Решение № 260516 от 05.05.2021, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 260516 гр. Пловдив, 05.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД

ПЛОВДИВ, ІІІ н.с., в публично съдебно заседание на пети април две хиляди двадесета и първа година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря Жулиета Колева като разгледа докладваното от съдията АНД № 6048/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, ІІІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 20-0438-001151/09.09.2020 г. на ВПД началник сектор към 03 РУ при ОД на МВР Пловдив, с което на Н.П.П. с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 174, ал. 3, пр.

2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Жалбоподателят чрез своя процесуален представител моли да се отмени НП с аргументи за липса на материално правна компетентност на органа издал АУАН, липса на поставена задача на автопатрула за извършване на проба за наркотични вещества, тестването не се е осъществило на местоустановяването на автомобила, липсвало отбелязване в доклада за проверени лица, че е взето отношение спрямо нарушителя, не били установени външни признаци, които да провокират проверка за наркотични вещества, а това било изискване на наредбата, не бил съставен протокол за извършена проверка за наркотични вещества, нямало основание да се иска кръвна проба, не било доказано по делото, че нарушителят отказал тестване за наркотични вещества, не било ясно на жалбоподателя, че проверката била насочена именно към тестването му за наркотични вещества, не бил спазен тридневния срок за възражения.

Въззиваемата страна

03 РУ ОД на МВР гр. Пловдив взема становище по жалбата с писмото за изпращане на преписката до съда, в което схематично счита НП за законосъобразно и моли да се потвърди. Не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа съдът намери за установено следното:

На 04.09.2020 г. жалбоподателят

Н.П.П. бил водач на лек автомобил БМВ 320 Д, с рег. № ***, собственост на Ш. Б.

М.. В 01:50 ч. в гр. Пловдив, П. управлявал автомобила, в който се возила и свид. М. Б., като минавал по бул. България, където до № 31 били разположени служителите на 03 РУ при ОД на МВР – командир на отделение свид. Б.В. и К. М.и изпълнявали служебните си задължения по извършване на контрол и проверка на съмнителни лица и МПСта. Направило впечатление на свид. В., че водачът на лекия автомобил направил маневри с цел да избегне проверка, което го усъмнило и решил да извърши проверка. Спрял автомобила и установил, че същият бил управляван от жалбоподателя П.. Поканил го за извършване на справка и проверка за наркотици и алкохол до служебния автомобил. Водачът заявил, че няма проблем да се тества за алкохол, но няма да се тества за наркотици, тъй като бил употребил преди дни на празненство. Свидетелката Б.чула, че полицаите обсъждат нещо по радиостанцията.

Водачът на автомобила бил поканен до 03 РУ за извършване на допълнителна проверка, а именно тестване за алкохол и наркотици. В сградата на 03 РУ била извършена проба за алкохол на жалбоподателя П., която дала отрицателен резултат. П. отказал да се тества за наличие на наркотични вещества в кръвта. В сградата на районното управление бил съставен и талон за медицинско изследване № 074517 за медицинско изследване за наличие на наркотични вещества, в който П. собственоръчно вписал, че отказва да даде кръвна проба. Свид. В. съставил и Акт за установено административно нарушение № 946565, който връчил на жалбоподателя, и в който последния вписал възражението си, а именно че „не е употребил“.

Техническото средство, с което е отказал да се тества било Drug check 3000 STK5 с фабричен № ARNB-0821.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Б.А.В. - актосъставител, свид. М. Б., както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, талон за изследване № 074517 от 04.09.2020 г., оправомощителна заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи и заповед № 8121з-825/19.07.2019 г., заповед № 8121к-8883/02.09.2020 г., заповед № 8121к-6075/30.04.2020 г., заповед № 317з-7914/20.12.2019 г. Протокол от проведен изпит по ЗДвП и КЗ, рег № 1030р-34129/19.12.2019 г., Ежедневна ведомост за разстановка на силите и средствата от 07 ч. на 03.09.20 г. до 07 ч. на 04.09.2020 г., Месечен график за изпълнение на патрулно-постова дейност от служителите на 03 РУ при ОД на МВР Пловдив, информационна карта на наряда за времето от 19 до 07 ч. на 03.09.2020 г. Доклад за проверени лица за наряда

03.09.2020 г. 19-07 ч., дневник пропускателен режим, ЗППАМ.

