Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 262062 от 25.06.2021, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 2005/2021
Вид
Решение № 262062
Подписан
25.06.2021
В сила
17.11.2021
Състав
НАСУФ ИСМАЛ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н

И Е

№..................../....................2021 г. гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2005 по описа на РС-Варна за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Е.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез адв. В.Н., срещу З. „Е.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер от 19 399.46 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на реализирано ПТП на 05.08.2016 г. в гр. В. с участието на ищеца и л. а. марка „Р.“, модел „К.“, с рег. № *, управляван от Н. М. И., застраховано при ответника по полица № * г. по сключена застраховка „ГО на автомобилистите“, със срок на застрахователното покритие от 19.06.2016 г. до 18.06.2017 г., изразяващи се в разходи за лечение и медикаменти, ведно с обезщетението за забава върху сумата, считано от датата на събитието 05.08.2016 г. до окончателното погасяване на вземането.

В исковата молба ищецът твърди, че на 05.08.2016 г. в гр. В. е настъпило ПТП при подробно описания механизъм с участието на застраховано при ответника лице. По повод на събитието е било образувано наказателно производство, приключило с влязло в законна сила решение постановено по чл. 78а от НК, с което застрахованото при ответника лице е признато за виновно за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б“, предл.

2 вр. чл. 342 от НК и освободено от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание „глоба“.

В резултат на ПТП-то се твърди, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които по своя медико-биологичен характер били обусловили трайно затруднение движенията на десен горен крайник за период над 3 месеца и представлявали средна телесна повреда, като ищецът завинаги е загубил способността да движи и използва дясната си ръка. Поддържа се още, че лечебният и възстановителен период на ищеца продължава и към настоящия момент.

Твърди се, че по повод на процесното ПТП пред ответника е заведена щета, по която последният е изплатил на ищеца сумата в размер от 35 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди и сумата в размер от 5 717.42 лева – обезщетение за претърпените имуществени вреди за лечение.

Ищецът счита, че пълният размер на обезщетението, дължимо за възстановяване на настъпилите неблагоприятни изменения в имуществената му сфера по повод на лечението му, възлиза на 25 116.88 лева, поради което сочи, че му се дължи и разликата над извънсъдебно изплатеното от застрахователя обезщетение до размера на предявената пред последния застрахователна претенция – предмет на настоящото исково производство.

Ищецът твърди, че за претендираната пред настоящия съдебен състав разлика, възлизаща общо на 19 399.46 лева, са издадени и три броя фактури от Болница „А.“ – Република Т., респективно на 16.03.2017 г., 24.03.2017 г. и 20.07.2017 г. при съответния курс на турската лира за един лев към датата на плащането.

Ищецът обосновава своята искова претенция със следните доводи:

На 08.08.2016 г. ищецът е бил приет и хоспитализиран в МБАЛ „С.

А.“ – В., със следната диагноза: счупване на долния край на лъчевата кост, закрито вдясно с оток, деформация, функциолеза; контузия на двете колена. Поставена е била и гипсова имобилизация, а по-късно ищецът е претърпял и операция, изразяваща се в открито наместване на фрактура с вътрешната фиксация радиус и улна /открита репозиция на фрактурата и вътрешна фиксация със заключваща плака за дистален радиус и 9 винта.

На 30.09.2016 г. на ищеца било извършено образно изследване, при което са установени следните травматични увреждания: МР данни за начални артрозни промени в ставата; хрущялна увреда II-III ст. по пателата, хрущялна увреда II-III ст. по латералния бедрен кондил с локални участъци на по-дълбока увреда и ограничен участък на хрущялна увреда II ст. по предната повърхност на медиалния бедрен кондил; необширни зони на костно-мозъчен едем в предноалтернативните участъци на медиалния бедрен кондил, субхондрално в латералния бедрен кондил и в пателата. На същия ден на ищеца е извършено и друго образно изследване, при което са установени следните травматични увреждания: задебелен медиалне ретиникулум на пателата; ограничен синовиит; хрущялна увреда по медиалната ставна фасета на пателата и в зоната на интеркондилната трохлея.

