Решение № 227 от 26.08.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. София, 26.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова при участието на секретаря Ивона Ст. Мойкина като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20258002901897 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на П. Р. Б. срещу решение № 374 от 01.04.2025г. по в.гр.д. № 481/2024г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение № 637 от 27.11.2023г. по гр.д. № 1085/2022г. на Окръжен съд - Благоевград. С потвърденото решение е уважен искът по чл.

439 от ГПК на Р. Г. Ш. за признаване за установено, че поради изтекла погасителна давност той не дължи на П. Р. Б. 47 000 лева по запис на заповед от 21.11.2008г., с падеж 21.12.2008г., със законната лихва за забава от 04.02.2009г. до окончателното плащане, както и 940 лева разноски. За сумите по ч.гр.д. № 86/2008г. на Районен съд – Гоце Делчев са били издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело № 83/2022г. на ДСИ при Районен съд – Гоце Делчев.

1

Оплакванията на касатора в подадената жалба са за неправилност на въззивното решение. Съставът на Апелативен съд - София е игнорирал извънсъдебното признание на ищеца относно неизгодни за него факти, направено в приетата като доказателство спогодба от 08.07.2022г. Спогодбата е останала необсъдена по същество от съда. Страните по нея са приели за установено, че в момента на подписването й погасителната давност не е изтекла. Спогодбата е съдържала също изявление, че ищецът винаги е признавал пред П. Р. Б. вземането по записа на заповед. При наличие на спогодба съдът следва да зачете волята на страните и не може да променя интереса им. Нито П. Р. Б., нито Р. Г. Ш. са оспорили валидността на своята воля.

Направените оплаквания се поддържат и в проведеното открито съдебно заседание пред Върховния касационен съд.

От Р. Г. Ш., насрещна страна по жалбата, е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Изцяло се споделят фактическите и правни изводи на въззивния съд. Страната счита, че спогодбата от 08.07.2022г. е неотносима като доказателство, тъй като е сключена след като дългът се е погасил по давност.

С определение № 108 от 14.01.2026г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и да отговори да доводите и възраженията на страните, като мотивира решението си.

Допълнителното основание е по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК - за проверка на съответствието на въззивното решение с Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ (т. 19) и Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС (т. 2), както и с решение № 178 от 24.04.2017г. по т.д. № 1340/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 60134 от 11.11.2021г. по гр.д. № 1062/2021г. на ВКС, ГК, І г.о. и др.

2

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

Производството по гр.д. № 1085/2022г. на Окръжен съд – Благоевград е било образувано по искова молба от 15.12.2022г. на Р. Г. Ш. срещу П. Р. Б..

Поискано е било установяването, че ищецът не дължи сумата от 47 000 лева по запис на заповед от 21.11.2008г., със законната лихва за забава от 04.02.2009г., както и 940 лева разноски по ч.гр.д. № 86/2009г. на Районен съд – Гоце Делчев. В частното производство на 05.02.2009г. за сумите е бил издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, а на 06.02.2009г. - и изпълнителен лист. Също според изложеното в исковата молба въз основа на изпълнителния лист е било образувано изпълнително дело № 83/2022г. на ДСИ при Районен съд – Гоце Делчев, а преди това – изпълнително дело № 88/2009г. по описа на ЧСИ Ш. Д., рег. № 796 на КЧСИ, но вземанията са погасени по давност.

С подаден по реда на чл. 131 от ГПК отговор П. Р. Б. е оспорила иска по чл. 439 от ГПК. Посочено е било, освен другото, че на 14.08.2020г. е сключен договор за встъпване в дълг между нея и В. А. Ш.а и за сумите е бил подписан нов запис на заповед. След това, по силата на спогодба от 08.07.2022г., сключена между П. Р. Б., Р. Г. Ш. и В. А. Ш.а, ищецът и солидарният длъжник са признали вземането от 47 000 лева по записа на заповед от 21.11.2008г., със законната лихва от 04.02.2009г. и разноски от 940 лева, като изрично са заявили, че погасителната давност не е настъпила. Те са се задължили да заплатят сумите в срок до 31.07.2022г. По образуваното ново изпълнително дело № 83/2022г. по описа на ДСИ при РС Гоце Делчев давността периодично е била прекъсвана с предприемане на изпълнителни действия, от които наложена възбрана и запор.

В първоинстанционното производство са били събрани писмени 3 доказателства, включително спогодбата от 08.07.2022г. Приложени са били препис от изпълнително дело № 88/2009г. на ЧСИ Ш. Д. и изпълнително дело № 83/2022г. на ДСИ при Районен съд – Гоце Делчев.

Според уговореното в спогодбата тя е била сключена, за да се прекрати евентуален правен спор относно сумата от 47 000 лева по записа на заповед от 21.11.2008г., за която е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 86/2009г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев, ведно със законната лихва, считано от 04.02.2009г., и присъдените разноски в размер на 940 лева (§ 1). С подписването й страните са признали изискуемостта и ликвидността на задълженията (§ 2), които е трябвало да бъдат платени в срок до 31.07.2022г. по посочена банкова сметка, без да бъдат предприемани принудителни действия (§3 и §5). При плащане в договорения срок само на главницата в размер на 47 000 лева, останалите суми са се считали опростени (§5).

