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 по тълк.д. № 1/2013 ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпроса дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предмет на въззивното производство е притезанието на ищеца с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. 45 ЗЗД ЗЗД за сумата от 10 563 лева, представляваща регресно вземане, възникнало вследствие на изплатено застрахователно обезщетение за репариране на причинените имуществени вреди по щета № 470415161613785.

Правопораждащият фактически състав на твърдяното материално право включва следните елементи: 1) надлежно възлагане на определена работа; 2) наличие на виновно и противоправно действие и/или бездействие на изпълнителя на възложената работа, което е осъществено при или по повод изпълнение на възложеното; 3) и което е в пряка причинноследствена връзка с претърпените от увредено лице имуществени вреди; 4) действително застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищеца; 5) по силата на което застрахователят по имущественото застраховане е изплатил обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна, т.е. не е необходимо наличието на вина на възложителя, но следва да е налице спрямо извършителя на деянието, а доколкото съществува законова презумпция тя винаги се предполага. Следователно възложителят носи доказателствената тежест да обори презумпцията в условията на пълно и обратно доказване, аргумент то чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Отговорността по чл. 49 ЗЗД, макар и относително самостоятелна, е във функционална връзка с отговорността по чл. 45 ЗЗД, т.е преди всичко следва да се установи наличието на общите предпоставки на деликта.

От представената застрахователна полица и останалите писмени доказателства се установява, че процесната вещ, лек автомобил „Опел Корса“ с ДК № ******* към момента на процесното ПТП, 25.03.2016 г., е бил валидно застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Каско Стандарт“. Причинените вреди на вещта са квалифицирани от застрахователя като „тотална щета“ по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, поради което на застрахования е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 13 300 лева, за което е представено платежно нареждане от 20.06.2016 г.

След съвкупен и подобрен анализ на събрания доказателствен материал съдът приема, че процесното ПТП се е осъществило на 25.03.2016 г., около 06:00 ч., при следния механизъм: л.к. „Нисан Микра“ с рег. № ******* се е движел по ул. „Пернишко шосе“ с посока от с. Владая към кв. Княжево, като 300 м. след КПП „Владая“ е преминал през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното плато , пълна с вода, в заледен участък от пътя. Вследствие на което водачът губи контрол върху превозното средство, 2 отклонявайки се в ляво на посоката на движение и се удря в разделителната ограда на пътното платно. След осъществяване на удара автомобилът се отклонява на дясно, променя траекторията си на движение и реализира ПТП с процесния л.к. „Опел Корса“ с ДК № *******. Механизмът на процесното ПТП се установява от представения протокол за ПТП № 1632728 от 25.03.2016 г., който по своята правна същност представлява официален свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила, относно фактите и обстоятелствата възприети и описани в акта от длъжностното лице по установения в обективното право ред. Протоколът за ПТП кореспондира и с останалия доказателствен материал, като свидетелските показания на участниците, както и приетото заключение на допусната от първа инстанция СТЕ.

Възражението за съпричиняване от страна на увреденото лице е неоснователно.

Тежестта на доказване е върху страната, която е направила възражението, т.е. същата следва да установи в условията на пълно и главно доказване фактите, от които черпи благоприятни правни последици. По делото се твърди, че водачът на л.к. „Нисан Микра“ с рег. № ******* се е движел с несъобразена скорост по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗдвП, както и че е шофирала под въздействие на стрес. Същите твърдения остават недоказани, а напротив съгласно приетата СТЕ се установява, че от събрания доказателствен материал по делото не може да се установи точната скорост на движение, но подобно отклонение на автомобила би се получило при скорост между 40-50 км/ч. Предотвратимостта на произшествието е функция от скоростта на движение, като обстоятелството, че дупката е била пълна с вода и върху заледен участък от пътя, допринася негативно за възможността на водача своевременно да забележи я забележи и избегне. При разглеждане на възражението за съпричиняване от страна на увреденото лице, трябва да се вземат предвид задължителните постановки на т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС по т. д. № 1 / 2014 г., според което „съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.

Размерът на причинените вреди се установява от събраните писмени доказателства, кореспондиращи с приетото от първа инстанция заключение на СТЕ, което съдът кредитира като обективно и правилно. Съгласно същото стойността за необходима за възстановяване на процесния лек автомобил е 11 322,88 лева, като действителната стойност на вещта, след приспадане на запазени части, е 10 563 лева.

Не са основателни възраженията на ответника, че водачите са били под въздействието на алкохол при реализирането на процесното ПТП. Въведеното твърдение не се подкрепя от нито едно доказателствено средство, а напротив от протокола за ПТП и разпита на свидетелите се установява противното. Не е основателно възражението, че е налице овехтяване на отделната част от пътното платно и/или че е налице конструктивен ефект. Въведените в предмета на доказване факти не се установяват от събрания доказателствен материал.

Не е основателно възражението на въззивника, че представените от ищеца общи условия са неактуални и не са произвели своето правно действие. Видно от представените и приети по делото общи условия същите са променени с решение на Управителния съвет на 23.03.2016 г., а процесното ПТП е настъпило на 25.03.2016 г. Поради изложеното съдът счита, че представените по делото общи условия са актуалните към датата на настъпване на застрахователното събитие.

Съгласно нормата на чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата в тежест на Агенция „Пътна инфраструктура“ е поддържането на републиканските пътища в годно състояние за безопасна експлоатация. От доказателствения материал се установява, че застрахователното събитие е настъпило на път - Е871, част от републиканската пътна мрежа. Агенцията се явява възложител по смисъла на чл. 49 ЗЗД, т.е. отговорно лице, съгласно нормата на чл. 30, ал. 1 ЗП вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, поради което носи отговорността да поправи вредите, 3 които са в причинно-следствена връзка с виновното и противоправно бездействие във връзка с поддръжката на пътната мрежа в годно състояние. До отстраняването на повредата на пътя е било необходимо същата да бъде сигнализирана и обезопасена по начин, който би предотвратил настъпването на произшествия.

Поради съвпадане на установите фактически и правни изводи първоинстанционното решение следва да бъде изцяло потвърдено.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивникът. Право на разноски има въззиваемата страна, която е представила доказателства за сторени такива в размер на 1 352,27 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност е неоснователно, аргумент от чл. 7, ал. 2, т. 3 от НМРАВ.

Така мотивиран, Софийски градски съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20152713/07.07.2021 г., постановено по гр.д. № 6723/2021 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 180 състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК: *******, на основание чл.78, ал.

1 ГПК, да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК: *******, сумата от 1 352,27 лева, представляваща сторените разноски пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от уведомяването при условията на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4