Съдът намира, че следва да подложи на анализ свидетелските показания. На първо място следва да се посочи, че не са налице противоречия между показанията на свид. В. и свид. Б.по релевантните за доказване факти. Всеки от тях свидетелства за фактите, такива каквито ги е възприел, като част от тях не съвпадат поради това, че са били възприемани в различни моменти. Свидетелката не е възприела отказа на водача на автомобила да бъде тестван за наркотични вещества, тъй като по време на проверката на спрения автомобил не е била поканена заедно с водача да се приближи към служебния автомобил на органите на реда. Същата не е възприела и отказа на П. да се тества за наркотични вещества, тъй като не е била с него през цялото време на извършваните действия в сградата на трето районно. Съдът дава вяра на показанията на свид. В. в тази част, тъй като същите са подкрепени от писмените доказателства, а в други свои части и от показанията на свид. Б., а именно съгласно картата за наряд – той е бил на смяна и е извършвал проверки на съмнителни МПСта и лица, същият е установил като водач на автомобила лицето П. и че е придружаван от спътничката му свид. Б.(показанията на Б.и доклад за проверени лица) отказа на П. да му бъде проведен тест за наркотични вещества в кръвта - АУАН, талон за медицинско изследване. Показанията му са обективни и без следа от заинтересованост, поради което и съдът ги кредитира. Показанията на свид. Б.съдът също кредитира по причина, че на практика не се установиха толкова преки противоречия колкото празноти и непълноти, за които съдът намира причина в емоционалното състояние на свидетелката по време на проверката – тя е била силно притеснена и разстроена от извършваната проверка в сградата на 03 РУП и от отношението на полицаите, поради това не е могла в пълнота да възприеме какво се е случило – с какво, кой, кога е бил тестван и дали е отказал или не. Въпреки близките ѝ отношения с жалбоподателя съдът кредитира показанията й в цялост, за това което същата пряко е възприела и е била очевидец.

Съдът дава вяра на събраните писмени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви и взаимнодопълващи се. Същите се допълват и от гласните доказателствени средства събрани по делото.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на

АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Действително се установява, че АУАН не е съставен на мястото, където е установено нарушението, но такова изискване в ЗАНН няма.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН с участието на свидетел очевидец. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Предоставена е възможност на жалбоподателят за направи възражение в момента на съставянето му, когато е присъствал, и същият се е възползвал от това си право.

Съдът не споделя възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че актосъставителят като командир на отделение не притежавал материално-правната компетентност за извършване на проверки или съставяне на актове за нарушение по ЗДвП. Видно от представените оправомощителни заповеди, както и от протокола за проведен и успешно положен изпит по ЗДвП и Кодекса за застраховането – същият е оправомощен видно от т. 1.4 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. допълнена със заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. и отговаря на изискванията за това съгласно Протокол от положен изпит с рег.

№ 1030р-34129 от 19.12.2019 г. и заповед № 317з-7914/20.12.2019 г. На автопатрула е била възложена задача по проверка на съмнителни лица и МПС-та, което включва и осъществената проверка.

Съдът не споделя възражението, че не е посочено в АУАН какво отказва водачът. Нарушението е описано достатъчно подробно, като е посочено, че нарушителят отказва да бъде изпробван с техническо средство Дрегер Дръг Чек 3000 STK5 с фабричен № ARNB-0821, което напълно отговаря на установеното и запълва с факти диспозицията на законова норма.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия (т.2.9 от Заповед 8121з-515/14.05.2018 г.), в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за отказа да бъде тестван за употребата на наркотични вещества и техни аналози и възпрепятстване на органите на реда да извършат необходимия контрол.

Съдът не възприема възражението за опорочаване на процедурата по издаване на атакуваното наказателно постановление поради издаването му 5 дни след издаването на АУАН. Срокът за депозиране на възраженията е изтекъл на 07.09.2020 г. – понеделник. Наказателното постановление е издадено 2 дни по късно, т.е. напълно съответно на сроковете.

Съдът не преценява като нарушение на правото на защита фактът, че наказателното постановление е издадено толкова скоро след изтичане на законовия тридневен срок за възражения, тъй като дори да беше издаден преди това, не бяха въведени твърдения от страна на жалбоподателя за ограничаване на правата му в тази посока, а и той е успял своевременно и в пълнота да разгърне защитата си, като е подложил административния акт на съдебен контрол.

Съдът не споделя възражението на защита, че липсата на отбелязване в доклада за проверени лица, че е взето отношение спрямо проверените лица опорочава процедурата по издаване на атакуваното наказателно постановление, тъй като такова изискване в ЗАНН или ЗДвП не съществува, което го поставя в страни от изследвания предмет.

От правна страна съдът намери следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя за това, че е отказал да бъде проверен за употреба на наркотични вещества и техни аналози по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.