Решение № 3470 от 21.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3470 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20241100111183 по описа за 2024 година

Предмет на разглеждане е осъдителен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл.432 ал.1 КЗ.

Ищецът твърди, че на 28.05.2024 г., около 13:15 ч. в гр. София е претърпял пътен инцидент като водач в л.а. „Опел“ с рег. ****. При движение по бул. „Ботевградско шосе“ с посока от ул. „С. Богориди“ към ул. „А.

Екзарх“, на 150 м. преди кръстовището с ул. „А. Екзарх“ л.а. „Опел“, поради неспазена дистанция, бил ударен от л.а. „Опел“, модел „Антара“ с рег. № ****, управляван от П.П.. В резултат на пътния инцидент ищецът получил травматично увреждане: счупване на гръбначния стълб в поясната област, навяхване и разтягане н свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, контастирано при преглед в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД.

Проведено било консервативно лечение с предписание за ползване на лумбална ортеза за срок от 21 дни и криотерапия. Дадени били и предписания за спазване на режим на покой и носене на шийна яка. През първия месец ищецът изпитвал интензивни болки, движенията в долната част на тялото били ограничени, съпроводени с болки и в легнало, и в седнало положение като не се повлиявали при прием на медикаменти. Ищецът разчитал на помощта на своите близки за дейностите от ежедневието. Станал тревожен, 1 неспокоен и потиснат, загубил здравия си сън, изпитвал страх. Твърди изживените стрес и душевни страдания да го съпътстват до края на живота му.

Ищецът твърди гражданската отговорност на водача на л.а. „Опел“, модел „Антара“ с рег. № **** да е била застрахована от ответното дружество. На 26.06.2024 г. ищецът предявил пред ответника претенция по чл. 380 КЗ без надлежно изплащане на обезщетение и към настоящия момент. По изложените съображения претендира осъждане на ответното дружество да му заплати на основание чл. 432 КЗ сумата от 35000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 26.06.2024 г. до окончателното изплащане на претендираната сума.

В отговор на исковата молба „ДЗИ Общо застраховане“ АД оспорва предявения иск. Не оспорва сключването на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. „Опел“, модел „Антара“ с рег. № **** към 28.05.2024 г. Посочва, че представените по делото доказателства са недостатъчни за яснота на механизма на ПТП, но същият е настъпил по вина на ищеца. Оспорва причиняването на вредите в твърдяна степен и интензитет.

Посочва, че здравето на ищеца следва да е напълно възстановено. Оспорва претърпяването на стрес в твърдяна от ищеца степен на засягане на психичното здраве. Претендираното обезщетение определя като твърде завишено. По отношение на претенцията за лихва заявява, че ответното дружество е поискало от ищеца представяне на други документи, което не е сторено. В съдебно заседание ищецът, чрез адв. П., поддържа предявения иск.

Ответникът, чрез юрк. К., оспорва иска.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

В Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-288 на СДВР, Отдел „Пътна полиция“ е отразено настъпване на ПТП на 28.05.2024 г. в гр.

София между л.а. „Опел“, модел „Антара“ с рег. № **** и л.а. „Опел“, модел „Корса“ с рег. № ****. Отразено е настъпване на инцидента поради неспазена дистанция, както и трето МПС, напуснало инцидента.

С наказателно постановление № 24-4332-013523 на СДВР от 17.06.2024 г. на П.П. Петков е наложена глоба на основание чл. 53 ЗАНН поради нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗДвП.

По делото е приета и неоспорена Съдебна автотехническа експертиза, 2 изготвена от вещото лице инж. С. М.. Анализирайки събраните по делото доказателства вещото лице определя следния механизъм на пътния инцидент: на 28.05.2024 г. около 13:15 ч. в гр. София, по бул. „Ботевградско шосе“, водачът на лек автомобил „Опел Антара“ с рег. № ****, движещ се зад лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ****, не е спазил необходимата безопасна дистанция и е ударил „Опел Корса“ в задната му част. В резултат на това последният е бил избутан напред и е осъществил втори удар с трето, неустановено МПС, напуснало местопроизшествието. Причините за настъпване на произшествието се определят като изцяло субективни, дължащи се на виновното поведение на водача на „Опел Антара“, който при нормална видимост, дневна светлина и липса на техническа неизправност по автомобилите не е осигурил такава дистанция спрямо движещото се пред него превозно средство, че да може да намали скоростта или да спре и по този начин да предотврати удара, докато водачът на „Опел Корса“ не е имал техническа възможност да избегне произшествието.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Т.Т.И. – във фактическо съжителство с ищеца. Свидетелката сочи, че след инцидента ищецът е носил яка и колан за кръста и гърба в продължение на около 25 дни. През този период свидетелката се грижела за ищеца, както и за детето им. Подпомагала ищеца в дейности от ежедневието – хигиена, придвижване в дома. Ищецът преустановил комуникация с близки и роднини, дори със свидетелката. Малко преди инцидента ищецът бил стартирал собствен бизнес, който „фалирал“ поради пътния инцидент. Свидетелката сочи, че ищецът получавал паник атаки. Страхувал се да шофира. С днешна дата здравето на ищеца е добре, в психически план се подобрява. Крепи го това, че имат дъщеря.

По делото е приета и неоспорена Съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б. К.. Експертът приема, че в резултат на пътния инцидент ищецът е претърпял навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб и контузия на лумбалния отдел на гръбначния стълб, без данни за счупвания или размествания на прешлени.

