Решение № 1235 от 01.12.2020, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 3756/2020
- Вид
- Решение № 1235
- Подписан
- 01.12.2020
- Състав
- МАРТИН РАЧКОВ БАЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 77 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1, предл. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.183, ал. 2, т. 11 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 40, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.14 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1235 гр. Б. , 01.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., XLVI СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Секретар:
МАРТИН Р. БАЕВ
М.Р. като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20202120203756 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на М. Й. Д. , с адрес: гр. Б., ж.к. „***“, бл.
27, вх. 3, ет. 8, ап. 24, чрез пълномощник – адв. Бойчо Боев – БАК, с посочен съдебен адрес: гр. Б., Наказателно постановление № 20-0769002713/12.08.2020г. , издадено от Началник група към Сектор „ПП“ на ОДМВР-гр.Б., с което за нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал. 2, т. 11 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание „Глоба” в размер на 20 лева. ул.
„Цар
Симеон I“
№
102, ет.
1, срещу
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Заявява се, че не е настъпвало твърдяното в НП събитие. Застъпва се, че автомобилът на жалбоподателя е бил паркиран и той не го е управлявал. Твърди се също, че нарушението не е било констатирано от органите на полицията, нито на жалбоподателя са били връчвани протокол от ПТП или АУАН.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от пълномощник – адв. Бойчо Боев – БАК, който заявява, че поддържа жалбата. Допълва, че не е доказана по несъмнен начин вината на неговия подзащитен, както и че са пропуснати срокове (без да се ангажира със становище кои точно). Счита, че не следва да се дава вяра на свидетелските показания на двамата съседи на Д., защото отношенията между тях и жалбоподателя са влошени. Пледира за отмяна на НП
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Б., Сектор „ПП“, надлежно 1 призован не изпраща представител. В съпроводително писмо, с което преписката е изпратена в съда се прави искане за оставяне на жалбата без последствия. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт се заявява позиция за неоснователност на жалбата.
Твърди се, че пълномощникът не притежава представителна власт за обжалване на НП, поради това, че в пълномощното не е посочен номерът на образуваното дело. Моли се за потвърждаване на НП изцяло.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на л. 6 – НП е връчено на жалбоподателя на 29.08.2020г., а жалбата е депозирана по пощата с дата на клеймото 04.09.2020г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Тук е мястото съдът да посочи, че не споделя доводите на представителя на АНО за липса на представителна власт у пълномощника. Действително в пълномощното не е посочен номер на АНД, но това е обективно невъзможно, защото към момента на депозиране на жалбата дело все още не е било образувано в съда и жалбоподателят или неговият пълномощник няма как да знаят под какъв номер ще се образува тяхната жалба, за да го посочат в пълномощното (между другото в пълномощното на юрисконсулта също не е посочен конкретен номер на настоящето производство, но съдът не намира това за порок). В производството Д. се яви именно с адв.
Боев – БАК, поради което и за съда не остава никакво съмнение, че последният е надлежно упълномощен и то именно за настоящето производство.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 25.06.2020 г., около 18.30 часа св. С.К. се намирала на терасата на апартамента си в ж.к. „***“, бл. 46, ет. 5 и готвела, когато забелязала, че на паркинга до бл. 118 в същия комплекс, където били паркирани личния („***“ с рег. № ***) и служебния („***“ с рег. № ***) автомобили на съпруга й, настъпва ПТП. Свидетелката ясно възприела как зелено „***“, което до този момент било паркирано до личния автомобил на съпруга й, започва маневра на заден ход, при която ударило странично първо ***, а след това и *** на съпруга й, след което спряло. Точното разположение на автомобилите било следното – автомобилът „***“ бил паркиран с предницата сочеща към улицата, до него в дясно бил паркиран автомобилът „***“, но с предница, сочеща в обратната посока – т.е. към самия паркинг.
Автомобилът „****“ бил паркиран срещу предницата на „***“, като на свой ред неговата предна част сочела към изхода на паркинга (снимка на точното разположение на автомобилите е налична на л.42). След като видяла какво става св. К. веднага слязла на паркинга пред блока, за да разбере какво се е случило. Когато отишла до автомобила „***“ тя видяла жалбоподателят, който седял на шофьорската седалка, а освен него в автомобила се намирала и една жена. Свидетелката поискала обяснение за случилото се, но жалбоподателят започнал да говори несвързано, което първоначално К. отдала на 2 здравословен проблем, но в последствие се усъмнила, че може да се дължи на употреба на алкохол. Понеже не получила обяснение нито от жалбоподателя, нито от жената с него, а вместо това двамата тръгнали заплашително към нея, св. К. решила да се обади на тел. 112 и да потърси съдействие от полицията. Понеже в бързината тя била забравила телефона си в апартамента си, решила да се върне и да го вземе, като съобщи и на съпруга си (който до този момент се къпел) за случая. Когато слязла обратно на паркинга св. К. видяла, че вече има пристигнала полиция и тогава разбрала, че случаен гражданин от съседно заведение е видял инцидента и вече се е обадил на тел. 112. Малко след това на паркинга слязъл и съпруга й – св. С.К., който видял че и по личната и по служебната му кола има следи от настъпилото ПТП, които той оценил на около 400-500 лева. В частност на „***“ била ударена бронята отпред в дясно, а на „***“ били ударени калника, бронята, джантата, вратата и задната броня в дясно. Свидетелят забелязал и че по автомобила на жалбоподателя в областта на предната броня също имало щети, като от просуркване, но не им обърнал поспециално внимание.
