Решение № 1300 от 03.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1300 гр. София, 03.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100513033 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20141358/17.06.2021г. по гр.д. № 13878 по описа за 2021г. на Софийски районен съд, 70 – ти състав са отхвърлени исковете, предявени с искова молба вх. № 22004975/09.03.2021г. на Г. ХР. Г. , ЕГН ********** срещу „К.С.Б.”ЕООД, ЕИК **** искове с правно основание чл.

344, ал.1 .1, т.2, т. 3 вр. с чл. 225, ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за признаване за незаконно и отмяна на уволнение, извършено със Заповед № ТС0037/20.01.2021г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „ мениджър екип, контактен център, проект Хонда” и за присъждане на сумата от 24 687,48лв. , представляващи обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за период от 21.01.2021г. до 21.07.2021г., като Г. ХР. Г. , ЕГН********** е осъден да заплати на „К.С.Б.”ЕООД, ЕИК **** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 2700лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 25111696/01.07.2021г. по регистъра на СРС от ищеца Г. ХР. Г. , 1

ЕГН********** със съдебен адрес: адв. К.П., гр. София, бул. **** в частта, в която исковете му са отхвърлени. Изложил е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочил е, че не било установено по делото съкращаването на щата да е извършено по установения ред, нямало съответствие между Решение № 1 / 15.01.2021г. и щатното разписание от 18.09.2020г., което било променено с него. Решението, сочело че се съкращават 2 щатни бройки за длъжността „ мениджър екип, контактен център, проект Хонда” с код по НКПД 33413002, които по щатното разписание от 18.09.2020г. са 8 на брой.

В щатното разписание от

18.09.2020г. обаче не съществували такива 8 щатни бройки. В щатното разписание от 15.01.2021г. нямало съответстваща на измененията актуализация. Така не било установено кои точно длъжностни бройки са съкратени. Не било установено щатна бройка на ищеца да е реално съкратена като е премахната трудовата функция на същата. В щатните разписания от 18.09.2020г. и от 15.01.2021г. имало няколко мениджърски длъжности – „мениджър проекти”, „мениджър качество” и „мениджър екип”, не било установено да има разлика в трудовите им функции , поради което подбор при процесното уволнение следвало да се извърши между лицата заемащи тези длъжности, което не било направено от работодателя. Показанията на свидетеля С. навеждали към идентичност на функциите на тези длъжности.

Не било установено длъжностната характеристика за длъжността „мениджър екип, контактен център Хонда” да е връчена на ищеца през 2017г., ако се приемело, че такава му е връчена, това било най-рано на 01.09.2020г., което доказвало че не е имало документ, регламентиращ индивидуалните трудови задължения на ищеца. Липсата на такъв документ правело невъзможна преценката как се е справял с работа ищеца, което правело необективно и недостоверно класирането, отразено в табличен вид. За работодателя било изгодно да натовари работника с всякакви дейности и в момент, в който решил да освободи ищеца се опитал да му връчи длъжностната характеристика. Често срещано в практиката било в бланките трудовите договори и допълнителните споразумения да се вписва, че работник е запознат с длъжностна характеристика , правилници и други документи, без в действителност те да са представени на работника, като било и в случая, противното нямало да даде основание на ищеца да настоява за точно 2 регламентиране на задълженията му.

Не следвало да се кредитират свидетелските показания в тази насока, като дадени от заинтересовано лице.

Следвало да се съобразят представените с исковата молба имейл – кореспонденция , те установявали заинтересоваността на ищеца към работата му и опровергавали дадената му оценка, както и достоверността на свидетелските показания, събрани от СРС. Мълчанието на прекия му ръководител по питанията на ищеца доказвало създаването на пречки на ищеца да си върши работата, тенденциозното му игнориране и стремеж да бъде дезинформиран за случващото се в екипа точно от свидетеля С., което било допълнителна причина нейните показания да не се кредитират.

Извършеното съкращение на щата имало единствена цел да бъде уволнен ищеца без да има нужда от такова съкращаване, наемането на нови служители на 04.01.2021г. го доказвало – двамата новоназначени служители П.Б. и М.К. , били специално подбрани с чуждоезикови умения, каквито ищецът притежавал, тоест на работодателя му бил нужен служител с уменията на ищеца. Процесното уволнение било класически пример за злоупотреба с работодателска власт. Месеци преди уволнението било замислено уволнението на ищеца, като в момент, в който бил притиснат от свръхнатовареност ищецът започнал да иска почти ежедневно регламентиране на задълженията му с длъжностна характеристика, имейл кореспонденцията от 09.11.2020г. установявала, че ответникът оказвал натиск върху ищеца да напусне работа. Показанията на свидетелят били изречени по време на процеса, тоест след уволнението , за да подпомогнат благоприятен за ответника изход на делото, не следвало да бъдат кредитирани, докато изявленията на ищеца в писмото били преди уволнението и следвало да им се даде вяра. Трудовата функция на ищеца продължавала да съществува и след уволнението, договорът с Хонда бил подновен, дори с разширени параметри, включващо и още страни, на мястото на ищеца били потърсени и назначени нови служители с неговите езикови предимства-шведски и норвежки. Извършеният подбор не целял на работа да останат тези, които са с по-висока квалификация и работят по-добре, а за да бъде уволнен ищец. Не било установено образование, специалност на лицата, между които е извършен подбор, такива не се и сочели, не били отчетени притежавани от ищеца квалификации и умения. Неправилни били оценките и за „ниво на изпълнение на работа“, наложеното на ищеца дисциплинарно 3 наказание не било във връзка качество на работа, а със събития извън работното му място, извън работно време и трудовите му ангажименти.

