Решение № 20050 от 26.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20050 гр. София, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20261110110329 по описа за 2026 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция" по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Е. Г. С., ЕГН ********** срещу „България Еър“ АД, ЕИК 000633828, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 7, ал. 1, т. 1, б. „б“, вр. с чл.

5, т. 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, за признаване за установено съществуването на парично задължение в размер на сумата от 400,00 евро, представляваща главница - обезщетение за отменен полет по Регламент 261/2004, ведно със законната лихва считано от 21.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 440 от 22.01.2026 по ч. гр. д. № 576/2026 г. по описа на Районен съд – Перник, IX граждански състав.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че притежава потвърдена резервация за полет с дестинация Шарм ел Шейх – София (FB8530 2025-11-07), като следвало да пристигне на крайната си дестинация в 11:50 часа /местно време/. Полетът до София обаче е бил изместен за по-ранен час и така ищецът е пристигнал с повече от 2 часа закъснение на крайната дестинация. Обяснява, че на пътника е предоставено 1 премаршрутиране, както следва – първи полет от Шарм ел Шейх до Истанбул (РС-569 ОТ 2025-11-07) и втори от Истанбул до София (РС-271 от 2027-11-07).

Сочи, че вторият полет от Истанбул до София е пристигнал на летището в гр.

София в 14:20 часа, т.е. с повече от 2 часа разлика от първоначалното разписание. На 25.11.2025 г. пътникът изпраща покана до превозвача за изплащане на обезщетение, но му се отказва. Позовава се на Регламент 261/2004 г. на ЕП и на Съвета. Твърди, че не е бил надлежно информиран от превозвача, като уточнява, че в тежест на превозвача е да докаже дали и кога е информирал пътника за отмяната. Твърди, че, макар да е опитал да уреди въпроса извънсъдебно, до момента няма плащане по задължението на ответника. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника „България Еър“ АД, с който оспорва предявения иск като неоснователен. На първо място сочи, че основен и най-важен елемент от фактическия състав на правото на обезщетение по Регламента е явяването на пътника навреме за регистрация, доколкото само тогава е възможно авиопревозвача да приеме пътника и да го превози. Явяването навреме за полет е задължение на пътника. Обявява, че пътникът няма право на обезщетение, ако не спази часа за навременно явяване на гише /45 минути преди обявения час на излитане/. Ето защо моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерен размер на адвокатския хонорар на ищеца, в това число и с оглед размера на хонорара, претендиран за заповедното производство, като развива пространни съображения и мотиви защо го намира за завишен и дори прекомерен.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност в светлината на правилата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент 261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент 261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета в тежест на ищците е да установят следните обстоятелства: наличието на валидни облигационни правоотношения с ответника по силата на сключен между ищеца и ответника договор за въздушен превоз на пътници, в рамките на който за ответника е възникнало задължение да изпълни полет № FB8530/11.07.2025 г. по направление Шарм ел Шейх-София, за който ищецът имат потвърдена резервация, явяването им на гишето за регистрация (ако е предвидено) в съответния час, посочен предварително и в писмен вид (включително по електронен път) от превозвача, а ако не е посочен час – не по -късно от 45 минути преди обявения час на излитане, като ответникът не е изпълнил задължението си, доколкото полетът е бил отменен, както и какво е 2 разстоянието на полета.

В тежест на ответника „България Ер“ АД (при установяване на горните обстоятелства) е да докаже плащане.

В случая, по делото не се спори относно наличието на облигационно правоотношение по между страните по силата на твърдяния договор за въздушен превоз чрез закупуване на билет за чартърен полет № FB8530/07.11.2025 по направление Шарм ел Шейх - София, планиран по разписание за 07.11.2025 г., с час на излитане 08:50 часа и час на пристигане 11:50 часа.

Не се спори още, че въпросният полет е бил отменен, както и, че разстоянието между двете точки – начална и крайна, е над 1 500 км.

Единственият спорен момент по делото, с оглед въведените от ответната страна оспорвания, касае явяването на пътника С. навреме за регистрация.

Ответниъкт фокусира своята защитна теза върху липсата на доказаност относно явяването навреме за процесния полет от страна на ищеца, което е предпоставка за отвеждане в самолета, респ. за изпълнение на задълженията по договора от страна на авиопревозвача. Съдът намира оспорването на ответника за неоснователно, при следните доводи.

В Определение на СЕС от 24.10.2019 г. по дело С-756/18 е прието, че чл.

3, пар. 2, б. “а” от Регламент (ЕО) № 261/2004, трябва да се тълкува в смисъл, че на пътниците на полет, който има закъснение с три или повече часа /включително и при отменен полет/, установено при пристигането му, притежаващи потвърдена резервация за този полет, не може да бъде отказано предвиденото в този регламент обезщетение единствено поради това, че в рамките на претенцията си за обезщетение, те не са доказали, по-специално посредством представяне на бордните си карти, че са се представили на гишето за регистрация за този полет, освен ако не бъде доказано, че тези пътници не са били превозени с разглеждания полет, което националната юрисдикция следва да провери. При положение, че са достигнали крайния пункт на пристигане със закъснения от три или повече часа, посочените пътници имат право на обезщетение за това закъснение по силата на Регламент № 261/2004, без да трябва за тази цел да представят бордовите си карти или други документи, удостоверяващи тяхното представяне в определения срок на гишето за регистрация на закъснелия полет, който извод се подкрепя от целта, посочена в съображение 1 от Регламент № 261/2004, за гарантиране на високо равнище на защита на пътниците.

