Определение № 445 от 26.03.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 445 гр. Плевен, 26.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500268 по описа за 2026 година

Делото е образувано по въззивна частна жалба на А. А. М., подадена чрез еднолично адвокатско дружество „М.“гр.Стара Загора с ЕИК в регистър БУЛСТАТ ***, действащо чрез управителя адв.М. В. М., срещу определение № 747 от 16.02.2026г. по гр.д.

№ 928/2025г. на Плевенски РС, с което е оставена без уважение молбата на ищеца за изменение на постановеното по делото решение № 1388/19.09.2025г., в частта му за разноските, с присъждане на пълния размер на претендираното по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение от 311.62 евро с ДДС.В частната жалбата се твърди, че обжалваното определение на ПРС е неправилно и незаконосъобразно, като е цитирана съдебна практика – актове на други съдилища в страната. Жалбоподателят счита, че районният съд неправилно е приложил закона, като при определяне на адвокатското възнаграждение не е взел предвид разпоредбите на Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа. Моли окръжният съд да отмени обжалваното определение и да му присъди претендирания размер на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по частната жалба „СИТИ КЕШ“ООД София, е взел становище, че тя е неоснователна по съображенията изложени в отговора подаден чрез пълномощника адв.

Х. М. от САК.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, изискванията на закона, намира за установено следното: съобрази

Жалбата е подадени от надлежна страна, имаща правен интерес от въззивно обжалване, срещу подлежащ на обжалван съдебен акт, в законоустановения срок по чл.275 1 ал.1 ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

За да остави без уважение молбата за изменение на решението си в частта за присъденото адвокатско възнаграждение, Плевенски районен съд е препратил към мотивите си в решение № 1388/19.09.2025г, с които е приел, че не е обвързан от определените с Наредба №1 за МРАВ размери на адвокатски възнаграждения, съгл. Решение от 05.12.2006г. по обединени дела С- 94/2004 и С-202/2004 на СЕС и Решение от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16г.

Плевенски окръжен съд споделя изцяло съществените за изхода на делото съображения, изложени от Плевенски районен съд, в т.ч. и извода му за неприложимост на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ограничаваща съда в преценката му за фактическата и правна сложност на делото и правото му да определи адекватен размер на разноските за адвокатско възнаграждение.

Недвусмислен е отговорът на преюдициалното запитване, дадено с решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. и безспорна е задължителната му сила за националното ни законодателство, съгласно което делегирането на частноправен субект, какъвто е Висшият адвокатски съвет, на правомощия да определя минималните адвокатски възнаграждения представлява нарушение на правилата за свободната конкуренция, закрепени в чл.101 и чл.102 ДФЕС“. Съгласно решенията на СЕС тази наредба нарушава правото на ЕС, тъй като не съответства на критериите, изведени от СЕС: правоприлагащият орган /съдът/ да има възможност, отчитайки правната и фактическа сложност на делото, инстанцията, пред която се явява процесуалният представител, както и продължителността на процеса, да се отклони от минимално определения размер на адвокатските възнаграждения тогава, когато той се явява несъразмерно висок с оглед реално положения труд и направени разходи от процесуалния представител, респ. представляваната в процеса страна. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим.

Изхождайки от тези принципни съображения, обосноваващи възможността на решаващия съд да откаже да приложи конкретните норми от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, респ. от Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа и да слезе под установения в нея минимум при определяне на конкретния размер на адвокатското възнаграждение, когато определя такова в хипотезата на оказана безплатна правна помощ по чл. 38, ал.2 от ЗА, настоящата инстанция приема, че РС-Плевен е процедирал правилно. Решаващият съд е преценил, че по конкретното дело не е налице фактическа и правна сложност, която да мотивира присъждане на адвокатско възнаграждение в претендирания размер. Изводът е обоснован освен с критерия фактическа и правна сложност на спора, още и с качеството на адвокатската услуга и със справедливостта. Взето е предвид, че производството по делото е приключило без процесуалният представител на ищеца да се явил в съдебно заседание. Същият е представил само писмени доказателства, а фактите изложени в исковата молба са признати от 2 ответника. Няма доказателства/нито се твърди/ извършването на друг разход на труд във връзка с процесуалното представителство, за което се търси възнаграждение.

Настоящият състав на въззивния съд също счита, че адвокатското възнаграждение, дори в предвидените в наредбата минимален размер, би се явило несъразмерно високо и необосновано на установената фактическа и правна сложност. Касае за дело от масов тип, с установена съдебна практика, по което е предявен и уважен иска за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит.Не е предявен осъдителен иск за връщане на суми.При това положение, за уважаването на установителния иск не са били необходими допълнителни процесуални усилия освен подаването на исковата молба. Поради изложеното, съдът приема, че определената от РС цена на адвокатската услуга от 300лв./153.39евро/ с включено ДДС, е съответна на положения труд за процесуално представителство по делото, съобразно изложените по-горе критерии. Претендираните от жалбоподателя суми от 311.62 евро, респ. от 245.42 евро адвокатско възнаграждение с ДДС са произволни и не почиват на действително вложения труд и предоставената услуга. Ето защо обжалваното определение, с което е отказано увеличаването на адвокатското възнаграждение в производство по чл. 248 от ГПК, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 747 от 16.02.2026г. по гр.д. № 928/2025г. на Плевенски РС, с което е оставена без уважение молбата на Еднолично адвокатско дружество „М.“, с адрес на упражняване на дейността в гр.Стара Загора, с ЕИК в регистър БУЛСТАТ ***, действащо чрез управителя адв.М. В. М., за изменение на постановеното по делото решение № 1388/19.09.2025г., в частта му за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3