Решение № 29 от 22.04.2026, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Разград, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Емил Д. Стоев

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Мариан В. Найденов в присъствието на прокурора С. С. О. като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263300600058 по описа за 2026 година Въззивното производство е образувано по жалба от защитник на подсъдимия против присъда Рег.№ 6 / 22.01.2026 г. по Наказателно дело от общ характер № 20253330200780 по описа за 2025 година на Районен съд Разград.

Постъпила е жалба (вх. №1519/05.02.2026 г. на РС Разград) от адв. Т. – назначен защитник на подсъдимия А. Х. М.. Оплакването е, че присъдата е неправилна, тъй като наложеното наказание е явно несправедливо и не съответства на степента на обществена опасност. Защитникът заявява, че няма основание за определяне на наказание над минимално предвиденото в закона.

Искането е за изменение на присъдата и намаляване на наложеното наказание.

В съдебно заседание защитникът адв. Т. заявява, че поддържа жалбата по отношение определеното с присъдата наказание.

Намира, че първоинстанционният съд не е мотивирал в достатъчна степен защо се е ориентирал към този размер на наказанието. Изтъква, че в аналогични случаи на това деяние, обикновено съдебните състави се ориентират към минималния размер на предвиденото в закона наказание, а именно две години лишаване от свобода, при прилагане на редукцията по чл. 58а от НК. Посочва, че пропуск на съда е неотбелязването на факта, че подсъдимият, още във фазата на досъдебното производство, направил самопризнания и изразил съжаление за 1 стореното престъпление, че е съдействал за разкриване на обективната истина. Заявява, че е справедливо наказанието да бъде намалено към неговия минимум.

Жалбоподателят А. Х. М. в съдебно заседание заявява, че поддържа пледоарията на защитника и иска минимална присъда.

Препис от жалбата е връчен на РП Разград на 11.02.2026 г. и няма постъпили писмени възражения.

В съдебно заседание прокурорът заявява, че жалбата е основателна, относно несправедливостта на наказанието, тъй като РС - Разград и ОС Разград са се произнасяли, в аналогични случаи и са се ориентирА. към минимума. Моли съда да определи наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода, което да се намА. с 1/3 с подходящ изпитателен срок.

Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, като взе предвид доводите и становищата на страните, установи:

Жабата е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което е оправомощено, съгласно чл. 318, ал.

2-6 НПК.

С обжалваната присъда РС Разград признал подсъдимия А. Х. М. за виновен за това, че в периода от 19.04.2006 г. до 31.12.2023 г. в гр. Разград, и в гр. ***, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ - Експертно решение № ******* г., на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.

Иван Рилски“ - гр. Разград, приложен съответно към: Заявление с вх. № 6754/ 19.04.2006 г. за отпускане на лична пенсия за инвА.дност поради общо заболяване - на 19.04.2006 г.; Заявление с вх. № 6755/19.04.2006 г. за отпускане на социална пенсия за инвА.дност, подадени до Директора на Районно управление „Социално осигуряване“ гр. Разград /сега ТП на НОИ гр.

Разград/ и представени пред служители на РУ „Социално осигуряване“Разград, подадена на 19.04.2006г. Молба - декларация с вх. № ЦК 177/27.10.2011 г. за отпускане на месечна добавка за социална интеграция подадена на 27.10.2011г.; Заявление декларация с вх. № ЦК 195/22.12.2016 г./ЗИХУ 32/ДРР/1835/22.12.2016 г. за отпускане на месечна добавка за социална интеграция- подадена на 22.12.2016 г. и Заявление-декларация с вх.

№ ЗХУ-ИО/Д-РР/ 56/ 07.01.2022 г. за изготвяне на индивидуална оценка по чл.

20, ал. 1 от ЗХУ, подадени до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Разград на 07.01.2022 г. е получил без правно основание чуждо движимо имущество - пари, на обща стойност /26053,07 евро/ 50 955,37 лв., представляващи изплатени суми за лична пенсия за инвА.дност поради общо заболяване и социална пенсия за инвА.дност, собственост на НОИ - гр.