На 03.10.2016 г. на ищеца било извършено образно изследване, при което са установени следните травматични увреждания: метална остеосинтеза след фрактура падии ин локо типико.

На 12.10.2016 г. ищецът бил прегледан от д-р Р. М., като му е била поставена следната диагноза: счупване на долния край на лъчевата кост.

На 09.11.2016 г. ищецът е бил приет и хоспитализиран в МБАЛ „Е.“ ООД, гр. В., като му е била поставена следната диагноза: навяхване и разтягане на ставите на ниво китка и длан. Поддържа се, че ищецът претърпял втора операция, изразяваща се в екстракция на метала и скафолунатна пластика.

На 12.12.2016 г. ищецът бил прегледан от д-р Ч. М., като му е била поставената следната доиагноза: навяхване и разстягане на ставите на ниво китка.

На 10.01.2017 г. ищецът бил прегледан от д-р Г. Г., който с оглед на незадоволителния краен резултат от лечението на ищеца в Република Б. е препоръчал на последния да се лекува в болница А., гр. И., Република Т..

На 12.01.2017 г. ищецът бил прегледан и от д-р М. Б., който е поставил следната диагноза: навяхване и разтягане на ставите на ниво китка; оперативни цикатрикси воларно и дорзално.

На 27.01.2017 г. ищецът бил прегледан и от д-р В. Р., като установените травматични увреждания са били следните: навяхване и разтягане на ставите на ниво китка; вегетативни промени; намален тонус на мускулатурата на десен горен крайник; болезнена и ограничена биомеханика в дясна гривнена става; наличие на кистовидни просветлявания в китковите кости – м-с З.; намалена сила.

На 09.02.2017 г. ищецът е бил приет и хоспитализиран в МЗ „А. – М.“ при Балнохотел „М.“ – гр. П. Б., като му е била поставена следната диагноза: st. post f-ram ossis radii dex. In partis distalis.

На ищеца били проведени редица рехабилитационни процедури, изразяващи се в ПЛФК, ВВВ, ИФТ, магнитотерапия, ЛФК – индивидуална, Лимфен дренаж.

На 24.03.2017 г. поради болезнено подуване на дясната китка и ограничено движение ищецът е бил приет и хоспитализиран в Болница „А. Ф.“ – Република Т., като му е била поставена следната диагноза: травматично скъсване на връзките на китката и длана; радиална фрактура; карпална нестабилност; операция на фрактура на дисталния радиус и реконструкция на карпална ладиевидна и полулунна връзка; постоперативна деформация на полулунна кост VISI и сублуксация в полулунната флексия. Ищецът бил претърпял нова операция, изразяваща се в интеркарпална лигаментарна реконструкция, като са били поставени и шини.

На 05.04.2017 г. ищецът бил прегледан от д-р В. Г., при който са били установени следните травматични увреждания: счупване на долния край на лъчевата кост; десен процесус стилиодес радии с лека дислокация с контрактура в радиокарпалната става.

На 20.04.2017 г. поради невъзможност за извършване на движения с дясна китка и силни болки на ищеца била извършена дигитална рентгенография на дясна китка, като същият бил прегледан и от д-р Б. Б., при което са установени следните травматични увреждания: счупване на долния край на лъчевата кост; навяхване и разтягане на ставите на ниво китка; метална остеодеза в областта на карпалните кости.

На 18.05.2017 г. на ищеца е била извършена нова дигитална рентгенография, от която е било установено: състояние след фрактура в областта на дясната гривнена става; зудеков тип остеопороза на околинте костни структури.

Поддържа се още, че с експертно решение на ТЕЛК от 18.09.2017 г. ищецът бил освидетелстван с 50% трайно намалена работоспособност за срок от 1 година.

На 06.12.2017 г. поради оплаквания от ограничение на възможността за движение на китката и постоянна болка ищецът бил прегледан и от доц. Д-р Р. П. при МЦ „С.“ ООД – гр. В., като му е била поставена следната диагноза: последици от счупване на ниво китка и длан; дифузна остеопороза от инактивитетен тип; интеркарпална артроза и начална радиокарпална артроза.

