Определение № 24000 от 27.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24000 гр. София, 27.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Спасова

Членове:

Анелия Ст. Янева

Петър Ив. Минчев като разгледа докладваното от Румяна Спасова Въззивно частно гражданско дело № 20251100512205 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „СКОРПИОН 7“ ООД срещу определение от 21.07.2025 г.. по гр.д. № 46123/2024 г. на СРС, 69 състав, с което е оставена без уважение молбата на ответника с основание чл. 248 ГПК за изменение на протоколно определение от 15.04.2025 г. в частта за присъдени в полза на дружеството разноски.

Жалбоподателят посочва, че по делото са представени доказателства и списък по чл. 80 ГПК за разноски в размер на 300 лева за заповедното производство и в размер на 700 лева за исковото производство. Счита, че присъждането на по-малък размер от претендирания за заповедното производство води до субективна преценка на съда на цената на услугата и такава практика води до нестабилност на оборота в областта. Посочва, че намаляването на адвокатското възнаграждение за исковото производство с мотива, че исковете са оттегляне от ищеца, не държи сметка на обстоятелството, че за съответното представителство е извършена подготовка от ответника с оглед оптималното развитие на процеса. Извършено е необходимото проучване на фактическата страна на случая и е изготвена защита. Също така твърди, че на основание чл. 36 от ЗАдв. адвокатското възнаграждение се уговаря и заплаща авансово, съответното – нито ответникът, нито адвокатът са в състояние да прогнозират какво ще бъде процесуалното поведение на ищеца, за да съобразят размера на договореното възнаграждение. Посочва, че рамките на исковия процес се поставят от ищеца, но същият следва да понесе отговорност за неоснователните си действия, включително когато е оттеглил исковата си молба. В този смисъл при преценка основателността на ищцовото възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение не следва да се изхожда от обстоятелството, че исковата молба е оттеглена, а да се прецени дали претендираното от ответника възнаграждение 1 надхвърля по размер действителната правна сложност на делото. Предвид изложеното иска да се отмени обжалваното определение и да се постанови друго, с което да се измени протоколното определение от 15.04.2025 г. в частта за разноските, като се присъди пълния размер на претендираните от ответника разноски.

В срока за отговор ищецът „СОВА ПРОПЪРТИС“ ЕООД счита, че обжалваното определение е правилно и следва да остане в сила. Иска да се приеме, че районният съд правилно и обосновано е приел и съобразил възражението му относно прекомерността на претендираните от жалбоподателя разноски, като е определил адвокатското възнаграждение по справедливост, на основание действителния обем на предоставената правна защита, фактическата и правна сложност на предмета на спора и реално извършените правни действия от процесуалния представител на жалбоподателя в заповедното и в настоящото производство. Посочва, че е изплатил присъдения хонорар от 550 лева, като от страна на ответника не е направен изричен отказ или възражение срещу това плащане. Предвид изложеното иска да се отхвърли изцяло частната жалба като неоснователна и да се потвърди обжалваното определение.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи, становището на другата страна и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е частично основателна.

Производството по гр.д. № 46123/2024 г. по описа на СРС, 69 състав е образувано по искова молба, подадена от „СОВА ПРОПЪРТИС“ ЕООД срещу „СКОРПИОН 7“ ООД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер на 4 692,70 лева по издадени и неплатени фактури за предоставени услуги, ведно със законна лихва върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на главницата.

На 04.11.2024 г. ответникът е подал отговор на исковата молба, към който е представил адвокатско пълномощно.

С определение от 21.03.2025 г. районният съд е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.04.2025 г.

С молба от 27.03.2025 г. ищецът е заявил, че оттегля исковата молба и че прави възражение за прекомерност на претенидраното от ответника адвокатско възнаграждение.

С молба от 31.03.2025 г. ответникът прави искане да му бъдат присъдени разноски за заповедното производство в размер на 300 лева и за исковото производство в размер на 700 лева. Към молбата представя два договора за правни услуги, сключени съответно на 20.02.2024 г. и 15.10.2024 г.

С протоколно определение от 15.04.2025 г. районният съд е прекратил производството на основание чл. 232 ГПК, поради оттегляне на предявените искове от ищеца и е осъдил „СОВА ПРОПЪРТИС“ ЕООД да заплати на „СКОРПИОН 7“ ООД разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева за защита в производство по ч.гр.д. № 67692/2023 г. на СРС, 69 състав, както и разноски за 2 адвокатско възнаграждение за исковото производство по гр.д. № 46123/2024 г. в размер на 350 лева. В мотивите на определението е изложил съображения защо следва да съобрази направеното от ищеца възражение за прекомерност на търсените от ответника разноски.