Така пътниците, които са претърпели голямо закъснение на своя полет (в това число и отмяна на полета), имат възможност да се ползват от правото си на обезщетение, без да бъдат подлагани на несъответстващото на тяхното положение изискване, изразяващо се в задължението впоследствие да докажат, във връзка с претенцията си за обезщетение, че са се представили на гишето за регистрация на закъснял полет, посредством който във всички случаи са били превозени. Съдът завършва, че положението би било различно 3 само ако въздушният превозвач разполага с доказателства, че обратно на твърденията на тези пътници, последните не са били превозени посредством съответния полет, което националната юрисдикция следва да провери.

От изложеното следва извода, че за основателност на претенциите и уважаване на предявените искове по Регламент № 261/2004 е достатъчно пътникът да притежава потвърдена резервация, като при липса на спор, че същият е превозен със съответния отменен или закъснял полет, пътникът не следва да доказва, че се е явил навреме на гишето за регистрация и че реално е превозен с полета, тъй като посочените обстоятелства се презюмират. В този случай в тежест на въздушния превозвач, в условията на обратно доказване е да докаже, че пътникът не е бил част от полета.

По делото не е налице спор, че ищецът е имал потвърдена резервация за процесния полет, съответно в тежест на ответника би било да установи, че ищецът не е превозен с полета, но доказателствени източници в такава посока не бяха ангажирани пред първоинстанционния съд.

В обобщение - възражението на ответника, че ищецът не е доказал явяването си за регистрация най-късно 45 минути преди обявения час на излитане, е неоснователно. Съгласно чл. 3, § 2, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 изискването за своевременно явяване за регистрация не се прилага в случаите на отмяна на полет по смисъла на чл. 5 от регламента. Ето защо, при установена отмяна на полета, за което обстоятелство ответникът не възразява, липсата на доказателства за явяване на пътника за регистрация в посочения от ответника срок не представлява самостоятелно основание за отказ на обезщетението по чл. 7 от регламента (в този смисъл и практиката на СЕС – вж. например т. 21 и 22 от Решение C‑474/22, Laudamotion).

Ответникът не е въвел други спорни моменти по делото, предвид което съдът приема, че такива отсъстват.

За пълнота, следва да се посочи, че поначало съгласно разпоредбата н а чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004 г. във връзка с 14 и 15 от същия въздушният превозвач не дължи заплащане на обезщетение, ако отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Тези елементи от освобождаващия от отговорност фактически състав следва да са налице кумулативно при стриктното ограничително тълкуване на фактите от хипотезата, предвид целта на договарящите страни за постигане на висока степен на защита на пътниците във въздушния транспорт. За да бъде извънредно, това обстоятелство следва да не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на въздушния превозвач и поради естеството и произхода му да се намира извън ефективния контрол на същия.

Такива обаче нито се доказват, а дори не се и твърдят по делото.

Според съда важно значение в настоящия спор има обстоятелството, че на пътника е бил предложен алтернативен, заместващ първоначално 4 предвидения полет. Съгласно чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 задължението на опериращия въздушен превозвач за изплащане на обезщетение при отмяна на полет е изключено при наличие на изрично предвидените в разпоредбата предпоставки, свързани със срока на уведомяване на пътника и, в приложимите хипотези, с времевите параметри на предложеното премаршрутиране.

Съгласно чл. 5, § 4 от регламента доказателствената тежест относно това дали и кога пътникът е бил уведомен за отмяната на полета се носи от опериращия въздушен превозвач. В този смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз по дело C‑302/16, Krijgsman, както и по съединени дела C ‑ 263/20 и други, в които е подчертано, че когато превозвачът не докаже своевременно уведомяване на пътника, не може да се приеме, че е осъществено основанието за освобождаването му от задължението за изплащане на обезщетение.

В случая по делото не са ангажирани доказателства, установяващи датата, на която ищецът е бил уведомен за отмяната на първоначално планирания полет, нито датата и конкретните времеви параметри на предложеното алтернативно пътуване. При липсата на такива доказателства, а дори и твърдения на ответника в този смисъл, съдът не разполага с основание да приеме, че са изпълнени предпоставките по чл. 5, § 1, б. „в“, подточки ii) или iii) от регламента, които биха освободили ответника от задължението за изплащане на обезщетение.

Обстоятелството, че е било предложено алтернативно пътуване, само по себе си не е достатъчно за освобождаване на превозвача от отговорност, доколкото не са установени обстоятелствата, позволяващи прилагането на съответното законово изключение. Ето защо съдът приема, че ответникът не е доказал наличието на основание за освобождаването му от задължението за изплащане на обезщетение по чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004.