София, и пари на обща стойност /2732,32 евро/ 5 343,96 лв., представляващи 2 изплатени социални добавки по реда на Правилника за прилагане на закона за интеграция на хората с увреждания/отм./ и Закона за хората с увреждания за транспортни разходи, диетично хранене и лекарства, и финансова подкрепа, собственост на Агенция „Социално подпомагане“- гр. София, всичко на обща стойност /28785,39 евро/ 56 299,33 лева , с намерение да го присвои престъпление по чл. 212, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 54 и чл. 36 от НК наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ТРИ ГОДИНИ, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намалява размера на наказанието с 1/3 и определя наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ДВЕ ГОДИНИ.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изпълнението на наказанието за изпитателен срок в размер на три години. Осъдил подсъдимия да заплати на АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ гр. София, ЕИК 121015056, седА.ще и адрес на управление: гр. София, ул. „Триадица“ 2, представлявана от изпълнителен директор сумата 5343,96 лв. /2732,32 евро/, представляваща обезщетение за причинените от процесното престъпление имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.12.2023 г. до окончателното изплащане и на „НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ“ гр. София, ЕИК 121082521, 50955,37 лв. /26053,07 евро/, представляваща обезщетение за причинените от процесното престъпление имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 01.01.2024 г. до окончателното изплащане. Присъдил разноски в тежест на подсъдимия.

Произнесъл се по веществените доказателства.

Съдебното производство е протекло по реда на глава 27 – чл. 371, т. 2 НПК.

Първоинстанционният съд, с определение, по чл. 372, ал. 4 НПК, постановено на 22.01.2026 г., обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като преценил самопризнанието на подсъдимия де подкрепя от събраните доказателства, съответно съгласно чл. 373, ал. 3 НПК, следва да се приемат за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт:

Подсъдимият А. Х. М. е български гражданин, роден на *** г. в гр. ***, обл. ****, с основно образование, женен, работи като общ работник при Община ***, не е осъждан, живее в гр. ***.

А. Х. М. живеел със семейството си в гр. ***. През 2006 г. решил да си осигури доходи по неправомерен начин. За целта, по неустановен начин, се сдобил с неистински официален документ - Експертно решение № ******* г., на което бил придаден вид, че е издадено от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ - гр. Разград.

В решението било посочено, че подс. А. М. е с трайно намалена работоспособност, в размер на 78 %, считано от 06.06.2005 г., с водеща диагноза – „други болести па артериите и артериолите“ и пожизнен срок на инвА.дизирането.

3

На посоченото решение бил придаден вид, че представлява писмено изявление на лекарите — д-р П. И., д-р В. Ш., д-р Р. Д. Д., които към посочената в решението дата били съответно председател и членове на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски“ - гр. Разград. Подписите, положени в графите „председател“ и „членове“ в ЕР № ******* г. на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ - гр. Разград не са изпълнени от П. И., В.Ш. и Р.

Д..

Подписът, положен в графа „получих решението“ в ЕР № ******* г., на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ - гр. Разград, не бил изпълнен от А. М..

Приложената история на заболяване с № 7722/2005 г. удостоверява болничен престой за периода от 07 - 09.06.2005 г. - 2 дена и провеждано лечение само с Хепарин. Епикризата е изписана на ръка и има само лицева страна, а епикризата, приложена в МЕД е изписана на компютър и съществено се отличава по диагноза, съдържание и вид. Няма данни за извършени оперативни интервенции - ограничени ампутации и некроктомия /отстраняване на девитални тъкани/, образни и функционални изследвания.

Няма амнестични и обективни данни за заболяванията, посочени в ЕР № ******* г.

