Решение № 5014 от 20.07.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5014 гр. София, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. Петров при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20251100105143 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с предявени от Н. Й. Б. искове срещу К. К. С. и К. Б. С., с които се иска ищецът да бъде признат за собственик на основание договор за покупко-продажба и да бъдат осъдени ответниците да му предадат владението върху следния недвижим имот:

Апартамент № 1, находящ се в гр. София, бул. „********, със застроена площ от 107.18 кв. м., , представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** в жилищна сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с прилежащи части: избено помещение от 8.58 кв. м., 3.46 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата.

В исковата молба се твърди, че по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 22, т. II, рег. № 9066, дело № 176/2023 г. на нотариус № 504 М.М.-Р., с район на действие СРС, вписан в СВ гр. София с вх. рег. № 22817, акт № 25, том: LV, д. № 16851/2023 г., ищецът придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот. Ответниците без правно основание обитавали недвижимия имот и отказвали да го напуснат въпреки проведените с тях разговори. Моли за уважаване на предявения иск.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори от К. К. С. и К. Б. С.. Ответниците твърдят, че не им е било известно, че имотът е прехвърлен на ищеца, като вероятно целта била да се лишат от наследство К. К. С. и З.А.З.. Сочат, че не обитават понастоящем апартамента, като го били освободили преди подаване на исковата молба. Към момента в апартамента живеели З.А.З. и сина му К.З.З.. Ищецът не се бил свързвал с тях. Не били дали повод за завеждане на делото. Молят за отхвърляне на иска. Претендират разноски.

1

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС.

За основателността на иска с правно основание чл. 108 ЗС в тежест на ищеца е да установи правото си на собственост върху процесния недвижим имот на твърдяното придобивно основание, както и, че имота се намира във владение на ответниците без наличие на основание за това.

С определение от 05.01.2026 г. е отделено като безспорно и признато между страните, че процесният недвижим имот е прехвърлен на ищеца от Й.И. Й. и Н.Н. Й.а с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 22, т. II, рег. № 9066, дело № 176/2023 г. на нотариус № 504 М.М.-Р., с район на действие СРС, вписан в СВ гр. София с вх. рег. № 22817, акт № 25, том: LV, д. № 16851/2023 г.

От договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 22, том II, рег. № 9066, дело № 176 от 2023 г. от 07.04.2023 г. при нотариус М.-Р. с район на действие СРС, се установява ,че Й.И. Й. и Н.Н.

Й.а са продали на Н. Й. Б. следния недвижим имот, придобит по време на брака в режим на СИО: Апартамент № 1, находящ се в гр. София, бул. „********, със застроена площ от 107.18 кв. м., , представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** в жилищна сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с прилежащи части: избено помещение от 8.58 кв. м., 3.46 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, за продажна цена в размер на 94 000 лв., която е заплатена от купувача по банков път.

Посочено е, че владението на продаваемия недвижим имот се предава от продавачите на купувача в деня на подписване на договора.

От обяснения на лицето К. Б. С. по пр. пр. № 19763/2025 г. по описа на СРП се установява, че към 28.03.2025 г. К. С. е знаел, че родителите на М. са прехвърлили чрез покупко-продажба жилището на Н. Б., както и, че към тази дата в жилището на адрес гр.

София, бул. „********, ап. 1 живеели К. С. и К. К. С.. В края на 2024 г. Н. Б. без да уведоми ответниците бил спрял електрозахранването в жилището.

По делото са разпитани свидетелите З.А.З. и Ю. К. В..

От разпита на свидетеля З. се установява, че свидетелят е в роднински връзки със страните по спора – Н. Й. Б. му е вуйчо, К. К. С. му е сестра, а К. С. – пастрок. В апартамента на бул. „Александър Стамболийски“ преди живеели свидетелят, майка му и сестра му. Вуйчо му имал ключове от апартамента. Винаги имал ключ. Преди около 2-3 години разбрали, че вуйчо му е станал собственик на апартамента, няколко години след смъртта на майка му. К. К. С. и К. С. напуснали апартамента преди 2-3 години, свидетелят от около година се върнал да живее постоянно там със сина му. Твърди, че към датата на разпита само той ползвал апартамента. Първо се изнесъл К. С., а след това К. К. С.. В апартамента имало багаж и мебели. Имало негови мебели, имало мебели, които са на сестра 2 му К. С.. Нямало вещи на К. С. в апартамента. К. С. и К. К. С. имали ключове от апартамента, но не идвали в апартамента. Вуйчо ми е винаги имал ключове, той лично преди 3-4 месеца му дал нов ключ за апартамента. Н. Й. Б. не идвал в имота. Не бил го уведомявал, че трябва да напусна имота. Нищо не му бил казвал. Свидетелят винаги имал ключове от апартамента, там живеел от бебе. Винаги ползвал апартамента, дори и да живеел другаде, смятал, че този апартамент е техен. До последно си мислели, че този апартамент продължава да бъде техен, но разбрали, че апартаментът е прехвърлен на името на вуйчо му, разбрали го случайно от една фактура за някаква сметка. Никой не му бил казвал да освободи апартамента.

От разпита на свидетеля Ю. К. В., се установява, че тя живее на третия етаж, а процесният апартамент е на първи етап. Апартаментът се обитавал от К. К. С. и К. С.. До миналата година знае, че са обитавали апартамента. Виждала ги била през 2025 г. К. и К.. И в момента светило в апартамента, но най-вероятно З., който е брат на К., обитавал апартамента. Н. Й. Б. не го била виждала в апартамента, не се била засичала с него.