Задълженията са били поети солидарно с В. А. Ш.а (§6). Също в спогодбата е било посочено, че Р. Г. Ш. винаги е признавал пред П. Р. Б. вземанията, поради което погасителната давност по смисъла на чл. 110 и сл. от ЗЗД не е настъпила.

С молбата за образуване на изпълнително дело № 83/2022г. на ДСИ при Районен съд – Гоце Делчев е било поискано принудително събиране на сумите чрез опис и продажба на движимо и недвижимо имущество или чрез запор на вземания на длъжника.

С решение № 637 от 27.11.2023г. на Окръжен съд – Благоевград искът на Р. Г. Ш. е бил уважен. Съдът е приел за безспорно издаването по ч.гр.д № 86/2009г. на Районен съд – Гоце Делчев на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на записа на заповед от 21.11.2008г., издаден от Р. Г. Ш. в полза на П. Р. Б., както и образуването на изпълнителни дела пред ЧСИ Ш. Д.

(през 2009г.) и ДСИ при Районен съд – Гоце Делчев (на 28.09.2022г.) въз основа на издадения по ч.гр.д. № 86/2009г. изпълнителен лист. Прието е било за установено сключването на договор за встъпване на В. А. Ш.а в дълг (14.08.2020г.), издаването от нея на запис на заповед в полза на П. Р. Б. и сключването на спогодбата от 08.07.2022г. Подробно е била цитирана практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023г. по тълк. дело № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Направен е 4 бил извод, че в случая изпълнително дело № 88/2009г. е било образувано на 23.02.2009г. и давност не е текла до 26.06.2015г. Приложимата петгодишна давност е започнала да тече на 26.06.2015г. и до 26.06.2020г. е изтекла. От събраните по делото доказателства, според първоинстанционния съд, не са се установявали действия, прекъсващи давността в този период. Първото такова е било от 14.08.2020г., когато е бил сключен договорът за встъпване в дълг, което е без значение, тъй като междувременно давността относно вземането по записа на заповед е изтекла. Като акцесорни, погасени по давност са били и останалите вземания.

С подадена въззивна жалба П. Р. Б. е обжалвала решението на Окръжен съд – Благоевград. Според нея не е било съобразено, че съгласно представената спогодба длъжникът Р. Г. Ш. и солидарният длъжник В. А. Ш.а винаги са признавали пред кредитора П. Р. Б. вземанията. Налице е било и признание, че към момента на подписване на спогодбата давността не е изтекла. Липсата на подобно обсъждане на всички доказателства, събрани по делото, включително посоченото извънсъдебно признание, е направило съдебния акт необоснован. Съдът е бил длъжен да анализира съдържанието на спогодбата от 08.07.2022г. и да съпостави същата с останалите приети по делото доказателства.

Р. Г. Ш. е оспорил въззивната жалба.

Въз основа на постъпилата жалба е било образувано в.гр.д. № 481/2024г. на Апелативен съд – София. С решение № 374 от 01.04.2025г. мнозинството от съдебния състав на Апелативен съд - София е приел, че като валидно, допустимо и правилно въззивното решение следва да бъде потвърдено.

Възпроизведени са били фактическите обстоятелства по делото, така както те са били приети за установени от първоинстанционния съд. При цитиране на тълкувателната практика на ВКС отново е било посочено, че петгодишната давност е започнала да тече на 26.06.2015г. и до 26.06.2020г. е изтекла. Не са се установявали прекъсващи давността действия, а първото такова е от 14.08.2020г. (договорът за встъпване в дълг), което е без значение. Отбелязано е било, че на 08.07.2022г. между страните е била сключена спогодба.

В особено мнение председателят на съдебния въззивен състав е изложил, че договорът от 14.08.2020г. и спогодбата от 08.07.2022г. са действия, които е трябвало да се тълкуват като отказ от изтекла погасителна 5 давност на длъжника, поради което не е трябвало да се приема недължимост на сумите, а воденият иск да се отхвърли.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване:

Съгласно т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ, прието при действието на ГПК (отм.), но приложимо и при действащия ГПК от 2007г. (в сила от 01.03.2008г.), мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност, като при самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото, въззивният съд прави своите фактически и правни изводи по същество на спора; въззивната инстанция трябва да изготви свои собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС (мотиви), прието при действащия ГПК, уредбата на второинстанционното производство като ограничено (непълно) въззивно обжалване и произтичащото от това ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно; обект на въззивната дейност е решаването на материалноправния спор.

Разрешението в посочените тълкувателни решения се потвърждава в трайната и непротиворечива практика на Върховния касационен съд (решение № 178 от 24.04.2017г. по т.д. № 1340/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 60134 от 11.11.2021г. по гр.д. № 1062/2021г. на ВКС, ГК, І г.о., както и решение № 217 от 09.06.2011г. по гр.д. № 761/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и др.).

Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си, като се произнесе по направените във въззивната жалба оплаквания, както и съответно на жалбата се произнесе по правния спор, като посочи исканията и възраженията на страните, направи преценка на доказателствата, изложи фактическите си констатации, както и правните си изводи, съответно на чл. 272, вр. чл. 236, ал.