След като се снабдил с решение на ТЕЛК, подс. А. Х. М. въпреки, че бил наясно, че е неистинско, че не е освидетелстван от ТЕЛК - при МБАЛ Разград, на 19.04.2006 г. се явил в сградата на Районно управление „Социално осигуряване“ в гр. Разград и представил, пред служител на РУ „Социално осигуряване“ - гр. Разград, Експертно решение № ******* г. на ТЕЛК за общи заболявания, на което бил предаден вид, че е издадено от МБАЛ „Св. Иван Рилски“ и подписал лично заявление с вх. № 6755/19.04.2006 г. за отпускане на социална пенсия за инвА.дност по чл. 90 от КСО, адресирано до Директора на РУ „Социално осигуряване“ гр. Разград. Същият ден подс. А. М.. представил пред служител на РУ „Социално осигуряване“ - гр. Разград, Експертно решение № ******* г. на ТЕЛК - при МБАЛ - Разград за общи заболявания, след като попълнил Заявление за отпускане на лична пенсия за инвА.дност по чл. 84 от КСО, заведено под вх. № 6754/19.04.2006 г. по описа на РУ „СО“ Разград и адресирано до Директора на РУ „СО“ гр. Разград. Към него приложил Експертно решение № ******* г.

С подаване на горепосочените заявления до РУ „СО“ гр. Разград, подс.

А. М.. съзнателно и противозаконно се ползвал от порочното експертно решение, въпреки че знаел, че посоченият документ е неистински официален документ, тоест, че на това експертно решение е придаден вид, че представлява документ, издаден по установения ред и форма, от посочените в него длъжностни лица — председател и членове на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски“ - гр. Разград и представител на НОИ, в кръга на службата им.

Във връзка с подадените горепосочени две заявления, с разпореждане № **********/12.05.2006 г. /л. 55, т. 1/ на ТП на НОИ - Разград, на подс. А. М.. били отпуснати съгласно чл.101 от КСО и § 8 от ПЗР на КСО - лична пенсия за инвА.дност поради общо заболяване, в размер на 81.90 лева месечно и лична 4 социална пенсия за инвА.дност, в размер на 17, 33 лева или общо 99, 23 лева месечно, като този размер следвало да бъде изплатен след периода от 01.01.2006 г., а за периода от 07.10.2005 г. до 01.01.2006 г. – периода, предхождащ издаването на горепосоченото решение на ТЕЛК, от датата на инвА.дизирането в общ размер от 94,50 лева, от които пенсия за инвА.дност поради общо заболяване в размер на 78 лева и лична социална пенсия в размер на 16.50 лева.

Посочените суми подсъдимият получавал по изплащателен картон в пощенската станция в гр. ***, обл. ***. По този начин за времето от 12.05.2006 г. до 31.12.2023 г., подс. А. М.. е получавал от ТП на НОИ - гр.

Разград въз основа на горепосочените подадени две заявления от него парична сума в общ размер на 50955,37 лева, като тази парична сума обхващала периода от 07.10.2005 г. до 31.12.2023 г., представляващи изплатени парични средства за лична пенсия за инвА.дност и социална пенсия за инвА.дност, като в този размер са включени и направените актуА.зации на изплатените пенсии през годините.

На 12.12.2023 г. така отпуснатата пенсия на подс. М. била спряна, от изплащане на основание чл. 95, ал. 1,т. 6 от КСО и чл. 11, т. 7 от НПОС, поради представяне на доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до прекратяване на получената пенсия съгласно чл.96, ал.1 от КСО. Това станало е Разпореждане № 2146-16-190/12.12.2023 г. на ТП на НОИ - гр.

Разград. През инкриминирания период подс. А. М. е подал 4 бр. заявления декларации към Директора на Д“СП“ за социално подпомагане за отпускане на месечни добавки за социална интеграция, като към всяко едно от заявленията той прилагал Експертно решение № ******* г., на което бил придаден вид, че е издадено от ТЕЛК - при МБАЛ — Разград.

На 27.10.2011 г. подс. А. М. подал Молба-декларация с вх.№ ЦК177/27.10.2011 г. до директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - гр.