Доколкото знаела достъп до този апартамент имали само К. С. и К. С. и З. З.. Предполага, че в момента живеел З. там, колата на К. не я била виждала много отдавна. Не можела да кажа кога последно е виждала К. С. и К. С., най-вероятно последно някъде октомври, ноември 2025 г. ги била виждала.

Предявеният иск е допустим. В случая се твърди, че ищецът е собственик на процесния имот на основание договор за покупко-продажба, както и че ответниците упражняват фактическа власт върху имота/обитават имота без правно основание и отказват да го напуснат. Тези твърдения определят и процесуалната легитимация на ищеца да предяви срещу ответниците иск за защита на правото си на собственост, а твърдението за нарушение на претендирането от ищеца право на собственост, чрез упражняване на фактическа власт върху обекта на собственост, обосновава и правния интерес от предявяване на осъдителен иск по чл. 108 ЗС. Дали правото принадлежи на ищеца, дали ответниците упражняват фактическа власт върху имота и дали има противопоставимо на ищеца основание за това са въпроси, свързани с основателността на предявения иск /решение № 13/24.02.2022 г. по гр. д. № 2906/2021 г. на I г. о. на ВКС/.

Не е спорно обстоятелството, че ищецът е придобил правото на собственост върху имота, а и същото се установява от представения договор за покупко-продажба. От правна страна спорът се свежда единствено до това обитават ли ответниците процесния имот.

Релевантният момент, към който поначало следва да се прецени, дали ответникът по ревандикационния иск упражнява фактическа власт върху имота, е този на приключване на устните състезания пред съответната инстанция по същество. Този извод се налага от чл.

235, ал. 3 ГПК, която задължава съда при постановяване на решението си да вземе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти от значение за спорното право.

В случая по делото се установява при условията на пълно и главно доказване, че към 28.03.2025 г. К. С. и К. С. са упражнявали фактическата власт върху имота, въпреки че са знаели, че собственик на имота вече е ищецът. Това обстоятелство се установява от 3 обясненията по досъдебното производство на К. Б. С., които имат характер на извънсъдебно признание на неизгодни за страната факти, което представлява доказателствено средство.

Ако изявлението съставлява признание на неблагоприятни за автора обстоятелства, това увеличава доказателствената стойност на документа – виж решение № 70 от 19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. на ВКС на IV г. о., определение № 1015 от 3.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2930/2015 г., IV г. о. Изявлението на страната по делото, когато то съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, има характер на признание и се явява важно доказателствено средство. Признанието на неблагоприятния факт е указание за неговата истинност /виж решение № 475 от 8.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1311/2009 г., III г. о./.

Съдържащи се в ДП признати неблагоприятни обстоятелства от К. С., се ценят като извънсъдебно признание за неблагоприятно обстоятелство по реда на чл. 175 ГПК – виж решение № 265 от 10.09.2012 г. по гр. д. № 703/2011 г. на IV г. о. на ВКС. В тази насока са и показанията на свидетеля Ю. К. В., която твърди, че е виждала К. С. и К. С. в имота през 2025 г., като най-вероятно последно някъде октомври-ноември 2025 г. ги била виждала.

Показанията на свидетеля З.А.З. се ценят по реда на чл. 172 ГПК и не се кредитират от съда в тази им част. Освен че същите противоречат на останалите доказателства по делото, то и свидетелят З. е заинтересован, доколкото същият също обитава процесният недвижим имот.

Оттук, съдът намира, че ищецът установява при условията на пълно и главно доказване, че към датата на подаване на исковата молба м.05.2025 г. ответниците са упражнявали фактическата власт върху процесния имот.

Доколкото се установява по делото, че ответниците са упражнявали фактическа власт върху имота непосредствено преди, а и към датата на подаване на исковата молба, то същите следва да докажат при условията на пълно и главно доказване твърденията си, че са предали имота на Н. Й. Б.. Самото твърдение на ответниците, че не обитават имота, не е достатъчно.

Необходимо е владението фактически да е прекратено – връщане на ключове, изнасяне на вещи, освобождаване на имота.

Възражението на ответниците в тази насока остана недоказано по производството.

От показанията на свидетеля З. З. се установява, че мебелите на К. С. все още се намират в апартамента, както и, че и двамата ответници все още разполагат с ключове за процесния имот. Държането на ключове и наличието на мебели и лични вещи на ответниците в апартамента е индиция, че фактическата власт върху имота все още не е предадена на ищеца. В първото съдебно заседание, ответниците са заявили готовност да предадат ключовете за апартамента /т. е. самите те не оспорват, че разполагат с ключове/, но въпреки това не ангажират доказателства да са върнали ключовете. Ето защо, не може да се приеме, че ответниците са напуснали имота и са предоставили фактическата власт на ищеца.

Гласните доказателства, щом са относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на чл. 172 ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по делото. Вземат се предвид и всички обстоятелства, свързани с възприемането на установяваните факти: обстановката, психическото състояние на свидетеля, възрастта му 4 към него момент, физиологични особености, паметово-интелектуални способности, както и обстоятелствата при възпроизвеждането – възможност за възпроизвеждане и волята на свидетеля да каже истината. Законодателят е създал едно предположение относно посочените в хипотезата на чл. 172 ГПК лица, за възможна тяхна заинтересованост от изхода на делото. Съдът е длъжен да извърши преценка на тяхната обективност и доколко поведението на свидетеля и данните по делото изключват заинтересоваността да е повлияла на достоверността на показанията му. Съдът не е длъжен да възприеме показанията на свидетелите, но следва да изложи аргументи защо ги изключва от доказателствения материал, защо не ги кредитира или дори и да ги кредитира, какво възприема или не за установено – решение № 50242 от 29.11.2022 г. по гр. д. № 117/2022 г. на IV г. о. на ВКС.