Решение № 17 от 09.01.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Стара Загора, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антония Тонева при участието на секретаря Анна-Венелина Г. Москова като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело № 20245530105413 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл.429, ал.3, изр.2-ро КЗ вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 КЗ.

Ищецът *** твърди в исковата си молба, че с влязло в сила решение №185 от 29.05.2024г. постановено по т.д. №20235500900134 по описа на Окръжен съд Стара Загора, ответникът е осъден да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, психически стрес в размер на 40 000 лв. причинени при ПТП на 31.07.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума от 20.03.2023г. до окончателното й изплащане, като над сумата от 40 000 лв. до претендирания размер от 83 830 лв. иска е отхвърлен като неоснователен. Съгласно мотивите на решението по отношение на законната лихва е прието, че „Съгласно чл.429, ал.3, изр.2-ро КЗ вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната сума. По делото е представено доказателство, че *** е уведомил ответното дружество за настъпване на процесното ПТП на 25.08.2020г., като на същата дата е предявена и застрахователната претенция. С оглед горепосочените разпоредби, ищецът е имал право да претендира законна лихва от 25.08.2020г., но с оглед диспозитивното начало съдът следва да присъди законна лихва от 20.03.2023 г. до 1 окончателното плащане на сумата....,,

Поради това за ищеца се поражда интерес от завеждане на настоящия иск, с който да претендира ответника да бъде осъден да заплати дължимата му законна лихва за периода от 05.12.2021г. до 24.08.2023г. върху определеното му обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., както и законната лихва за периода от 05.12.2021г. до 24.08.2023г. върху определеното му обезщетение за имуществени вреди определени в размер на 3085 лв.

Размера на законната лихва за периода от 05.12.2021г. до 24.08.2023г. върху определеното обезщетение за неимуществени вреди определя на 7454 лв.

Размера на законната лихва за периода от 05.12.2021г. до 24.08.2023г. върху определеното обезщетение за имуществени вреди определя на 574,90 лв.

На основание чл.214 ГПК е допуснато изменение на периода на претендираната лихва, като същия следва да се счита 25.08.2020г. до 19.03.2023г., вместо първоначално посочения 05.12.2021г. до 24.08.2023г.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 7454 лв., представляваща законна лихва върху определеното обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в претърпени болки и страдания, психически стрес определени с решение №185 от 29.05.2024г. постановено по т.д. №134/2023г. на ОС Ст.Загора в размер на 40 000 лв., причинени при ПТП на 31.07.2020г., за периода 25.08.2020г. до 19.03.2023г. и сумата от 574,90 лв., представляваща законна лихва върху определеното обезщетение за претърпени имуществени вреди определени с решение №185 от 29.05.2024г. постановено по т.д. №134/2023г. на ОС Ст.Загора в размер на 3085 лв. причинени при ПТП на 31.07.2020г., за периода 25.08.2020г. до 19.03.2023г.

Ответникът ЗАД „ОЗК Застраховане“ София представя по делото писмен отговор, в който взема становище, че оспорва предявените искове.

Заявява, че при постановяването на решението по предявените искове, следва да бъде отчетен и факта, че ответникът след постановяване на решение №185 от 29.05.2024г. постановено по т.д. №134/2023г. на ОС Ст.Загора, с преводно нареждане №5239668 от дата 25.11.2024г. е заплатил в полза на пострадалия ***, сумата от 52 718,17 лева, от които:

40 000 лева — главница застрахователно обезщетение за неимуществени вреди;

3085 лева - главница застрахователно обезщетение за имуществени вреди;

8943,41 лева - законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 20.03.2023г. до 20.11.2024г.;

689,76 лева - законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди за периода от 20.03.2023г. до дата 20.11.2024г.

Предвид извършеното плащане счита, че заявената претенция за заплащане на законната лихва за претендирания с исковата молба период от дата 05.12.2021г. до 24.08.2023г. е частично неоснователна, доколкото с плащането от 25.11.2024г. са погасени част от вземанията за лихва за забава върху присъдените с влязлото в сила въззивно решение 2 обезщетения за имуществени и неимуществени вреди - за периода от 20.03.2023г. до 24.08.2023г., за които е заплатена лихва в размер на 2167,05 лева върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди и законна лихва в размер на 159,70 лева върху присъденото обезщетение за имуществени вреди.

С оглед изложеното по-горе счита, че заявената от ищеца претенция за заплащането на законна лихва: върху сумата от 40 000 лева, представляваща присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди ще е доказана и основателна за периода от 05.12.2021г. до 19.03.2023г. и до размера на 5345,28 лева; върху сумата от 3085 лева, представляваща присъдено обезщетение за претърпени имуществени вреди ще е доказана и основателна за периода от 05.12.2021г. до 19.03.2023г. и до размера на 412,26 лева. В тази връзка заявява, че предявените искове са допустими, но частично неоснователни. След направеното изменение ответникът възразява, че вземанията за лихва за периода преди 05.12.2021г. са погасени по давност.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

От приложеното към настоящото дело гр.дело №134/2023г. по описа на Окръжен съд Стара Загора се установява, че с влязло в сила на 17.06.2025г. решение №185/29.04.2024г. на ОС Ст.Загора, ответникът ЗАД „ОЗК Застраховане“ София е осъден да заплати на ищеца *** на основание чл.432 ал.1 от КЗ обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в претърпени болки и страдания, психически стрес в размер на 40 000 лв., причинени при ПТП на 31.07.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума от 20.03.2023г. до окончателното й изплащане; и обезщетение за имуществени вреди в размер на 3085 лв., причинени при ПТП на 31.07.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума от 20.03.2023г. до окончателното й изплащане. В мотивите на решението съдът е приел, че „съгласно чл.429, ал.3, изр.2-ро КЗ вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната сума.

