Определение № 7145 от 27.03.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2711/2026
- Вид
- Определение № 7145
- Подписан
- 27.03.2026
- В сила
- 27.03.2026
- Състав
- Мариана Георгиева, Димитър Ковачев, Йоанна Наскова Станева
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 419, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423, ал. 3, изр. последно · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 3, изр. последно · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7145 гр. София, 27.03.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове:
Димитър Ковачев
Йоанна Н. Станева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20261100502711 по описа за 2026 година Производството е по чл. 423 от ГПК.
Образувано е по възражение пред въззивния съд от 20.02.2026г. на длъжника Н. В. А. срещу издадената срещу нея в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 25.02.2021г. по ч.гр.д. № 51217/2020г. по описа на СРС, ГО, 119 състав, за следните суми: сумата от 786, 42 лева – главница по договор за потребителски кредит от 10.10.2018г., ведно със законната лихва от 21.10.2020г. до изплащане на вземането; лихва в размер на 175, 62 лева за периода от 11.12.2018г. до 11.08.2020г., законна лихва в размер на 36, 19 лева за периода от 11.08.2020г. до 19.10.2020г., сумата от 252, 73 лева – договорно възнаграждение за периода от 10.07.2019г. до 11.08.2020г., ведно със законната лихва от 21.10.2020г. до изплащане на вземането, както и за сторените по делото разноски.
Длъжникът поддържа, че е узнал за издадената срещу него заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на 20.01.2026г., на която дата му било връчено съобщение за образувано изпълнително дело № 202592110401528 по описа на ЧСИ С.П.. Твърди, че тази заповед не му била връчена надлежно, до посочения момент не бил уведомяван за образуваното производство по издаване на заповед за изпълнение, поради което счита, че е бил лишен от възможността да упражни правото си на възражение по чл. 414 от ГПК.
Конкретно сочи, че връчването на заповедта по реда и при условията на чл. 47, 1 ал. 1 от ГПК е нередовно. Длъжностното лице по призоваване не било събрало данни, че търсеното лице не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, съответно от кмета на съответното населено място или по друг начин, нито е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. Оспорва и обстоятелството, че на адреса, на който живее, е било залепено уведомление по чл. 47 от ГПК Излага, че изпратените съобщения до работодателя на длъжника също не били оформени по предвидения за това в ГПК ред. По тези съображения поддържа, че е налице съществен порок при осъществяване на процедурите, обезпечаващи уведомяването на длъжника за образуваното срещу него заповедно производство, поради което на същия не била предоставена възможност да участва, респективно да организира защитата си в него. Ето защо моли въззивният съд да приеме възражението, да върне делото на СРС за даване на указания на заявителя по чл. 415 от ГПК и да спре изпълнението.
Заявителят „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД изразява становище за неоснователност на възражението. Навежда доводи, че същото е недопустимо, тъй като е подадено след изтичане на преклузивния едномесечен срок, установен в разпоредбата на чл. 423 от ГПК. Счита, че длъжникът е узнал за издадената заповед за изпълнение с налагането на запор върху вземания, извършено по изпълнителното производство през м.12.2025г.
Оспорва изложените съображения за ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение.
Възражението по чл. 423 от ГПК е подадено в рамките на законоустановения едномесечен преклузивен срок /отброяващ се от момента, в който длъжникът е узнал за издадената заповед за изпълнение срещу него с получаването на съобщение за образувано изпълнително дело на 20.01.2026г.
– обстоятелство надлежно обективирано в издаденото удостоверение по изп. дело № 1528/20205г. по описа на ЧСИ С.П./. Данни за по-ранна дата на узнаване не са ангажирани от заявителя, поради което съдът счита възражението за процесуално допустимо.
Разгледано по същество възражението е ОСНОВАТЕЛНО.
Разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от ГПК установява правото на длъжника, който е бил лишен от възможността да оспори по реда на чл. 414 от ГПК вземането по издадената срещу него и влязла в сила заповед за изпълнение, да 2 подаде възражение пред въззивния съд при наличието на някое от следните алтернативни основания: 1/. ако заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно; 2/. ако заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; 3/. ако длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства или 4/. ако длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Едновременно с възражението длъжникът може да упражни и правата си по чл. 413, ал. 1 от ГПК и чл. 419, ал. 1 от ГПК.
Първата от горепосочените хипотези, на която в случая длъжникът се позовава, е налице, когато са нарушени правилата за връчване на съобщения или когато съобщението е оформено редовно, на самото то е невярно като съдържание.
Първоинстанционният съд е бил сезиран на 21.10.2020г. от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Н. В.
М., въз основа на което било обазувано ч.гр.д. № 51217/2020г. по описа на СРС, ГО, 119 състав. На 25.02.2021г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение, с което заявлението е било уважено частично.
Издадената заповед била изпратена на длъжника със съобщение на адреса, посочен в заявлението и съвпадащ със служебно установените актуален постоянен и настоящ адрес на длъжника – гр. София, жк „Дружба 2“, бл.
****************лост като невръчено, а длъжностното лице по призоваване е удостоверило следните обстоятелства в разписката за залепено уведомление:
„посетих адрес на 15.04.2021г., 07.05.2021г., 15.05.2021г. /неработен ден/ и на 03.06.2021г. Никой не намирам на адреса – нито търсеното лице, нито друго пълнолетно лице от адреса, съгласно да получи съдебните книжа, залепих уведомление на основание чл. 47 от ГПК“. Отразено е, че уведомлението е залепено на 03.06.2021г. на входната врата на жилището и екземпляр от него е пуснато в пощенската кутия.