Установените изменения в извивката на шийния отдел на гръбначния стълб, според експерта, се квалифицират като предхождащо, хронично състояние, което не се намира в причинна връзка с настъпилото произшествие.

Посочените травматични увреждания, по преценка на вещото лице, 3 осъществяват медико-биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК.

Непосредствено след инцидента по отношение на увреждането в областта на шията е проведено консервативно лечение чрез обездвижаване с шийна яка, а по отношение на увреждането в поясната област – неоперативно лечение с лумбална ортеза/колан, съчетано с покой, обезболяващи медикаменти и локално охлаждане, като ищецът е носил яката около двадесет дни и е ползвал медицински колан за кръста около десет дни. Според вещото лице болките и страданията на пострадалия са били най-интензивни в първоначалния период след настъпване на травмите и започване на консервативното лечение – приблизително в рамките на две до три седмици – след което са намалявали по сила в резултат на оздравителните процеси. При извършен личен преглед за целите на експертизата вещото лице констатира, че ищецът се намира в добро общо състояние, без обективни отклонения в опорно-двигателния апарат, като движенията в шийния и поясния отдел на гръбначния стълб са в пълен обем според нормата за възрастта, а образните изследвания не показват пресни или стари фрактури. Въпреки наличните субективни оплаквания за епизодични болки и дискомфорт при физическо натоварване и при определени климатични условия, вещото лице приема, че по отношение на локалния статус, свързан с претърпените травми на меките тъкани в областта на шията и кръста, е настъпило пълно възстановяване. С оглед на това медицинската прогноза се определя като благоприятна и се приема, че не са налице състояния, които трайно или до живот да съпътстват пострадалия във връзка с процесните травми.

В съдебно заседание експертът допълва, че фрактурата на прешлените е посочена като работна диагноза преди осъществяване на образното изследване, но не е верифицирана. Травмата я определя като сериозна, но мекотъканна.

В приета Съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице д-р А. П., е отразено, че процесното ПТП е оказало неблагоприятно въздействие върху емоционалното и психичното състояние на ищеца, като непосредствено след инцидента е била налице остра стресова реакция, пряко обусловена от внезапното преживяване на заплаха, болка и силен стрес.

Според експертизата тази остра реакция е била временна и е отзвучала, като към момента не са налице достатъчно данни за диагноза посттравматично 4 стресово разстройство, макар да се установяват отделни прояви като избягващо поведение, повишена тревожност и несигурност в ситуации, напомнящи за произшествието. Вещото лице приема, че понастоящем ищецът не страда от ПТСР, а се намира в състояние на хроничен стрес с елементи на дезадаптация, поддържано както от спомена за инцидента, така и от възприеманите телесни последици и ограничения в дейности, свързани с шофиране и управление на мотор. Експертът сочи още, че не се установяват когнитивни дефицити или психотична симптоматика, а пряко обусловените от самото ПТП психични прояви са претърпели подобрение, като не се очаква хронифициране в строго психиатричен смисъл, макар неприятният спомен и свързаната с него тревожност да могат да продължат и занапред като част от личната история на пострадалия.

В съдебно заседание експертът допълва, че по делото няма данни за паническо разстройство (споделените от свидетелката паник-атаки), касае се за тревожност, която може да засегне функционирането на ищеца: напр. да наруши концентрацията. Ищецът е споделил, че управлява лек автомобил, но не и мотоциклет. Според вещото лице това състояние е преодолимо.

На 28.08.2024 г. ищецът е предявил пред ответната страна претенция по чл. 380 КЗ, видно от отбелязаната дата върху разписката за връчване на пощенска пратка (сочената от ищеца дата 26.08.2024 г. е на изпращане на писмото).

При така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:

Ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на водача на л.а. „Опел“ с рег. № **** към 28.05.2024 г. В това си качество е поел риска да застрахова отговорността на водача за вреди, за които последният би отговарял по българското законодателство.

Застрахованото при ответника лице на общо основание отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно средство и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното увреждане включва виновно извършено и противоправно деяние, от което са произлезли вреди – травматични увреждания, причинили болки,страдания и отрицателни преживявания, наличие на причинна връзка 5 между деянието и вредите. В случая посочените елементи на фактическия състав, пораждащ като последица и отговорността на ответника, съдът приема за доказани от събраните по делото доказателства.

От събраните по делото писмени доказателства, както и при кредитиране на съдебната автотехническа експертиза съдът приема за установено, че в нарушение на правилата за движение – 23, ал. 1 ЗДвП, водачът на л.а. „Опел“ с рег. № **** е управлявал превозното средството на разстояние, което не му е позволило да спре зад предходно движещо се превозно средство

Доказа се в пряка причинно-следствена връзка с процесния инцидент ищецът да е претърпял травматични увреждания: навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб и контузия на лумбалния отдел на гръбначния стълб. Съдът кредитира изцяло изводите на вещото лице К., според които по делото няма данни за счупвания или размествания на прешлени.

По претендираното обезщетение:

Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, претърпени медицински интервенции и необходим възстановителен период, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения (Постановление N 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС). При определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и икономическите условия в държавата в периода на настъпване на вредите, чиито обективен белег са и определените от закона лимити на отговорност на застрахователя.

Разпечатката съдържа 35 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7fac8f33-7f11-44d3-8169-c04177669b5e