По горецитирано дело се съдържат доказателства, че *** е уведомил ответното дружество за настъпване на процесното ПТП на 25.08.2020 г., като на същата дата е предявена и застрахователната претенция. С оглед горепосочените разпоредби, ищецът е имал право да претендира законна лихва от 25.08.2020г., но е оглед диспозитивното начало съдът следва да присъди законна лихва от 20.03.2023г. до окончателното плащане на сумата“.

По делото не се спори, че с преводно нареждане №5239668 от 25.11.2024г. ответникът е заплатил на ищеца ***, сумата от 52 718,17 лева, от които: 40 000 лева — главница застрахователно обезщетение за неимуществени вреди; 3085 лева - главница застрахователно обезщетение за имуществени вреди; 8943,41 лева - законна лихва върху обезщетението за 3 неимуществени вреди за периода от 20.03.2023г. до 20.11.2024г.; 689,76 лева - законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди за периода от 20.03.2023г. до дата 20.11.2024г.

С оглед установеното по-горе съдът намира, че за периода от предявяване на претенцията и уведомяване на застрахователя - 25.08.2020г. до датата, от която е присъдена законна лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди, не е присъдена и с оглед цитираните по-горе разпоредби е дължима законна лихва.

Ответникът е направил възражение за погасяване по давност на вземането на ищеца за лихва за периода 25.08.2020г. до 04.12.2021г. на основание чл.111 б.“в“ ЗЗД. По отношение на вземанията за лихви е приложима кратката тригодишна давност по чл.111, б.”в” ЗЗД.

Разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД предвижда, че давността започва да тече от датата на изискуемостта на вземането. В разглеждания случай, както беше посочено по-горе вземането е станало изискуемо на 25.08.2020г. Следователно вземанията за лихви, чиято изискуемост е настъпила преди 05.12.2021г., т.е. три години преди завеждане на исковата молба на 05.12.2024г., са погасени по давност.

С оглед на гореизложените съображения съдът намира, законна лихва следва да бъде присъдена за периода 05.12.2021г. до 19.03.2023г. вкл. в следните размери: 5345,28 лв. законна лихва върху главницата от 40 000лв. за периода 05.12.2021г. до 19.03.2023г. и 412,26 лв. законна лихва върху главницата от 3085 лв. за периода 05.12.2021г. до 19.03.2023г. В останалата част до претендираните размери и за периода 25.08.2020г. до 04.12.2021г. вземането за лихва е погасено по давност, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени.

Пълномощника на ищеца е поскал определяне и присъждане на възнаграждение при условията на чл.38 ал.2 от ЗА, като представя по делото договор за правна защита и съдействие, в който е обективирано изявление, че договореното възнаграждение е съгласно чл.38 ал.1 т.2 от ЗА. Съдът счита, че следва да уважи искането. Правото на адвокат да окаже безплатна адвокатска помощ на лице от кръга на визираните в т.1–т.3 на чл.38 ал.1 ЗА, е установено със закон. В конкретния случай са налице всички необходими предпоставки за възникване на право в полза на процесуален представител на ищеца да претендира и да получи възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска помощ и съдействие, на основание чл.38 от ЗА - реално осъществена безплатна правна помощ и основание за ангажиране на отговорността на насрещната страна - ответник за разноски за процесуално представителство на ищеца. Предвид горното съдът счита, че следва да определи на процесуалния представител на ищеца възнаграждение при условията на чл.38 ал.2 ЗА в размер на 1100 лв., което следва да бъде присъдено съразмерно уважената част от исковете в размер на 788,81 лв.

На основание чл.78 ал.3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените разноски съразмерно отхвърлената част от исковете в размер на 373,42 лв.

На основание чл.11-13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България цитираните по-горе суми в лева за законна лихва и разноски следва да бъдат превалутирани в евро.

4

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД София, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр.София, район Възраждане, ул.Света София №7 ет.5, представлявано от Александър Петров Личев и Румен Кирилов Д., да заплати на ***, ЕГН **********, ***, следните суми: сумата от 2733 евро (5345,28 лв.), представляваща законна лихва върху сумата от 40 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП от 31.07.2020г., определени с решение №185 от 29.05.2024г. постановено по т.д. №134/2023г. на ОС Ст.Загора за периода 05.12.2021г. до 19.03.2023г. и сумата от 210,78 евро (412,26 лв.), представляваща законна лихва върху сумата от 3085 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на ПТП от 31.07.2020г., определени с решение №185 от 29.05.2024г. постановено по т.д. №134/2023г. на ОС Ст.Загора за периода 05.12.2021г. до 19.03.2023г., като отхвърля исковете в останалата част до претендираните размери и за периода 25.08.2020г. до 04.12.2021г., като неоснователни.