Решение № 148 от 20.05.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Варна, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20253001000139 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по ВЖ на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“АД, гр.София, чрез ю.к. С., срещу осъдителната част на решение № 259/20.11.2024г., постановено по ГД № 210/2024г. по описа на Шуменския окръжен съд, както и по насрещна ВЖ на Р. Х. С., чрез адв.Н. Д. - ШАК и адв.Г.С., член на САК, срещу отхвърлителната част от исковете съгласно обжалваното решението на ШОС.

Въззивникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“АД, гр.София, обжалва първоинстанционното решение, в частта, с която съдът е осъдил застрахователното дружество да заплати в полза на Р. Х. С. обезщетение за понесените от него вреди от ПТП, в размер общо на 15 166,60 лева, от които 15 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, търпени от ищеца в резултат на преживени болки и страдания от получените увреждания както и 166,60 лв., обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение на получените травматични увреждания, резултат на ПТП, настъпило на 03.10.2022г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 02.11.2022г. до окончателното заплащане.

Намирайки обжалваното решение в осъдителната част за неправилно и необосновано застрахователят претендира неговата отмяна изцяло. На първо място се навеждат доводи за допуснато неправилно приложение нормата на чл.52 ЗЗД, тъй като съдът е определил завишен базов размер на обезвредата за понесените неимуществени вреди, преди отчитане коефициент за степен на съпричиняване, до размера от 45 000 лева. /без приспадане на изплатените извънсъдебно 21 000 лева и приноса от 20%/ Въззивникът намира, че събраните гласни доказателства противоречат на обективните медицински данни, а освен това при съобразяване на показанията съдът допуснал нарушение нормата на чл.172 ГПК като не 1 отчел заинтересоваността на свидетелите. Излага, че ищецът не е претърпял втора операция до момента като такава не е и наложителна, с което въззивникът обосновава извод за допуснато неоснователно обезщетяване на бъдещо несигурно събитие. Поддържа, че изплатената извънсъдебно сума в размер на 21 000 лв. /неим.вреди/ е достатъчна да компенсира справедливо вредите, претърпени от ищеца.

На следващо място въззивникът счита, че съдът неправилно е приложил нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй като в случая коефициентът на принос на ищеца за настъпилите вреди следва да се определи в размер поне 50%. В тази връзка излага оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения във връзка със събиране на допустимите доказателства по делото, изразяващи се в отхвърляне искането на страната за повторна КСМАТЕ както и за събиране на гласни доказателства посредством разпит на водача на л.а.„Фиат“ за изясняване механизма на ПТП, вкл. дали ищецът е бил с поставен предпазен колан. Моли съда да отмени решението в осъдителната му част и вместо него да постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Прави искане по доказателствата, съобразно изложените в жалбата оплаквания.

В срока за отговор е постъпило становище на Р. Х. С. за неоснователност на жалбата.

Претендира присъждане на разноски, вкл. адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 2 Наредба №1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.). В условие на евентуалност прави възражение за прекомерност по см. на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното от ответната страна ю.к. възнаграждение.

Едновременно с отговора Р. Х. С. депозира и насрещна въззивна жалба, чрез процесуалните си представители адв.Д. и адв.С., срещу решението на ШОС, в частта в която съдът е приел наличието на съпричиняване от ищеца и искът по чл. 432, ал. 1 КЗ, е отхвърлен за разликата до претендираните 45 000 лв., след отчитане 20% принос на пострадалия, както и доброволно изплатеното от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди в размер на 21 000 лв., или въззивникът обжалва за разликата от 9 000 лв. С въззивната му жалба се обжалва и решението по отношение на имуществените вреди в размер на 166,60 лв., който иск счита, че следва да бъде уважен изцяло до претендираните 499,80 лв. Претендират се и законните лихви върху обжалваните главници, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 02.11.2022г. до окончателното им изплащане на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът намира решението в обжалваната му част за неправилно и необосновано.

Основните оплаквания се свеждат до това, че въпреки правилно определения от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди, неправилен се явява изводът за наличие на съпричиняване от пострадалото лице, доколкото такъв извод противоречи на събраните по делото доказателства, в т.ч. и на заключението по допуснатата КСМАТЕ. Излага подробни съображения и доводи във връзка с механизма на ПТП и изхождайки от последния счита, че пострадалият би получил тези телесни увреждания дори с правилно поставен обезопасителен колан, в какъвто смисъл са и изводите на вещите лица в приетата по делото КСМАТЕ.

Оспорва същевременно основателността на депозираната от застрахователя въззивна жалба, в т.ч. касателно искането по доказателствата, като моли съда да остави същото без уважение. Претендира се отхвърляне на жалбата на ответното дружество, респ. да бъде уважена насрещната въззивна жалба като моли съда да отмени първоинстанционното решение в отхвърлителната част и да постанови друго, с което на ищеца да бъдат присъдени допълнително 9 000 лв. – неимуществени вреди, както и 499,80 лв. – имуществени вреди, ведно със законна лихва върху главниците от 02.11.2022г. до окончателното изплащане.

Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за пред двете инстанции.

2

Не се правят искания по доказателствата.