Реално съпоставяне и сравняване на данните по таблицата не било направено.

Не било установено какъв е смисълът на критерия при подбора „план за подобряване на представянето” и как той се е отразил на индивидуалното предпочитание. Приетите годишни оценки на служителите установявали, че на почти всички са дадени препоръки за подобряването на работата – на служителя Бруно, на служителя Ленка, на служителя Маржена и на др., поради което и неясно оставало защо само на ищеца е издаден такъв план.

Дори да имал пропуски в работата, такива имали и останалите служители, а и неговите пропуски били по-незначителни в сравнение с ефективността му.

По критерия „годишна оценка за работно представяне за 2019г. и за 2020г. със съответно представяне на английски език и превод на български език” следвало да извърши преценка за ниво на владеене на английски език, а такава преценка не било установено да е направена, не било направено конкретно сравнение за ниво на владеене на служителите. Истинността на отразените протокола за подбор факти не бил установени от показанията на св. С., защото нейните показания като на заинтересовано лице не следвало да се кредитират – този свидетел заемал важна позиция при ответника – „ръководител звено проект Хонда”, изготвила или поне участвала в изготвянето на документите, касаещи процесното уволнение и обяснимо и логично било да потвърди написаното. Дори ответникът признал, че показанията на този свидетел не установявали приложените критерии по подбора с изявленията на представителя му пред СРС и поискал и друг свидетел за установяване на тези обстоятелства. Претендирал е разноски.

Оспорил е поради прекомерност претенцията на въззиваемия за разноски.

Въззиваемият – ответник по исковете „ К.С.Б.”ЕООД, ЕИК **** с адрес: гр. София, ж.к. Младост 4”, Адванс Бизнес Център” 1, ул. **** е оспорило жалбата. Посочило е, че решението е правилно. Приетото щатно разписание от 18.09.2019г. не сочело 8 щатни бройки за длъжността. Правилно било пирето от СРС, че са различни трудовите функции на „мениджър проекти”, „мениджър качество” и „мениджър екип” и не следва да се извършва подбор между лицата, които ги заемат. Отделно, щатните разписания установявали и че тези длъжности са с различно йерархично разположение.

Позицията на ищеца не била просто „мениджър”, нито „мениджър проекти”, 4

„мениджър качество” , имало само частични съвпадения между трудовите функции на ищеца и тези други длъжности, което се установявало от гласните доказателства, включително и тези събрани пред въззивния съд, както и от събраните пред въззивния съд писмени доказателства.

Длъжностната характеристика на ищеца била утвърдения на 01.04.2015г. и при назначаването на ищеца на тази длъжност през 2017г. тя вече съществувала като документ, по този документ както ищеца, така и останалите заемащи я лица, работели и между тях бил извършен подбор. Това се установявало от последователни и подобни показания на св. С., които правилно били кредитирани. Представената от ищеца кореспонденция по имейл била от януари 2021г., непосредствено преди уволнението, тоест била за период след период на оценяването. Не било установено работодателят да е злоупотребил с права, което било в доказателствена тежест на ищеца.

Подбор бил извършен по правила на КТ. Критерият „годишна оценка за 2019г. и за 2020г.” не включвал преценка за владението на езика, изписването на този критерий в таблицата само означавал че годишната оценка е представена като документ по делото на английски език със съответния й превод на български език, тоест не включвал представяне на служители на английски език, а с само сочел представянето на самата оценка , която е на английски език с превод на български език. Утвърдената длъжностна характеристика била връчена на ищеца през октомври 2017г. когато сключил допълнителното споразумение от 2017г. за процесната длъжност, за което свидетелствала св. С.. В последствие ищецът поискал друг екземпляр от този документ от работодателя, защото бил изгубил вече връчения му такъв и служителят на работодателя по грешка предоставил на ищеца екземпляра от нея, която се съхранява в трудовото му досие , без да запази екземпляр на същата за работодателя в досието. Многократно на ищеца били обяснявани задълженията му, неоснователно той твърдял, че не ги знае и това мотивирало повторното връчване на длъжностната характеристика на 01.09.2020г. , за което връчване ищецът отказал да положи подпис. Предизвестието и заповедта за уволнението били подписани от пълномощник на управителя на работодателя, заповедта била мотивирана, уволнителното основание било осъществено. Решение №1/15.01.20201г. за съкращаване на щата било взето от управителя на работодателя, същото сочело, че от 8 щатни бройки за длъжността се съкращават 2 и така останали 6. Причините за вземане на това 5 решение не подлежали на съдебен контрол и доводи на въззивника в тази насока били неоснователни. Съкращаването на щата било реално. И това се установявало от приетите щатни разписания и показанията на св. С..

Установявало се и че след уволнението на ищеца била съкратена още една щатна бройка за длъжността, което допълнително установявало реалното съкращаване на щат. Подбор бил извършен от специално назначена комисия по критерии, които отговаряли на изискванията на чл. 329 от КТ между всички 7 служители, заемащи длъжността. Най-ниска оценка получил ищец.

Трудовият стаж бил установен по удостоверения, забележката, наложена на ищеца била установена по заповед от 10.03.2020г., тази информация била и в електронната система на работодателя, да която комисията по подбор имала достъп. Били съобразени годишните оценки да тези служители, което се установявало от гласните доказателства. Неоснователността на иска по чл.