На 10.06.2025г. първоинстанционният съд е приел, че заповедта е влязла в сила и е разпоредил издаване на изпълнителен лист.
Настоящият съдебен състав счита, че заповедта за изпълнение не е била 3 връчена надлежно по следните съображения:
Съгласно чл. 47, ал. 1, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира с най-малко три посещения на адреса, с интервал поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, ако връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.
В конкретния случай при посещенията на адреса на длъжника в гр.
София, жк „Дружба 2“, бл. ********, връчителят не е намерил търсеното лице, нито друго пълнолетно лице, което е съгласно да получи съдебните книжа. Длъжностното лице не е събрало данни дали адресатът е напуснал адреса или отсъства продължително, съответно кога може да бъде открит – например от съседи, с оглед надписите на вратите, пощенски кутии и др., дали длъжникът пребивава на адреса, тъй като е очевидно, че ако той е на работа през деня, трябва да бъде потърсен след работно време, а ако има сведения, че отсъства от адреса, защото е на почивка, в болнично заведение, командировка или др. причини, връчителят следва да посети адреса след посоченото време на завръщане. Само при точното удостоверяване на извършените действия и отразените в документа обстоятелства, надлежно оформеният официален документ има обвързваща доказателствена сила относно удостоверените с него факти /решение № 63/14.05.2014 по гр.д. № 1257/14г., II ГО на ВКС, решение № 14/20.04.2015г. по гр.д. № 5741/14г, I ГО на ВКС/. В установената практика на ВКС трайно и безпротиворечиво се приема, че, за да са налице предпоставките за връчване на съобщение по реда на чл. 47 ГПК чрез залепване на уведомление, е необходимо преди това, когато при първото посещение на посочения по делото адрес на длъжник/ответника връчителят не намери адресата или друго лице, което е съгласно да приеме съобщението, той следва да потърси сведения дали адресатът пребивава там. Ако връчителят 4 събере сведения, било че ответникът живее на адреса, било че от известно време или никога не е пребивавал там, той трябва да ги удостовери в разписката към съобщението, като е задължително отразяването на далите подобни сведения лица. Необходимостта връчителят да положи усилия за събиране на данни относно обстоятелството дали адресатът пребивава или не на адреса, респективно – кога може да бъде открит, е израз на установения в ГПК принцип, че страните се призовават лично. Длъжностното лице по призоваване е длъжно да отрази в съобщението всички действия във връзка с връчването, включително и релевантните за приложението на чл. 47, ал. 1 ГПК обстоятелства - по сведения от кои лица или въз основа на какви наблюдения е направил констатация, че лицето не може да бъде намерено на посочения по делото адрес, както и че не се намира лице, което е съгласно да получи съобщението. Преди да приеме, че връчването по чл. 47 от ГПК е редовно и надлежно, съдът има служебното задължение да осигури редовността на процедурата по призоваване на страните, като гаранция за участието им в процеса.
В случая обективираните в уведомлението факти /адресатът не може да бъде намерен при извършените трикратни посещения/ не сочат на еднозначен извод за недобросъвестно поведение на длъжника, в която хипотеза при неподаване на възражение в установения в нормата на чл. 414, ал. 2 от ГПК срок, заповедта влиза в сила /по аргумент от обратното на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК/.
Фингираното връчване по реда на чл. 47 от ГПК е изключение, като установените в цитираната разпоредба последователни правила следва да се спазват стриктно. Съгласно чл. 47, ал. 3, изр. последно от ГПК съдът служебно проверява и местоработата на ответника и разпорежда връчване по местоработата, съответно местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност. В разглеждания случай първоинстанционният съд е установил данни за двама работодатели и е разпоредил изпращане на съобщение до длъжника на установените адреси на управление на дружествата. Съобщението до работодателя „Бети-90“ ЕООД е било върнато на 29.08.2021г. като невръчено, с отбелязване от длъжностното лице по призоваване, че адресът е частен дом, с нови собственици, липсват табели и означение за дружеството. Съобщението до длъжника чрез другия 5 работодател – „ИНТЕРХОЛД“ ЕООД е било върнато на 16.08.2021г. като невръчено, а призовкарят е отбелязъл „фирмата вече е на адрес – Околовръстен път № 54“. Съдът не е разпоредил изпращане на съобщение до длъжника чрез неговия работодател на посочения нов адрес. Вместо това, почти четири години по-късно – с разпореждане от 10.06.2025г. и без да предприеме други действия по връчване на издадената заповед на длъжника, е приел, че същата е влязла в сила въз основа на извършените удостоверения за залепено на 03.06.2021г. уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК.
С оглед изложеното се налага извод, че призоваването на длъжника е извършено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - съобщението не е връчено надлежно по смисъла на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което въззивният съд счита, че и заповедта за изпълнение не е била надлежно връчена на длъжника, което съответно е попречило на възможността му да оспори вземанията.
Налице са предпоставките по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което подаденото възражение срещу издадената от СРС заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК следва да бъде прието. При това положение изпълнението на издадената заповед по чл. 410 от ГПК се спира, като последица от приемане на подаденото от длъжника възражение /чл. 423, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК/.
Разпечатката съдържа 31 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7fadf8b9-5aa9-4618-b6a0-d3a69d0b9138