Решение № 505 от 24.06.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 505 гр. Бургас, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА

Административно наказателно дело № 20232120204897 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на В. Н. Н., ЕГН ********** срещу Заповед за задържане на лице № 431 ЗЗ-467 от 15.11.2023г., издадена от А.К.Н. – *** Първо РУ ОД МВР Бургас.

Жалбоподателят счита, че заповедта за задържане е незаконосъобразна, бил законен собственик на сградата и счита, че е задържан незаконно.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, намира, че неправилно е приложена процесната ПАМ, тъй като бил собственик на имота и било незаконно събарянето.

Ответникът по жалбата намира, че правилно жалбата. е постановил задържане и оспорва

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Същата е изготвена в предвидената форма и е придружена от необходимите приложения.

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Видно от приложената длъжностна характеристика оспореният акт е издаден от полицейски орган в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗМВР 1 компетентност.

Спазена е предвидената от закона форма, така както предвижда нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, връчена на адресата й. Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането.

Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, като е посочено, че лицето се задържа, защото след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. В имот около 12:20 на адрес *** с действията си възпрепятства разчистването на строителни отпадъци на терена, застава пред багера въпреки неколкократните предупреждения отказва да преустанови действията си, с което съзнателно пречи да се осигури безопасното разчистване на терена. В. Н. Н. е задържан в 12:20 часа на 15.11.2023г. и е освободен на 15.11.2023г. в 15:20часа.

Бил е извършен обиск, разяснено е правото на защита и възможността да се упълномощи защитник или да се назначи служебен. При освобождаване на лицето е изготвена разписка за върнати вещи.

Изложената фактическа обстановка се установява от обясненията на жалбоподателя, както и от тези на ответника, а и от представената преписка от РП Бургас № 18699/2023, № 431000-11875/2023. С постановление от 12.01.2024г. прокурорът е отказал да образува досъдебно производство. Посочено е, че предприетите действия по разчистване на имота били в резултат от предписание от страна на общината, материализирано в писмо 94-0122301/1/21.07.2023г. Следва да се посочи, че настоящото производство не решава спор за собственост, не решава законно или не е било събарянето на ограда на имота, а обстоятелството дали действията на полицейския орган са в рамките на неговите правомощия и дали е било законосъобразно извършено задържането на лицето, при спазване на ЗМВР.

Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, когато след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Смисълът на разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т.

2 от ЗМВР, оправомощаваща полицейските органи да задържат физически лица за срок, не по-дълъг от 24 часа, е да се предостави възможност на полицейските органи да изпълнят задълженията си по служба дори и когато отделни лица съзнателно им създават затруднения. От данните по делото и от депозираната жалба се установява, че жалбоподателят е считал действията на лицата на място по разчистване за незаконосъобразни във връзка със събаряне на ограда и разчистване на имота. Извършената в РП Бургас проверка обаче е приключила с постановление на прокурор от 12.01.2024г. за отказ да се образува досъдебно производство като е прието, че действията по разчистване в имота са в резултат на предписание от страна на общината.

2

Според разпоредбата на чл.64, ал.4 от ЗМВР разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му. Съдът отбелязва, че нормата на чл.64, ал.2 ЗМВР, предоставя право на полицейския орган, при невъзможност да издаде писмено разпореждане да стори това устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят. Жалбоподателят е възприел ответника като полицейски служител, бил е наясно, че се извършват действия по почистване на строителни отпадъци в имота, бил е предупреден да не пречи на почистването, но въпреки това е застанал на пътя на багера, с което е поставил в опасност и собствения си живот и здраве.

Действията на полицейския орган са били насочени към осигуряване безопасността на присъстващите и следва да се има предвид, че несъгласието с извършваните от полицейските органи действия не освобождава гражданите от задължението по чл.64, ал.4 от ЗМВР. В случай, че разчистването не е било съобразено с обстоятелствата и закона или пък са били повредени вещи, извън разрешените действия, както сочи жалбоподателят, то претенцията за това следва да се отправи по друг процесуален ред.

Настоящият състав намира, че в конкретния случай в процесната заповед се съдържат ясно фактическите основания за издаването й, изложени са подробни мотиви като въпреки, че полицейския орган е отправил предупреждение към задържаното лице, то с действията си Н. съзнателно продължил да пречи за безопасното разчистване на терена.

Посочено е правното основание, на което е издадена заповедта и по мнение на съдебния състав са налице законоустановените изисквания към формата и съдържанието на заповедта. Съгласно чл. 142, ал.1 от АПК - съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Това съответствие е неразривно свързано с установяването на фактическите основания за издаване на акта. Към момента на издаване на оспорената заповед за задържане, по мнение на настоящия състав, са били налице достатъчно основания за издаването й, тъй като лицето не само е пречило на разчистването на строителни материали, но въпреки предупреждението, съзнателно не е преустановило действията и е поставило в опасност живота и здравето си и действията на полицейския орган са били необходими.

По отношение на целесъобразността на задържането като всяка ПАМ - задържането за срок от 24 часа по чл. 72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно целен резултат. Мярката по чл. 72 от ЗМВР, в зависимост от конкретния случай, би могла да има превантивен или преустановителен характер.

Прилагането на принудителната административна мярка в случая е съобразено с целта на закона - да се даде възможност на овластените лица безопасно да разчистят терена като лицето е било задържано за срок от три часа и веднага след като е отпаднала нуждата, е било освободено. По мнение на този състав в настоящия случай не е налице нарушаване на принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за 3 целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка задържане за срок от 24 часа е оправдано като спрямо лицето е приложена мярката за срок от три часа, съгласно отбелязване, при минимум ограничаване на свободата на придвижване, с цел безопасно разчистване на терена.

С оглед горното настоящият състав намира, че в конкретния случай издадената заповед за задържане е законосъобразна, поради което и подадената срещу нея жалба следва да се остави без уважение.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Бургаският районен съд РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба на В. Н. Н., ЕГН **********, против Заповед за задържане на лице № 431 ЗЗ-467 от 15.11.2023г., издадена от А.К.Н. – *** Първо РУ ОД МВР Бургас.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните като на жалбоподателя препис да се връчи освен на посочения от него адрес и чрез адв. Н. Н. на адрес *********.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4