На 22.04.2025 г. ответникът е подал молба по чл. 248 ГПК за изменение на определението в частта за разноските, като е поискал да му бъдат присъдени претендираните суми за адвокатски възнаграждения в пълен размер.

С обжалваното определение, постановено на 21.07.2025 г. районният съд е отхвърлил молбата на „СКОРПИОН 7“ ООД за изменение на протоколно определение от 15.04.2025 г. за прекратяване на производството по делото, в частта за разноските.

Настоящият въззивен състав счита за правилно определението на районния съд в частта, в която е уважил възражението на ищеца за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за заповедното производство и е присъдил 200 лева от общия размер от 300 лева. В действителност подаването на възражение е обективно свързано и с преценка за какво е депозирано заявлението за издаване на заповед за изпълнение, но тази преценка не се отличава с фактическа и правна сложност.

Подаденото от длъжника чрез адвоката възражение по чл. 414 ГПК е бланково и с него е декларирано само, че се оспорва вземането по основание и размер. При съобразяване изложеното съдът намира, че дължимият хонорар за извършените действия следва да определи на 200 лева, което възнаграждение възмездява в справедлив порядък предприетите от процесуалния представител на длъжника процесуални действия по подаване на възражение по чл. 414 ГПК, при отчитане необходимите за извършване правни и фактически действия. Това е и застъпеното становище от районния съд.

По отношение присъдените разноски за исковото производство, настоящият въззивен състав счита, че от претнедираните в размер на 700 лева следва да се присъдят 500 лева, при съобразяване направеното възражение за прекомерност от ищеца. За този си извод съдът съобрази, че при произнасянето си относно размера на адвокатското възнаграждение не е обвързан в преценката си от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при съобразяване решение на Съда на Европейския съюз на 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд. С цитираното решение се прие, че:

„Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение.“. След като предвиденото възнаграждение в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения не обвързва съда, преценката следва да се извърши като се вземе предвид вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл е и практиката, застъпена в определение по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, I Т.О. и определение по т.д. № 1990/2023 г. на ВКС, II Т.О. В разглеждания случай при определяне на размера на възнаграждението следва да се отчете, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, както и че производството е приключило в едно съдебно заседание, без разглеждане на спора по същество, доколкото ищецът е оттеглил исковите претенции, което е относимо към 3 преценката за количеството извършена работа. Вярно е, че при сключване на договора адвокатът не е в състояние да прогнозира процесуалното поведение на другата страна и хонорарът се уговаря с оглед оптималното развитие на процеса, както посочва и жалбоподателя, но при направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът е в правото си да присъди по-нисък размер на претендирания хонорар, като при произнасянето си ще съобрази обстоятелствата така, както са конкретизирани по-горе в настоящия съдебен акт. Ето защо настоящият въззивен състав счита, че претендираното за исковото производство адвокатско възнаграждение следва да се присъди в размер на 500 лева от претендирания размер 700 лева, поради което следва да измени обжалваното определение и да присъди в полза на ответника разноски в размер на още 150 лева.

Съдът счита за неоснователно изложеното от ищеца в отговора на частната жалба, че след като ответникът е получил сумата 550 лева за разноски, която му е присъдена от районния съд, той се е съгласил с разноските. Както се посочи при преценка допустимостта на частната жалба, дружеството „СКОРПИОН 7“ ООД надлежно е упражнил правото си да възрази по реда на чл. 248 ГПК срещу присъдените разноски, във връзка с което е образувано и настоящото производство, като присъдената и получена сума е с оглед на влязлото в сила определение на районния съд, поради липсата на жалба срещу присъдените разноски от страна на „СОВА ПРОПЪРИТС“ ЕООД.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по частната жалба, подадена от „СКОРПИОН 7“ ООД определение от 21.07.2025 г. по гр.д. № 46123/2024 г. на СРС, 69 състав, с което е оставена без уважение молбата за изменение на протоколно определение от 15.04.2025 г. в частта за разноските и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ протоколно определение от 15.04.2025 г., постановено по гр.д. № 21237/2024 г. на СРС, 69 състав, като ОСЪЖДА на основание чл. 248, ал. 1 вр. чл. 78, ал. 4 ГПК „СОВА ПРОПЪРТИС“ ЕООД, с ЕИК: 205643269, да заплати на „СКОРПИОН 7“ ООД, с ЕИК: 121146753, сумата от още 150 лева /сто и петдесет л е в а / , представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителност и защита по гр.д. № 46123/2024 г. на СРС, 69 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4