На мястото на инцидента пристигнал патрул от Сектор „ПП“, в състава на който влизал и св. Д.Г. – мл. автоконтрольор. Той провел беседи със свидетелите на инцидента и снел сведение от лицето, което подало сигнала на тел. 112 – Б. Б. (л. 9). На база на тези данни свидетелят преценил, че с поведението си жалбоподателят Д. е осъществил състава на административното нарушение по чл. 40, ал. 1 ЗДвП, поради което и му съставил АУАН с бл. № 777477/25.06.2020г. Като свидетели-очевидци в акта били вписани сем. К.и, а самото съдържание на акта било преведено на жалбоподателя от преводач – Светла Боснева.
Въпреки това и въпреки осигурения превод, жалбоподателят отказал да подпише акта или да получи препис от него, което било надлежно удостоверено с подписа на преводача.
Бил съставен и протокол за ПТП (л.10 - 11), придружен със снимки (л. 37-42), в който били описани констатираните щети по трите МПС, както и механизмът на настъпване на инцидента. Жалбоподателят отказал да подпише и протокола, което било удостоверено с подписа на свидетел. Паралелно с административнонаказателното производство било образувано и наказателно производство, доколкото компетентните органи преценили, че Д. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда. По наказателното производство бил внесен обвинителен акт в съда и било образувано НОХД № 3397/2020г. по описа на РС-Б., по което все още няма окончателно произнасяне от съда.
Въз основа на АУАН на 12.08.2020г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 40, ал.1 ЗДвП, поради което и на основание чл.183, ал.2, т.11 ЗДвП, наложил на жалбоподателя наказание „Глоба” в размер на 20 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като 3 съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на разпитания актосъставител, които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съдът кредитира изцяло. Съдът кредитира изцяло и показанията на св. Станислава и С.К.и, като не намира никаква причина да се усъмни в тяхната добросъвестност. Въпреки изявлението на адв. Боев – БАК, че лицата са във влошени междусъседски отношения с Д., първо - доказателства в тази насока не са събрани, второ видно от адресните регистрации на тримата категорично може да се обори и твърдението, че те са съседи и трето - дори в разпита си св. К. Д. не заяви да познава жената, която е слязла на паркинга, а още по-малко да са съседи и то във влошени взаимоотношения. И двамата свидетели са категорични, че е настъпило ПТП между автомобилът „***“ и двата автомобила на св. К., като св. К. подробно описва механизма на настъпване на събитието (движение на заден ход от страна на автомобила „***“) и обстоятелството, че водач е бил именно жалбоподателят Д.. Съдът счита, че тези показания са логични и последователни и напълно съответстват с приобщените по делото доказателства от тел.112, от които става ясно, че предизвикването на ПТП от жалбоподателя не е останало незабелязано и за други лица, сред които и Б. Б. , който е подал сигнала. От своя страна св. К. описва констатираните по автомобилите щети, които напълно кореспондират с приложения по делото протокол за ПТП и са ясно видими на направените на място снимки. В тази насока съдът не намира причина да дискредитира показанията на тези двама свидетели, а ги взима предвид при формиране на вътрешното си убеждение.
Не така стои въпроса с показанията на св. К. Д.. Тя е съпруга на жалбоподателя и поради това се явява пристрастна и заинтересувана от изхода на делото и лесно обяснява стремежа й да представи фактите в максимално изгодна за съпруга си светлина. Доколкото обаче твърдението й, че автомобилът е бил в покой и Д. не го е управлявал категорично се оборват от показанията на св. К., а и от предоставения от тел. 112 запис, то съдът няма как да ги кредитира, а ги окачествява като опит за изграждане на защитна позиция на съпруга й, която обаче категорично се оборва от останалия доказателствен материал. Между другото показанията на тази свидетелка относно точното местоположение на автомобилите категорично се оборва и описаното в протокола за ПТП, а и от приложените снимки, което е допълнителен довод в подкрепа на некредитирането им.
Съдът не цени и двете представени от адв. Боев-БАК снимки. Това е така доколкото не е ясно кога точно са направени тези снимки (за разлика от снимките приобщени от Сектор „ПП“, за които безспорно се установява, че са направи при съставяне на протокола за ПТП) и кои точно МПС са заснети, доколкото на нито една от двете не е заснет регистрационния номер на автомобила. При това положение съдът няма как да приеме, че се касае за заснемане точно на процесните МПС и то точно след инцидента, поради което и намира приложените от адв. Боев – БАК снимки за неотносими към правния спор.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на 4 издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Разпечатката съдържа 33 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7fab1e85-1d19-4593-a5ba-69ed95affd88