На същия ден е била извършена и рентгенография на гривнена става със описаните в исковата молба резултати.

На 13.08.2019 г. и на

27.08.2019 г. ищецът бил прегледан и от д-р П. М., като му е била поставена следната диагноза: последици от счупване на ниво китка и длан.

На 20.08.2019 г. ищецът е бил прегледан и от д-р М. Б.-М., при която е установено: счупване на долния край на лъчевата кост; навяхване и разтягане на ставите на ниво длан.

На 27.08.2019 г. е било извършено ново рентгеново изследване на дясна китка, в заключението на което е било установено: стеснена ставна междина; състояние след фрактура на радиуса на типично място с нарезки очертания на ставната повърхност; нарезки очертания на ладиевидната кост – възможно след фрактура. На същия ден е извършено и рентгеново изследване на дясна колянна става със съответното заключение, описано в исковата молба.

С експертно решение на

ТЕЛК от 16.12.2019 г. ищецът е освидетелстван с 40% трайнонамалена работоспособност за срок от 3 години.

По същество ищецът моли за уважаване на предявения осъдителен иск, доколкото разходите направени по повод гореописаните лечения възлизали общо на 25 116.88 лева и доколкото ответникът е заплатил извънсъдебно след завеждане на застрахователната претенция сумата в размер от 5 717.42 лева, то следвало да му се присъди разликата, възлизаща на 19 399.46 лева.

Претендира присъждане и на сторените съдебно-деловодни разноски по делото, включително на адвокатски хонорар по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът З. „Е.“ АД, е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който счита иска за допустим, но неоснователен, като го оспорва както по основание, така и по размер. Моли за отхвърляне на предявената искова претенция.

Не се оспорват следните факти:

- че на

05.08.2016 г. в гр. В. е реализирано ПТП при описания в исковата молба механизъм;

- че в резултат на ПТП ищецът е пострадал, като е получил счупване на лява лъчева кост;

- че ПТП е настъпило по вина на водача на застрахованото при ответника МПС по застраховка „ГО“ на автомобилистите по полица № *, със срок на валидност от 16.06.2016 г. до 18.06.2017 г.;

- че на

16.11.2017 г. ищецът е предявил своята застрахователна претенция пред ответния застраховател във връзка, с която са образувани щета № * за неимуществени вреди, по която на ищеца е изплатена сумата в размер от 35 304.65 лева и щета № * за имуществени вреди за повреденото ППС, собственост на ищеца, по която е изплатена сумата в размер от 10 710.00 лева;

- че на

24.07.2020 г. ищецът е предявил своята допълнителна застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за имуществени вреди в общ размер от 25 116.88 лева, от които 5 717.42 лева разходи за лечение в Република Б. и 19 399.46 лева разходи за лечение в Република Т.;

- че на

08.09.2020 г. ответникът е признал разходите сторени в Б. и сумата в размер от 5 717.42 лева е изплатена на ищеца.

Досежно исковата претенция за сумата в размер от 19 399.46 лева ответникът сочи, че лечението в Република Т. не е било необходимо, тъй като здравната система в Република Б. е в състояние да предостави медицински услуги от такова естество и от такъв характер, предвид което поддържа, че вредите не са пряка и непосредствена последица от застрахователното събитие, доколкото лечението на ищеца в Република Т. е могло да бъде направено и в Република Б. и то с не по-лошо качество в съответствие с утвърдените стандарти за добра медицинска практика. Сочи, че ищецът сам е избрал да се лекува в държава извън ЕС в резултат, на което е прекъсната и причинно-следствената връзка между застрахователното събитие и вредите, доколкото изборът на ищеца да се лекува в държава извън ЕС е довело до разходи за лечение, които не се финансират от системата на задължителното здравно осигуряване. Оспорва се изобщо да са претърпени вреди в този размер, доколкото не са ангажирани доказателства за заплащане на сумите по фактурите. Оспорва претенцията за изплащане на обезщетение в размер на законната лихва – в частност началния момент да е от датата на събитието, като твърди, че най-ранният момент, от който следва да се начислява законната лихва, е 24.07.2020 г., евентуално 29.09.2020 г.