В срока за отговор е постъпил отговор по насрещната жалба, с който „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“АД, чрез ю.к. С., изразява становище за неоснователност на същата и моли да бъде оставена без уважение, респ. да бъде уважена депозираната от застрахователя въззивна жалба. Претендира присъждане на разноски, в т.ч. във връзка с насрещната въззивна жалба.

Във въззивното производство всяка от страните поддържа жалбата си и оплакванията срещу насрещната жалба. Претендират се сторените разноски.

За да се произнесе по жалбите въззивният състав констатира, че производството е образувано по искова молба на Р. Х. С., от *****, чрез адв.Н. Д. против ЗД Евроинс АД, гр.София, с която се иска осъждане застрахователя да заплати обезщетение за търпени неимуществени и имуществени вреди, резултат на претърпяно от ищеца ПТП, на 03.10.2022 г., около 17.55 ч. по път І-7, при км. 98+336 (южния разклон за с.Хитрино, обл.Шумен), при което Н.К. при управление на л.а. „Фиат“, модел „Добло“ с рег. № *****, поради несъобразена скорост и неспазване на необходимата дистанция се ударил с предна част в задната част на л.а. „Ауди 80“ с рег. № Н *****, който отхвърлен напред удря с предната си част спрелия пред него л.а.„Ланчия Зета“, който от своя страна удря спрелия пред него л.а.

„Хонда ЦР В“. В исковата молба се твърди, че в резултат на удара пътуващият на задната седалка в л.а.„Фиат Добло“ ищец получил травматични увреждания, изразяващи се във фрактура на лъчева кост на лява предмишница и фрактура на стилоидния израстък на лакътна кост на лява предмишница. След престой в болницата и извършена операция е изписан и лечението му е продължило при домашни условия. Твърди, че възстановителния период не е приключил - изпитва постоянна болка в лява гривнена става и лакът, има ограничени движения на този крайник. Твърди, че към датата на ПТП за лекия автомобил, управляван от Н.К., е имало валидна полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Ищецът твърди, че отправил до ответното дружество застрахователна претенция за възмездяване на понесените неимуществени и имуществени вреди, получена от ответника на 02.11.2022г. Съобщава, че ответното дружество му изплатило застрахователно обезщетение в размер на 22 166.20 лв., включващо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 21 000 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 166.20 лева. С исковата молба ищецът претендира ответното дружество да му заплати допълнително сумата от 45 499.80 лв., от които 45 000.00 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 499.80 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху претендираните обезщетения от датата на уведомяване на ответника– 02.11.2022г. до окончателното й изплащане.

С отговор в законовия срок ответникът ЗД Евроинс АД оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че претендирания размер над изплатеното от него извънсъдебно, е прекомерен. Не оспорва наличието на застрахователна полица №BG/07/12 1003034178 по застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Фиат“, модел „Добло“ с рег.№***** с покритие към датата на ПТП на 03.10.22г.; не оспорва отправената претенция от увреденото лице по реда на чл.380 от КЗ. Оспорва механизма на ПТП и вината на водача на л.а.„Фиат Добло“ като въвежда и възражения за съпричиняване от пострадалия Р. С., който пътувал без поставен предпазен колан. Оспорва и понесените от ищеца неимуществени вреди както и, че ищецът не се е възстановил към настоящия момент. Моли за отхвръляне изцяло на исковете, евентуално, след определяне на приноса на ищеца за настъпилите вреди, редуциране на обезщетението.

Въз основа на твърденията, възраженията и доводите на страните, събраните доказателства, в пределите на въззивното производство, очертани от жалбите и депозираните отговори, въззивният състав намира за установено следното от фактическа и правна страна:

3

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по отношение правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Предварителните въпроси по спора са изяснени и обсъдени в постановеното по делото определение №164/26.03.2025г. по въззивното дело.

Предмет на въззивното производство е постановеното от ОС -Шумен решение изцяло съобразно очертания с жалбата на застрахователя интерес. Независимо от обжалване на присъдения размер обезщетение изцяло, не е предмет на производството основанието за ангажиране отговорността на застрахователя спрямо процесното застрахователно събитие, доколкото не се спори наличието на валидно правоотношение по застраховка ГОА за процесния застрахован при ответника автомобил; не се оспорва настъпилото ПТП и понесените от ищеца вреди – имуществени и неимуществени, тъй като застрахователят е определил и изплатил извънсъдебно 21 000 лева неимуществени вреди и 1 166.20 лева – имуществени вреди. Спорът се концентрира относно определения от първата инстанция размер обезщетение над изплатените доброволно на ищеца от застрахователя, съобразно приложимата материална разпоредба на чл.52 ЗЗД, евентуално преценка от съда приноса на увредения за настъпилите вреди поради липса на поставен предпазен колан към момента на настъпилото произшествие. Имуществените вреди се обжалват от страните единствено с оглед приложената от съда редукция на обезщетенията поради приноса на увредения съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД. /други основания за обжалване на този размер не са обсъдени в жалбите/ Съответно, по насрещната въззивна жалба се претендира по-висок размер на обезщета отново по съображения правилното приложение нормата на чл.52 и чл.51, ал.2 от ЗЗД.